Здравейте,незнам дали тази тема е точно за тук,сигурна съм,че доста ще ме напсуват и овациите няма да липсват,но искам да ми помогнете с литературата и се обръщам към всички тийнчета на сайта,защото по темите,които четох,давате страхотни отговори..и така ще карам по същество,искам някой,който е на "Вие " с "Крадецът на праскови",причината,че моля за това-не е,че ме мързи,а просто нямам никакво време да си прочета 15-те страници в учебника и да направя план,защото отивам при доктора си,а утре задължително трябва да отида на училище и ако се прибера към 22:30 тази вечер..напоена с хапчета,няма да направя нищо..та искам някой,който има текста пред себе си,да ми помогне с планче+точки..аз съм си го почнала,но след минути излизам и...става дума,че ми трябва план,който да се води по текста,да е максимално сбит,25 точки най-много и долу-горе доо 12-тата 13-тата глава на разказа..ако не сте ме разбрали става дума за:
1.Евакуацията.
2.Миналото се е превърнало в забързано ежедневие.
3.Уморената,тягостна природа.
За нещо подобно говоря,само трябва да си намерите текста,защото ми трябва план,а не анализ..
Надявам се да ми помогнете,с голямо удоволствие бих гледала филма,но,когато оздравея и съм максимално трезвена ;д (в кръга на шегата)
:-)
SmilezZz
01-04-2011, 18:13
Героите от повестта
“Крадецът на праскови”
I.Елисавета:
1.Първа поява- в спомена на разказващия герой, представена като неземно видение, първата поява има представяща роля за героинята.
2. Елисавета, Лиза, често споменавана като жената на полковника.
3.”Тя помнеше ... другите нямаха”.
4.Мъжът и е полковник, “може да има в къщата си всичко, което другите нямаха”, “в самотните часове .. другите”.
5.”Тя седеше на ниско столче ... тъга”, “Беше облечена в тънка рокля, която стигаше до коленете и. Косата и отразяваше силното слънце като златен шлем”, “Тя беше красива жена .. незадоволени жени”.
6. речта на Елисавета е винаги спокойна, никога не издава ярко емоциите си и мислите си. Представена е като един изключително интелигентен, тактичен и възпитан човек, който добре си служи с речта си.
7.Към полковника-почти безразличие, понякога ненавист, към ординареца-омраза, към Иво Обретенович-в началото съчувствие и разбиране, по-късно любов, към Марьола-добронамереност, всички се отнасят към нея с уважение и внимание най-вече Иво Обретенович, който жертва собствения си живот за нея. Поведението на Елисавета говори за нея като за един невероятен човек, който се опитва да превъзмогне всички пречки по пътя си в любовта към Обретенович, без да нарани никой или да се противопостави на някой.
8.Чувствата на Елисавета към всеки един герой ясно се подразбират от отношението и речта и към героя. Ставаме свидетели на всичките и размишления, благодарение на обективния поглед на разказвача. Повечето и преживявания са свързани с Обретенович, към когото изпитва нежни чувства.
9.Елисавета е готова на всичко за Обретенович, повечето постъпки са свързани с търсенето му. Именно той променя изцяло обичайното и поведение и дори външния вид. Действията на героинята разкриват, че тя е човек, който се вслушва в сърцето си.
10.Малкото пейзажни щрихи напълно са синхронизирани с настроението и поведението на главната героиня. Описанието на природата е като огледало на душевността на Eлисавета.
11.В начaлото на повестта е описана потискащата обстановка в малката къщичка.
12.Авторът се отнася със съпричастие. Не представя героите като идеални или като злодеи. В отношението на читателя откриваме също уравновесеност. Авторът оформя силните и слабите страни на героинята и оставя тя сама да се разкрие пред читателите, според техните разбирания. Произведението се опитва да ни представи един блян за свят, в който силата на човешката любов може да преодолее предрасъдъците.
II.Иво Обретенович:
1.Във втора глава, когато Елисавета чува, че някой се промъква в градината.
2.Иво Обретенович.
3. Бил е учител в Белград. Баща-хърватин, майка-сръбкиня, сега е военопленник.
4.Пленник, прислужващ на един френски генерал.
5.”Под укъсаната офицерска униформа ... каторжник”, “От него лъхаше на изпрано .. челюст”.
6.Преобладават кратки реплики, характеризиращи го като тактичен и възпитан човек.
