Едно наистина травмирано момче... може би? [Архив]

View Full Version : Едно наистина травмирано момче... може би?

TheToxicAvenger

01-01-2011, 16:27

Здравейте! Първо - Честита Нова Година на всички :)
От доста време съм потребител в този форум, но понеже искам да запазя до голяма степен анонимността си си направих нова регистрация. До сега никога не ми се е налагало да търся по такъв начин помощ и съвети, но просто сметнах, че за момента това е най-доброто решение. Съжалявам, че най-вероятно историята ми ще ви се стори прекалено дълга за четене, но в момента имам нужда от сериозни съвети как да подходя (защото за първи път изпадам в такава ситуация) и за това ще гледам да не пропускам нито един важен детайл. Ето я и нея:

Аз съм момиче на 18 години и от 7 месеца сме заедно с едно момче на 21 години. Още от запознаването ни той ми разказа за доста травмиращи моменти, които са му се случвали през живота му. Като цяло има проблемно семейство - меко казано го третират като боклук (побоища и викове всеки ден). На 14 години, като се е връщал от някакво събиране с приятели, той претърпява тежка катастрофа, в която първата му приятелка загива в ръцете му. По стечение на обстоятелствата след година-две преспива многократно със съседското момиче, което тогава му е била нещо като най-добра приятелка. След някоя друга година, това момиче трябва да замине в чужбина и си вади копие на акта за раждане. Тогава те виждат, че биологичните им родители са едни и същи. Преди са мислили, че е просто страшно съвпадение, че датите и годината им на раждане съвпадат. Уви - те са близнаци, но момичето е било дадено за осиновяване. Можете да си представите как се се почувствали двамата в този момент, но всъщност... едва ли можем.
От тогава той се е затворил в себе си, за момиче въобще не е помислял... докато след 3 години не срещнал мен, както той се изразява. Нямаше приятели, нямаше нито един близък, на който да сподели какво му е на него самия, не изпитваше нито щастие, нито любов - нито едно приятно чувство. Постепенно докато се опознавахме, той ми споделяше малко по малко от историята, макар и доста трудно и на моменти подтикнато от моя страна. Бях до него, изслушвах го, съчувствах му, помагах му. Виждах в него нещо различно, което страшно силно ме привлече - не знам, не мога да си обясня и аз самата какво точно. Той е всеотдаен, може да се разчита на него за помощ, добър слушател е. За него аз бях "светлинката в тунела", човека, който го разбира, който му помага да се чувства отново щастлив... И така пламна любовта между двама ни. Отначало всичко вървеше страхотно, бяхме неразделни, не искаше да ме остави и за минутка. Постепенно любовта прерастваше в обич - аз виждах голямата промяна в него. Бяхме искрено щастливи заедно.
Веднъж го хванах в лъжа - не беше нищо толкова сериозно, но просто исках да видя той дали ще си признае. Уви - гледаше ме в очите и ме лъжеше. Казах си: "Добре, след време пак ще проверя". Случи се така, че пак се повдигна темата - той даде същото оправдание, но фактите, които ми изложи, бяха различни. Лъжа след лъжа... и така до преди ден. Това страшно ме нараняваше. Всичко това водеше до страшни караници - всеки път той ме гледаше безизразно, за чувства никога не можеше да говори, а даже си мислех, че не може да ги изпитва. На въпросите ми с въпроси отговаряше, а през останалото време просто мълчеше и продължаваше да ме гледа безизразно... И това беше всеки път. Оставях го намира да си подреди мислите в главата и тогава да ме потърси, но не го правеше - с дни не се сещаше по никакъв начин за мен, докато аз не го потърся отново. Стана хладен и безразличен, едва ли не насила казваше по някоя мила дума, колкото да не ме загуби. В моментите, в които имах най-голяма нужда той да е до мен, него го нямаше. Бях се примирила с това - прощавах и давах шансове отново и отново, но се чудех до кога.
Снощи бяхме на купон, всичко ОК до тогава, но по едно време изцепва пред всички нещо лично за неговото минало (в никакъв случай не беше пиян), което страшно ме засегна и злепостави, нещо, което винаги съм презирала, а той не беше сметнал за важно да ми го спомене... Обидих се и понечих да си тръгна, но той ме настигна по стълбището... И от там се почна всичко:
Аз в изблик на гняв му казах да се махне от очите ми, че го презирам за всичко, което се е случило до сега, че не може току-така да се връща всеки път при мен, всякаш нищо не е станало и даже едно простичко обяснение да не ми даде. Питах го защо трябва такива важни неща за него да разбирам по този отвратителен начин. Той отвърна, че въобще не съм го познавала, че не е това, за което се представя. Последва въпроса: "Какво още трябва да знам?", на което той ми отговори следната абсурдна реплика: "Първо - името ми не е това, което мислиш, второ - аз не съм на 21 години, аз съм на 160". Повтарям, че беше напълно трезвен и го познавам прекалено добре, че да знам, че си вярваше. В този момент просто не знаех как да подходя... Казах си, най-добре е да играя по свирката му и да го накрам да ми обясни "кой е той". След сума ти въпроси от моя страна и много недомлъвки от негова, стигнахме до следната история: По негови думи той е бил роден в Шотландия през 1800-и-някоя година (последните 2 цифри не се разчитали добре...), хората, с които живее сега не са му истинските родители - той просто 'отишъл' при тях, след като 'сина им' умрял. Запознал се с тях на гробищата и те го приели като свой син, а той невероятно много си приличал с тяхното 'истинско' момче. Каза, че през живота си е претърпял много войни и всички негови близки умирали рано или късно. Подробности не можеше да даде. Аз в този момент се чудех наистина какво да направя, казах му, че наистина има нужда от помощ от психиатър и то възможно най-скоро. Дадох си сметка за миналото ни с него - той не можеше да докаже нито катастрофата, нито за загиналата му приятелка, нито за сестрата-близнак. Това ме наведе на мисълта, че най-вероятно това всичко е било плод на неговото въображение. Но той наистина си вярва и не го осъзнава, в това съм убедена - за него всичко изглежда истина. Поговорихме, накарах го да се замисли, но не смея нищо да кажа, да не влоша нещата. Обяснявам си го по следния начин: най-вероятно той самия наистина е претърпял нещо травмиращо през живота си и това е може би вид самозащита - затваря се в свой си измислен свят. От доста време ми е давал поводи за съмнения, но чак снощи се потвърдиха... Този човек има нужда от помощ, а аз наистина не знам какво да направя в тази ситуация. На моменти си е съвсем нормално момче по държание, но щом изкочи трудност или проблем, той просто се променя по този начин - избягва в измисления си свят. Но определено той не го осъзнава, а част от нещата, които е казал, в последствие даже не ги помни.

