jmotoo
01-13-2011, 19:43
Спешно ми трябва да открия всички фигури и тропи в стихотворението на Хосе Пардо "Романс за черната мъка", моля някой да помогне. Благодаря предварително!
РОМАНС ЗА ЧЕРНАТА МЪКА
Петлите с кирките си звънки
копаят, търсейки зората,
когато Соледат Монтойя
от планината тъмна слиза.
Златист бакър, плътта и млада
мирише на коне и сянка.
Като две димни наковални
гърдите пеят песни кръгли.
Чуй, Соледат, кого ти дириш,
без дружка по такова време?
Аз питам, за когото питам,
какво, кажи ми, те засяга?
Аз диря туй, което диря,
човека мой и мойта радост.
Ах, Соледат, аз съжалявам,
на кон препуснал без дизгини,
най-после падна във морето,
защото мъката пониква
в маслиновите ниви черна
под ромоните на листата.
О, Соледат, какво те мъчи!
Каква ли мъка жалостива -
плачът ти като сок лимонов
надежда и уста вгорчава.
Каква голяма мъка! Ходя
из къщата си като луда,
по пода свойте плитки влача
от кухнята та до леглото.
Каква зла мъка! Почерняха
като катран и плът, и дрехи.
Ах, мойте ризи недоткани!
Ах, моите бедра от мак!
Измий тогава свойто тяло
на чучулигите с водата,
измий се Соледат Монтойя
и си успокой сърцето.
Надолу ромоли реката,
листа и небеса понесла.
Със жълти цветове на тиква
се кичи светлината млада.
О, мъка циганска и черна!
О, бистра и самотна мъка!
О, мъка на корито скрито
и зазоряване далечно.
РОМАНС ЗА ЧЕРНАТА МЪКА
Петлите с кирките си звънки
копаят, търсейки зората,
когато Соледат Монтойя
от планината тъмна слиза.
Златист бакър, плътта и млада
мирише на коне и сянка.
Като две димни наковални
гърдите пеят песни кръгли.
Чуй, Соледат, кого ти дириш,
без дружка по такова време?
Аз питам, за когото питам,
какво, кажи ми, те засяга?
Аз диря туй, което диря,
човека мой и мойта радост.
Ах, Соледат, аз съжалявам,
на кон препуснал без дизгини,
най-после падна във морето,
защото мъката пониква
в маслиновите ниви черна
под ромоните на листата.
О, Соледат, какво те мъчи!
Каква ли мъка жалостива -
плачът ти като сок лимонов
надежда и уста вгорчава.
Каква голяма мъка! Ходя
из къщата си като луда,
по пода свойте плитки влача
от кухнята та до леглото.
Каква зла мъка! Почерняха
като катран и плът, и дрехи.
Ах, мойте ризи недоткани!
Ах, моите бедра от мак!
Измий тогава свойто тяло
на чучулигите с водата,
измий се Соледат Монтойя
и си успокой сърцето.
Надолу ромоли реката,
листа и небеса понесла.
Със жълти цветове на тиква
се кичи светлината млада.
О, мъка циганска и черна!
О, бистра и самотна мъка!
О, мъка на корито скрито
и зазоряване далечно.