PDA

View Full Version : Пълнолетен...и сега какво?



ShtrudeL
01-14-2011, 00:22
След като минахте 18 почувствахте ли се порастнали>? А сега?
Живеете ли в реалността?
Аз...мисля, че пораствам изкуствено и на сила. О.о

3oPuTy
01-14-2011, 01:39
Като станах на 18 години въобще не се чувствах пълнолетна/голяма/възрастна/...
Едва сега,когато завърших средното си образование,започнах да усещам,че съм пораснала и че трябва да мисля за бъдещето си.След месец правя 20 години и съм направо в шок!Налегнала ме е няк'ва депресия,само се чудя к'во понапред да правя ... Като за капак ся уча на 2 места,защото карам и 13 клас задочно и е още по-сложно :?

minus273dot15
01-14-2011, 02:29
Пораствало насила 8-) И кой лошковец ти причинява това? Веднага сфромираме ударна група от форума, отиваме и го пребиваме с възглавници :)

Порастването няма преломна точка и не е подходящо да го измерваш с години. Колкото повече опит натрупваш, толкова по-порастнал се чувстваш. Горната граница не съм я ударил още, а по мои смели предположения просто няма такава. Опита дава увереност, че ще се справиш с проблемите. През колкото повече проблеми минеш - толкова по-голяма увереност. А липсата на страх и неувереност... убива детското в теб.

Иронията в случая е, че децата са проектирани да се самоунищожат. Те са любопитни. Любопитството води до опит, опита до увереност... и след известно време те вече не са деца. Кофти, а?

Да се разровя за пример... уф... прашасало... бях на 16 и си мислех, че ще е много готино да си имаш собствен апартамент. Мрънках, получих ключовете от един свободен. Изключително се разочаровах като открих, че няма магически феи, които чистят докато спим. Липсата на магически тави и тенджери, които готвят сами също заби нож в детското ми сърце. Това колкото и ужасно да излгежда, беше само подготовката за по-лошите неща, които се задаваха. Първата сметка за ток я приех с героичен стоицъзъм. Дълго стоях и я гледах, някак героично. Е, то си беше подвид да направиш такава сметка. Обаче втората честитка от енергото сломи иначе героичната ми особа. Тъкмо претръпваш да виждаш големи цифри и те - хоп, изненада, спират ти тока. Ново десет.

Това изостри сетивата ми - до ден днешен се ориентирам много добре в абсолютна тъмнина. Също така постепенно усъвършенствах познанията си за вечеря на свещи. Изключително романтично. Освен когато искаш да си вземеш душ - това, сладури, е естествения отбор. Ако някога ме затворят в потъваща подводница, която се пълни отвсякъде с вода, то спокойно можем да се обзаложим, че ще съм първит стигнал до торпедният апарат и измъкнал се през него. Ония лигльовци в холивудските филми ряпа да ядат пред мен.

Естествено едно зло никога не идва само. Свършиха парите, свърши храната. Три дена на ябълки и лук. Да ви кажа - изобщо не се комбинират добре. Спокойно, не съм умрял от глад - обиколих всички съседи за по една чаша захар. Голямо хрупане падна. Мислите, че се предадох? Аз да не съм някакъв лигльо... На четвъртият ден взривиха съседа. Просто така. Отишъл си на училище, а през това време - ПУФ. Връщаш се и гледаш отдалеч някакъв дим. Който се оказва от твоят блок. Който някак си е на твоят етаж. Леко нервно се качваш нагоре и откриваш с малка доза изненада, че вече коридорът ти и този на съседа ти са се превърнали в общо помещение с по-голяма площ.

Капитулирах. Липсата на външна врата и всички прозорци някак ме принуди. Прибрах се при родителите ми, за съжаление малко по-порастнал. Въх! Те имаха ток! Храна! Изверги! И още един куп неща, които ми липсваха. Без да се усетя започнах да внимавам със замърсяването, каква сметка за ток генерирам, какви малоумници с бомби се навъртат наоколо...

Пак се отплеснах... :?

