View Full Version : Искам да кажа аз къде греша.
MaLkaTa_LaDy
01-13-2011, 07:07
Момичетата къде грешат... Момчетата къде грешат... Все обвиняваме другите, все те са сбъркани. Искам да кажа АЗ къде греша. Който иска също може да сподели той къде е сбъркал.
Не мога да се впусна бързо в авантюра. Трябва ми време. Понякога наистина много.
Вулгарна съм пред приятели. Очевидно всички момчета не го харесват.
До една степен съм нарцис... Просто много си харесвам всички есета, което пиша. :oops:
Мисля се за повече от масата ни общество.
Обичам материалното. Като стана дума... Искам да си купя професионален фотоапарат 8-)
Философствам. Всъщност не обичам философията, защото е скучна и суха. Обичам да изразявам мнението си, което смятам за правилно до последно.
Ъм да, и вероятно много други, които в момента не ми идват наум.
П.с. Просто наистина ми омръзна да чета как някой плюе някого. Мразя злобата [колко умно... ] а за съжавение я виждам около себе си и в нечии коментари. Не ми е приятно да се сочим един друг и да си търсим грешките. За това реших да започна от моите.
Един от проблемите е, че имам много ниско самочуствие..
^^ На мен точно обратното и до някаква степен ми пречи,опитвала съм да се промяна, но не мога.Може би заради средата в която съм израснала, но определено самочувствието ми е в повече. :( :( :(
Един от проблемите е, че имам много ниско самочуствие..
Точно това ми е най-големият проблем и на мен :-o ... И колкото и хората да ми повтарят, че трябва да си повярвам аз си оставам такава. И друга нямам воля да се боря за каквото и да е, толкова лесно се отказвам, че едва се понасям понякога :-x
Прекалено много се привързвам към хората,които обичам...
nepowtorima
01-13-2011, 08:48
Прекалено много се привързвам към хората,които обичам...
Това и, че много се доверявам... точно на когото не трябва...
TheBeliever
01-13-2011, 09:56
Имам прекалено големи очаквания от човека до себе си и от себе си. Нереалистични понякога. И когато някой от нас не успее да оправдае тези очаквания започват едни самообвинения и втълпявания с едва ли не апокалиптичен характер. С две думи - правя от мухата слон. И не си го признавам...
Disrespect
01-13-2011, 10:02
Имам прекалено големи очаквания от човека до себе си и от себе си. Нереалистични понякога. И когато някой от нас не успее да оправдае тези очаквания започват едни самообвинения и втълпявания с едва ли не апокалиптичен характер. С две думи - правя от мухата слон. И не си го признавам...
Това е отвратително :)
На мен грешката ми е, че понякога съм по-добър и търпелив отколкото трябва.
TheBeliever
01-13-2011, 10:06
Имам прекалено големи очаквания от човека до себе си и от себе си. Нереалистични понякога. И когато някой от нас не успее да оправдае тези очаквания започват едни самообвинения и втълпявания с едва ли не апокалиптичен характер. С две думи - правя от мухата слон. И не си го признавам...
Това е отвратително :)
На мен грешката ми е, че понякога съм по-добър и търпелив отколкото трябва.
Не отричам. :) За щастие всичко се случва в главата ми и така поне не товаря човека до себе си.
GossipGirl89
01-13-2011, 10:37
Най-големият ми проблем е, че очаквам прекалено много от хората.
Опознавам един човек и почвам да си правя някакви планове и очаквания за различни работи и когато човека направи нещо различно от моите очаквания, започвам да го съдя и обвинявам. Лошото е, че не се усещам на време. В крайна сметка никой не ми е виновен, че очаквам прекалено много.
Друго, което не харесвам в себе си е че се инатя като магаре. Ама дори, когато осъзнавам, че не съм права пак не отстъпвам и до последно си държа на моето.
Друго - такъв тип човек съм, че винаги си изразявам мнението, дори когато не са ми го искали. Свикнала съм да казвам на хората какво мисля за тях и когато направят нещо, което отчета за неправилно, веднага си го казвам - от това следват доста разбити приятелства и скандали. Опитвала съм да се сдържам, но просто не става... Винаги когато нещо ме издразни не мога да си го задържа за себе си,а все трябва да го казвам...
