JekoV
01-03-2011, 13:26
Здравейте казвам на всички.Така моята история е малко странна.Накратко става въпрос за това, че срешнах едно много красиво,нежно мило и добро момиче с което взаимно се харесахме още в мрежата.Писахме си извесно време и страшно много искахме да излезнем да се видим на живо и така и стана, но след малко забавяне.Говерехме си често по телефоните понякога с часове и така се зближихме много и купнеехме да се видим.. И дойде и този ден видяхме се прекарахме си прекрасно прегръщахме се смеехме се.. После дойде и още по-красивата част в която се целунахме.Но там и дойде проблемът, защото тя си имаше "гадже", което по нейните думи не се интересувало дори от нея..Но все пак тя беше гузна беше и криво, че му е изневерила.И въпреки това усещах, че страшно ме иска и че се нуждае.. от капка внимание от капка нежност от някоя мила дума и от малко любов, която както стана ясно в последствие "Гаджето" и не и е давало или поне не толкова, че да се чувства добре с него.Всеки път когато си пишех с нея усещах, че е самотна някак си, че е сама и усещах, как с мен това се променяше.Затова и излезнахме затова и толко се зближихме затова и се целунахме.През онзи красив ден си прекарахме прекрасно целувахме се смяхме се и не спирахме да се прегръщаме всичко беше приказно и за мен и за нея.. Дори очите и се бяха насълзили, и като я попитах от какво - тя ми отвърна, че просто се е почувствала щастлива и са сълзи от радост.. и аз усещах, че е така.. И така прекарахме си прекрасно, но денят свърши.И на другия тя беше много гузна за това, че е "изневерила" на "Гаджето" и, за което всичките и приатели и повтаряли, че не си струва даже и да мисли.Тя заслужаваше страшно много.. заради това което е и все още го заслужава... А от "гаджето" си дори не получава обажданя.. за какво говорим?Та нима според вас това е изневяра от нейна страна?Защото аз не мисля.. Нима тя не е свободна да търси щастието си другаде, не там където очевидно го няма..? Нима като е с него трябва да се обрече на самота на страдание, когато може да е с мен?(ако да кажем аз съм по-добър за нея) но тя просто се измъчва от вътрешният си съдник - съвестта?Смятате ли, че има нещо лошо в тази изневяра.. При положение, че оня е студен и въобще не му пука за нея??? Защото тя наистина ме иска или поне с такова силно впечетление останах просто чувства, че това което правим е нередно и това я спира някак си и не и дава покой?Иначе и двамата не спираме да мислим един за друг и всичко е вълшебно само тази "Изневяра" препъва нещата, защото и е гузно.. А тоя даже сигурно е забравил и че тя съществува... Та кажете ми според вас.. Нима това е изневяра и ако е изневяра нима има нещо лошо да се отдадеш на този който наистина иска щастието ти а не да седиш с този, който дори не се интересува от теб? Вие на нейно място небихте ли изневерили също, ако съдбата ви предложи мечтаното момче а до вас седи просто един егоист усогняк без сърце? Моля ви отговорете ми защото почвам да си мисля, че аз съм в грешка..