tenismaster
12-29-2010, 10:17
Хора ще помоля за съвети какво да направя в тази ситуация:
С едно момиче, да го наречем А, се познаваме от бебета. Познават се семействата ни. И двамата сме от един град, но на момичето родителите живееха на 150 км от нашия град- А живееше при баба си. Не учихме заедно до 3 клас. Тогава се преместих в нейния клас. Отидох до нея и когато тя се обърна аз се влюбих космически много в нея. Тогава бях срамежливец и не и казах нищо. 4клас отмина. Изневиделица дойде новината че тя отива да учи при родителите си. Беше ми ужаснооо и тогава се зарекох да не обикна никоя друга така и че няма да целуна момиче никога, докато не и кажа за чувствата си към нея. Поради лични причини в 5 6 и7 клас общувахме рядко , а и тя не си идваше. Дойде 8клас-сега съм 8 клас. Започнахме да си пишем тя ми пращаше прегръдки.. Не можах да се стърпя и и казах какво мисля, но и писах, че по скайп не е истинско и искам да и го кажа наистина. Преди два дни тоест на 27 тя си дойде. Излязохме със семейството и. На другия ден я заведох на кино, но всичко се сведе единствено до прегръдки. Предишните дни много мислих дали да и кажа, когато си дойде, защото, след като знаеше за чувствата ми вече, тя тръгна с момче от нейния град. Аз бях ужасен, но те скъсаха малко преди да си дойде. В крайна сметка реших да се уговорим да се видим в края на януари, защото исках да видя дали мога да и разчитам напълно. Тогава и смятам да и кажа. Проблемът е, че сега започвам да изпитвам угризения, че си изспуснах възможността сега, но не бях напълно сигирен и че може някое момче да ме изпревари и да и предложи. Мисля че всички знаете колко трудно се гради връзка от разстояние. Затова искам да знам че ще имам пълно доверие и ще мога да и разчитам. Моля за съвети какво да направя? Да и кажа ли като се видим края на този месец?.През живота си не съм обичал друго момичееее така.
С едно момиче, да го наречем А, се познаваме от бебета. Познават се семействата ни. И двамата сме от един град, но на момичето родителите живееха на 150 км от нашия град- А живееше при баба си. Не учихме заедно до 3 клас. Тогава се преместих в нейния клас. Отидох до нея и когато тя се обърна аз се влюбих космически много в нея. Тогава бях срамежливец и не и казах нищо. 4клас отмина. Изневиделица дойде новината че тя отива да учи при родителите си. Беше ми ужаснооо и тогава се зарекох да не обикна никоя друга така и че няма да целуна момиче никога, докато не и кажа за чувствата си към нея. Поради лични причини в 5 6 и7 клас общувахме рядко , а и тя не си идваше. Дойде 8клас-сега съм 8 клас. Започнахме да си пишем тя ми пращаше прегръдки.. Не можах да се стърпя и и казах какво мисля, но и писах, че по скайп не е истинско и искам да и го кажа наистина. Преди два дни тоест на 27 тя си дойде. Излязохме със семейството и. На другия ден я заведох на кино, но всичко се сведе единствено до прегръдки. Предишните дни много мислих дали да и кажа, когато си дойде, защото, след като знаеше за чувствата ми вече, тя тръгна с момче от нейния град. Аз бях ужасен, но те скъсаха малко преди да си дойде. В крайна сметка реших да се уговорим да се видим в края на януари, защото исках да видя дали мога да и разчитам напълно. Тогава и смятам да и кажа. Проблемът е, че сега започвам да изпитвам угризения, че си изспуснах възможността сега, но не бях напълно сигирен и че може някое момче да ме изпревари и да и предложи. Мисля че всички знаете колко трудно се гради връзка от разстояние. Затова искам да знам че ще имам пълно доверие и ще мога да и разчитам. Моля за съвети какво да направя? Да и кажа ли като се видим края на този месец?.През живота си не съм обичал друго момичееее така.