Memphis
01-11-2011, 01:34
Здравейте искам да споделя с вас което от около месец ме кара да изпадам в някакви мисли и здухване... Има няколко човека от раздела дето станаха свидетели на една предишна моя тема и ми помогнаха много за което им благодаря въпреки, че това не беше момичето за мен....
Така:
Преди 3 години бях на 17 и се запознах с едно момиче което беше приятелка на гаджето на "Уж най-добрия ми приятел" И ни запознаха почнахме да излизаме и аз един ден след работа се чупих от работа за да ида с нея на детска дискотека... И там стана най-голямата ми грешка "най-добрия ми приятел" каза: Копеле на бас на по бира, че неможех да и предложиш да станете "гаджета" И аз тогава като някъв дечко се вързах дръпнах я и направих глупоста събрахме се, но такава беше възрастта на 2-ма ни, че аз имах едни очаквания тя други и ме заряза стана ми супер гадно защото ме заряза заради момче и аз много исках да си отмъстя и се правех на някъв човек който и аз не познавам... И след 1м пак се събрахме толкова колкото да и бия шута и да я унизя.... Блокнахме се в скайпа абе цирка беше голям много лошо постъпих с думите си спрямо нея...
3г се засичахме само по рожденни дни и бяхме на здрасти и чао... Преди 2 месеца незнам как, но това момиче се свърза с мен и проведохме страхотен разговор и си махнахме блоковете... Почнахме да си пишем аз я поканих на кафе и тя прие, но взе братовчед си, след това последваха още срещи като пак намираше някой да я придружава защото я е страх да не я унизя пак... А от 1м насам аз останових, че съм бил най-гадното копеле на света, че съм се подиграл жестоко с най-прекрасното и невинно същество на този свят и разбрах какво съм загубил или изпуснал незнам как да го нарека... Нова година празнувахме само 2-мата в един столичен ресторант и там аз и споделих какво съм направил, че съм бил мега голямо дете, идиот, кретен, копеле абе немога да намеря дума толкова лоша която да ме опише какъв съм бил... Казах и, че имам чувства към нея и съм ги разбрал твърде късно обясних и какъв човек е тя за мен и какво съм готов да направя ако разбера, че някой я е наранил по какъвто и да е начин в този скапан живот...
И най-искрено я помолих да ми даде шанс да и покажа, че съм друг човек, че вече не съм това дете, че никгоа няма да си позволя да я нараня или нещо такова.... Тя ми каза добре, че ми дава шанса и всичко зависи от мен, но ще е много трудно... Тя ми сподели, че си има приятел и ми го описа... Сподели ми за него какъв е и аз и дадох съвет приятелски а не на човек който я обича, че това не е човека за нея и когато тя е с него е в опастност... Казах и, че той не е стена за мен и аз няма никакъв смисъл да се боря с него защото е безмислено, а просто трябва да се преборя с стената която тя е издигнала за мен и да и спечеля сърцето... Прегърнах я и с сълзи на очите и искрица и казах обичам те! Никога не съм си мислел, че ще кажа на някой такива неща на някой човек но ето явно никога не трябва да казвам никога... Когато ми се обади или аз и се обадя и и чуя гласа и направо усещам някакво парене в себе си почвам да работя без да чувствам умора работя с усмивка и понеже работя с клиенти съм много по-любезен с тях от както обикновенно... Запознах се с родителите и въпреки, че много ме беше страх от тях, но се оказа не толкова страшно и дори баща и и казал, че ме харесал и че явно съм свестно момче...
Не искам коментари от типа абе дете си бил и живота те е наказал или научил или ти е дал поука защото сам го осъзнах преди известно време.... Искам просто да прочета някой друг съвестен коментар напъствие нещо като помощ или дори жа кажете мнение какво съм преживял и аз незнам да го кажа защото съм мега объркан и аз знам какво да правя, но малко ме е страх и се здухвам като мисля... Работя през ноща и когато реша да подремна малко немога като си затворя очите и просто я виждам на момента ми е хубаво защото си припомням за предишно ни кафе и такива неща... А на момента се сещам за сълзите които съм и причинил и такива неща...