Друго, друго... Това може да прозвучи малко нескромно, но... прекалено добра съм с хората. Понякога те не го заслужават и въпреки че го знам - не мога да се държа кофти и да правя умишлени неща. Примерно някой ме е подразнил и следващия път умишлено да намеря наин да му го върна. Не съм такава, а може би има моменти, в които трябва...
ShtrudeL
01-13-2011, 11:04
Имам огромно търпение спрямо хората, които обичам. Рядко ще се развикам или ще обвиня някой. Даже не се случва да кажа на някой, който обичам "Ти си виновен!"
Приемам човека до мен като роднина, все едно го познавам от малка,очаквам да ме защитава,да ме гушка,винаги да ми мисли доброто...абе чувствам се буквално като дете. Тва ми харесва де, не знам дали е минус.
Не съм от приказливите,но и честно казано не изпитвам желание да говоря. Апатично ми е едно такова. Имам предвид като се запозная с някой, или някой на който не се възхищавам или не ме е очаровал...ми нямам какво да си кажа с някой такъв. ^
Ще едитна като се сетя още ^^
Disrespect
01-13-2011, 11:34
Не съм от приказливите,но и честно казано не изпитвам желание да говоря. Апатично ми е едно такова.
Край, решено е, взимам те.
Disrespect
01-13-2011, 11:37
Имам прекалено големи очаквания от човека до себе си и от себе си. Нереалистични понякога. И когато някой от нас не успее да оправдае тези очаквания започват едни самообвинения и втълпявания с едва ли не апокалиптичен характер. С две думи - правя от мухата слон. И не си го признавам...
Това е отвратително :)
На мен грешката ми е, че понякога съм по-добър и търпелив отколкото трябва.
Не отричам. :) За щастие всичко се случва в главата ми и така поне не товаря човека до себе си.
Няма как, рано или късно започва да се отразява на него :) Така ти се променя и мислене и възприемане и отношение и всичко... никой не може да се преструва вечно. :)
Казвам ти го от гледна точка на момче, което до преди няколко месеца е имало връзка с такова момиче и просто е непоносимо.. :)
Настроението ми много често се мени и също толкова често променям идеите си. Много пъти се е случвало да не си спазвам обещанията, да отменям някои неща в последния момент и т.н.
Бързо си променям и мнението за даден човек. Нужно ми е съвсем дребно и незначително нещо, за да престана да уважавам или да обръщам внимание на някой.
Лоша черта ми е и това, че трудно се доверявам, дори на хора, които познавам от дълго време или които са ми доказали, че може да им се вярва.
И най-лошото ми качество според мен е това, че пред близки и познати, говоря страшно много. Обичам да им разказвам, да ги разпитвам, да им обяснявам.. Понякога обаче се унасям и не се усещам дали ги наранявам с някоя приказка, дали ги обиждам, дали ги отегчавам..
Това са предимно нещата, които не харесвам в себе си/характера си/държанието си.
Последното се опитвам да го контролирам и съм горда, че ми се получава донякъде.
Това със споделянето също се опитвам да го превъзмогна. Трудно е и все още не мога да споделям прекалено лични неща, но и това, което мога за мен е голям напредък.
Останалите две неща не мога да ги променя, дори да опитвам. Дори имам чувството, че с времето все повече се утвърждават като част от характера ми.
TheBeliever
01-13-2011, 12:07
Няма как, рано или късно започва да се отразява на него :) Така ти се променя и мислене и възприемане и отношение и всичко... никой не може да се преструва вечно. :)
Казвам ти го от гледна точка на момче, което до преди няколко месеца е имало връзка с такова момиче и просто е непоносимо.. :)
О, аз не съм постоянно така. Става въпрос за моментни състояния, траещи може би минута-две, след които осъзнавам колко безпричинно съм се филмирала и даже ми става смешно.
А преструвки в нашата връзка няма. Когато нещо не ми харесва му го казвам директно и обсъждаме проблема. Мълчанието и избягването на конфликтите не решава нищо, напротив, само задълбочава проблемите.
