Ето и моята история

[krispyyy]

Здравейте!
Аз съм нова тук и главната причина по която се регистрирах, е че искам да давам съвети и да помагам на хората, но ето че дойде и моя ред да ви разкажа историята си.
Аз съм момиче на 13 години, имах приятелки (ако мога да ги нарека така). Те говореха зад наргърба ми, но аз си внушавах, че може би не са толкова лоши... Когато дойде един момент в който харесах едно момче, което се държеше добре с мен, им споделих че го харесвам. Мина многоо време с него си писахме доста всеки ден, и един ден започнахме тема в която той почти ми каза, че ме харесва. Лолл бях толковаа щастлива просто нямам думи да го изразя :grin: . Продължихме да си пишем, а "приятелките" ми ме разпитваха какво става и аз като най-голямата найвница им казах. Такаа и един ден си пишем и изведнъж той ми казва "Харесваш ли ме?", тогава се чудех какво да кажа и естествено отреках, но той продължи да ме пита и дори каза, че една от "приятелките" ми, му е казала :@.... Тогава разбрах що за приятелки имам.. Но когато свурзах всичко което той ми е казал излезе, че й той ме харесва и аз му казах нещо от сорта "Ами тогава значи ти ме харесваш?!" и той каза "Ами да.", и когато отново ме попита дали го харесвам аз му признах.. Каква глупачка!!! Той започна да се смее, а през това време сърцето ми започна да тупти както никога (туптеше от ужас и тага), веднага очите ми се наляха с сълзи, нямах думи и единствения начин да се измъкна от подигравските на целия клас беше да кажа, че и аз съм се шегувала с него.. Ужас! Не можах дори да излизам цяла ваканция от мислене как може да съм толкова глупава да харесам точно него. Единственият човек който остана до мен беше "НАЙ-ДОБРАТА МИ ПРИЯТЕЛКА" (слагам го в кавички не защото е обратното, ами защото тя е многоо повече от това <3 <3), тя ми помогна да разбера, че не трябва да плача за боклуци... Когато отново тръгнахме на училище го виждах всеки ден, но това вече нямаше значение за мен (е и тогава имах съвсем малки чувства към него, но не за дълго). И веднъж когато се огледах в очите на едно момче което дори незнаех, че съществува се влюбих в него (h). И ето, че е истина, че времето лекува, сега вече не мисля на живота си като провал ами може би като едно ново начало, сякаш идват едни странни чувства в мен който никога не съм усещала, а може би това е просто истинската Любов (надявам се).
Ами дотук е това. А междодругото сега вече имам една истинска приятелка, на която бих споделила всичко :) <3 <3
Това е историята и не искам обидни коментари написах я, за да си излея душата някъде.

[blackvelvet]

Приятелката ти е била права (истинската),че не е нужно да плачеш за боклуци.А онзи мухльо щом се е изсмял,когато си му казала,че го харесваш...еми значи не те заслужава.Явно не е разбрал какво хубаво момиче го харесва.Та не се отчайвай,в живота има още много боклуци като него,които ще срещаш,не бива винаги да им се връзваш,защото ще луднеш :) Само не разбрах-с това другото момче гаджета ли сте сега :oops:

[krispyyy]

Не, не сме, но мисля че това е хубаво защото е страхотен приятел и не искам да загубя фр като него, защото ако станем това, ще промени отношенията ни и незнам какво ще стане. :)

[blackvelvet]

Не мисля,че като станете гаджета ще си развалите приятелството,напротив,даж е ще будете по-близки от всякога.Но естествено това си е само мое мнение,ти си решаваш ;)

[krispyyy]

Е така е, но незнам дали той ме харесва.