Не искам наши близки и приятели да разбират за това, най-малкото той ме помоли за това, но наистина не знам как да подходя, затова търся вашата помощ. Какво бихте ме посъветвали? Какво бихте направили вие? Моля ви, всяко мнение би ми било полезно! Не мога да оставя това момче просто така, никога не бих го направила. Най-малкото като негов приятел и най-близък човек искам да му помогна. Моля ви! Не знам как трябва да се подходи в такива ситуации!

mArMaLaDkA

01-01-2011, 16:36

Много "Здрач" е гледал тоя. 8-)

TheNewReligion

01-01-2011, 16:37

Може да е индиго. Баси филма. Аз на твое място не знам какво бих направила.

TheToxicAvenger

01-01-2011, 16:40

Щеше да бъде наистина смешно, ако цялата история не беше истина. Той наистина го мисли и в това съм убедена. Не го е казвал с насмешка или нещо от сорта. Моля ви, подходете малко по-сериозно в този случай. Определено не е за 'базик' това нещо.

nepowtorima

01-01-2011, 18:25

TheNewReligion

01-01-2011, 18:56

Недей да го оставяш в никакъв случай.. Помогни му... Човека (може да прозвучи тъпо) Ама е психично болен... Наистина трябва да се заведе на психиатър... Трябва да си изясни какъв е от къде е... Не е нормално за един човек да говори такива неща.. и да влиза в свои светове... Като, че ли твоя приятел си спомня предишните си животи... Трябва да се заведе на психиатър, и имаше някакъв пасианс.. който ти опресняваше паметта.. не съм много сигурна... Бъди му подкрепа... А ако се оправи.. След това вече каквото искаш прави с него... Не го оставяй в това състояние... :shock:
Т'ва, че не се вписва в критериите ти за "нормален човек", не го прави ненормален. Доста ограничено мислене. К'ви психиатри, к'ви глупости. Ако го обичаш, го приеми такъв, какъвто е. Той пък може да не иска някой да му се бърка и да му "помага". "да се оправел"...ей, наглост човешка.