Такаа.....
Моята грешка е че не мога да обичам. :? Харесвам някое момче, ама многоооо го харесвам и когато и той ме хареса ми става едно странно смисъл радвам се, че ме харесва, но не искам да съм с него...Страх ме е от любовта или какво???? и аз не знам....
TheNewReligion
01-13-2011, 12:17
Аз съм кръгъл идиот по отношение на момчетата. Абсолютно винаги успявам да се забавя толкова, че ми ги взимат под носа. И т'ва не е нещо, което си внушавам. Прояви ли момчето симпатия към мен, аз се дърпам. Не знам защо. Нито мога да флиртувам като бял човек, нито да си покажа симпатиите. Аз съм кръгъл, кръгъл, кръгъл идиот. И резултатът е тъпчене с шоколад през компа. Като днес. Защо винаги, когато момче си падне по мен, аз успявам да се заидиота до такава степен, че то си харесва някоя моя приятелка? Защо, за Бога? Реве ми се в момента заради т'ва, ама не мога.
TheNewReligion
01-13-2011, 12:22
Друго мое "качество" е способността ми да руша всЕкакви по вид приятелства с момчета. Защото накрая започвам да харесвам момчето като повече от приятел. И започвам да се държа гадно, защото знам, че той не ме харесва по тоя начин. Зат'ва нямам приятели момчета. Защото искам някой да е влюбен в мен и аз в него. Искам да съм единствената за някого. Но никога не успявам и започвам да си мисля, че ще умра сама. И съседите ми ще ме открият чак когато започна да се разлагам и замирише на пропуснати възможности и гняс.
bebchoOoOoOo
01-13-2011, 12:25
Един от проблемите е, че имам много ниско самочуствие..
Точно това ми е най-големият проблем и на мен :-o ... И колкото и хората да ми повтарят, че трябва да си повярвам аз си оставам такава. И друга нямам воля да се боря за каквото и да е, толкова лесно се отказвам, че едва се понасям понякога :-x
Другото което е, че си втълпявам разни неща, до такава степен се самонавивам, че започвам да си вярвам в тях и понякога мога да стигна до крайности, като например да сложа край на връзка без реална причина..
Също като ShtrudeL очаквам от човека до мен да ме защитава, гушка, изслушва постоянно, казвам му всичко, което ми е на сърцето и по този начин го наранявам понякога..
Много съм непостоянна.. не мога да се понасям заради това.. променям си мнението бързо, неща които съм обещавала дълго време, после може изведнъж да не изпълня... Ужасно е...
Много съм срамежлива... ама много... това много ми пречи, но не мога да го преодолея.. или мога, но както казах вече лесно се отказвам...
Има и още неща, но сега не ми се пише.
bebchoOoOoOo
зодия козирог ли си ?? 8-)
sladyr4etoo
01-13-2011, 13:00
Най-големият ми проблем е, че очаквам прекалено много от хората.
Опознавам един човек и почвам да си правя някакви планове и очаквания за различни работи и когато човека направи нещо различно от моите очаквания, започвам да го съдя и обвинявам. Лошото е, че не се усещам на време. В крайна сметка никой не ми е виновен, че очаквам прекалено много.
и аз съм така..много е кофти да те разочароват :( но и хората отсреща имат вина независимо малка или голяма.. все пак е имало причина да си мислиш,че са някакви,а после да си окаже че не е така
не знам мое мнение
TranceMusic
01-13-2011, 13:21
Максималист съм и винаги преигравам ;)
anonymous708973
01-13-2011, 13:34
Мисля се за повече от масата ни общество.
Наистина смятам, че съм повече от масата. Примери не ми се дават, защото едва ли някой ще се съгласи с мен. Категорично отказвам да се нося по течението и действам според собственото си чувство за морал. Имам типично мъжки мнения за някои неща.
Обичам материалното. Като стана дума... Искам да си купя професионален фотоапарат 8-) Да, обичам материалното - обичам и да получавам подаръци, разочаровам се, когато не са каквото съм очаквала - не значи да е скъпо, а просто да казва "Ето, виж, помислих и се сетих какво харесваш".
