dalitooo
12-28-2010, 20:00
Здравей докторе,малко съм объркана.Не знам от къде да започна.Аз съм момиче на 15 години,миналата година се преместих в гимназия с още 2 момичета от стария ми клас.С тях се познаваме от 8 и повече години.От преди две години започнахме 3-те да излизаме заедно всеки ден.Да кажем че едното момиче е X а другото Y.Бяхме неразделни.Докато не дойде това лято,което преобърна почти всичко.Общо взето все бях на някъде и дори не се бях чувала с тях.И така дойде първият учебен ден на който щях да ги видя.Бях доста развълнувана,макар и да имах едно на ум че нещата няма да са точно същите заради това лято.С момичето Х сме в един и същ клас и миналата година стояхме заедно,а момичето У е в друга паралелка но постоянно бяхме 3-те заедно.Докато на 15 септември Х не се появи в нашия клас.Беше в компанията на У и още 1 момиче.Шокиращото беше че дори едно "здрасти" не получих от тях.Почувствах се толкова виновна и разочарована.На следващия ден трябваше да стоя сама,защото Х стоеше до една.. Z да я наречем, дори без да ми каже.В клас сме 29 човека затова все някой трябва да стои сам.И да,това съм аз!Първите седмици ми беше адски гадно,чувствах се изолирана,сама,.... и още много други подобни неща.Всеки ми казваше "О горкото,защо си сама?!" а аз дори не знаех какво да им отговоря.И тъй времето си минаваше,когато някой се разболее аз сядам до приятеля му по чин.И всеки ме питаше ""Какво се е случило с теб и Х,да не сте скарани?Вече не идвате на Училище заедно." а аз "горката" си нямах и идейка какво да им кажа.Реших да сложа край на мъченията си в края на първата седмица и попитах Х какво се случва.Общо взето си излях чувствата и тя ми писа че няма нищо против мен ,но не искала да и се подмазват(става дума за една групичка от момичета ,компания в която до края на миналата година тя бе част и те мразеха момичето Z до което Х седи сега).Бях шашната че тя ме е зарязала без дори думичка да ми каже заради някакви полунепознати.и Така нищо не стана с това -на другият ден всичко си беше както до сега.Наскоро реших да попитам и У какво се случва,а според отговора и останових че все едно дори не е забелязала липсата ми и започнах да и обяснявам всичко това което обяснявах до сега на теб д-р Тийн и след толкова мнооого писане от моя страна ,знаеш ли какво ми отговори тя ? -"Ем незнам,сори ;D" .Само толкова.На момента се разревах.Просто това преля чашата и си казах "каква ли съм аз че да им пука за мене,какво ли са били тия 8 години приятелство" е очевидно нищо не са означавали за нито една от тях.И много много ме заболя от този факт. Общо взето това е моята дълга,не добреописана и ветоятно отегчителна история. Моят въпрос е : има ли смисъл да се боря да си ги върна? Защото просто усещам празнина и ми е много трудно да ги забравя,да забравя миговете ни заедно. Почти съм сигурна в твоя отговор защото всеки на когото съм казвала за това ми казва едно и също ,но все пак искам мнението на възрастен,който е минал през тези неща.Благодаря предварително и се извинявам ако е твърде отегчително.:)