TheToxicAvenger

01-01-2011, 19:13

TheNewReligion, поведението му наистина не е нормално, в повечето случаи направо неосъзнато и без спомен за което. Ако не искаше да му се меся в проблемите щеше да ми каже. В момента е объркан, виждам, че ме търси да му помогна да се изясни сам пред себе си и едва ли не да му кажа какво да прави. А проблема е, че аз не знам как да водя този разговор и дали въобще съм в правото си да му казвам кое е правилно и кое не. И, разбира се, че го обичам и държа на него, именно затова търся правилния начин да подходя към него и въобще какво да му кажа.

FuckedUp

01-01-2011, 19:19

WTF?
http://www.ideasden.com/upload/2010/09/cool-story-bro-jesus.jpg

rock101

01-01-2011, 19:21

Това, че си вярва (по твоите думи) ме навежда на мисълта, че човека може би е започнал да губи разсъдъка си, че не прави разлика между реалността и илюзиите. Не бива да го оставяш - този човек няма приятели, няма на кого да разчита, единствено теб е успял да спечели. Остани до него в този момент и разговаряй с психолог. Такова лице най-добре би могло да те посъветва какво да направиш, защото ако става въпрос за някакво заболяване трябва да му бъде дадена необходимата помощ! :)

poncho

01-01-2011, 19:23

Да сигурно ще е нормално ако не иска да ходи на психиатър,лекар и т.н Обаче трябва да му помогнеш по някакъв начин... :(
ПС:Едно голямо УСПЕХ :)

MiMcHeToOo

01-01-2011, 19:25

Няма правилен начин да кажеш на някого да отиде на психиатър, повярвай ми. Лошото е, че не можеш сама да му помогнеш, а доколкото разбирам родителите му не се интересуват особено от него. Може би, в някой от спокойните му дни, когато е в този свят, а не в неговия си можеш да се опиташ да му намекнеш, че не е зле да поговори с професионално лице. Честно, не искам да те отчайвам, но не вярвам, че и това ще помогне. Някак си ми изглежда загубена кауза. От друга страна, тези хора са най-интересни. Защо не се опиташ да се впуснеш в неговия "вълшебен" свят, в смисъл, да разбереш неговите истории и да го приемеш такъв, какъвто е. Докато не е опасен за хората около него и не е агресивен не виждам проблем, много такива хора има и наистина са интересни, просто обществото ги отритва, защото не се вписват в критериите за нормален човек. Успех!

TheToxicAvenger

01-01-2011, 20:05

Интересна гледна точка, MiMcHeToOo. Но се замислих ако реално е сериозен проблем и не се направи нищо по въпроса, не бих си го простила ако нещата отидат към по-лошо. При всеки случай това му поведение въобще не му помага, а точно обратното.

Rebus

01-01-2011, 20:35

Народа лудна :? Роден бил през 1800 и някоя и си стои на 21.Да не взима халюциногени?

rusoto_baby_f

01-01-2011, 20:52

Божеее историята ти е, все едно е сценарий от филм... :shock: ...ако беше сценарий щеше да е по-добре...
За жалост е истина!
Мисля, че не трябва да го отблъскваш.Той има нужда от помощ...обаче не само приятелска, но и лекарска...
:( :( :(

HolyRollerNovocaine

01-01-2011, 21:04

познавам човек с такъв проблем. 40 годишен. чете непрекъснато вестници, събира ги. каквото чуе от телевизията си го преработва по някакъв начин, ако чуе някаква история, решава че е герой от нея. това поведение не е нормално, на момчето трябва да му се помогне колкото се може по-бързо, защото с времето нещата ще се влошат и ще се разболее от шизофрения. най-добре да говориш с някой негов близък, който го е грижа за него наистина, да се съветваш с психолог и после да се опиташ да заведеш момчето на психотерапия. нещата може да не изглеждат толкова сериозни, но факт е, че му има нещо на момчето и трябва да се действа на време. успех!

jeezloxxy

01-01-2011, 21:30

Недей да го оставяш в никакъв случай.. Помогни му... Човека (може да прозвучи тъпо) Ама е психично болен... Наистина трябва да се заведе на психиатър... Трябва да си изясни какъв е от къде е... Не е нормално за един човек да говори такива неща.. и да влиза в свои светове... Като, че ли твоя приятел си спомня предишните си животи... Трябва да се заведе на психиатър, и имаше някакъв пасианс.. който ти опресняваше паметта.. не съм много сигурна... Бъди му подкрепа... А ако се оправи.. След това вече каквото искаш прави с него... Не го оставяй в това състояние... :shock:

Пасианс :D :D :D :razz: :razz:
Сеанс,между другото,това не ти е игра на карти.
Воденето при психиатър може да навреди повече,от колкото да помогне.
И не си казала думата както трябва.Хората,щом чуят думата "психично болен",веднага си представят гологлав побъркан,крещящ в усмирителна риза човек.Не.Въпросният човек не е такъв.
Според мен може да се помогне,стига да е постепенно.Това няма да стане за ден,с хубав,дълъг разговор,или за седмица.Може да отнеме много време.Имай го в предвид

FairyTales

01-01-2011, 21:36

Има симптомите на шизофреник.Имам такъв познат...ако съм права, веднага трябва да се консултира с съответния специалист.Колкото и безобидно да изглежда на пръв поглед,повярвай ми - не е.Tакива хора са непредсказуеми.

TheNewReligion

01-01-2011, 21:47

Remixa92

01-01-2011, 23:57

Какво ли е да имаш гадже Дънкан Маклауд :lol:

Ако всичко това е истина,то най-вероятно момчето взима екстази или нещо подобно или просто е с неразбрано чувство за хумор.

Също горе бях споменали за шизофренията,хората се раждат със шизофрения,а не се разболяват ей така. :razz:

Jumper

01-02-2011, 00:02

Понеже по това време на ноща ме домързя да прочета всички коментари,и прочетох само първите 6-7 незнам дали някой преди мен не ти е предложил да пробваш да поговориш с родителите му.Все пак си най добрата му приятелка и гадже съмням се да ти откажат и да ти кажат ако знаят за неговите проблеми или там каквото го тормози всъщност.А туковиш наистина се окаже че е на 160 години :Д Smile

TheToxicAvenger

01-02-2011, 01:11

Първо - благодаря на всички за отделеното време и съветите.

За всички, които предложиха вероятността да взима някакви наркотични вещества - на 100% съм убедена, че няма такова нещо.

Jumper, още в началото бях споменала, че родителите му го третират като боклук и аз съм била свидетел на това. Не проявяват никакво внимание на проблемите му. Или поне на мен така ми изглежда. Ако се опитам да поговоря с тях, най-вероятно ще ме изгонят от дома им като мръсно коте. Минавало ми е през ума, още от вчера помолих приятеля ми или да ми каже кога мога да видя родителите му, или да ми даде техен номер. Просто видях как той се стресна само от мисълта за това. Каза, че няма да доведе до нищо добро както за него, така и за мен. Изрично на няколко пъти ме помоли въобще да не споменавам нищо на родителите му, въобще да не говоря с тях. Добре, за сега го послушах, сметнах че първо по-скоро трябва да поговорим сериозно с него, преди да намесваме който и да било.

От разговор със съфорумец се подсетих за още неща, които не съм споменала за приятеля ми, които смятам, че са важни, ще цитирам себе си:

...Накара ме да се замисля - до сега не си бях давала сметка, че за първи път той се е разкрил пред някого и е избрал този човек да бъда аз. Пред другите просто се е преструвал, вероятно от страх, че няма да бъде разбран или възприет добре. Позволил ми е да вникна в ума му... но честно ли? Малко ме плашат историите му и държанието му на моменти. Но едно по едно да ги караме нещата.
Стана на въпрос за 'измисленият свят', в който той на моменти се затваря и приема за реалност. Не би ли трябвало този негов свят да му носи утеха или сигурност по някакъв начин, евентуално за момент да се откъсне от реалността, за да си почине един вид? Но по това, което той ми разказва, този негов измислен свят е едно ужасно място, но просто не можел да го забрави. Този негов свят е пълен със самота, студенина и смърт. Какъвто и спомен да има от неговия свят, той винаги е съпроводен с нещастие или смърт. Щастлив спомен няма. Точно тази част не мога да я разбера напълно: избягва за момент от суровата и студена реалност, за да се пренесе на място, което е не по-малко ужасно? Споменава, че през тези всичките години е преживял много войни, ръцете му са отнемали животи и всичките му близки и приятели около него са умирали от болести или неестествена смърт. Даже появата във семейството му той си я обяснява със смърт.
Когато буквално превключи в неговия си свят, той става хладнокръвен, сериозен, никаква емоция не се вижда по неговото лице, освен може би прикрит гняв и омраза. Повярвай ми, на моменти това страшно много ме е плашило и като срещна погледа му в такива моменти, просто инстинктивно се дръпвам крачка назад и настръхвам от страх. Споменах му това, той отвърна, че никога не би посегнал на мен. Аз попитах дали на друг би посегнал. Той отвърна следното: "На теб и на приятелите ти няма да посегна, но бих посегнал на тези, които го заслужават." Тръпки ме побиха тогава направо, но гледах да не ми проличи и просто го прегърнах и му казах, че така не бива и никой няма правото да съди и наказва друг. Но ето тук е проблема - той си втълпява сам неща, цели спомени. И евентуално ако си втълпи нещо сериозно за някой напълно невинен човек ме е страх да не му посегне. Защото мисля, че е способен.
Помня имахме една караница преди време, преди да ми разкаже "кой е той". Той каза, че на еди-коя-си дата ме е видял да му изневерявам с някакво момче (и даде описание). Нито познах момчето от описанието, нито нищо. Никога не бих изневерила, това е против принципите ми. В този ден точно, който той ми описа, аз бях настанена за седмица в болницата поради здравословни причини, а той беше в друг град за десетина дни тогава. Тоест е абсолютно невъзможно това да се е случило. Той твърди, че е реалност и го е видял със собствените си очи и продължи да ме обвинява в изневяра. В последствие успях да го убедя, че ме е припознал и най-вероятно е объркал датата. Но вътрешно знаех, че не е така. Сещам се за думите му: "Едвам се сдържах да не се сбия с него". Няма нужда да споменавам колко плашещо ми звучи това сега.
Просто не знам как да го предпазя самия него от правенето на сериозни грешки. Не веднъж се е случвало да ме стресне с думите и изражението си - това хладнокръвие.