Интересното обаче е, че знаеш какво е да си дете, въпреки е порастваш. Винаги когато поискаш, можеш пак да бъдеш. Зависи само и единствено от теб. Също така и доколко да си дете. Изкуството да си самоконтролиращ се идиот. Защото децата са идиотчета :)

ПП. Ако живеех в реалността отдавна щях да съм се отказал...

Slawi92
01-15-2011, 09:31
Все още не се чуствам на 18 ... но като мине май месец мисла че доста бързо ще се почуствам ... когато даскалото приключи ...

Jeuelle
01-16-2011, 15:02
Ooo, нищо не става. Нали знаеш клишето, че човек е на толкова, на колкото се чувства. Единствената промяна беше в това, че не ми се налагаше дафалшифиццирам личната си карта повече :)

Johny
01-16-2011, 17:18
Леле, като си представя, че когато се регистрирах в този форум (в който в интерес на истината пиша от дъжд на вятър) бях на прага на гимназията, а догодина съм абсолвент и ставам "висшист", направо се плаша как времето лети.

Иначе по темата - определено има промяна от тогава. Мисля по зряло, понякога пък ставам пак дете, но времето лети и хората се промянят.

DarkTemplar
01-16-2011, 20:29
Опитът и живеенето в реалността са състояния на духа, не на ЕГН-то.

SemperArdens
01-16-2011, 21:39
не се почувствах по-зрял, пораснал и пр.. като навърших 18.
даже като навърших и 19.
няма изгледи да се случи като навърша и 20. :shock:

Slawi92
01-17-2011, 11:04
Опитът и живеенето в реалността са състояния на духа, не на ЕГН-то.Много вярно казано!

Jeuelle
01-17-2011, 22:09
Леле, като си представя, че когато се регистрирах в този форум (в който в интерес на истината пиша от дъжд на вятър) бях на прага на гимназията, а догодина съм абсолвент и ставам "висшист", направо се плаша как времето лети.

Иначе по темата - определено има промяна от тогава. Мисля по зряло, понякога пък ставам пак дете, но времето лети и хората се промянят.
Заклевам се, като видях темата , си помислих абсолютно същото :)))))))))))))))))

Nakadah
01-22-2011, 06:15
Не годините определят колко си зрял, а опита...

Tennnnn
02-05-2011, 16:31
Пораствало насила 8-) И кой лошковец ти причинява това? Веднага сфромираме ударна група от форума, отиваме и го пребиваме с възглавници :)

Порастването няма преломна точка и не е подходящо да го измерваш с години. Колкото повече опит натрупваш, толкова по-порастнал се чувстваш. Горната граница не съм я ударил още, а по мои смели предположения просто няма такава. Опита дава увереност, че ще се справиш с проблемите. През колкото повече проблеми минеш - толкова по-голяма увереност. А липсата на страх и неувереност... убива детското в теб.

Иронията в случая е, че децата са проектирани да се самоунищожат. Те са любопитни. Любопитството води до опит, опита до увереност... и след известно време те вече не са деца. Кофти, а?

Да се разровя за пример... уф... прашасало... бях на 16 и си мислех, че ще е много готино да си имаш собствен апартамент. Мрънках, получих ключовете от един свободен. Изключително се разочаровах като открих, че няма магически феи, които чистят докато спим. Липсата на магически тави и тенджери, които готвят сами също заби нож в детското ми сърце. Това колкото и ужасно да излгежда, беше само подготовката за по-лошите неща, които се задаваха. Първата сметка за ток я приех с героичен стоицъзъм. Дълго стоях и я гледах, някак героично. Е, то си беше подвид да направиш такава сметка. Обаче втората честитка от енергото сломи иначе героичната ми особа. Тъкмо претръпваш да виждаш големи цифри и те - хоп, изненада, спират ти тока. Ново десет.

Това изостри сетивата ми - до ден днешен се ориентирам много добре в абсолютна тъмнина. Също така постепенно усъвършенствах познанията си за вечеря на свещи. Изключително романтично. Освен когато искаш да си вземеш душ - това, сладури, е естествения отбор. Ако някога ме затворят в потъваща подводница, която се пълни отвсякъде с вода, то спокойно можем да се обзаложим, че ще съм първит стигнал до торпедният апарат и измъкнал се през него. Ония лигльовци в холивудските филми ряпа да ядат пред мен.