Философствам. Обичам да изразявам мнението си, което смятам за правилно до последно. Да, обожавам културния спор.
Най-големият ми проблем е, че очаквам прекалено много от хората.
Опознавам един човек и почвам да си правя някакви планове и очаквания за различни работи и когато човека направи нещо различно от моите очаквания, започвам да го съдя и обвинявам. Лошото е, че не се усещам на време. В крайна сметка никой не ми е виновен, че очаквам прекалено много.
Абсолютно. Днес от какво се подразних. Приятелят ми имаше свободен по английски, поканих го в моя немски, той се съгласи и в междучасието преди това - Аз си изтеглих философията един час назад.Тъпо ми стана. Обичам да става така, както аз съм очаквала.
Винаги когато нещо ме издразни не мога да си го задържа за себе си,а все трябва да го казвам... Нищо не мога да скрия - когато съм весела, целият свят го разбира, когато съм ядосана, сигурно и на Марс ме чуват. Когато съм разочарована, просто ми личи в очите.
Прекалено добра съм с хората. Понякога те не го заслужават и въпреки че го знам - не мога да се държа кофти и да правя умишлени неща. Примерно някой ме е подразнил и следващия път умишлено да намеря наин да му го върна. Не съм такава, а може би има моменти, в които трябва...
Паля на четвърт, но и се успокоявам бързо. Всички ми обясняват, че е грешно, защото се наказвам заради грешките на другите.
Максималист съм. Когато реша, че искам да си подредя стаята (веднъж на 2 месеца), не я оставям, докато не преровя всеки шкаф и не изхвърля 5 торби с хартия и други ненужни глупости.
Лесно се привързвам към всеки важен за мен човек и трудно го пускам :Д
Адски нетърпелива съм за някои неща (99%), за други мога да съм най-търпеливият човек на света.
Когато имам проблем с близък човек, съм склонна да го премълчавам до последно. И както съм супер бъбривка, ставам някаква мееега мълчалива. Няма начин да ми изкараш думите от устата.
Не е грешка, но все пак да кажа - имам самочувствие, че мога определени неща и се дразня, когато някой ми навлиза в територията. Пример: езикова култура - адски съм добра, имам страшен усет. Ако някъде съм забила грешно запетайка във форума е единствено, защото съм писала едно, после съм го изтрила и не съм си оправила запетаята.
Когато последно правихме ЛИС по БЕЛ, госпожата дала на съседния клас да ги провери. Един идиот ми писал 4.50, поправяйки ми вярна запетая (която затваря обособена част) и направил два пълни члена на кратки. Е, избеснях. Отивам и му казвам супер възпитано: Ще ми кажеш ли защо си поправил верни неща и защо имам 4.50. "Защото толкова заслужаваш!" - и като ми го каза това човек, който има масово 3 и 4 по БЕЛ, пощурях. Като захванах да викам колко е прост и неграмотен, той ме погледна и ми каза: "Ти имаше и други грешки, ама не ти ги поправих. Даже три щях да ти пиша, ама ме разубедиха". Аз: "МОЛЯЯЯ?! Кви бе, неграмотник неден - пунктуационни, правописни, лексикални, граматични?" "От всички по малко!" КВО?! :lol: Една приятелка, с която съм ходила на курсове 7-ми клас, се скъса от смях и тръгна да му обяснява, че съм права. А аз продължавам да го нареждам, че когато аз съм се научила да чета, той още е прохождал.
Отново не е грешка: Мога да давам адекватни съвети на хората за всякакви ситуации.
В заключение - всяко от изказаните не е мое мнение, а е потвърдено от поне 3-4-5 адски близки до мен хора.
