L1n4e7o
01-01-2011, 01:34
Темата която е важна от много време ме стимулира и аз да ви разкажа как в последния месец така ми се преобърна живота, и как изобщо не съжелявам за това защото за пръв път от адски много време се чувствам истински щастлива....
Таа...ходех с едно момче...което беше в класа на най-добрата ми приятелка...отначало се заблуждавах че съм щастлива...защото той наистина е мн свестен ... но в последствие се осъзнах....неисках да го нараня и незнаех какво да правя...
Най-добрата ми приятелка щеше да ходи с класа си на хижа...та приятелката ми и гаджето ми ме поканиха да отида с тях...аз се съгласих разбира се...и така....в продължение на седмици аз продължавах да се чудя как да скъсам с гаджето си ... без да го нараня...докато не дойде денят в който щяхме за заминаваме на хижа...сутринта се събудих и просто първата ми мисъл беше ''Днес ще скъсам с него...немога повече'' ..
Седяхме на гарата...и чакахме влака...бях с най-добрата си приятелка...и мина един нейн съученик с едно момче, което не познавах....непознатият не ми направи нкакво впечетление, но когато минаваше покрай мен ми каза ''Познавам те от някъде'' аз се усмихнах и му отговорих ''Не мисля така'' .. точно тогава дойде ''гаджето ми'' ... минути след това пристигна влака...отидохме в хижата....беше вече 6 вечерта...навън беше тъмно...хижата беше точно до язовира и пред нея имаше нещо като кей....аз си взех телефона...слушалките и отидох на кея...стоях там...взирах се във водата и се опитвах да намеря поне нещо малко което да ме спре да скъсам с ''гаджето си'' ... стоях там около половин час...но не намерих такова нещо...прибрах се отново в хижата...и отидох в общата стая...седнах до камината и се загледах в огъня..тогава момчето което щях да нараня дойде и ме попита какво ми е....а аз го погледнах и му казах че трябва да поговорим.Отидохме в стаята в която бях настанена с най-добрата ми приятелка...беше ми толкова трудно...той ме обичаше...очите му го казваха...но просто неможех повече така....казах му че трябва да се разделим...че не съм щастлива....че ще си намери друга..много по-добра от мен....очите му се напълниха със сълзи...тогава най-добрата ми приятелка влезе...попита какво става...аз и казах да се погриже за него и слязох в общата стая...моите очи също бяха пълни със сълзи...нараних много скъп за мен човек...седмах на пейките до прозореца...запалих цигара...и се загледах навън...тогава...непознатото момче от гарата дойде ...попита ме дали може да седне до мен...в отговор получи ''Ако искаш...заповядай''...той седна...попита ме какво става....аз му казах, че не ми се говори за това...очаквах че ще отиде при другите...но не...той ми каза просто едно ''Добре....тогава ще говорим за нещо друго....междудругото аз съм Милен'' погледнах го....беше толкова хубав....с бледа кожа...алени устни...зелено-кафеви очи...запознахме се....говорехме си много...на всякакви теми....успя да ме откъсне от всичко....стана към 1 през нощта...и той ми предложи да излезем за малко навън да се разходим...съгласих се...излязохме...тогава отново ме попита какво беше станало преди няколко часа...защо бях така тъжна....аз му разказах всичко...макар че го познавах едва от няколко часа....усещах че мога да му имам доверие...той беше невероятен характер...беше изживял толкова много и въпреки това гледаше толкова положително на нещата...отидохме на кея...беше адски студено но ние седнахме там и се взирахме във вълните....тогава той ме прегърна...каза ми че всичко ще се оправи...каза ми че не е срещал друга като мен...каза ми че ако е бил на мясттото на илко(момчето което нараних) е щял да направи всичко възможно за да не ме загуби...усетих че има химия между нас...но...не трябваше да правя глупости...още повече щях да нараня илко...качихме се обратно в хижата и аз отидох да си лягам...но в моята стая беше вече бившия ми които беше много пиян...и спеше...и най-добрата ми приятелка която си махаше грима...тя ми предложи да го събудим и да го заведем до неговата стая...но аз реших че е по-добре да спи...казах и да остане при него и аз отново слязох в общата стая....там беше само Милен и братовчед му....седнах пред телевизора и си пуснах скуби ду...братовчеда си легна и бяхме само аз и той...момчето което познавам от няколко часа...попита ме защо не спя...обесних му...той ми предложи да спя в неговата стая...аз му казах че няма нужда...че ще остана тук...и тогава той каза ще няма да ме остави сама в никакъв случай....гледахме скуби ду до 5сутринта когато аз вече заспивах на рамото ми...той ме обеди и отидохме в неговата стая...легнахме на неговото легло..просто се прегърнахме и заспахме....спахме едва 3часа но това беше най-спокойният ми съм от месеци...разбрах че този човек е специялен...на другият ден отидох да се разхождам....той изглежда е тръгнал след мен....бях се качила на едно много високо място и снимах невероятният пейзаж....тогава той дойде...и просто ме целуна...без да казва нищо...от тогава неможем да се отделим един от друг...и двамата сме адски заети но винаги успяваме да немрим време един за друг...той ми показа какво е истинска връзка...основана на много доверие, уважение и обич....
