Преди и Сега... (Updated)

[djipsito]

Здравейте!
Няма да ви моля за съвет как да го забравя, защото мисля, че засега се справям добре и с времето ми минава. Или поне така си мисля. Исках да споделя как се чувствам и да ми кажете дали е нормално и как да се справя с "проблема".
Като цяло чувствам празнина. До онзи ден бях в нещо като депресия или баж депресия (а са минали 4 месеца от раздялата). Не можех да спя нощем, имаше рев на почивки, цигара след цигара, хапвах един два залъка 1 път на ден и т.н..
Изведнъж всичко тва спря, дори така наречените "депресантски песни" не ми влияеха, почнах пак да се усмихвам, спрях да мисля, захванах се с ученето, че сесията наближава..Дори да мислех за него, изваждах всичко положително. Вече не ми беше мъчно, осъзнах на първо място собствените си грешки, приех че не винаги това което искаме, може да бъде наше.
Сега съм добре, въпреки че още се чувства празнината.
Проблема е там, че почна нещо да ме избива на агресия, заядливост, злорадство..Усещам как не ми пука за никой. Минават ми някви мисли през главата, някви коварни, подли и усещам, че наистина не ми пука кой бих наранила, кво ще почнат да приказват за мен и т.н.
А това НЕ съм АЗ. Смятам се за добър човек, винаги се съобразявам повече с хората отколкото със себе си, винаги съм се стремяла хората да ме уважават и сега ми е странно всичко това което ми минава през акъла. Страх ме е да не се превърна в нещо, което винаги съм ненавиждала и избягвала. Имам висок морал, засега си владея емоциите, но просто ме е страх. Нормално ли е всичко това и как да го избегна ?
Не знам дали просто претръпвам след всичките тези разочарования и тва е само период, или се променям и ще бъда такава занапред. Искам да се върне старото ми АЗ. Изнервям се супер лесно, за най-малките неща и си изливам целият яд. Дори сама осъзнавам колко тъпо се държа, ама не набивам спирачки. Всичко живо около мен ме дразни и почвам мисленно да злорадствам. Гледам да се сдържам да не си отварям устата, защото хората не са ми виновни, че аз не съм получила, това което искам или че някой не е опрадвал очакванията ми.
Знам, че всичко това няма да ми помогне изобщо след време, защото никой няма да ме търпи такава. За тва ви моля за някакви съвети как да се справя.

Стана малко дълго, съжалявам. Благодаря на тези, които ще прочетат темата ми и на тези, които ще ми дадът съвет.

[frozendeath]

Не знам, дали ще ти помогне, но аз съм по абсолютно същия начин. Е, не със същата причина, но вече почти всичко и всички ме дразнят. Доста се сопвам на хората. Но, може би, за разлика от теб, аз се харесвам така.......

[SmilezZz]

Нормално е..
Но все пак гледай да се овладееш,че нали знаеш,че "приятелството се гради с години,а се руши само за един миг" - аз казах нещо (когато бях в твоето положение) и загубих наистина добра приятелка..
Съжалявам за постъпката си - така,че гледай това да не се случи и при теб ((:

[Mi6inka]

Аз си мисля, че и това ще отмине, както предното ти състояние.. Не знам, струва ми се, че е някаква подсъзнателна реакция, все едно казваш на целия свят " Нараниха ме, страдах, ако някой още веднъж посмее да го направи!..." И това всеобщо безразличие мисля, че ще отмине ( ако съдя по себе си ).

Опитвай се на първо време, докато ги усещаш тези неща, да не нараняваш най-близките си, защото каквото и да става по нататък, те винаги трябва да са до теб. И... пак повтарям...мисля, че е временно, подсъзнателно състояние. :)

[djipsito]

Благодаря ви, дано да сте прави..

[RichardCastle]

Наранена си и това е страничен ефект. Опитай да си намериш друго момче, предполагам, че това ще помогне ;)

[honeey]

Бях чела в една книга, че след един романс, човек става съвсем не романтичен. За мен това е един вид защитна реакция, наранена си и това са твоите подсъзнателни стени, за да не те наранят повторно, Предполагам, че трябва да прекарваш повече време с най-добрите си приятели и хора, които ти мисля доброто. Така ще видиш, че не всичко е негативно, както може би подсъзнателно си мислиш.