FromAutumToAshes
01-13-2011, 13:52
Ами значи, аз лично моите "недостатъци" ги дела на два вида :
Първите са социалните (в смисъл такъв връзките ми с хората от обществото, познати, близки и прочие) - Много лесно се доверявам на хората, може би не толкова доверие, но като цяло съм добра душа ;д и съм готов да помагам на хората, дори и на такива за които знам, че е по-вероятно да не ми помогнат когато аз имам нужда, въпреки това го правя. Често не мога да сдържам емоциите си, по-често обаче това се проявява с негативните, или по-просто казано с агресията. Имам кофти навика да "избухвам" на хората, да им се развикам, да им се скарам и прочие. Много обичам да споря, гледам да го правя единствено когато съм прав, но на някои хора това не им харесва. И все пак не се броя за агресивна личност, даже напротив обичам да се запознавам с други хора, но нека не се отклонявам от темата.
Вторите са любовните - Може би най-сериозният ми проблем е, че прекалено лесно се привързвам към хората. Както вече споменах, готов съм да направя доста за хората, дори и за тези които не ме тачат особено, и това се изразява и в "любовния ми живот", случвало ми се е в миналото да оставам наранен заради това ми доверяване и вяра у другите. Лошото е, че дори и когато дадено момиче ме нарани, съм склонен да й "простя", "да й дам втори шанс", понякога това се оказва доста лоша идея, защото някои хора просто не го заслужават.
Главно е това, или поне за друго не се сещам. Макар че сигурно има и други дребни неща, но както казах - това е главното.
П.С. - интересна тема Мони :)
BlindedAngel
01-13-2011, 15:19
Моите недостатъци са това че паля много бързо и то за някоя абсолютна простотия, за която въобще не си заслужава да помисля даже.Другото е че когато споря винаги аз съм прав.Чак след час два се замислям и разбирам че не съм прав.Преди много си играех с момичетата, за нищо ги нямах - от тогава ми излезе име на "курвар" заради което после когато исках нещо сериозно не се получаваше...Не знам дали е минус ама не мога да търпя цигани като видя на улицата някой и ми иде да го заколя на място, пък ако ме изгледа нещо или ми каже просто налитам на бой докато не падне на земята безпомощен или ме усмирят.Много често ми се е случвало да не знам какво искам, откъдето се проявява после несигурност а това не е приятно за човека отсреща.И най - интересното е че всичко това е свързано с момичетата с които съм бил, докато с приятели НИКОГА не съм се карал и не съм имал проблеми, защото съм разбран човек 8)
xoxodessitoo
01-13-2011, 15:36
Понякога дори аз сама се дразня от себе си. Имам много високо самочувствие (но определено мисля че се държи на средата в коята съм израсла), но понякога съм прекалено нерешителна. Страх ме е да се впусна бързо във връзка, защото винаги искам да знам какви ще са последствията и трябва да опипам почвата. Много от грешките които съм правила (пресен пример от днес) са защото понякога се доверявам на определени хора и като цяло съм доста приятелски настроена. Винаги обичам прекалено силно и след това се чувствам мнго наранена.
Е, това е. Радвам се че споделих. :)
И моя ред настъпи.
Живея си в мой свят,в който не мога да се водеря на никой.Хората си мислят,че им се доверявам,но не е така.Не показвам почти никакви меоции.Срамежлив съм,но само докато бъда опознан.Много съм разсеян и на моменти мълчалив.Пука му за много малко неща.
Та това съм аз обичайте ме или ме мразете.
Прекалено много се привързвам към хората,които обичам...
Това и, че много се доверявам... точно на когото не трябва...
< също..
bebchoOoOoOo
01-13-2011, 17:23
bebchoOoOoOo
зодия козирог ли си ?? 8-)
Даа, как позна 8-)
Сетих се за още няколко по темата.
Много бързо се паля за малки неща и толкова се задълбочавам, че съм неспособна да погледна на нещата обективно.
Много често не знам какво искам и с това наранявам най-вече човека до мен.
Искам всичко да става на момента, адски нетърпелива съм, точно като някое детенце.. :(
Повтарям доста от грешките си и ми трябва малко повече време да се преборя със себе си и да спра да го правя...
Много съм импулсивна и понякога правя неща, които не искам, не обмислям и после се чудя с какъв акъл съм ги направила...