:) така, че всички които се питате защо щастието не идва при вас...знайте...то ще дойде когато най-малко очаквате...
:)
Таа...ходех с едно момче...което беше в класа на най-добрата ми приятелка...отначало се заблуждавах че съм щастлива...защото той наистина е мн свестен ... но в последствие се осъзнах....неисках да го нараня и незнаех какво да правя...
Най-добрата ми приятелка щеше да ходи с класа си на хижа...та приятелката ми и гаджето ми ме поканиха да отида с тях...аз се съгласих разбира се...и така....в продължение на седмици аз продължавах да се чудя как да скъсам с гаджето си ... без да го нараня...докато не дойде денят в който щяхме за заминаваме на хижа...сутринта се събудих и просто първата ми мисъл беше ''Днес ще скъсам с него...немога повече'' ..
Седяхме на гарата...и чакахме влака...бях с най-добрата си приятелка...и мина един нейн съученик с едно момче, което не познавах....непознатият не ми направи нкакво впечетление, но когато минаваше покрай мен ми каза ''Познавам те от някъде'' аз се усмихнах и му отговорих ''Не мисля така'' .. точно тогава дойде ''гаджето ми'' ... минути след това пристигна влака...отидохме в хижата....беше вече 6 вечерта...навън беше тъмно...хижата беше точно до язовира и пред нея имаше нещо като кей....аз си взех телефона...слушалките и отидох на кея...стоях там...взирах се във водата и се опитвах да намеря поне нещо малко което да ме спре да скъсам с ''гаджето си'' ... стоях там около половин час...но не намерих такова нещо...прибрах се отново в хижата...и отидох в общата стая...седнах до камината и се загледах в огъня..тогава момчето което щях да нараня дойде и ме попита какво ми е....а аз го погледнах и му казах че трябва да поговорим.Отидохме в стаята в която бях настанена с най-добрата ми приятелка...беше ми толкова трудно...той ме обичаше...очите му го казваха...но просто неможех повече така....казах му че трябва да се разделим...че не съм щастлива....че ще си намери друга..много по-добра от мен....очите му се напълниха със сълзи...тогава най-добрата ми приятелка влезе...попита какво става...аз и казах да се погриже за него и слязох в общата стая...моите очи също бяха пълни със сълзи...нараних много скъп за мен човек...седмах на пейките до прозореца...запалих цигара...и се загледах навън...тогава...непознатото момче от гарата дойде ...попита ме дали може да седне до мен...в отговор получи ''Ако искаш...заповядай''...той седна...попита ме какво става....аз му казах, че не ми се говори за това...очаквах че ще отиде при другите...но не...той ми каза просто едно ''Добре....тогава ще говорим за нещо друго....междудругото аз съм Милен'' погледнах го....беше толкова хубав....с бледа кожа...алени устни...зелено-кафеви очи...запознахме се....говорехме си много...на всякакви теми....успя да ме откъсне от всичко....стана към 1 през нощта...и той ми предложи да излезем за малко навън да се разходим...съгласих се...излязохме...тогава отново ме попита какво беше станало преди няколко часа...защо бях така тъжна....аз му разказах всичко...макар че го познавах едва от няколко часа....усещах че мога да му имам доверие...той беше невероятен характер...беше изживял толкова много и въпреки това гледаше толкова положително на нещата...отидохме на кея...беше адски студено но ние седнахме там и се взирахме във вълните....тогава той ме прегърна...каза ми че всичко ще се оправи...каза ми че не е срещал друга като мен...каза ми че ако е бил на мясттото на илко(момчето което нараних) е щял да направи всичко възможно за да не ме загуби...усетих че има химия между нас...но...не трябваше да правя глупости...още повече щях да нараня илко...качихме се обратно в хижата и аз отидох да си лягам...но в моята стая беше вече бившия ми които беше много пиян...и спеше...и най-добрата ми приятелка която си махаше грима...тя ми предложи да го събудим и да го заведем до неговата стая...но аз реших че е по-добре да спи...казах и да остане при него и аз отново слязох в общата стая....там беше само Милен и братовчед му....седнах пред телевизора и си пуснах скуби ду...братовчеда си легна и бяхме само аз и той...момчето което познавам от няколко часа...попита ме защо не спя...обесних му...той ми предложи да спя в неговата стая...аз му казах че няма нужда...че ще остана тук...и тогава той каза ще няма да ме остави сама в никакъв случай....гледахме скуби ду до 5сутринта когато аз вече заспивах на рамото ми...той ме обеди и отидохме в неговата стая...легнахме на неговото легло..просто се прегърнахме и заспахме....спахме едва 3часа но това беше най-спокойният ми съм от месеци...разбрах че този човек е специялен...на другият ден отидох да се разхождам....той изглежда е тръгнал след мен....бях се качила на едно много високо място и снимах невероятният пейзаж....тогава той дойде...и просто ме целуна...без да казва нищо...от тогава неможем да се отделим един от друг...и двамата сме адски заети но винаги успяваме да немрим време един за друг...той ми показа какво е истинска връзка...основана на много доверие, уважение и обич....
:) така, че всички които се питате защо щастието не идва при вас...знайте...то ще дойде когато най-малко очаквате...
:)