cherinka
12-24-2010, 22:31
искам да ви се оплача.
адски много държа на приятелите си, винаги всичко каквотот ми е по силите съм правила за тях, винаги те ще бъдат на първо място в моя живот, съдба е, но каквото и да се случва винаги ще продължавам да правя всичко за тях, не искам нищо в замяна, но защо те имат други приоритети в живота си, защо не мога да срещна сродната си душа (приятелкса) ЗАЩО ЗАЩО ЗАЩО.
много ги обичам, винаги ще направя всичко за тях, ама защо се получава така, защо съм такава, защо нямам друг приоритет в живота...явно проблемът е в мен, защо защо защо!!!
Толкова неслуки в живота имам заради тях и никога нищо не съм натяквала.
Цинично е, но... няма ненаказано добро. ДОбро не съм видяла до сега. Ама все пак пак си е цинично.
Порастваме. Едно време приятелите са били НАЙ, докато след време трябва да направиш семейство, тогава п артньорът ти е най-добрият ти приятел. Не знам и аз какви вярвания имам, че с най-добрите си приятели бих могла да бъда щастлива, докато те смятат, че с човек от срещуположния пол ще са щастливи. ЗАКЪДЕ БЕЗ ПРИЯТЕЛИ В ТОЯ ЖИВОТ, БЕ, МЕН?!
Много съм притеснена.
Губя приятелките си едба по една...
Едната отиде в чужбина. Завинаги.
Другата тепърва ще ходи в чужбина (сега е на пробен период при майка си).
Третата като завърши в университета ще заминава за чужбина с ГАДЖЕТО си.
Четвъртата е бременна... това означава да забравя за всички наши минали спомени, които няма да продължат за в бъдеще. Демек очаква я друг живот от този, който сме водили до момента, а всички наши случки са незабравими и никога няма да ги забравя, както и тя, но периодът е гаден...
Само петата е по-земна така, и се допълваме някак си. Но и тя няма да е завинаги.
В такъв период съм, че искам нещо постоянно! Нещо, заради което да живея (освен себе си). Не искам да е оценено, а СПОДЕЛЕНО!
П.С. Наздраве!
адски много държа на приятелите си, винаги всичко каквотот ми е по силите съм правила за тях, винаги те ще бъдат на първо място в моя живот, съдба е, но каквото и да се случва винаги ще продължавам да правя всичко за тях, не искам нищо в замяна, но защо те имат други приоритети в живота си, защо не мога да срещна сродната си душа (приятелкса) ЗАЩО ЗАЩО ЗАЩО.
много ги обичам, винаги ще направя всичко за тях, ама защо се получава така, защо съм такава, защо нямам друг приоритет в живота...явно проблемът е в мен, защо защо защо!!!
Толкова неслуки в живота имам заради тях и никога нищо не съм натяквала.
Цинично е, но... няма ненаказано добро. ДОбро не съм видяла до сега. Ама все пак пак си е цинично.
Порастваме. Едно време приятелите са били НАЙ, докато след време трябва да направиш семейство, тогава п артньорът ти е най-добрият ти приятел. Не знам и аз какви вярвания имам, че с най-добрите си приятели бих могла да бъда щастлива, докато те смятат, че с човек от срещуположния пол ще са щастливи. ЗАКЪДЕ БЕЗ ПРИЯТЕЛИ В ТОЯ ЖИВОТ, БЕ, МЕН?!
Много съм притеснена.
Губя приятелките си едба по една...
Едната отиде в чужбина. Завинаги.
Другата тепърва ще ходи в чужбина (сега е на пробен период при майка си).
Третата като завърши в университета ще заминава за чужбина с ГАДЖЕТО си.
Четвъртата е бременна... това означава да забравя за всички наши минали спомени, които няма да продължат за в бъдеще. Демек очаква я друг живот от този, който сме водили до момента, а всички наши случки са незабравими и никога няма да ги забравя, както и тя, но периодът е гаден...
Само петата е по-земна така, и се допълваме някак си. Но и тя няма да е завинаги.
В такъв период съм, че искам нещо постоянно! Нещо, заради което да живея (освен себе си). Не искам да е оценено, а СПОДЕЛЕНО!
П.С. Наздраве!