Съжалявам за правописните грешки но, нощната работа и всичко това което ми е в главата не ми позволява да съм много пълноценен в работа и писане....
Благодаря ви много! поздрави и целувки за всички ви!!!
Така:
Преди 3 години бях на 17 и се запознах с едно момиче което беше приятелка на гаджето на "Уж най-добрия ми приятел" И ни запознаха почнахме да излизаме и аз един ден след работа се чупих от работа за да ида с нея на детска дискотека... И там стана най-голямата ми грешка "най-добрия ми приятел" каза: Копеле на бас на по бира, че неможех да и предложиш да станете "гаджета" И аз тогава като някъв дечко се вързах дръпнах я и направих глупоста събрахме се, но такава беше възрастта на 2-ма ни, че аз имах едни очаквания тя други и ме заряза стана ми супер гадно защото ме заряза заради момче и аз много исках да си отмъстя и се правех на някъв човек който и аз не познавам... И след 1м пак се събрахме толкова колкото да и бия шута и да я унизя.... Блокнахме се в скайпа абе цирка беше голям много лошо постъпих с думите си спрямо нея...
3г се засичахме само по рожденни дни и бяхме на здрасти и чао... Преди 2 месеца незнам как, но това момиче се свърза с мен и проведохме страхотен разговор и си махнахме блоковете... Почнахме да си пишем аз я поканих на кафе и тя прие, но взе братовчед си, след това последваха още срещи като пак намираше някой да я придружава защото я е страх да не я унизя пак... А от 1м насам аз останових, че съм бил най-гадното копеле на света, че съм се подиграл жестоко с най-прекрасното и невинно същество на този свят и разбрах какво съм загубил или изпуснал незнам как да го нарека... Нова година празнувахме само 2-мата в един столичен ресторант и там аз и споделих какво съм направил, че съм бил мега голямо дете, идиот, кретен, копеле абе немога да намеря дума толкова лоша която да ме опише какъв съм бил... Казах и, че имам чувства към нея и съм ги разбрал твърде късно обясних и какъв човек е тя за мен и какво съм готов да направя ако разбера, че някой я е наранил по какъвто и да е начин в този скапан живот...
И най-искрено я помолих да ми даде шанс да и покажа, че съм друг човек, че вече не съм това дете, че никгоа няма да си позволя да я нараня или нещо такова.... Тя ми каза добре, че ми дава шанса и всичко зависи от мен, но ще е много трудно... Тя ми сподели, че си има приятел и ми го описа... Сподели ми за него какъв е и аз и дадох съвет приятелски а не на човек който я обича, че това не е човека за нея и когато тя е с него е в опастност... Казах и, че той не е стена за мен и аз няма никакъв смисъл да се боря с него защото е безмислено, а просто трябва да се преборя с стената която тя е издигнала за мен и да и спечеля сърцето... Прегърнах я и с сълзи на очите и искрица и казах обичам те! Никога не съм си мислел, че ще кажа на някой такива неща на някой човек но ето явно никога не трябва да казвам никога... Когато ми се обади или аз и се обадя и и чуя гласа и направо усещам някакво парене в себе си почвам да работя без да чувствам умора работя с усмивка и понеже работя с клиенти съм много по-любезен с тях от както обикновенно... Запознах се с родителите и въпреки, че много ме беше страх от тях, но се оказа не толкова страшно и дори баща и и казал, че ме харесал и че явно съм свестно момче...
Не искам коментари от типа абе дете си бил и живота те е наказал или научил или ти е дал поука защото сам го осъзнах преди известно време.... Искам просто да прочета някой друг съвестен коментар напъствие нещо като помощ или дори жа кажете мнение какво съм преживял и аз незнам да го кажа защото съм мега объркан и аз знам какво да правя, но малко ме е страх и се здухвам като мисля... Работя през ноща и когато реша да подремна малко немога като си затворя очите и просто я виждам на момента ми е хубаво защото си припомням за предишно ни кафе и такива неща... А на момента се сещам за сълзите които съм и причинил и такива неща...
Съжалявам за правописните грешки но, нощната работа и всичко това което ми е в главата не ми позволява да съм много пълноценен в работа и писане....
Благодаря ви много! поздрави и целувки за всички ви!!!