sashto22
01-01-2011, 06:02
Честита нова година! Нека тя да е наистина по-добра, успешна и здрава година! Нима това не е пожеланието на всеки от нас през новогодишната нощ?
Нека разкажа моята истори, обикновенна история на едно 13 годишно момиче.Живота ми никога не е бил от леките, нито имам нормално семейство, нито успях да наредя нещата в живота ми по план.Така по същество - Когато бях на 11 изпитах чувството на любов, за първи път.Бях толкова щастлива, но и унила, защото тя беше несподелена.Повече от година се борих за него, но така и не достигнах до сърцето му, отхвърляше ме безпощадно, даже и до ден днешен когато го срещна по улиците, вперва поглед в мен, а аз се опитвам да се оттдалеча.Минаха се година и половина и срещнах моят най-добър приятел, единствено тои споделяше интересите ми и се държеше адски мило с мен, за разлика от повечето недорасли момчета от моя клас.Всичко прерастна в едно увлечение от моя страна, но премина..с той е страхотен приятел.Разбрах, че си падам по-по малки момчета, не е драстична разликата а от 1, 2 години.И преди два месеца, забелязах как едно момче (отново по малко) ме гледа.Минаваха 1, 2 , 3 седмици и аз вече бях лапнала по него.Запознахме се лично, разбрах от негов приятел, че има чувства към мен, но той се разболя и не го видях в близката седмица.Когато се завърна, беше различно, когато минавах по коридорите в училището ни, виждайки ме той влиза в стаята, е и преди не беше по различно, заставаше на вратата и гледаше, но защо сега постъпи така, незнам!Всички знаят, че аз го харесвам, а той си мълчи.Обива ме когато ме погледне в очите,а това е доста често, когато се разминваме е по улиците е вперил поглед с мен, гледа ме отвреме навреме...но какво да кажа казва, ч не ме харесва. :( ЕДИНСТВЕНОТО НЕЩО СЛЕД ЗДРАВЕТО, КОЕТО СИ ПОЖЕЛАХ Е или да го забравя или да се получи нещо.Надявам се, че от 2011 съм започнала едно добро ново начало.Ако някой има съвети да казва! :-)
Нека разкажа моята истори, обикновенна история на едно 13 годишно момиче.Живота ми никога не е бил от леките, нито имам нормално семейство, нито успях да наредя нещата в живота ми по план.Така по същество - Когато бях на 11 изпитах чувството на любов, за първи път.Бях толкова щастлива, но и унила, защото тя беше несподелена.Повече от година се борих за него, но така и не достигнах до сърцето му, отхвърляше ме безпощадно, даже и до ден днешен когато го срещна по улиците, вперва поглед в мен, а аз се опитвам да се оттдалеча.Минаха се година и половина и срещнах моят най-добър приятел, единствено тои споделяше интересите ми и се държеше адски мило с мен, за разлика от повечето недорасли момчета от моя клас.Всичко прерастна в едно увлечение от моя страна, но премина..с той е страхотен приятел.Разбрах, че си падам по-по малки момчета, не е драстична разликата а от 1, 2 години.И преди два месеца, забелязах как едно момче (отново по малко) ме гледа.Минаваха 1, 2 , 3 седмици и аз вече бях лапнала по него.Запознахме се лично, разбрах от негов приятел, че има чувства към мен, но той се разболя и не го видях в близката седмица.Когато се завърна, беше различно, когато минавах по коридорите в училището ни, виждайки ме той влиза в стаята, е и преди не беше по различно, заставаше на вратата и гледаше, но защо сега постъпи така, незнам!Всички знаят, че аз го харесвам, а той си мълчи.Обива ме когато ме погледне в очите,а това е доста често, когато се разминваме е по улиците е вперил поглед с мен, гледа ме отвреме навреме...но какво да кажа казва, ч не ме харесва. :( ЕДИНСТВЕНОТО НЕЩО СЛЕД ЗДРАВЕТО, КОЕТО СИ ПОЖЕЛАХ Е или да го забравя или да се получи нещо.Надявам се, че от 2011 съм започнала едно добро ново начало.Ако някой има съвети да казва! :-)