mimencety9009

01-02-2011, 07:25

мила за мен наи-доброто решение е ти да поговориш с психолог да разкажеш всичко и тои ще те посъветва какво да правиш,това наистина е много страшно и немога дори да си представя как го преживяваш стараи се да не го засягаш за каквото и да било защото не се знае как може да реагира, не му говори за родителите му учевидно тои ги мрази може да са му причинили нещо и заа това тои да е в това састояние всично е вазмойно а някои ден като отидеш в тях и останеш насаме с маика му погожори с нея или и вземии номера и и кажи че искаш да се срешнете насаме но внимаваи защото ако маика му гожори с него и му каже че сте се видели и за какво сте говорили може да стане много страшно незнам аз как бих постъпила на твое място но със сигурност много ще внимавам защото този човек на моменти може дори да бъде опасен щом казва че си му изневерила друг път може да каже че те е видял да правиш секс с някои и тогава вече може да стане опасен казал е че не би те наранил но ако си вталпи че ти си виновна за нещо тогава мисля че не би се замислил да те удари или дори нещо по сериозно от шамар от мен е това желая ти успех и пиши какво се случва ако можем веднага ще помогнем а и няколко глави мислят по добре от една

jeezloxxy

01-02-2011, 07:36

mimencety9009, TheNewReligion го каза най-добре-я виж какво е написал,аз твърдо го подкрепям.Едва ли не сами му надявате усмирителната риза,бре,хора!И това само защото се отдалечава от ограничените ви представи за "нормално".

mimencety9009

01-02-2011, 07:49

jeezloxxy за себе си може би си прав всеки има мнение по даден вапрос но аз мисля че момчето наистина има нужда от професионална помощ и това никак не е маловажно момичето даржи да него и се опитва да му помогне евала за което не всеки би го направил, а ако сега не се вземат мерки това ще става още по страшно и след време няма да може да му се помогне

gabi_94

01-02-2011, 08:02

Още щом прочетох първият ти пост се стреснах доста, вторият само ме налегна още повече на първата ми мисъл, която е именно, че момчето хич не е добре и е дори опасно. Аз бих си изкарала якъла. Каквото и да правиш, внимавай. Не се знае дали не би бил опасен за теб самата. Определено сподели с някой. В най-добрия случай е добър лъжец и те бъзика. В друг добър, но нереален случай - всичко е вярно, но тук вече трябва да си доста освободен човек, вярващ в какво ли не. На практика този случай е невероятен. И в лошия случай, най-правдоподобен е момчето ти да е психично-болен и опасен. Говори ти с психолог и му разкажи всичко.

П.П. Интересна ми е историята ти. Ако желаеш, пиши ми като има развитие!

valdesbg

01-02-2011, 08:46

Аааа ебаси филма.... а тоя пич е голям актьор от всякъде. И вярно има нужда от психиатър, не психолог, психиатър.

А ти защо се връзваш на очевидно дебилщините дето ги плещи не знам. Аргумента "Обичам го" не се приема.