Stan4o123
01-13-2011, 17:50
Моите недостатъци са това че паля много бързо и то за някоя абсолютна простотия, за която въобще не си заслужава да помисля даже.Другото е че когато споря винаги аз съм прав.Чак след час два се замислям и разбирам че не съм прав.Преди много си играех с момичетата, за нищо ги нямах - от тогава ми излезе име на "курвар" заради което после когато исках нещо сериозно не се получаваше...Не знам дали е минус ама не мога да търпя цигани като видя на улицата някой и ми иде да го заколя на място, пък ако ме изгледа нещо или ми каже просто налитам на бой докато не падне на земята безпомощен или ме усмирят.Много често ми се е случвало да не знам какво искам, откъдето се проявява после несигурност а това не е приятно за човека отсреща.И най - интересното е че всичко това е свързано с момичетата с които съм бил, докато с приятели НИКОГА не съм се карал и не съм имал проблеми, защото съм разбран човек 8)
разбран човек си,но ще пребиеш някой мангал?!Евала...и аз не ги понасям,но това да ги биеш не е никакво решение...явно си от "мъжете",комплексар...
MaLkaTa_LaDy
01-13-2011, 17:56
разбран човек си,но ще пребиеш някой мангал?!Евала...и аз не ги понасям,но това да ги биеш не е никакво решение...явно си от "мъжете",комплексар...
Използвай друга тема да обиждаш. Едвам се сдържам да не изкажа колоритното си мнение за теб...
FromAutumToAshes
01-13-2011, 18:01
:lol:
ScarletBite
01-13-2011, 18:04
като се замисля... много е лично, махам си мнението
nymphadora
01-13-2011, 18:21
Понякога се чудя как имам приятели,толкова гаден характер съм.
Казвам на хората всичко,което мисля за тях без да се усещам дали ги засягам.Използвам хумора като защитна реакция и винаги се бъзикам с всичко.Въпреки,че създавам впечатление за много слънчев и уверен човек далеч не съм такава.Не споделям чувствата си и не обичам да показвам слабост,но пък ми харесва,че в трудните моменти оставам силна и се справям.Просто явно е трябвало да бъда момче
8-)
BlindedAngel
01-13-2011, 18:25
Моите недостатъци са това че паля много бързо и то за някоя абсолютна простотия, за която въобще не си заслужава да помисля даже.Другото е че когато споря винаги аз съм прав.Чак след час два се замислям и разбирам че не съм прав.Преди много си играех с момичетата, за нищо ги нямах - от тогава ми излезе име на "курвар" заради което после когато исках нещо сериозно не се получаваше...Не знам дали е минус ама не мога да търпя цигани като видя на улицата някой и ми иде да го заколя на място, пък ако ме изгледа нещо или ми каже просто налитам на бой докато не падне на земята безпомощен или ме усмирят.Много често ми се е случвало да не знам какво искам, откъдето се проявява после несигурност а това не е приятно за човека отсреща.И най - интересното е че всичко това е свързано с момичетата с които съм бил, докато с приятели НИКОГА не съм се карал и не съм имал проблеми, защото съм разбран човек 8)
разбран човек си,но ще пребиеш някой мангал?!Евала...и аз не ги понасям,но това да ги биеш не е никакво решение...явно си от "мъжете",комплексар...
По принцип пиша рядко затова нямам намерение да оспамвам една от малкото хубави теми от много време насам.Какво ти си мислиш за мене въобще не ме интересува при положение че нито ме познаваш, нито знаеш какъв човек съм.И много ми е интересно как повечето потребители тука от един коментар си вадите изводи за някой без да знаете за какво става на въпрос.И съм много далече от това да съм комплексар, така че си в голяма грешка.
П.П. А относно циганите не съм расист, но не съм и далтонист 8)
BrokenInnocence
01-13-2011, 19:01
Прекалено много се привързвам към хората,които обичам...
Освен това влагам твърде много в отношенията си с хората,което накрая ме прави слаба що се отнася до тях... голяма грешка... а дано след поредния отвратителен опит най- накрая се науча.
Понякога се чудя как имам приятели,толкова гаден характер съм.
