PiNk_GiRl
01-10-2011, 15:53
Някой би ли ми превел това на английски език. Ще ви бъда благодарна. :)
В забързания ритъм на ежедневието, оплетени в паяжината на икономическата криза от една страна и притиснати от личните си проблеми, от друга, ние сякаш забравяме за проблемите на околната среда. Години наред отговаряме на тревожните сигнали, които природата ни изпраща с апатия и мълчание, проявявайки скептицизъм тогава, когато чуем думите „Бъдещето на Земята е в нашите ръце".
Цялата история на човечеството е свързана с природата. Още от времето, когато хората са живели в пещери и са се прехранвали с лов и дребно земеделие, до съвременния свят, известен с това, че принадлежи към така наречена технологична епоха в развитието на човечеството. За съжаление обаче, напоследък контактът на човека с природата е силно закърнял. Може би и това е основната причина той да проявява безотговорност към нея. В същото време, човешкият вид счита себе си за единственото разумно същество на планетата. Но рационалността на човешкото мислене изглежда е насочена по-скоро към разрешаване на собствените си проблеми и осъществяване на егоистичните си стремежи, от колкото към спасяването на околната среда. Аз не бих си позволил да нарека такъв тип поведение разумно.
Антропогенната дейност силно е променила околната среда и продължава да я променя, оставяйки след себе си редица дълбоки и труднолечими рани, сред които замърсяването на биосферите, изчезването на животински и растителни видове, незаконната сеч и не на последно място - продуктите на генното инженерство, нашумяли напоследък под името генетично модифицирани организми. Човешката дейност е целесъобразна и съзнателна (та нали човекът е разумно същество!), така, че последствията от нея са ясни още преди тя да бъде осъществена. От нас самите зависи дали и как можем да предотвратим (или поне да смекчим) последиците за околната среда от нея. Дълго време човекът е взимал от природата това, от което е имал нужда. Сега е време да се отплати, като трансформира индустрията, образованието, здравеопазването, транспорта и останалите си сфери на дейност в така наречения „зелен тип" икономика. Това е единствения начин да скъсаме връзките с безотговорността, незаинтересоваността и ековандализма и да се насочим към природосъобразен начин на живот.
Истината е, че бъдещето на Земята е в нашите ръце. Ние не сме господари на природата, но сякаш се държим като такива. Смятаме се за съвършени, недосегаеми, изтощаваме планетата, харчим безразборно ресурсите, които черпим от нея, замърсяваме всичко, което е разположено под, върху повърхността и над нея. Но не всички хора сме такива. Аз също не съм. Възрастта ми не ми го позволява, защото безотговорността и непознаването на проблемите на нашия дом - Земята - са присъщи на децата, и то не защото те желаят да бъдат такива, а защото все още са твърде малки, за да го проумеят. Съзнавам, че всяка стока, която купувам и използвам за задоволяване на потребностите си има своя въглероден отпечатък. Съзнавам, че транспорта и електроенергията, които ползвам са резултат от човешка дейност, която има пагубен ефект върху природата. Съзнавам, че макар и да не искам, и аз имам пръст в замърсяването на околната среда, но съзнавам и най-важното: това, че имам силата да променя нещата и това е нещото, което всеки ден, всеки час и всяка минута ме амбицира да се боря.
Природата ни е дала всичко, а ние сякаш я пренебрегваме. Надявам се да успеем да съхраним неповторимото природно богатство и да го опазим от вредите, които човечеството му нанася, защото бъдещето на Земята е в нашите ръце. Нека не позволяваме думата „бъдеще" да изгуби своя смисъл!
В забързания ритъм на ежедневието, оплетени в паяжината на икономическата криза от една страна и притиснати от личните си проблеми, от друга, ние сякаш забравяме за проблемите на околната среда. Години наред отговаряме на тревожните сигнали, които природата ни изпраща с апатия и мълчание, проявявайки скептицизъм тогава, когато чуем думите „Бъдещето на Земята е в нашите ръце".
Цялата история на човечеството е свързана с природата. Още от времето, когато хората са живели в пещери и са се прехранвали с лов и дребно земеделие, до съвременния свят, известен с това, че принадлежи към така наречена технологична епоха в развитието на човечеството. За съжаление обаче, напоследък контактът на човека с природата е силно закърнял. Може би и това е основната причина той да проявява безотговорност към нея. В същото време, човешкият вид счита себе си за единственото разумно същество на планетата. Но рационалността на човешкото мислене изглежда е насочена по-скоро към разрешаване на собствените си проблеми и осъществяване на егоистичните си стремежи, от колкото към спасяването на околната среда. Аз не бих си позволил да нарека такъв тип поведение разумно.
Антропогенната дейност силно е променила околната среда и продължава да я променя, оставяйки след себе си редица дълбоки и труднолечими рани, сред които замърсяването на биосферите, изчезването на животински и растителни видове, незаконната сеч и не на последно място - продуктите на генното инженерство, нашумяли напоследък под името генетично модифицирани организми. Човешката дейност е целесъобразна и съзнателна (та нали човекът е разумно същество!), така, че последствията от нея са ясни още преди тя да бъде осъществена. От нас самите зависи дали и как можем да предотвратим (или поне да смекчим) последиците за околната среда от нея. Дълго време човекът е взимал от природата това, от което е имал нужда. Сега е време да се отплати, като трансформира индустрията, образованието, здравеопазването, транспорта и останалите си сфери на дейност в така наречения „зелен тип" икономика. Това е единствения начин да скъсаме връзките с безотговорността, незаинтересоваността и ековандализма и да се насочим към природосъобразен начин на живот.
Истината е, че бъдещето на Земята е в нашите ръце. Ние не сме господари на природата, но сякаш се държим като такива. Смятаме се за съвършени, недосегаеми, изтощаваме планетата, харчим безразборно ресурсите, които черпим от нея, замърсяваме всичко, което е разположено под, върху повърхността и над нея. Но не всички хора сме такива. Аз също не съм. Възрастта ми не ми го позволява, защото безотговорността и непознаването на проблемите на нашия дом - Земята - са присъщи на децата, и то не защото те желаят да бъдат такива, а защото все още са твърде малки, за да го проумеят. Съзнавам, че всяка стока, която купувам и използвам за задоволяване на потребностите си има своя въглероден отпечатък. Съзнавам, че транспорта и електроенергията, които ползвам са резултат от човешка дейност, която има пагубен ефект върху природата. Съзнавам, че макар и да не искам, и аз имам пръст в замърсяването на околната среда, но съзнавам и най-важното: това, че имам силата да променя нещата и това е нещото, което всеки ден, всеки час и всяка минута ме амбицира да се боря.
Природата ни е дала всичко, а ние сякаш я пренебрегваме. Надявам се да успеем да съхраним неповторимото природно богатство и да го опазим от вредите, които човечеството му нанася, защото бъдещето на Земята е в нашите ръце. Нека не позволяваме думата „бъдеще" да изгуби своя смисъл!