Dying
01-09-2011, 00:16
Здравейте на всички! :)
Ох.. откъде да започна.. Като за начало, да кажа, че пиша тук, защото искам да чуя чуждо мнение... мнение на някой който не познава нито мен, нито момчето за което ще ви разкажа.. та - да, да започвам.. стига съм овъртала..
Значи, всичко между мен и него започна преди доста време.. В началото бяха закачки, майтапи, игри.. Но като цяло преди между нас да има нещо повече от приятелсто, бяхме мн близки.. Излизахме много, но и двамата си имахме човек до себе си - така да се каже.. Играта, на котка и мишка, която играехме продължи близо месец.. След което и аз и той се освободихме - ако мога така да се изкажа.. И не след дълго, той дойде при мен и ми каза " Реших какво искам - искам да съм с теб".. Аз разбира се, с моя навик да си пазя сърцето, не отвърнах кой знае колко добре.. Но въпреки това, той каза, че ще ме чака.. и така и стана.. в този период нарисувах една рисунка, която му дадох и пази и до днес.. Та тогава въпреки, че се познавахме от преди това, стояхме по цели нощо будни за да говорим.. имахме нужда да се видим, и не пропускахме ден.. ако не се видехме през деня, излизахме дори вечер към 10, ей така за да се видим просто за 1 усмивка.. а ако не можехме си говорихме по цели нощи.. И аз разбира се споделих много и лични неща.. както и той също.. говорихм за бивши, за 1ви целувки и така нататъка.. и той мн говореше за бившата си, знаех, че не я е забравил на пълно.. и ето дойде един ден, в който седяхме на едни люлки и той ми направи много романтично предложение да тръгнем, а аз просто отговорих не.. което беше най-голямата ми грешка.. Но все пак, той пак ме хвана за ръка, сякаш нищо не се е случило.. До тогава не го бях целувала - беше ме страх, че ще хлътна на пълно.. И тогава го целунах.. Още тогава осъзнах, че е грешка.. Но стореното - сторено.. Тогава станахме наистина много близки и неразделни.. Говорехме, смеехме се, но не бяхме заедно.. И няма да забравя, когато един ден, му казах "Виж аз не съм като момичета с които си бил до сега" А той отвърна по начин по който не очаквах казвайки "Да ти не си, ти си мн повече от лице, ти си моята усмивка и в най-гадния ми ден".. И ето до тук всичко е идеално, но идва едно голяма, старо, тлъсто НО! Но, не след дълго, дойде един момент в който той започна да се отдръпва, и отидох при него и той се опита да се прибере, но аз го спях.. и тогава ми каза, че е искал дасе прибере защото не знае какво да ми каже.. Но след това поговорихме и той каза "Просто не знам какво искам" и когато ме изпрати ме целуна, точно тази целувка няма да я забравя.. просто се почувствах така, сякаш мога да направя всичко, което пожелая и никой не може да ме спре! Но това беше последната целувка! След 2 дни, в които не можахме да се видим, той постъпи много глупаво.. Не знаейки, как да ми каже, че станахме толкова близки, че не иска да рискува да ме загуби като тръгнем и после скъсаме, накара една негова стара любов, да ми каже, че м/у тях има нещо.. И разбира се, аз се почувствах като ударена с мокър парцал, след което му писах смс, просто не можех да му се обадя и пишеше вярно ли е.. Така и така не получих отговор и не знаех на какво да вярвам.. Та след няколко часа разговори с това момиче, тя ми каза че той я е помилил.. и в интерес на истината сега сме доста добри приятелки.. И както казах, объркана, не знаейки на кой да вярвам, се съгласих с него да сме просто приятели.. Е от тогава не си говорим както преди.. На пук на него какво ли не направих.. Всичко което той мрази за да го накарам да се дразни и успях.. Това беше моят начин да спре да ме боли.. Защото за пореден път отворих сърцето си и то беше разбито.. И така въпросното момче, тръгна със старата си любов, за да забрави мен - той ми го каза в последствие.. И до тогава имахме мн спорове, дали е било истински.. За Бога - да беше.. усещах химията помеждуни.. Но разбира се винаги казвах, че нищо не е било.. все пка беше моят начин да забравя.. А той редовно казваше, че е било мн за него.. И мн пъти съм се опитвала да повдигна темата, а той се казва " помня първата целувка пред блока, помня кога се запознахме", и след което казва " Не отваряй стара рана" И от тогава до сега имахме само 1 скандал, като приятели, защото отидох на едно парти.. И там станаха едни каши и той на другата вечер ми каза "Ти си мъртва за мен, твоя герой вече го няма - отиде си" и тези думи ме подлудиха, много ме заболя, защото знаех, че не е така.. но все пак ми се обади в 01:23 през ноща за да ми се извини, и да каже че не е бил прав.. Просто не знаете, падна ми камък от сърцето.. И нещото, което ме учиди беше, че преди няколко дни аз го попитах "мислиш ли че е било истинско", а той учудващо отвърна "не мисля".. Искаше ми се да кажа, " А за какво до вчера казваше обратното.., знаеш ,че не е така" Защо го каза, не знам, може би за да предотврати спор от моя страна или може би наистина го мисли, но ако го мисли, защо не дава да повдигна темата за миналото ни, или пък защо още пази рисунката ми.. Вече не си говорим много... Ако започнем да се лигавим - сякаш миналото ни врахлита.. И той спира..? Причината?? Нима още не ме е забравил?? Това е моята дилема.. Защото аз определенно не съм! Все пак никой не избира към кой да има някакви чувства.. Някой го наричат съдба, а аз не знам как да му казвам дори.. Просто всякакви странични мнения ще са ми от полза..
