PDA

View Full Version : Онези, които умряха



SolemnityOfDeath
01-10-2011, 00:26
гледах в стъклата
и в тях
фасети на себе си
скрити от мъглата.
актьори пречупени
от кръста на бога
и под свещи, захлупени
кучета от човешка порода.

гледах и не виждах
любовта
на онези, що умряха.
насън задвижвах
пътища и тъма
и в празни листа
актьорите играха
без мимолетна уплаха.

после видях теб
и в цвета на меда
отразен в косите
без помощ
заплаках, заплаках.
че не мога
да докосна това
отредено на зрака.

и там стоя
при онези
които умряха.
все още тая
мимолетна уплаха
за косите от мед
които ветровете
на времето ги прибраха.

"Тя ме погледна.
- Кога ще бъдеш при мен?
Поклатих глава и в срам не вдигнах очите си. Никога. Никога исках да изкрещя и да издера гърлото си сетне. Но не можех да го кажа. Не можех.
Тя заплака и медните коси разкъсаха мрака на вечерта като носталгични, обезверени змии."