По принцип го описваш все едно е някакъв бог. Което говори че той тотално има контрол над теб.. волно или неволно от твоя страна. Което пък ме навежда че просто си част от играта му, която (вероятно) дори и той не осъзнава.

Какво да направиш ли... звъниш на ония с белите престилки и им разказваш всичко това. После те ще знаят за какво иде реч и как да го третират. По принцип ако имам достъп до тоя човек... много лесно мога да го разоблича какво и да се види че просто си измисля.

И тъй.. жестоко, ама пича е трагичен случай станал. И пак ти казвам "Обичам го" е невалиден аргумент ако искаш да му се връзваш на играта. Ти си част от нея. Бягай докато е време, ако не можеш да се справиш със ситуацията. Нямаш отговорност към него никаква. Ако си внушаваш такава.... значи още повече са те оплели.

Faces

01-02-2011, 09:00

Гръмни го тоя е ебати извратено и болно копеле ;) Смятай колко те е лъгал и въртял на пръста си и ти ще ми приказваш за любов :shock:

TheToxicAvenger

01-02-2011, 09:05

valdesbg, струва ми се прекалено краен този начин на действие още от сега. Добре, чисто теоретично си представи, че този човек ми е... брат, да кажем. И аз виждам, че съм единствената, с която той контактува. Ако един ден просто си каже какво му е на ума, колкото и абсурдна да звучи историята за нас, няма просто да си вдигна чуканите и буквално да избягам от положението (защото очевидно така е най-лесно) и да го оставя на "онези, с белите престилки".
А за това разиграване и въртене на пръста... не знам от къде го измислихте. Нито по някакъв начин ме контролира, нито нищо. Щом съм продължила да се занимавам с него, очевидно съм намерила достатъчно добра причина да го правя. Факт е, че е затворен, че вечно е унил, че е сташно потаен. Също съм била свидетел на отношението и на неговите родители към него: "Ще ти счупя главата, ще те пребия щом се върнеш!". Това е всеки ден - от години (съдейки по хора, които го познават от значително по-рано).

valdesbg

01-02-2011, 09:17

Ако ти е брат постъпваш по същия начин. Защо като е Пенчо/Иванчо/Драганчо нещата трябва да се променят? Мериш с един аршин за всички, когато става дума за адекватност и здрав разум. А и не само де....

В момента смяташ че цялата работа със споделянето е нещо велико и видиш ли той се бил разкрил само пред теб.

Глупости на търкалета, ти си единствената, която го търпи около себе си за по дълъг период от време. И се опитва да демонстрира уважение и разбиране. Да, това правят хората, когато обичат някого... обаче той не го осъзнава. И продължава да си приказва квото му дойде на акъла.

В случая ти си просто пионка и ти го казвам директно за да няма място за съмнения и грешно изтълкувани неща. Виждаме и аз и ти и всички от форума че положението е критично и сериозно. И обикновения човек няма какво да направи, дори и да иска(освен да оплеска нещата още повече, поради своята некомпетентност). Така че не си мисли че можеш да му помогнеш по някакъв начин. това е случай, който изисква сппециализирана помощ и задълбочени знания по психология.

това не е бягане от положението а осъзнаване на собствената неспособност да се направи нещо. И света не свършва с това, защото има хора, които се занимават с точно такива неща - аномалии на психиката и болестни състояния на разсъдъка. Няма начин всичко да знаем и можем... но има начин, когато видим че сме безсилни да не се инатим като магаре на мост и да изкарваме нещата сякаш предаваме този човек. Брат, сестра, майка, дете, гадже, съпруг... все тая е щом се стигне до тук. Явно е че ние вече не можем да му помогнем.

Между другото сигурни ли сме че няма шизофрения или някакво друго разделение на личността? Защото ако е така то тогава задължително му трябва помощ.

Синтезирано казано - приеми факта че не си всемогъща. И че ако нещо не се направи ЗА него, то некомпетентното ти държание към него влошава положението. Защото стреляш на сляпо. Когато автомобила ти се повреди и нищо не разбираш , го водиш на автосервиз, нали? А не се вреш под колата и да човъркаш random неща, с идеята че може да уцелиш вярното.

dedodekster

01-02-2011, 10:43

Напълно съм съгласен с мнението на Валдес - много точно е описал положението!