[djipsito]

Пробвах вече с друго момче... почти 3 месеца, ама пак не се получи. В началото всичко тръгна окей, ама после почна да си показва рогата. Почна да се ОПИТВА да ме командва, все едно съм му собственост, да се държи грубо с мен, даже да ми посяга.. Преди нова година го зарязах.
Сега не искам връзки, искам само да се забавлявам, даже съм си мислила да се гавря с момчетата, ама тва е пълна глупост, никой не е виновен, че предишните двама са били задници. Не искам и ще се опитам да не го правя, просто усещам как вътрешно нещо ме кара...
Надявам се по-скоро да спре всичко тва...

За най-добри приятели не искам да говоря, един по един всички ми показват, че не може да се разчита на тях. Наистина се опитвам да се анализирам сама, да видя къде бъркам. Не може всички да са криви. Щом така ми се получава значи аз имам вина някъде...

[tanch3t093]

Леле чета и все едно аз съм го писала. Все едно всичко излиза от душата ми-чувствам се по същия начин. Надявам се засега да е така, просто сега сме наранени и не ни пука за чувствата на останалите. Надявам се за е за кратък период, защото и аз не харесвам новото си аз!

[Mi6inka]

Пробвах вече с друго момче... почти 3 месеца, ама пак не се получи. В началото всичко тръгна окей, ама после почна да си показва рогата. Почна да се ОПИТВА да ме командва, все едно съм му собственост, да се държи грубо с мен, даже да ми посяга.. Преди нова година го зарязах.
Сега не искам връзки, искам само да се забавлявам, даже съм си мислила да се гавря с момчетата, ама тва е пълна глупост, никой не е виновен, че предишните двама са били задници. Не искам и ще се опитам да не го правя, просто усещам как вътрешно нещо ме кара...
Надявам се по-скоро да спре всичко тва...

За най-добри приятели не искам да говоря, един по един всички ми показват, че не може да се разчита на тях. Наистина се опитвам да се анализирам сама, да видя къде бъркам. Не може всички да са криви. Щом така ми се получава значи аз имам вина някъде...

Ама на мен наистина ми е ужасно познато, положението ти :))) Сега няма да ти разказвам моята история, но..наистина всичко ще отмине и ще се чувстваш както трябва...а докато това стане, просто се занимавай с нещо ( по възможност непрекъснато ). Излизай постоянно с различни хора, общувай, разсейвай се, разведрявай се.Бъди позитивна, това наистина помага! Успех!

[djipsito]

Ама на мен наистина ми е ужасно познато, положението ти :))) Сега няма да ти разказвам моята история, но..наистина всичко ще отмине и ще се чувстваш както трябва...а докато това стане, просто се занимавай с нещо ( по възможност непрекъснато ). Излизай постоянно с различни хора, общувай, разсейвай се, разведрявай се.Бъди позитивна, това наистина помага! Успех!

Ще ми е интересно да прочета историята ти.. ако ти се пише.. ;)

[Mi6inka]

Ще ти пиша на лично, все пак да не натоварваме излишно останалите потребители :)

[GossipGirl89]

Нормално е. И аз съм минавала през това. Много важно е в такива моменти да внимаваш на кого си изкарваш яда, защото често се получава така че нараняваме несъзнателно най-близките ни хора и ги губим. Опитай се да се владееш между приятелите ти, за да не се стига до крайности. С времето всичко ще отмине. Просто в момента раната ти е прясна както се казва и си много наранена - имаш нужда от малко почивка и от време, за да се оправиш. По-натам като лека полека ти поразкара ще срещнеш някое свястно момче и всичко ще си дойде на мястото :)

[excuseme]

Ще се оправиш.Явно още не си преодоляла напълно раздялата, но с времето всичко ще си дойде на мястото.Мисли положително и бъди с приятелите си .. ! :)

[BloomF]

Може ли само да попитам, колко време бяхте заедно?

[djipsito]

Година и малко...

[Balmy_I]

ох,колко болезнено познато...интересно,че и на мен ми трябваха 4 месеца,за да се осъзная.Обаче и аз така си мислех,че всичко съм преодоляла,но както казваш се държах сякаш не съм аз.Е какво да ти кажа,последваха купони,събирания с приятели и много хубави моменти,въпреки че си бях сама и някак си започнаха да отминават тея "странни ефекти" и всичко си дойде на мястото.Вярно мина вече почти година,но бъди сигурна,че няма вечно да си така.

[djipsito]

Мисля, че нещата започват да се нормализират вече. Чувствам се по-спокойна, а мислите ми са заети с други по-важни неща. На моменти някво чувство ме "свива" отвътре, кофти чувство, ама предполагам че и то ще мине...?