Естествено едно зло никога не идва само. Свършиха парите, свърши храната. Три дена на ябълки и лук. Да ви кажа - изобщо не се комбинират добре. Спокойно, не съм умрял от глад - обиколих всички съседи за по една чаша захар. Голямо хрупане падна. Мислите, че се предадох? Аз да не съм някакъв лигльо... На четвъртият ден взривиха съседа. Просто така. Отишъл си на училище, а през това време - ПУФ. Връщаш се и гледаш отдалеч някакъв дим. Който се оказва от твоят блок. Който някак си е на твоят етаж. Леко нервно се качваш нагоре и откриваш с малка доза изненада, че вече коридорът ти и този на съседа ти са се превърнали в общо помещение с по-голяма площ.

Капитулирах. Липсата на външна врата и всички прозорци някак ме принуди. Прибрах се при родителите ми, за съжаление малко по-порастнал. Въх! Те имаха ток! Храна! Изверги! И още един куп неща, които ми липсваха. Без да се усетя започнах да внимавам със замърсяването, каква сметка за ток генерирам, какви малоумници с бомби се навъртат наоколо...

Пак се отплеснах... :?

Интересното обаче е, че знаеш какво е да си дете, въпреки е порастваш. Винаги когато поискаш, можеш пак да бъдеш. Зависи само и единствено от теб. Също така и доколко да си дете. Изкуството да си самоконтролиращ се идиот. Защото децата са идиотчета :)

ПП. Ако живеех в реалността отдавна щях да съм се отказал...
За кво толкова много думи напразно , като може толкова много изречения да се кажат по збито.Не сме виновни че ти е дошла музата и си я изказваш в форума..Кажи че с една дума имаш предвид че след 18 взимаш живота си в свои раце , и всичко зависи от това какво си направиш сам за себеси , и че без родителите е трудно в началото кво ми развиваш локуми.В живота не е нужно да казваш много , а да го казваш точно..Като искаш да изказваш целия си мироглед стани писатеЛ.ИИ така сас здраве..

minus273dot15
02-05-2011, 16:51
За кво толкова много думи напразно , като може толкова много изречения да се кажат по збито.Не сме виновни че ти е дошла музата и си я изказваш в форума..Кажи че с една дума имаш предвид че след 18 взимаш живота си в свои раце , и всичко зависи от това какво си направиш сам за себеси , и че без родителите е трудно в началото кво ми развиваш локуми.

За съжаление не си схванал смисъла, макар че не е особено трудно. Има си причина да не казвам нещата директно - идеята е да стигнеш до конкретен извод за себе си в процеса на четене.

Мисля, че никъде конкретно не съм споменавал възраст, а ясно акцентирах върху това, че основна опреедляща роля има опита в живота, което е и основната причина за "порастването". Възрастта не е определяща, била тя 15, 18, 22 или пък 39 ако щеш.

ПП. Искрено съжалявам, ако с поста си съм причинил болка на някого, принуждавайки го насила да извърши умствените процеси "четене с разбиране и правене на изводи". На Tennnnn се извинявам специално, че освен всичко това беше принуден(а) да извърши и "писане на отговор с допускане на странни правописни грешки(без съмнение по вина на софтуера)". Искрено поднасям най-горещите си извинения.

Tennnnn
02-05-2011, 17:31
За кво толкова много думи напразно , като може толкова много изречения да се кажат по збито.Не сме виновни че ти е дошла музата и си я изказваш в форума..Кажи че с една дума имаш предвид че след 18 взимаш живота си в свои раце , и всичко зависи от това какво си направиш сам за себеси , и че без родителите е трудно в началото кво ми развиваш локуми.

За съжаление не си схванал смисъла, макар че не е особено трудно. Има си причина да не казвам нещата директно - идеята е да стигнеш до конкретен извод за себе си в процеса на четене.

Мисля, че никъде конкретно не съм споменавал възраст, а ясно акцентирах върху това, че основна опреедляща роля има опита в живота, което е и основната причина за "порастването". Възрастта не е определяща, била тя 15, 18, 22 или пък 39 ако щеш.