Авторке, сама твърдиш, че той се отдръпва в свой измислен свят, което не е нормална реакция. Разказал ти е две истории, които не могат да бъдат подкрепени от доказателства, споменаваш и тази ситуация с въображаемата изневяра. Или приятеля ти е адски добър актьор или наистина има нужда от помощ от компетентни лица. Нито ти, нито ние сме такива - казвая, че той няма други близки хора освен теб, тоест няма с кого да разговаряш за проблема му. Най-правилното нещо е да се свържеш с психиатър. Но не го прави зад гърба на приятеля си, защото мове да предизвикаш агресивна реакция, когато разбере, че трябша да се срещне със специализирано лице. И не на последно място - според мен ще е добре много внимателн да следиш реакциите му, когато си с него, въпреки думите му: "На теб и на приятелите ти няма да посегна, но бих посегнал на тези, които го заслужават."

TheToxicAvenger

01-02-2011, 11:36

valdesbg, благодаря, че всичко си го казваш направо, без излишни любезности - оценявам го. Както dedodekster спомена - не мисля, че трябва да се допитвам до психолози и психиатри, преди да съм се допитала до самия него - да видя първо дали той самия осъзнава поведението си, дали може да разграничи фантазията от реалността. При всеки случай нещата със специалист няма да станат веднага на момента, а докато дойде времето аз не мога да го отбягвам и да се правя на ударена. Все нещо ще трябва да му кажа, а това точно ми е едно от притесненията. Определено не бих тръгнала да се изживявам пред него като психолог и голям разбирач - осъзнавам, че такива действия може да навредят даже повече. Просто се чудя дали ще е добре просто да го оставя да си каже всичко, което му е на ума и което мисли за правилно, без да му казвам "това е така, това не е така; ще направиш това, няма да правиш това". А дали всъщност не му трябва точно това в момента - някой за момент да вземе решенията вместо него? Не съм в правото си да правя това, също определено не съм в правото си да го осъждам едва ли не като психично болен и да го водя при психиатри без даже да съм се опитала да го изслушам и да видя гледната му точка.

ludo_momiche

01-02-2011, 11:52

Нямаше как да пропусна да кажа,че историята,която представя за неговия живот,напомня донякъде на "Шотландски боец". Иначе не знам какво бих могла да те посъветвам..дали да останеш до него,щом очевидно има толкова проблеми и вероятно нужда от теб,или да го оставиш,защото неговите "отклонения" могат да навредят по някакъв начин и на теб...За толкова време заедно странно,че до този момент не си знаела за този негов прекалено "измислен свят".

DeVilTerroR

01-02-2011, 12:28

Бягай на далече от това момче преди да ти е направил нещо .....

van1

01-02-2011, 13:30

Как ме дразните с тея психолози и психиатри- не е истина. Кой ви дава правото да квалифицирате някого като нормален или ненормлане? А? Такива понятия според мене няма. Всеки е такъв, какъвто е, независимо до каква степен ви се вписва в критериите. Човешката психика е бездънна яма, не знам кои сте вие, че да слагате граници. Т'ва, че във вашите глави има такива, нищо не значи. Аман от разбирачи. (последното мразя да го казвам, ама си е истина в тоя случай)

Ако наистина има проблем, представи си, че помисли някого на улицата за войник от първата световна война, който е убил половината му тогавашни приятели. Звучи смешно, но изобщо не е невъзможно :? :? :?

readyornot

01-02-2011, 13:31

Тук вече останах безмълвен ... Не бързай със скоростта на светлината да го водиш при психиатър първо се опитай накарай го всичко това което е казал за 1800 и някоя си година да ти го разкаже възможно най-подробно, а ти се опитай да го разбереш като допуснеш, че е истина .... м/д сега чета една книга в която се изследват именно такива хора, но те са страшни йоги и така преживяват по дълго, но това при него е невъзможно ... опитай се ти да влезеш в ролята на психиатъра... не знам какво друго да ти кажа ... в никакъв случей не трябва да го оставяш просто така ... определено това момче е преживяло нещо за да се побърка по този начин ... може пък нещата от катастрофата да са истина и от там вече да се получава това изкривяване ... но това освен с родителите му да се разговаря защото може пък и той да си измисля и това и няма на какво сигурно да залагаш ... изслушвай го и пътувай с него в войните и т.н .... Не е луд просто е с голямо въображение и вече е малко объркан и от това затваряне в себе си ... за психолога казвам не защото мисля, че това момче е за лудницата а защото това са хора точно занимаващи се с човешката психика и знаят как да постъпят най-правилно .... но и не мисля че точно те ще помогнат най - много според мен ако той наистина мн дуржи на теб ти си човека който трябжа да помогне ...

van1

01-02-2011, 13:45

umri

01-02-2011, 13:55

aabahahahahahaahaahahahahahahahahahahahahahahahaha haha МНОГО ШОТЛАНДСКИ БОЕЦ Е ГЛЕДАЛ ТОЯ ХАХАХА. Конър Маклауд :D:D

Сериозно... като си у тях и родителите му са там... питай майка му за катастрофата и загиналата му приятелка, ама така, уж от съчувствие. Ако майката реагира "WTF?!?!?", въобще не се занимавай.