Казвам на хората всичко,което мисля за тях без да се усещам дали ги засягам,Използвам хумора като защитна реакция и винаги се бъзикам с всичко.въпреки,че създавам впечатление за много слънчев и уверен човек далеч не съм такава,Не споделям чувствата си и не обичам да показвам слабост,но пък ми харесва,че в трудните моменти оставам силна и се справям.Просто явно е трябвало да бъда момче
8-)
Дам и това ме описва,но това за мен не е толкова лошо.
Disrespect
01-13-2011, 19:39
като се замисля... много е лично, махам си мнението
Обаче хем усещаш къде грешиш и все пак.. продължаваш в същия дух :)
SolemnityOfDeath
01-13-2011, 20:59
Прекалено много се отдавам и съм готов да жертвам малко повече от нормалното в повечето случаи. А не трябва. Никой не го иска, пък и не е полезно.
Имам навика да се вглъбявам също често.
Понякога имам ниско самочувствие. И също толкова понякога съм крайно недоверчив. И още толкова понякога имам шибани идеализирани представи за нещата, които просто не трябва да са там.
kris4eto15
01-13-2011, 21:47
Много голям инат съм
Пълен перфекционист съм! Особено, когато става въпрос за човешки отношения! Това понякога е задушаващо и дразнещо, но в повечето пъти не го демонстрирам, за да не дразня половинката.
Много съм сантиментална...ужасно дребни неща ме трогват, но разбира се, ако те не бъдат направени ме разочароват също толкова много...
Мърморя малко повече от колкото трябва :D
Понякога изпадам в параноя, че нещо не е наред ( без да има абсолютно никаква причина ) сдухвам се, започвам да се държа с човека ми все едно наистина е направил нещо!
Най-вероятно имам още недостатъци, за които не се сещам в момента.
Недостатък ли е, че бих направил всичко за човека, когото обичам.
Disrespect
01-14-2011, 09:13
Недостатък ли е, че бих направил всичко за човека, когото обичам.
На теория - не. Но в предостатъчно области виждаме, че теорията няма нищо общо с реалността.
mrazqkindergarten
01-14-2011, 09:14
Недостатък ли е, че бих направил всичко за човека, когото обичам.
И аз съм така, явно не е сред най-хубавите ми качества..
Другото, което е прекалено много ми пука, лесно се привързвам, емоционална съм, ревнива съм.. Докато аз си мечтая за някой с такива качества, то в себе си поради хилядите разочарования ги определям като минус.
Недостатък ли е, че бих направил всичко за човека, когото обичам.
На теория - не. Но в предостатъчно области виждаме, че теорията няма нищо общо с реалността.
А именно реалността ни показва това, от кеото трябва да се учим. Говоря за житейския път.
bebchoOoOoOo
01-14-2011, 11:49
И да добавя още нещо - емоционална съм, което не е точно недостатък, но в някои случаи пречи..
Страшно, задушаващо ревнива :?
.. и може да ме разплаче и най-малкото нещо... често плача.
Stan4o123
01-14-2011, 12:39
разбран човек си,но ще пребиеш някой мангал?!Евала...и аз не ги понасям,но това да ги биеш не е никакво решение...явно си от "мъжете",комплексар...
Използвай друга тема да обиждаш. Едвам се сдържам да не изкажа колоритното си мнение за теб...
Ми,хайде кажи си го,ако не искаш да го правим публично достояние,пиши на лично,имаш завидно самочувствие...а и не съм обиждал,аз се заяждам,има разлика...
Paramour
01-14-2011, 15:53
твърде бързо се привързвам към хората.. твърде много давам от себе си в дадена връзка(дори и приятелства), заради което след това доста страдам, когато се скарам с хората.. в последно време почна да ми става навик. :? А най-лошото е, че след това трудно спира да ми пука..
Niakoitam
01-14-2011, 16:24
Един от проблемите е, че имам много ниско самочуствие..
Точно това ми е най-големият проблем и на мен :-o ... И колкото и хората да ми повтарят, че трябва да си повярвам аз си оставам такава. И друга нямам воля да се боря за каквото и да е, толкова лесно се отказвам, че едва се понасям понякога :-x
И аз. А по-големият проблем е че съм мъж и от мен доста повече се очаква да се боря.