ПП. Искрено съжалявам, ако с поста си съм причинил болка на някого, принуждавайки го насила да извърши умствените процеси "четене с разбиране и правене на изводи". На Tennnnn се извинявам специално, че освен всичко това беше принуден(а) да извърши и "писане на отговор с допускане на странни правописни грешки(без съмнение по вина на софтуера)". Искрено поднасям най-горещите си извинения.

Поласкан че не ме нападна (очаквах го) , в поста ми имаше малко сърказам ,
за да те подтикна да ме нападнеш..Но изглежда се намират и по вазпитани хора.И да правописните грешки ги допускам по вина на софтуер.Понеже нямам кирилица на пц-то.И използвам кирилицата на замунда.И не те нападам че им го казваш на широко понеже така ще схванат смисала на всичко това но просто не си длажен ТИ да им изкарва доводите в живота..
Понеже си харесвам една мисал да я споделя ''Като пораснеш преспективите в житова ти се намират на карта ти просто трябва да избереш дестинация''.Всеки има право да не се сагласява с това което написах.

ZipFail
02-05-2011, 23:18
minus273dot15, много силно включване :)

kalpazanka
02-06-2011, 12:09
Ако трябва да съм честна, няма слабо такова. :)

justunique
02-13-2011, 18:24
не

DiabolicalSoul
02-14-2011, 19:44
завършвам университета и пак не се чувствам порастнал......

munki
02-15-2011, 13:04
завършвам университета и пак не се чувствам порастнал......

Честно казано...никога няма да се чувствам пораснала :D
Дечко е вечно жив :grin:

DiabolicalSoul
02-15-2011, 14:24
завършвам университета и пак не се чувствам порастнал......

Честно казано...никога няма да се чувствам пораснала :D
Дечко е вечно жив :grin:people never grow up, just learn how to behave in public :D

vaniooy
02-20-2011, 19:44
Не е хубаво,чувствам се подсъдим :D

Sunny_stz
02-22-2011, 20:53
Да,определено се чувствам пораснала!Но не мога да ви кажа от колко време :D Вероятно след 18 годишна възраст като дойдох в София да уча и започнах да се оправям сама.Няма я мама да ми готви и чисти,да ми пере дрехите,да ми пише домашните и т.н.В тоя живот си сам и трябва да разчиташ единствено на себе си!Признавам ,че е доста трудно и си е предизвикателство!Вече не се чувствам дете за жалост.Чувствам се отново дете,когато си отида при мама и ми сготви нещо хубаво и като излезем ми купи нещо :))))))) Сега оценявам колко приятни са били тези мигове в дома....и някак си ми дожалява....,но няма как всеки става самостоятелен рано или късно... :oops:

NomNomNom
02-23-2011, 09:20
Още нямам 18, изкарвам си сама пари за издръжка и курсове , старая се да ходя на училище, но понякога не ми остава време, защото имам да уча по хиляди други неща. Вече дори нямам време да спамя в този форум, само за 10 минутки си почивам тук :D
През ноември нищо няма да се промени , просто ще имам едно предимство повече когато си търся работа. Е, ако съм жива, ще разбера к'де съм приета .
Родителите ми са пубертети и вече се отказах да им наливам мозък в тиквете, поне не живеят заедно в момента и няма да се избият.
Гледам се сама от малка, от 13г. живея в друг град, противно на някои пълнолетни тук аз се чувствам порастнала.
И не, не пия , не пуша , не ходя на дискотеки и купони, не се чукам с различни дъртаци .

s40t4
02-23-2011, 16:59
Готова за съд... тва е плюса на пълнолетието :o

Nix
02-23-2011, 20:29
Ето какво - отивай на сайтовете на трудовите борси ...да видиш мъка :)

Carexx
03-05-2011, 10:12
Аз не виждам дадена разлика...Освен това че вече може да се шляеш по улиците и да пиеш бири в заведенията друг + не виждам...Ставаш подсъдим, разбираш че ти остават още 1,2 години живот и след това ще трябва да работиш или учиш...Незнам нищо по-специално...

