MaLkaTa_LaDy
12-26-2010, 19:06
На когото не му се губи време, нека да не чете тази тема, защото просто ми щукна, че искам да изкажа това, което имам в главата си, без ясна цел. Много дълго изречение стана the fuck!
Нюанса на ежедневието ми зависи от... любовта?! Когато я няма преобладава сивото, когато е налице - розово. За абсолятно една и съща картина. Нямам конкретен проблем. Може би там е проблема - че съзнанието ми не отправя всички сили в мислене по проблеми и решаване на дилеми. Не е заето да тръпне по конкретен човек... Не мисля за това дали някой си ще се обади, дали ще го видя утре, дали ще си паснем, дали му харесвам... Не ми пречи, че съм сама, нямам нужда да е друго яче. А по скоро да не съм апатично настроена към повечето момчета. Ох, май ненужно сложно обяснявам ситуацията... В мозъка си имам изградени представи за типове хора, много различни типове. Просто като пълни образи, като прототипи... Срещам момче. То пасва перфектно на някой образ. Скучно... Срещам друг. Ситуацията се повтаря. Скучно... А 15-тият не пасва... Страхотно! Може да ми е само приятел, не ми харесва външния му вид. Скучно... Та да, нещо такова се случва от известно време. Светът минава покрай мен, а аз дори не искам да съм част от този свят и да се пусна по неговото течение. Може да се надценявам и собствената ми летва да е вдигната прекалено високо, но доста рядко се случва някой да я прескочи. А колкото и плашещо да звучи, че имам нужда от повече такива хора, е напълно вярно.
Нюанса на ежедневието ми зависи от... любовта?! Когато я няма преобладава сивото, когато е налице - розово. За абсолятно една и съща картина. Нямам конкретен проблем. Може би там е проблема - че съзнанието ми не отправя всички сили в мислене по проблеми и решаване на дилеми. Не е заето да тръпне по конкретен човек... Не мисля за това дали някой си ще се обади, дали ще го видя утре, дали ще си паснем, дали му харесвам... Не ми пречи, че съм сама, нямам нужда да е друго яче. А по скоро да не съм апатично настроена към повечето момчета. Ох, май ненужно сложно обяснявам ситуацията... В мозъка си имам изградени представи за типове хора, много различни типове. Просто като пълни образи, като прототипи... Срещам момче. То пасва перфектно на някой образ. Скучно... Срещам друг. Ситуацията се повтаря. Скучно... А 15-тият не пасва... Страхотно! Може да ми е само приятел, не ми харесва външния му вид. Скучно... Та да, нещо такова се случва от известно време. Светът минава покрай мен, а аз дори не искам да съм част от този свят и да се пусна по неговото течение. Може да се надценявам и собствената ми летва да е вдигната прекалено високо, но доста рядко се случва някой да я прескочи. А колкото и плашещо да звучи, че имам нужда от повече такива хора, е напълно вярно.