Също се привързвам изключително лесно и държа много на човека към който съм се привързал, ще ми се постоянно да има някои покрай мен с който да си общувам и да нямаме тайни, прекалено добър съм понякога, трудно се доверявам понякога макар че много ми се иска да не тая всичко в себе си, но знам че ако всички знаят ще ме изкарат може би слаб, а тогава лошо ми се пише. Отдавам се на страховете си и не мога да им се противопоставя. Затова може би все още не съм намерил своето място в живота, а съм на години, на които трябва поне да съм започнал вече да го намирам.
Понякога наистина се питам дали няма да остана до края на живота си сам и дали няма ако продължавам така накрая да свърша в някоя канафка на някое забравено от Бога място. :D
Niakoitam
01-14-2011, 16:25
Един от проблемите е, че имам много ниско самочуствие..
Точно това ми е най-големият проблем и на мен :-o ... И колкото и хората да ми повтарят, че трябва да си повярвам аз си оставам такава. И друга нямам воля да се боря за каквото и да е, толкова лесно се отказвам, че едва се понасям понякога :-x
И аз. А по-големият проблем е че съм мъж и от мен доста повече се очаква да се боря.
Също се привързвам изключително лесно и държа много на човека към който съм се привързал, ще ми се постоянно да има някои покрай мен с който да си общувам и да нямаме тайни, прекалено добър съм понякога, трудно се доверявам понякога макар че много ми се иска да не тая всичко в себе си, но знам че ако всички знаят ще ме изкарат може би слаб, а тогава лошо ми се пише. Отдавам се на страховете си и не мога да им се противопоставя. Затова може би все още не съм намерил своето място в живота, а съм на години, на които трябва поне да съм започнал вече да го намирам.
Понякога наистина се питам дали няма да остана до края на живота си сам и дали няма ако продължавам така накрая да свърша в някоя канафка на някое забравено от Бога място накрая на живота ми. :)
Ssummerjam
01-14-2011, 16:36
Трудно се сближавам с хората. Дори да знам, че наистина си заслужава. Тва не съм сигурна дали е точно недостатък, ама определено ми пречи. Понякога съм супер непостоянна - захващам нещо, писва ми да се занимавам и го зарязвам посредата, друг път мога да бъда най-търпеливия човек на Земята. В яда си казвам неща, които не мисля и наранявам хората. Гордостта ми пречи за много неща. Когато нещо ми се набие в очите, го коментирам без да са ми искали мнението :-D Трудно скривам емоциие си. Разхвърляна съм, което вбесява майка ми :D И още има, но в момента не мога да се сетя.
Niakoitam
01-14-2011, 16:41
Друго мое "качество" е способността ми да руша всЕкакви по вид приятелства с момчета. Защото накрая започвам да харесвам момчето като повече от приятел. И започвам да се държа гадно, защото знам, че той не ме харесва по тоя начин. Зат'ва нямам приятели момчета. Защото искам някой да е влюбен в мен и аз в него. Искам да съм единствената за някого. Но никога не успявам и започвам да си мисля, че ще умра сама. И съседите ми ще ме открият чак когато започна да се разлагам и замирише на пропуснати възможности и гняс.
За това даже си имаше и една мисъл. която гласеше нещо от рода на
Приятелите са изключително важни, но когато любовта липсва приятелството между двата пола остава назад.
Нещо от тоя сорт беше.
Аз вярвам в приятелството между мъж и жена, но една моя приятелка (наистина я възприемам като такава) с право ми каза: "Ти май си започнал да възприемаш всяка нова приятелка като поненциално гадже.И Беше права. :)
excuseme
01-16-2011, 12:17
Моята тъпа грешка беше че се подиграх с човека който наистина обичах и все още обичам ! Чувствам се донякъде наистина много виновна , защото му причиних до голяма степен истинска болка.Не знам какво да правя. Чувствам се наистина объркана и в момента не виждам решение на проблема , защото след него просто ''нямам очи за никой друг '' .