SolemnityOfDeath
01-13-2011, 21:19
понякога
но наистина - само понякога
искам да откъсна
крилете, които уж имам.
на вятър да ги пръсна
и да разпилея всеки
огнен техен грам.
тогава
бих казал - ама честно:
дишам небето
и забравих що е земя.
почувствах солта и морето
а накрая на всичко
зарих се в нова страна.
но не мога.
и когато зария ръцете
и ноктите
най-фина прах ги отмие
вятърът край мене свисти.
и в присмеха му
затварям тихо, най-тихо очи.
и се моля.
да намеря пътя там
където го няма.
да бъда поне за миг
този огнен, огнен грам.
да разперя тези черни ръце
да...
да...
да знам, да знам, да знам
че някой ще ме чака там.
но наистина - само понякога
искам да откъсна
крилете, които уж имам.
на вятър да ги пръсна
и да разпилея всеки
огнен техен грам.
тогава
бих казал - ама честно:
дишам небето
и забравих що е земя.
почувствах солта и морето
а накрая на всичко
зарих се в нова страна.
но не мога.
и когато зария ръцете
и ноктите
най-фина прах ги отмие
вятърът край мене свисти.
и в присмеха му
затварям тихо, най-тихо очи.
и се моля.
да намеря пътя там
където го няма.
да бъда поне за миг
този огнен, огнен грам.
да разперя тези черни ръце
да...
да...
да знам, да знам, да знам
че някой ще ме чака там.