Bakemono
04-03-2011, 20:39
оха, ква яка тема :grin:

Еми... нашите се разделиха преди 2-3 години... Аз отидох у една приятелка, но ми звъняха от полицията :D и се прибрах. Исках да порасна по-бързо. Преди 7 месеца се махнах от нас пак, но като пълнолетен (почти :D). Сега и аз съм леко депресиран макар да не ми прилича и не знам какво да правя... Не знам какво следва обаче съм нахъсан за живот :D знам само, че имам много цели и малко време!
Добре де, ще ви споделя единствената ми идея. Мисля си да излезна в чужбина с един приятел и бившата ако успея да я излажа, че съм се променил :D и до 7 години да имам собствен дом и собствен бизнес + жена и деца, за да направя баба и дядо щастливи докато още са на този свят и дано ме дочакат :smt022

Sunny_stz
04-03-2011, 22:16
оха, ква яка тема :grin:

Еми... нашите се разделиха преди 2-3 години... Аз отидох у една приятелка, но ми звъняха от полицията :D и се прибрах. Исках да порасна по-бързо. Преди 7 месеца се махнах от нас пак, но като пълнолетен (почти :D). Сега и аз съм леко депресиран макар да не ми прилича и не знам какво да правя... Не знам какво следва обаче съм нахъсан за живот :D знам само, че имам много цели и малко време!
Добре де, ще ви споделя единствената ми идея. Мисля си да излезна в чужбина с един приятел и бившата ако успея да я излажа, че съм се променил :D и до 7 години да имам собствен дом и собствен бизнес + жена и деца, за да направя баба и дядо щастливи докато още са на този свят и дано ме дочакат :smt022

Май си леко заблуден....То в чужбина така ли се отива?Айде хоп в чужбина сме????Първо разбери с какво искаш да се занимаваш,да учиш или работиш в Бг или извън Бг,но трябва да отиваш там с някаква цел не ей така!Запомни че бързото порастване не води до нищо добро!

bybit0o0
04-17-2011, 21:32
аз се чувствам зряла,въпреки че нямам 18 (;

doggy9302
10-23-2011, 20:31
Аз от 8-9 години съм в реалността и отдавна съм пораснал.. годините са просто цифри.. докато живота са реални събития който не се отмерват или изтриват .. ами се помнят,боли но тази болка те прави по-силен !! :o :o :o

DieselBlood
10-27-2011, 00:02
Направо се чувствам силно възрастен и пораснал.Все едно с вода са ме поливали.Толково съм зрял и възрастен,че оня ден като гледах хлапетата долу и ми се искаше да играя на ластик.Върховен признак на зрялост от моя милост.

BadBoyKz
10-27-2011, 00:15
Толкова пораснал се чувствам че чак не мога да се прибера от рпу-то вкъщи ... филма е такъв че ако ти се паднат мама и тати с пари може и никога да не ти се наложи да пораснеш ... 18 няма особенно голямо значение , порастваш тогава когато всичко в живота ти зависи изцяло от теб / поне според мен / :)

wartburg353
11-24-2011, 00:39
мен, като чукнах заветното число 18 преди 10 месеца, ме обзе една яка носталгия и сега ми се иска да съм пак на 14-15, когато всичко някак беше за пръв път и много по-интересно. Ако не сте разбрали хич не се чувствам пораснал... и колко бързо минават годините... :(

error92
11-24-2011, 00:56
Още нямам 18, изкарвам си сама пари за издръжка и курсове , старая се да ходя на училище, но понякога не ми остава време, защото имам да уча по хиляди други неща. Вече дори нямам време да спамя в този форум, само за 10 минутки си почивам тук :D
През ноември нищо няма да се промени , просто ще имам едно предимство повече когато си търся работа. Е, ако съм жива, ще разбера к'де съм приета .
Родителите ми са пубертети и вече се отказах да им наливам мозък в тиквете, поне не живеят заедно в момента и няма да се избият.
Гледам се сама от малка, от 13г. живея в друг град, противно на някои пълнолетни тук аз се чувствам порастнала.
И не, не пия , не пуша , не ходя на дискотеки и купони, не се чукам с различни дъртаци .