Благодаря ви за съветите! :oops:

[fakesmiles]

това което си написала щях да ти кажа 8-)
занимавай се с други неща,спорт това-онова.наистина помага :)
пък и с времето би трябвало всичко да отшуми

[Dollystar]

Хубавото на цялото това нещо е че осъзнаваш, че не е хубаво :D :D ( как само го написах )
Сега сериозно... След като се владееш и знаеш че не трябва да си го изкарваш на другите, вече си се справила с този проблем според мен, въпрос на време е да спреш да се чувстваш така...
Като се замисля когато някой ме е наранил и аз съм същата, но не го осъзнавам- тогава се държа високомерно и пренебрежително към всички, и те започват да си мислят, че имам нещо против тях.. а то не е така просто така ми идва отвътре..
Най-важното .. Не се ядосвай! :)

[mechtaq_za_teb]

Това е период след раздялата, през който и аз съм минавала. Отначало ти е адски тъжно и едва ли не само хубавите моменти са ти в главата. После се чудиш как ще живееш без него/нея и в един момент настъпва някакъв период на отрицание от всичко, който също има своя край. Не се притеснявай, а го изживей. Минала си трудното, сега остава да знаеш, че пак ще намериш щастието.

[djipsito]

Как ще си ъпна темата.. :D

Седнах да си препрочета темите, да видя кви съм ги творила, да видя дали съм прогресирала, дали съветите и тва, което се е случило са се припокрили. Повечето неща - да, верни неща са/сте ми казвали.

Защо ъпвам темата - щотооо вече година и отгоре аз пак се заблуждавам, че съм забравила. Забравила не е точната дума, по-скоро още има нещо с размер на прашинка, което ме тегли назад. Знам какво е тва нещо, ама съм прекалено горда, за да направя квото и да било. Пак не знам горда ли е точната дума. Нямам желание, не заради самото нежелание, а знам кво ще стане. Както винаги - нищо. Така де, няма да е като първия ми, единствен и неповторим опит да говоря. Ясен ми е сюжета - той е вечно правия, аз съм кривата, той е НАЙ, аз съм никоя. И така няма смисъл.

Оставила съм той да предприеме нещо, ако иска да ме запази като приятелката, която казваше, че съм. По негови последни думи (като се има предвид, че последно говорихме през октомври), трудно между нас може да има приятелство. Не каза, че е заради чувствата ми, ама е заради тях.

Трудно се разбирам с него, предвид, че както казах по-горе, все той трябва да правия и не скланя глава, а аз вече не съм толкова тъпа, че да продължавам да го правя. Реално ако ме питате кво искам - вече (отдавна) не искам да съм с него, нито да правя секс с него. Искам да сме в добри отношения, само това.

Нямаше да ги пиша тия глупости, ако той беше склонил да ме отпише по друг начин. С противоречиви действия не му се получи, нито пък с недомлъвките. А аз съм разбран човек, много даже. Квото и да беше казал, знам, че щеше да е по-добре. И щях отдавна да го оставя там в миналото. Насила не мога да го накарам да говори. Аз при последния ни разговор всичко, което бях премълчала му го казах. И пак за хиляден път, вместо да се разберем, той се врътна и стигнахме пак до блокиране.

Знам, че той си има неговото виждане на нещата, проблема е, че никога не разговаря(ше). Няма начин да го накарам да говори, колкото и да го провокирам. За тва си го сложих на.... Вървя напред на инат, държа се под пълен контрол, за да не поддам на някое чувство, което ще ми прецака "вървенето напред". Мога да си преглътна егото, мога да се извиня (ако има за какво), мога да си призная грешките.. мога много неща, стига г-на да прояви разбиране. Ама наистина.

Сега, като четях темите и конкретно тази, на четвъртия месец съм я писала. Разговорите скоро след "раздялата" не са помогнали, грам нищо не ме кара да се надявам, че сега след повече от година ще има смисъл от разговор. Ама нали съм ... и аз не знам ква, и искам нещата да за завършени, ясни и категорични и да спра някак си да се държа като него... То не знам как ще спра де, като го правя несъзнателно, ама ще ми пречи ако някой ден реша, че искам да имам някой до себе си. Така де, ще пречи на избранника ми, не на мен.

Лятото като бях в Бг и още бяхме приятели, ама само във фейсбук, ми беше казал, че му липсвам.. През последния месец го видях два пъти, иначе не го бях виждала от октомври. Първия път в дискотеката, тогава ме спря да ми каже или да ме пита нещо за един от неговата компания (не си спомням). Втория път се озовахме в едно кафе на една маса и за една стотна от секундата ни се срещнаха погледите. И само това, не сме си говорили. Между тези двата случая беше ми пратил поздрави по негов приятел. И туй то.