Ох.. откъде да започна.. Като за начало, да кажа, че пиша тук, защото искам да чуя чуждо мнение... мнение на някой който не познава нито мен, нито момчето за което ще ви разкажа.. та - да, да започвам.. стига съм овъртала..
Значи, всичко между мен и него започна преди доста време.. В началото бяха закачки, майтапи, игри.. Но като цяло преди между нас да има нещо повече от приятелсто, бяхме мн близки.. Излизахме много, но и двамата си имахме човек до себе си - така да се каже.. Играта, на котка и мишка, която играехме продължи близо месец.. След което и аз и той се освободихме - ако мога така да се изкажа.. И не след дълго, той дойде при мен и ми каза " Реших какво искам - искам да съм с теб".. Аз разбира се, с моя навик да си пазя сърцето, не отвърнах кой знае колко добре.. Но въпреки това, той каза, че ще ме чака.. и така и стана.. в този период нарисувах една рисунка, която му дадох и пази и до днес.. Та тогава въпреки, че се познавахме от преди това, стояхме по цели нощо будни за да говорим.. имахме нужда да се видим, и не пропускахме ден.. ако не се видехме през деня, излизахме дори вечер към 10, ей така за да се видим просто за 1 усмивка.. а ако не можехме си говорихме по цели нощи.. И аз разбира се споделих много и лични неща.. както и той също.. говорихм за бивши, за 1ви целувки и така нататъка.. и той мн говореше за бившата си, знаех, че не я е забравил на пълно.. и ето дойде един ден, в който седяхме на едни люлки и той ми направи много романтично предложение да тръгнем, а аз просто отговорих не.. което беше най-голямата ми грешка.. Но все пак, той пак ме хвана за ръка, сякаш нищо не се е случило.. До тогава не го бях целувала - беше ме страх, че ще хлътна на пълно.. И тогава го целунах.. Още тогава осъзнах, че е грешка.. Но стореното - сторено.. Тогава станахме наистина много близки и неразделни.. Говорехме, смеехме се, но не бяхме заедно.. И няма да забравя, когато един ден, му казах "Виж аз не съм като момичета с които си бил до сега" А той отвърна по начин по който не очаквах казвайки "Да ти не си, ти си мн повече от лице, ти си моята усмивка и в най-гадния ми ден".. И ето до тук всичко е идеално, но идва едно голяма, старо, тлъсто НО! Но, не след дълго, дойде един момент в който той започна да се отдръпва, и отидох при него и той се опита да се прибере, но аз го спях.. и тогава ми каза, че е искал дасе прибере защото не знае какво да ми каже.. Но след това поговорихме и той каза "Просто не знам какво искам" и когато ме изпрати ме целуна, точно тази целувка няма да я забравя.. просто се почувствах така, сякаш мога да направя всичко, което пожелая и никой не може да ме спре! Но това беше последната целувка! След 2 дни, в които не можахме да се видим, той постъпи много глупаво.. Не знаейки, как да ми каже, че станахме толкова близки, че не иска да рискува да ме загуби като тръгнем и после скъсаме, накара една негова стара любов, да ми каже, че м/у тях има нещо.. И разбира се, аз се почувствах като ударена с мокър парцал, след което му писах смс, просто не можех да му се обадя и пишеше вярно ли е.. Така и така не получих отговор и не знаех на какво да вярвам.. Та след няколко часа разговори с това момиче, тя ми каза че той я е помилил.. и в интерес на истината сега сме доста добри приятелки.. И както казах, объркана, не знаейки на кой да вярвам, се съгласих с него да сме просто приятели.. Е от тогава не си говорим както преди.. На пук на него какво ли не направих.. Всичко което той мрази за да го накарам да се дразни и успях.. Това беше моят начин да спре да ме боли.. Защото за пореден път отворих сърцето си и то беше разбито.. И така въпросното момче, тръгна със старата си любов, за да забрави мен - той ми го каза в последствие.. И до тогава имахме мн спорове, дали е било истински.. За Бога - да беше.. усещах химията помеждуни.. Но разбира се винаги казвах, че нищо не е било.. все пка беше моят начин да забравя.. А той редовно казваше, че е било мн за него.. И мн пъти съм се опитвала да повдигна темата, а той се казва " помня първата целувка пред блока, помня кога се запознахме", и след което казва " Не отваряй стара рана" И от тогава до сега имахме само 1 скандал, като приятели, защото отидох на едно парти.. И там станаха едни каши и той на другата вечер ми каза "Ти си мъртва за мен, твоя герой вече го няма - отиде си" и тези думи ме подлудиха, много ме заболя, защото знаех, че не е така.. но все пак ми се обади в 01:23 през ноща за да ми се извини, и да каже че не е бил прав.. Просто не знаете, падна ми камък от сърцето.. И нещото, което ме учиди беше, че преди няколко дни аз го попитах "мислиш ли че е било истинско", а той учудващо отвърна "не мисля".. Искаше ми се да кажа, " А за какво до вчера казваше обратното.., знаеш ,че не е така" Защо го каза, не знам, може би за да предотврати спор от моя страна или може би наистина го мисли, но ако го мисли, защо не дава да повдигна темата за миналото ни, или пък защо още пази рисунката ми.. Вече не си говорим много... Ако започнем да се лигавим - сякаш миналото ни врахлита.. И той спира..? Причината?? Нима още не ме е забравил?? Това е моята дилема.. Защото аз определенно не съм! Все пак никой не избира към кой да има някакви чувства.. Някой го наричат съдба, а аз не знам как да му казвам дори.. Просто всякакви странични мнения ще са ми от полза..