въпросче

[sladurankata_meri]

Здравейте!
Пиша ви относно един мой проблем......... до преди около 6 месеца бях една много амбициозна решителна и непоколебима 17 годишна девойка ни :grin: нищи не можеше де ме спре да постигна това което искам,дори след голям провал.Нямаше значение какво се случва,винаги вървях напред,въпреки песимизма си се надявам на успех и го постигах.Но сега няма следа от това момиче,не знам защо,дали защото се уморих да не ми пука и да се боря, но не съм същата.Плаче всеки ден за малки неща а преди се случваше рядко,нямам сили да се боря за каквото и да е било абеее не мис е живее с 1 дума,а да не говорим за 1 неуспешен опит за самоубийство и така разбирам,че имам нужда от психолог :o и нямам нищо против.Дори много искам,за да си върна старото АЗ (което много обичам).Но как да кажа на нашите без да ме помислят за умопобъркана и адски много депресирана,само малко сам депресирана,защото те не са много съвременни даже обратното,аз дори не говоря с тях за себе си,така че ще е доста трудно... някъкви предложения ако някой е бил като мене ???? моля ?? :o :o :o :o :o :o

[kristal3]

Кажи им, че си объркана, че имаш нужда да поговориш съвсем спокойно с някого, и че това ще ти се отрази добре...

[Cybershot]

Намери с някого да споделяш проблемите, определено ще ти помогне. (не е задължително да е някой психолог) Споделяй проблемите си с някого просто, недей да ги таиш в себе си и от там да се депресираш.

[selenium]

Ако държиш да говориш точно с психолог:
Може би имате в училище? В някои училища има, позаинтересувай се.
По едно време рекламираха някакви безплатни телефонни линии, където може да говориш със специалист. Потърси из интернет.

Но винаги е по-добре да говориш с приятел/ка или с някой по-възрастен, на когото имаш доверие.

А каква е причината за промяната? Защо си се отчаяла от живота и си загубила желание за борба?

Може би любов? Проблеми в къщи? Не виждаш смисъл?

[GossipGirl89]

И аз искам да попитам същото - има ли някаква причина, довела до тази твоя промяна? Станало ли е нещо, което ти се е отразило зле? Защото за мен всяко нещо се получава в следствие от друго.Нереално ми звучи на единия ден да си ок, да си щастлива и да нямаш никакви проблеми и изведнъж на другия решаваш, че си депресирана и искаш да умираш... :?
След като смяташ че родителите ти са прекалено консервативни да те разберат, тогава се опитай да споделиш на някой приятелка какво те тормози и я помоли за съвет. В краен случай, ако няма абсолютно никой на когото да се довериш, потърси професионална помощ. И обясни на родителите си, че да отидеш на психолог не е нещо срамно и грешно и това не те превръща в луда... Много хора в днешно време търсят професионална помощ заради стреса и напрежението, в което живеем... така че няма нищо лошо в това да поговориш с психолог :)