I like that ! \:D/ :mrgreen:

Seattle
11-24-2011, 03:42
Нищо ново. Life goes on. Нито на 18 нито на 21 стана някво чудо, освен че се напих кат мотика. :-D Аз все още се чувствам на 15 (недоизживяно детство 8) )

mlakniwe2
12-28-2011, 16:08
Не чувствам никва промяна след като навърших 18,пък и аз мисля като зрял човек много отдавна от 15-16 да кажем, пък има и хода дето са на 20 и още са с лапешки акъл, притесняваме,че аз от 8-9 клас си стоя все същият дори брада не ми расте, не чувствям да има няква промяна имам чувството, че и на 25 пак ще изглеждам така като 14-15 годишен LOL

simeon40
12-29-2011, 02:02
ще чакам пенсия

lad
01-12-2012, 20:05
^^ радвай, се като станеш на 50 ще чукаш девойките.

ledenakrasota
01-18-2012, 08:27
Когато станах на 18 не почувствах никаква разлика от преди. Ако от малък си свикнал да се оправяш и да мислиш като възрастен, не ти прави впечатление. Стига да запазиш детето в себе си и да намериш баланса между двете, всичко ще бъде наред. :)

ROFLWTF
01-19-2012, 09:23
Когато станах на 18 не почувствах никаква разлика от преди. Ако от малък си свикнал да се оправяш и да мислиш като възрастен, не ти прави впечатление. Стига да запазиш детето в себе си и да намериш баланса между двете, всичко ще бъде наред. :)


+1 И аз така. Само дето се дразня, че наще само се набутват да ми помагат... А аз искам да си се оправям сама, пффт!

yomaga
02-10-2012, 11:15
napravo ne znaya kakvo 6te pravya kato stana na 18...u4a imam mnogo dobri ozenki no ne vinagi otli4ni nito pu6a nito piya nito imam namereniee da go pravya,da vse o6te ne sam na 18 no kato stana ne znam kakvo 6te pravya povyarvaite napravo sam (dedaznam kade) ne mi se misli za6toto ne na vseki mu e lesno........................prosto sam bez dumi.....ve4e nyama ko da pr i v neta.
golyamo lyubopitstvo imam svarzano sas tehnikata-elektrotehnikata i moga da kaja 4e samo tya me razseiva i me zanimava s ne6to... kato 4eta kakvo ste pisali se 4udya KOGA 6TE SE 4UVSTVAM KATO PALNOLETEN napravo neznam

mirki4a
03-01-2012, 13:31
Чак пък толкова голяма промяна след като станах на 18... Нищо интересно.Все още живея постоянно между реалността и фантазията...Чат пат се перча с изречението "Пълнолетен съм!" :D ,имам си книжка и кола...Нищо друго...Иначе нашите никога не са ме спирали да правя каквото искам така и не усещам промяната...

TePuKaTpoDuShA
03-03-2012, 00:32
Промяната идва след като завършиш училище и поемеш по пътя си, а не като станеш на 18... лично аз дори като станах на 20 не усетих някаква промяна, а като малък си мислех, че на 20 ще е съвсеееем друго

dani4ka96
03-06-2012, 12:48
За съжаление не си схванал смисъла, макар че не е особено трудно. Има си причина да не казвам нещата директно - идеята е да стигнеш до конкретен извод за себе си в процеса на четене.

Мисля, че никъде конкретно не съм споменавал възраст, а ясно акцентирах върху това, че основна опреедляща роля има опита в живота, което е и основната причина за "порастването". Възрастта не е определяща, била тя 15, 18, 22 или пък 39 ако щеш.

ПП. Искрено съжалявам, ако с поста си съм причинил болка на някого, принуждавайки го насила да извърши умствените процеси "четене с разбиране и правене на изводи". На Tennnnn се извинявам специално, че освен всичко това беше принуден(а) да извърши и "писане на отговор с допускане на странни правописни грешки(без съмнение по вина на софтуера)". Искрено поднасям най-горещите си извинения.
Каква ти болкаа...добре ме накара да се посмеяя.. ;дд

ludborec
03-11-2012, 09:57
Пораствало насила 8-) И кой лошковец ти причинява това? Веднага сфромираме ударна група от форума, отиваме и го пребиваме с възглавници :)

Порастването няма преломна точка и не е подходящо да го измерваш с години. Колкото повече опит натрупваш, толкова по-порастнал се чувстваш. Горната граница не съм я ударил още, а по мои смели предположения просто няма такава. Опита дава увереност, че ще се справиш с проблемите. През колкото повече проблеми минеш - толкова по-голяма увереност. А липсата на страх и неувереност... убива детското в теб.