7. Обретенович влиза във взаимоотношения единствено с Елисавета, отнася се към нея изключително добре и нежно, тя се отнася по същия начин към него.
8.Чувствата, мислите и преживяванията му са свързани изцяло с Лиза. Създават впечатление за изключително силен характер , воля и смелост.
9.Постъпките му говорят за един саможертвен човек в името на любовта и въпреки нерадостното си положение на пленник, той се отдава изцяло на любимата си и дори жертва живота си за нея.
10.Липсват.
11.Не е описана.
12.Авторът се отнася със съпричастие. Не представя героите като идеални или като злодеи. В отношението на читателя откриваме също уравновесеност. Авторът оформя силните и слабите страни на героинята и оставя тя сама да се разкрие пред читателите, според техните разбирания. Произведението се опитва да ни представи един блян за свят, в който силата на човешката любов може да преодолее предрасъдъците.
III.Полковникът:
1.Първата му поява е в диалога между читателя и разказвача.
2.Михаил-само веднъж в повестта.
3.Не се споменава.
4.Той е офицер, ползва се с голяма власт над подчинените си.
5.Представен е като застаряващ, интересуващ се единствено от поста си и от войната човек
6.Няма много реплики, главно са свързани с тревогите му за войната и положението му в Търново.
7.Изключително строг и педантичен, дори леко безчувствен.
8.Всичко е свързано с работата му, войната и единствено в края на произведението с Елисавета.
9.Основно открояващи се постъпки са всекидневните му ритуали за предпазване от епидемията.
10.Няма.
11.Няма.
12.В образа на полковника авторът сякаш е въплътил образа на безразличието и безчувствеността към радостите и благата в човешкия живот.
IV.Ординарецът:
1.В началото на спомена на учителя.
2.Не е споменато, може би с цел обобщаване на образа.
3.Не се споменава.
4.Като ординарец при полковника.
5.Няма описание.
6.Почти липсва, само няколко, в които иска заповеди.
7.Държи се безчувствено към всички.
8.Не са представени, с цел да се внуши безчувствеността му.
9.Единствено да прислужва, дори убива по нареждане.
10.Липсва.
11.Липсва.
12.Макар и не директно авторът е въплътил в образа на ординареца абсолютна безчувственост и чрез неговия образ изгражда образа на вярното кученце, готово да служи на господаря си до гроб, дори и с цената да отнеме човешки живот.
-----------------------------------------
[b]Крадецът на праскови от Емилиян Станев
1.Заглавието (метафорични значения)- Не разкрива основната тема, но характеризира до известна степен главния герой и ситуацията , защото Иво открадва за себе си и за Елисавета любов и щастие от един разрушен свят във време на война.Светът , в който човешкият живот не е ценност, ревниво пази установените порядки чрез предразсъдъците на обществото .В опита си да намерят човешкото в едно жестоко време , героите нарушават правилата на обществения морал и така открадват за себе си онова, което им липсва .
2.Преображението на Елисавета - Авторът постепенно разкрива образа на главната героиня като потомка на видно , но обедняло семейство, което я подтиква към брак, отговарящ по-скоро на общественото положение на рода , отколкото на нуждата от човешка близост и любов.Тя не е доволна от съпружеския си живот и постепенно намразва мъжа си: Нейният съпружески живот не беше щастлив. Елисавета изцяло се променя като личност , защото любовта й дава свобода( От тоя ден тя престана да бъде тая Елисавета , която познаваше...).От самотна жена с чувство на отчаяние и малоценност, която се вижда пред прага на старостта , тя се превръща във влюбено младо момиче, очакващо с трепет и вълнение своя любим.А накрая намира сили да защити любовта си чрез избора достойно да умре след смъртта на Иво.
3.Проблематизирани, утвърдени нравствени твърдения (кражба и крадец) Думите кражба и крадец служат като допълнение към описанието на пленника, характеризират го по определен начин, но в текста техния смисъл е по-различен от традиционния макар че пленникът наистина и в буквалния смисъл открадва.
4.Чуждият Обретенович Под окъсаната офицерска униформа се показваше измършавяла плът ,обгорена от слънцето ... краката му бяха боси и одраскани.Беше мургав и колкото да бе отпаднал и нечист,личеше че е хубав мъж. Героят е чужд войник , враг , но за Елисавета той е преди всичко човешко същество .