Явно колкото жените не знаем кво искаме, толкова и мъжете не знаете кво искате.
Споделих си квото имах. Нарочно го споделям тук, щото е ясно, че очаквам някви коментари, ако някой въобще прочете целия фирман. По-скоро се надявам на критичен анализ, не на сладникави глупости аз колко струвам и как той не ме заслужава..

[umri]

Забравяш и продължаваш. При мен винаги е работило. А, за да забравиш, си намираш нова тръпка. Ако толкова не можеш да го забравиш, прекратяваш контактите с него. При мен, например, ако не са взаимно еквивалентни чувствата, започва да ме отблъсква идеята. Винаги съм се чудил как може един човек толкова много да е привързан и да не може да забрави някого, който не го бръсне за нищо. На мен ми действа отблъскващо, но хора всякакви. Не вярвам с тоя коментар да предизвикам в съзнанието ти да проблесне нещо и всичко да се промени, но все пак можеш да пробваш.

[djipsito]

Първия пост по принцип е невалиден вече, този над твоя е по-важен ;)

[Chacho2]

Нещата не са разрешени в собственото ти съзнание, не между вас. Остани насаме, запали една цигара, загледай се в тавана и се замисли, коя си в момента, коя искаш да бъдеш, каква роля искаш той да има в живота ти, дали зависи само от теб, дали въобще можеш да получиш това, което искаш и дали не е най-добре да оставиш нещата каквито са.

На твое място не бих се обръщал към толкова отдавнашно минало.

[djipsito]

Няма момент в който да не знам коя съм, коя искам да бъда. Най-малката промяна в мен си я анализирам докрай. Както казах, искам той да има някаква второстепенна роля в моя живот. Приятели не можем да бъдем, нещо повече също, понеже аз не искам вече. Просто искам едно нормално и добро отношение, уважение ако щеш го наречи. Не искам като го питам как е да си мисли, че аз още съм влюбена.. Или че се опитвам да му привлека вниманието по някъв начин.

[babity]

И все пак, щом все още се въртиш около идеята, че той ти дължи нещо, при все че не сте в една компания, значи вътрешно не си го преодоляла наистина. Мисля, че това е наистина нещото, върху което трябва да се концентрираш. Чела си ми темите, горе-долу ми познаваш личната драма. Докато не си дадох последната му командировка като време, в което да свикна, че мога да живея абсолютно пълноценно без одобрението му и присъствието му в живота ми, нещата нямаше как да си дойдат на място.

А за промяната в теб... не мисля, че е за лошо. Но това, разбира се, ти си го решаваш.

[montana6]

Понеже не съм напълно сигурен дали разбрах ситуацията, искам да задам въпрос. Значи ти искаш само да сте в добри отношения, а той иска връзка с теб, така ли?

[Bolux]

Разбирам те и аз съм изпадал в подобно състояние,трудно е в началото,но отминава.Все пак не е и толкова лошо това,защото не ти пука за някой отрепки,от които преди ти е пукало и вече не обръщаш толкова голямо внимание на жалките индивиди. От скоро и при мен се появи тази агресивност,понеже аз дори не се усещам кога избухвам,съм наранил хора,за който не съм предполагал и в един момент ми се сърдят,без да съм осъзнал,че съм ги наранил. Затова,ако можеш да сдържаш емоциите си пред околните и си ги избиваш когато си сама,но не да се депресираш,а примерно да бягаш,да излизаш някъде където ти е готино,да се разведриш или да вършиш някаква работа.Аз примерно не мисля за нищо когато спортувам. Успех.

[djipsito]

Понеже не съм напълно сигурен дали разбрах ситуацията, искам да задам въпрос. Значи ти искаш само да сте в добри отношения, а той иска връзка с теб, така ли?

Не, той никога не е искал да бъде с мен. Не знам ква съм и що съм за него, щото се държи противоречиво, а като съм се опитвала да говоря с него не стигаме до никво решение.

Темата е ъпната, в смисъл, че тази агресия я няма вече отдавна..