Иронията в случая е, че децата са проектирани да се самоунищожат. Те са любопитни. Любопитството води до опит, опита до увереност... и след известно време те вече не са деца. Кофти, а?

Да се разровя за пример... уф... прашасало... бях на 16 и си мислех, че ще е много готино да си имаш собствен апартамент. Мрънках, получих ключовете от един свободен. Изключително се разочаровах като открих, че няма магически феи, които чистят докато спим. Липсата на магически тави и тенджери, които готвят сами също заби нож в детското ми сърце. Това колкото и ужасно да излгежда, беше само подготовката за по-лошите неща, които се задаваха. Първата сметка за ток я приех с героичен стоицъзъм. Дълго стоях и я гледах, някак героично. Е, то си беше подвид да направиш такава сметка. Обаче втората честитка от енергото сломи иначе героичната ми особа. Тъкмо претръпваш да виждаш големи цифри и те - хоп, изненада, спират ти тока. Ново десет.

Това изостри сетивата ми - до ден днешен се ориентирам много добре в абсолютна тъмнина. Също така постепенно усъвършенствах познанията си за вечеря на свещи. Изключително романтично. Освен когато искаш да си вземеш душ - това, сладури, е естествения отбор. Ако някога ме затворят в потъваща подводница, която се пълни отвсякъде с вода, то спокойно можем да се обзаложим, че ще съм първит стигнал до торпедният апарат и измъкнал се през него. Ония лигльовци в холивудските филми ряпа да ядат пред мен.

Естествено едно зло никога не идва само. Свършиха парите, свърши храната. Три дена на ябълки и лук. Да ви кажа - изобщо не се комбинират добре. Спокойно, не съм умрял от глад - обиколих всички съседи за по една чаша захар. Голямо хрупане падна. Мислите, че се предадох? Аз да не съм някакъв лигльо... На четвъртият ден взривиха съседа. Просто така. Отишъл си на училище, а през това време - ПУФ. Връщаш се и гледаш отдалеч някакъв дим. Който се оказва от твоят блок. Който някак си е на твоят етаж. Леко нервно се качваш нагоре и откриваш с малка доза изненада, че вече коридорът ти и този на съседа ти са се превърнали в общо помещение с по-голяма площ.

Капитулирах. Липсата на външна врата и всички прозорци някак ме принуди. Прибрах се при родителите ми, за съжаление малко по-порастнал. Въх! Те имаха ток! Храна! Изверги! И още един куп неща, които ми липсваха. Без да се усетя започнах да внимавам със замърсяването, каква сметка за ток генерирам, какви малоумници с бомби се навъртат наоколо...

Пак се отплеснах... :?

Интересното обаче е, че знаеш какво е да си дете, въпреки е порастваш. Винаги когато поискаш, можеш пак да бъдеш. Зависи само и единствено от теб. Също така и доколко да си дете. Изкуството да си самоконтролиращ се идиот. Защото децата са идиотчета :)

ПП. Ако живеех в реалността отдавна щях да съм се отказал...
Брато ти направо ме разби,но всъщност това не е хич лесно да си сам в апартамент и да се оправяш без мама и тати,знам го от личен опит,само човек ,който го е изпитал знае истински какво е да си сам :S :) ! Много питат и се притесняват,от това как един ден ще трябва да се оправят сами,а относно това колко си пораснал зависи от това,колко си зависим от другите(роднини,родители) и дали си оправен човек.

Lilly777
03-13-2012, 14:31
Не почувствах никаква разлика ,като станах на 18... Това са наистина просто някакви цифри,не променят нищо.. почти! Едва почнах да осъзнавам какво се случва когато завърших,когато човек трябва да почне да се замисля какво иска да постигне, и че трябва да бъде по-отговорен и да мисли само и единствено с главата си!

radostttt
04-08-2012, 20:41
оо..амии вече все по-често мисля как да изкарам пари ,вместо как да ги харча..ии поне без проблеми влизам в дискотеките хаха :)