Вълшебната загадъчност на ежедневието

[HRaBr0TyYKeBaPcHe]

Ставам рано от нощния сън,
часовника дрънчи че се чува и навън.
Отивам до нужника че сам на зор,
чувам писък от мотор.
После мия зъбите заспал,
добре, че преди това съм ср*л.
Налузвам гащи и блуза,
пъхам в раницата кукуруза.
Запътвам се към даскалото аз,
и усещам, че не съм тавряз.
Влизам в часа по литература,
даскалката зее,но ми е на шнура.
Дрeмвам аз отново,
всичко вече е почти готово.
Ходя да ям баничка с боза,
ей че носа ме засърбя.
Връщам се в дома щастлив,
е вече съм малко миризлив.
Влизам в банята де се поосвежа,
после отивам за ракия в накоя маза.
Викам приятел, викам два,
наще се пребирах аз под масата.
Четат ми конско те,
размина се голямото меле.
Стана късно телевизията пускам,
и солети Хрус-Хрус хрускам.
Емо Чолаков е дъ бест, нъмбър уан,
а след това се кефя на бисерите на Славчо от Магадан.
Ей пак нямах време този късичък ден,
да обърна внимание на любимата от която съм пленен.
Унасям се в сънища облечени в коледен дух,
течат лиги от устата ми върху чаршавите, ууух!