5.Любовта срещу отчаянието- дълбоко погълната от отчаяние, обзета от нещастната си съдба, Елисавета само мечтае за щастието, но когато среща любовта, то вече е реалност.Така тя заживява друг живот, който , макар и кратък, осмисля цялото й битие , затова и този нов живот се превръща в достойна цена за изживяното щастие.
6.Срещата между Елисавета и Обретенович в 6 част (мотивът за светлината и мрака)-дълбоко в душата й нещо трепна- тя дълго го е очаквала. Върху светлия, рязко изрязан фон на отворената врата се мярна сянка и миг след това там се показа пленникът.- неговата
7.Любовта в текста- Любовта в текста е представена като нещо нередно и неморално за предразсъдъците на обществото , но за Елисавета не е така. Тя отчаяно търси щастието и когато го намира, се старае да го изживее по най-пълноценния начин.
8.Войната Още началото на повестта започва с войната (тъкмо привършваше Първата Световна Война.) и като че ли в последователно станалите и слели се една с друга войни се усеща цялото безсмислие на човешката история , основана на вражди и разрушения. Чрез образа на войната се характеризира образът на полковника , който поражда страх във всички:Войниците се вдървяваха, щом го зърнеха, подофицерите трепереха за частта ,която обучаваха, офицерите се червяха или бледнееха ... , От него се бояха всички най-вече ние , децата...
9.Портретите на героите
1.Елисавета Тя беше красива жена ,преминала първата си младост, и сега излъчваше уморената и презряла хубост на отминаващо лято.В големите й очи се долавяше нещо замислено ,твърдо ,дори мрачно.,Тя изглеждаше че е една от :бездетните и незадоволени жени. Съпругат й е представен като суров човек и неговият сприхав характер стана причина тя да се чувства самотна и преждевременно остаряла.Той я потиска и й отнема любовното и човешкото щастие, което заслужава. Иво е представен като сръбски военнопленник,той имаше продълговато лице, мъжествена брадичка и открито ,интелигентно чело.
10.Кинематографични похвати промяната на ракурса , осветлението и плана на изображение в текста- в текста са използвани много контрасти- светлина-мрак, любов-омраза, отчаяние- щастие; използвани са и герои антиподи;отделните сцени , образи и картини бързо се редуват , а смяната им придава напрежение , което съответства на драмата в душата на героинята.
11.Раздвояването на повествователя- Структурата на текста пояснява, че разказвачите всъщност са трима - първият, условно го наричаме автор, е зрелият човек, който се връща в родния си град и воден от спомените, отива да се сбогува с бащиното си място, което току-що е продал. Вторият разказвач е старият учител, чиято вила е съседна едновременно на лозето на полковника и на лозето на първия разказвач. Вторият дял на повествованието се води от името на трети разказвач- използвайки ролята на свидетел.
12.Природата и човешките състояния -Природата в текста е представена по два различни начина.Първият я характеризира като пустиня, като прах и миризми. Поражда усещане за самота,пустош и безнадеждност.
Вторият поражда чувтства за живот ,за оживление и ново начало.Това ново начало поражда спокойствие в душите.
На другия ден вятърът престана и над земята легна чудна тишина.,
...преждевременна есен неусетно бе заместила лятото.Спокойният, избистрен въздух бе чудно мек, изпълнен с уморена и кротка светлина.
13.Стихийността на човека и неговата овладяност пример за това е поведението на Елисавета- тя е както страстна ,волна и свободна в избора си , така и подчиняваща се на обществения морал и еснафските предразсъдъци.
14.Сблъсъкът между природа и цивилизация Цивилизацията претърпява промени и развитие,които се отразяват и върху природата.Естественото у Елисавета и Иво надделява над наложените от цивилизацията норми.
15.Връзка с лирическия герой на Дебелянов в Скрити вопли и в двете творби главните герои търсят нещо изгубено - лирическият герой на Дебелянов пътя към покоя и хармонията на дома, а Елисавета щастието си.
16.Връзка с потомката на Елисавета Багряна в Потомка героинята е изгубила миналото си, корените си,но ги намира, когато се опитва да разбере себе си , а в Крадецът на праскови Елисавета иска да заличи безсмисленото си и отчаяно настояще , без да търси упование в родовите корени.
17.Свобода и избор в текста - Свободата и щастието две от най-важните ценности на човешкото .Срещу тях обаче се възправят не само нормите на закостенелия патриархален морал, а и човешката съвест. Затова изборът на героинята е така дълбоко изстрадан и драматично категоричен.