[montana6]

Аха, значи ти искаш да сте в добри отношения, но не срещаш разбиране от негова страна. Сега правилно ли разбрах? 8-)

[djipsito]

Аха, значи ти искаш да сте в добри отношения, но не срещаш разбиране от негова страна. Сега правилно ли разбрах? 8-)

Да. И игнорирам всяко чувство или мисъл, за да не правя глупости и да се унижавам пак. Решението мисля, че е разговор. Щото.. докога така ? Мисля, че ми пречи тва нещо в отношенията ми с другите хора.

Понеже никъв контакт нямаме с него и не се виждаме, а последно време всеки уикенд има вероятност да го видя, аз се контя с мисълта, че ще е там и ще ме види.. Някви такива щуротии, още свързвам някои работи с него или след като съм казала/направила нещо си давам сметка, че е прихванато пак от него. И съм само на периоди, непостоянна. Иначе се чувствам супер, добре ми е, живуркам си, уча си, няма проблеми. А пък ако случаааайно се засечем някъде, съм пълен блокаж - глътвам си граматиката, нито мисля, нито чувствам нещо.

Някво хем така, хем иначе. Има смисъл, няма смисъл.. И като почна да се обърквам, директно спирам да го мисля и го игнорирам до следващия път.

[anonymous708973]

Нормално е да се контиш. Типично женски начин за показване на "Виж, продължих" - независимо дали си го преодоляла или не. Не прави опити да променяш нещо, което ти идва отвътре.

[djipsito]

Точно, че тва което ми идва отвътре аз съм се научила да е под мой контрол. Нещата, които ми се иска да ги направя, не ги правя. От гордост и да не си потъпквам пак достойнството. Вървя срещу чувствата си, просто защото сметнах, че няма смисъл да е по друг начин. Свикнала съм дотолкова, че ги игнорирам с лекота вече.

Хубаво, ама за мен тва е бягане от проблема. Не ми се бяга, искам да го реша. А няма решение без негова помощ :)

[babity]

Честно, не знам как планираш да си решиш проблема, а може и да не съм те разбрала правилно, но наистина нямам идея какво очакваш от него. Какво искаш да ти каже? Че е глупак и е сгрешил? Ами, няма да стане. С това упорство да говориш с него, не мисля, че ще постигнеш нещо повече от унижение и още по - неприятното чувство за отхвърляне (дори и без да си искала да си с него). Изглеждай си добре, конти си се, това е прекрасно, жени сме все пак, просто го изхвърли от живота си. Той така или иначе не присъства в него за да му придаваш такава важност. А при това положение да се надяваш наистина да имаш приятелски отношения с този човек... вижда ми се абсурдно.

[djipsito]

Честно ли да ти отговоря ?
Единственото, което съм запланувала е... да не правя нищо и да игнорирам всичко.
Пиша тук, пиша в блог, говоря с приятели... много често е едно и също, едно и също, през един период от време. Ако не пиша някъде/на някой, ще пиша на него, а няма пак да се унижавам. Тва е твърдо решено. За да не си затормозявам много мозъка, гледам да приема, че той щом не е поискал, значи няма смисъл. Става нещо, което да ме сложи под съмнение, дали той наистина не иска или просто му е голямо егото и пак го игнорирам. Ако почна да търся теле под вола, ще се вкарам в някой филм.

Нищо конкретно не очаквам, квото стане.
Възможно е да си помислите, че пиша колкото да си "чеша езика", ама не е баж така. В смисъл, че тук много често прочитам нещо, което е толкова близо до акъла и е толкова.. простичко, а аз не съм си дала сметка за него, ама иначе сложнотията съм я разрешила и ми е мирна главата. Все дребните неща ми убягват.

Проблема е някъде в мен, а не знам точно къде. Подписа ми е ебаси верния в моя случай. За тва и очаквам от коментарите по-скоро критика, добре аргументирана и на базата на тва, което съм написала. Аз съм се заинатила кво да правя спрямо него - нищо, колкото и да ми се иска ;д

Мисля за себе си и искам да съм в хармония със себе си, а не такава нелогична и непостоянна в чувствата си.
Усещам как ще ви откажа да коментирате в темата ми :D

[DarkTemplar]

Чачо го каза най-точно: "Нещата не са разрешени в собственото ти съзнание, не между вас."

Пряко или косвено фигурата му все още има психологическо влияние над теб и затова не си окей със себе си. В една или друга степен си като в онази известна песен "keep me hangin on". И то не, щото той прави кой знае какво, за да те държи така, а защото ти периодично си размишляваш над всичко случило се, филмираш се, търсиш решение за нещо с прекалено много въпросителни. Една бъдеща продължителна и пълноценна връзка с нов човек ще ти даде това, от което имаш нужда и ще постигнеш душевна хармония. Дотогава ще си на периоди и няма да го преодолееш напълно, колкото и усилия да полагаш.