Аз ти казвам, че лъже за абсолютно всичко, но ти си провери. Само това за боя е съмнително... А за годините, най-лесното е да му вземеш портфейла, докато го няма, и да му видиш шофьорската книжка или личната карта.

lubomirky

01-02-2011, 14:50

отпиши го, докато не се осъзнае. съмнявам се, че е толкова глупав за да си причини нещо, а и не мисля, че е чак толкова смел, колкото ти го представяш и заради няма да направи нищо на някой друг.

TheToxicAvenger

01-02-2011, 20:34

До преди малко говорихме с него, той изяви желанието - искаше да се видим. Повдигна въпроса, че е объркан и не може да си подреди мислите. Искал много неща да сподели, но не знаеше какво точно. Една дума доста често повтаряше, що се отнасяше за спомени от миналото му: "разруха". "Какво изпитваш" - попитах го. "Нищо." По един и същ начин говореше за миналото, за семейството, за мен, за живота си. Емоция не изразяваше, а почвам сериозно да си мисля, че не изпитва - това още от самото ни начало ми беше направило впечатление. Нито угризения, нито страх, нито съчувствие - нищо. Тези изброените никога не съм ги виждала да ги изразява по някакъв начин. Казва, че нещото, което му направило впечатление е, че каквито и планове да направи или да обещае нещо, все се сеща за тях прекалено късно или въобще не може да си спомни какви са били. А някой път си 'спомня' и за несъществуващи такива. На това съм била свидетел и не си го измисля.
Притеснява ме липсата на тези чувства - на теория знае какво са, но реално не изглежда да ги изпитва. Опитва се - и се личи, че е престорено. Виждала съм го как се опитва да пресъздаде чувството за вина и тъга. От друга страна това забравяне на неща от близкото минало или съчиняване на несъществуващи спомени за такива... наистина ме обърква.

NomNomNom

01-02-2011, 21:12

Шубе го е да признае какво е всъщност.
Шубе го е да ти каже истината и си дълбае в лъжи.
Изпитва страх поне.

TheToxicAvenger

01-02-2011, 22:17

ае само аз ли не го прочетох до края

пусни си телевизор и гледай сапунки майна
Запази си глупостите за някоя друга лигава тема. Обидно ми е такива неща да пишеш, при положение, че очаквам сериозни съвети как да подходя в тази нелека и сложна ситуация... Ама то така, винаги ще се намери някой 'остроумник' да се чуди къде да се прави на интересен.

Brooklyn

01-03-2011, 16:36

точно в ей такива нетипични и нестандартни хорица става голямата любов от мен го запомни

ич няма да ти е интересно ако е съседското момче с бащата социален работник или другите хиляди изтъркани варианти на гаджета

вникни в него ,вкарай се във фЮма му .. ако нищо вече не стане ,поне си спокойна че си пробвала

jeezloxxy

01-03-2011, 16:50

Ае , нинджа , порастни малко , ве . ква сериозна тема в тоя сайт кви 5 лв мн филми си гледал ми се струва умиращи в ръцете и нз си къде

земи се скрий някъде , че се излагаш

Сериозно ти има нещо....
Масивен идиотизъм,а?

Приятел,поспри игрите малко,а?Поизлез мъничко,виж,че единственият източник на светлина не е мониторът.Почети малко,никога не вреди.Мога да ти препоръчам една книга даже,много е добра,ще ти хареса.Казва се "Научи се на Български,тъпако"-написана е от професионалисти.
Поспри малко филмите с Арнолд Шварценегер и спри да му подражаваш.Не ми се мисли какво разбираш под "сериозна тема".Може би "ау,компа ми зацепи,баце,ко ш'ъ прайм ся,майна?".

Приятен ден,малоумен съфорумецо.Приятна вечер,всъщност

babity

01-03-2011, 18:06

aabahahahahahaahaahahahahahahahahahahahahahahahaha haha МНОГО ШОТЛАНДСКИ БОЕЦ Е ГЛЕДАЛ ТОЯ ХАХАХА. Конър Маклауд :D:D

Дънкън бе, Дънкън Маклауд! :D :D :D