Kолкото и да ти се иска и за теб, и за него ще е най-добре да не бъдете в никакви отношения. С някои хора така и не можем да се изясним - тъжно, но факт.

[montana6]

След разясненията аз лично не виждам смисъла от цялата тая работа. Искала си да говорите, не се е получило, живи и здрави тогава. Каквото зависи от теб, си го направила. Дали той ще иска да приказвате като хората не зависи от теб. Хубаво се стремиш да контролираш себе си и всичко свързано с теб, но е хубаво да си дадеш сметка кое наистина е изцяло и само под твоя власт (а взаимоотношенията ти с други хора зависят не само от теб, а и от тях). :)

Другото което е - не мисля, че можеш да си в хармония със себе си, докато търсиш вината вътре в теб, а и въобще, докато я търсиш където и да е. Направи това, което сметнеш за редно и после остави всичко на естественото му развитие.

Почини си за малко от излизания с други хора, ако трябва, но си изчисти съзнанието от тея обременяващи логики и анализи.

[musicinmyveins]

Добре аз пък друго не разбирам.Казваш,че не искаш да си с него.Дори приятели няма как да сте. И все пак "Вървя срещу чувствата си, просто защото сметнах, че няма смисъл да е по друг начин.".Също така "Пиша тук, пиша в блог, говоря с приятели...". И "гледам да приема, че той щом не е поискал, значи няма смисъл". По това,което чета ми се струва,че се опитваш да си вкараш идеята,че не искаш нищо с или от него.По мой груби сметки тази тема си я писала преди година и малко и сега отново търсиш контакт с тоя човек.Може би,защото не съм ти в положението не те разбирам,но ако искаш да приключат нещата защо не спреш изцяло връзката с него.Решението според мен очевидно не е опитите за разговор или пък опитите ТИ да правиш нещо,за да се изясните.

[djipsito]

Всичко свързано с него не го деля на кво искам и кво не искам, а кво трябва и кво не трябва. Или кое е правилното за мен ако щеш. Не, че не ги искам нещата, просто съм осъзнала и приела, че не могат да станат както аз ги искам. Тва в главата ми. Чувствата си ги чувствам, мога да ги контролирам, не и да ги .. изкореня, въпреки че ще ми дойде добре :) Не го тълкувай като "влюбена съм" - не съм. Нито ме боли, нито ми е гадно..
Не знам ква връзка трябва да спра като не знам нищо за него.
Преди два дни сънувах, че съм го хванала подръка, вървим и говорим и се смеем за нещо...
Почвам да се чувствам като глупачка и виновна, че след толкова време още повдигам темата.

Едит: По-добре да меля тука, отколкото на мойте хора, че.. сигурно съм им банална вече :$
Смешно почва да ми става, научила съм се да мога без него и да мога сама и да се чувствам добре, не знам дали е възможно да се науча да спра да искам да знам кво става с него, как е. Толкова съм си самодостатъчна, че отблъсквам някои хора. Като срещна някой, почвам да изисквам много и да търся качествата на първия. А него съм го приела и с най-големите му недостатъци. Всичко съм опитала, дори съм си вглъбявала най-гадните неща и съм си повтаряла, че не заслужава и т.н, докато не се усетя, че въпреки тези неща аз съм го приела такъв и искам да го има в живота ми ПОД НЯКАКВА ФОРМА, не искам да го оставя в миналото.

Звуча като инатящо се дете...

[Chacho2]

Имаш страх да признаеш чувствата си пред себе си. Защото мислиш на нещата като "трябва" и "не трябва". Отпусни се, намери си спокойно място и се отдай на мислите си. Какво точно чувстваш към него, какво искаш от него, кога, къде, как. Без да се замисляш дали това е осъществимо, изгодно или нещо подобно. Ето този проблем е неразрешен в теб, не си напълно наясно със себе си, страх те е, че ако бръкнеш по-дълбоко, ще останеш наранена. Разбери сърцето си и чак тогава го сблъскай с реалността - кое може и кое не.

Останалото ти е съвсем познато. Имаш желания; не можеш да получиш всичко, което искаш; дори и да се примириш, емоциите няма да изчезнат веднага. Това от което може би имаш нужда е, да ти каже някой, че въпреки всичко нещата ще се наредят. Е, казвам ти го, ще се наредят. Не за да се почувстваш по-добре, не за да имаш сляпа вяра. Ще срещнеш човек и миналото ще загуби контрол над теб, но това, че досега не си го срещнала и е трябвало да се накараш сама да се чувстваш самодостатъчна, те разколебава дали наистина можеш да загърбиш старите чувства.

[valdesbg]

Я отдавна не бяхвиждал интересна тема. НАй-малко от теб, Криси очаквай да пишеш по тоя въпрос.

Ок, да видим какво мога да ти кажа :)

Ясно е че знаеш коя си, какво правиш, защо правиш и т.н.

Чачо каза нещо, което е много много точно и с което ще започна.

"Нещата не са разрешени в собственото ти съзнание, не между вас. "

За него е повече от ясно че значението ти в неговия живот е сравнимо с това на изтривалката пред вратата му. За теб обаче не е така. И това е доста типичен поведенчески модел от страна на зарязания. Фигуративно казано ти трябва да си зарязаната в тая история, макар и да нямам идея каквиточно отношения сте поддържали. Защото той спира да ти говори и живота му продължава без твоя намеса. В повечето случаи за "оставения" няма разумна и основателна причина да бъде оставен. Предвид че и на теб не ти е дадена такава - ти съвсем нарочно не желаеш да си приключиш нещата в главата, както би направила ако ти си тази, която ще зарязва някого. Нарочно не искаш да приключиш нещата в главата си, защото нямайки причина да го направиш идеята за финализиране ти се струва плашеща и някак нечестна, защото не знаеш становището на другата страна. Смяташ че край на нещо трябва да стане с разговор и оформяне на една идея, ясно изразена от единия или от двамата. Да де, ама не винаги така става. Не е задължително.

Толкоз по тоя въпрос.

Получаваш и критично мнение по въпроса за това кое е добре за теб и кое не е. Аз имам една философия за живота, която може би ще послужи тук.

"Ако искаш да направиш нещо - направи го. Ако аз съм окей с това - значи няма проблем за двама ни. Ако аз не съм окей, ще тиго кажа директнои ясно. В следствие на което ако ти се промениш така че отново да съм окей, значи всичко е наред. Ако не се промениш, знаейки че ме нараняваш това значи че нещото, което правиш ти харесва. Аз ще ситръгна и ще забравя за теб, за да може ти да правиш нещата, които ти харесват и едновременно с това аз да не съм наранен. Така е честно и за двамата. Още повече че ако правиш нещо, знаейки че то ме наранява значи не ме цениш достатъчно, и това е разумна причина да си тръгна."

В твоя случай е нещо подобно. Не зная защо искаш той да присъства по някакъв начин в живота ти, тук бих те пратил към kindergarden(която за съжаление не пише вече тук), защото тя имаше доста подобна случка в нейния живот. Аз смятам че наистина се инатиш като малко дете, на което са му взели близалката и то на пук на всички ще се дере и ще крещи. Ако обясниш мотивите си защо искаш въпросния човек в живота си, може би ще мога да дам адекватен коментар и тук.

В заключение, може да се поговориш с Пантерката или някойтам относно идеята за разделянето между хората. Ако искаш идеалистична гледна точка де. Ако искаш реалистична - аз или чачо сме най-подходящите.

[anonymous708973]

В заключение, може да се поговориш с Пантерката или някойтам относно идеята за разделянето между хората. Ако искаш идеалистична гледна точка де. Ако искаш реалистична - аз или чачо сме най-подходящите.

Пантерката има съвсем реална представа за разделянето между хората, просто цени честността между хора, които се наричат приятели. И има топките да каже, когато има проблем. Благодаря.

[Chacho]

Пантерке, не знам дали ме притеснява или радва фактът, че имаш топките :D

[djipsito]

Я отдавна не бяхвиждал интересна тема. НАй-малко от теб, Криси очаквай да пишеш по тоя въпрос.

Ок, да видим какво мога да ти кажа :)

Ясно е че знаеш коя си, какво правиш, защо правиш и т.н.

Чачо каза нещо, което е много много точно и с което ще започна.

"Нещата не са разрешени в собственото ти съзнание, не между вас. " Тва е едно от малките неща, които ми убягваха, ама грешката в хард диска ми е поправена. Така де, пренастроих се.

За него е повече от ясно че значението ти в неговия живот е сравнимо с това на изтривалката пред вратата му. За теб обаче не е така. И това е доста типичен поведенчески модел от страна на зарязания. Фигуративно казано ти трябва да си зарязаната в тая история, макар и да нямам идея каквиточно отношения сте поддържали. Защото той спира да ти говори и живота му продължава без твоя намеса. В повечето случаи за "оставения" няма разумна и основателна причина да бъде оставен. Предвид че и на теб не ти е дадена такава - ти съвсем нарочно не желаеш да си приключиш нещата в главата, както би направила ако ти си тази, която ще зарязва някого. Нарочно не искаш да приключиш нещата в главата си, защото нямайки причина да го направиш идеята за финализиране ти се струва плашеща и някак нечестна, защото не знаеш становището на другата страна. Смяташ че край на нещо трябва да стане с разговор и оформяне на една идея, ясно изразена от единия или от двамата. Да де, ама не винаги така става. Не е задължително.

Толкоз по тоя въпрос.

Получаваш и критично мнение по въпроса за това кое е добре за теб и кое не е. Аз имам една философия за живота, която може би ще послужи тук.

"Ако искаш да направиш нещо - направи го. Ако аз съм окей с това - значи няма проблем за двама ни. Ако аз не съм окей, ще тиго кажа директнои ясно. В следствие на което ако ти се промениш така че отново да съм окей, значи всичко е наред. Ако не се промениш, знаейки че ме нараняваш това значи че нещото, което правиш ти харесва. Аз ще ситръгна и ще забравя за теб, за да може ти да правиш нещата, които ти харесват и едновременно с това аз да не съм наранен. Така е честно и за двамата. Още повече че ако правиш нещо, знаейки че то ме наранява значи не ме цениш достатъчно, и това е разумна причина да си тръгна."

В твоя случай е нещо подобно. Не зная защо искаш той да присъства по някакъв начин в живота ти, тук бих те пратил към kindergarden(която за съжаление не пише вече тук), защото тя имаше доста подобна случка в нейния живот. Аз смятам че наистина се инатиш като малко дете, на което са му взели близалката и то на пук на всички ще се дере и ще крещи. Ако обясниш мотивите си защо искаш въпросния човек в живота си, може би ще мога да дам адекватен коментар и тук.

В заключение, може да се поговориш с Пантерката или някойтам относно идеята за разделянето между хората. Ако искаш идеалистична гледна точка де. Ако искаш реалистична - аз или чачо сме най-подходящите.

Цитата много точно отговаря на ситуацията. Не е спирал да ми говори. За караниците мога да кажа, че аз съм виновна, защото аз подхващах темата и исках да са ми ясни нещата, понеже той ми даваше смесени сигнали. А той отговаряше с недомлъвки или се изнервяше или извърташе нещата така, че аз да съм кривата, дори без да ме насочи примерно да ми покаже къде бъркам. И всеки път аз го търсех първа и аз се извинявах за неща, за които не е трябвало да се извинявам, а да си държа на мнението. Бях глупава да се съобразявам толкова много и да му ходя подир гъза, само и само да се разбираме. На моменти нарочно е казвал неща, за да се чувствам зле. И накрая, въпреки че исках да съм с него, аз реших да се оттегля и да спра взаимоотношенията си с него, защото нямаше смисъл нито да товаря себе си, нито да го изнервям него. Беше ми доста трудно в началото да сдържам цялото тва желание, което имах към него, защото знаех, че така трябва да бъде и е правилното. Продължава да е така, само че желанието вече го няма. В смисъл, че е придобило по-различна форма.

Нито съм го молила да е с мен, нито съм искала кой знае какво от него, просто разбиране и да говори с мен открито. Както казах и в предни постове, разбран човек съм.

Искам да присъства в живота ми, защото рядко се срещат хора като него, поне в мойто обкръжение. Чисто и просто искам да запазя някво добро отношение, не говоря чак за приятелство, щото е ясно, че не може да го има при нас. За което съжалявам, а и той също. Или поне така ми е казвал.

Отказала съм се аз да правя каквото и да било вече, защото ме е яд на него, че нещата пак ще се повторят, само защото е решил да се държи по-надменно с мен, а аз не мога да го понеса, защото не го заслужавам. И ако преди 2 години му мълчах, вече не е така. Няма и да бъде. Той пък не може да понесе, че не е прав :)

Понеже, както казах, съм на периоди, по принцип не го мисля и само понякога се вглъбявам пак в тва нещо. Тогава почвам да пиша къде ли не и на кой ли не, въпреки че усещам колко съм банална, дори на себе си. Уморявам се понякога да "бъда силна", занимавам се с проблемите на хората, натоварвам се допълнително и като ескалира, трябва да споделя някъде.