HardGirl666
01-14-2011, 21:24
Може историята ми на повечето от вас да Ви се стори позната или пък смешна,но сметнах за правилно да я споделя и..да поискам мнението Ви за това какво да правя.Става въпрос за 1 приятелка от класа ми.Не е от моя град,пътува си и затова не се виждаме често освен в училище,където ми споделя неща и в скайп,където също си разказваме.Искам да кажа,че тя не е някаква глупачка или смешница,напротив-аз я смятам за много умна,красива и мила и й го казвам.Но тя не вярва понеже е минала през много неща.Неща,през които малко хора на нашата възраст (15години,според мен най-крехките години на един човек,през които ще се срещнеш с доста трудности и новости) са преминали.Тя е губила доста добри приятели,което наистина е голяма трагедия и се случило така,че лятото е друсала заради такава случка.Твърди,че в любовта не й вървяло и не спира да се самообижда.Аз не спирам да й повтарям,че сега тепърва започва всичко и че не трябва изобщо да си мисли глупости.А глупостите се пораждат от момента,в който започне да пие,да друса (случвало се е 1 път),да се нагълта с хапчета и още др.идиотщини.Казвам й,говорим,но просто тва е-не можеш да я спреш.Докато си е още трезвена тя се чувства адски тъжна,усмихва се,макар и да виждам,че зад усмивките и всъщност се крие адски много болка и ми е жал да я гледам така.Затова не спирам и НЕ ИСКАМ да спирам да и помагам,но като виждам,че нищо не придобива ефект от момента в който започне да върши тези глупости и да става друг човек,сърцето ми се къса.Не знам какво да правя,дори сега стана така че си беше харесала едно момче и още беше в процес на опознаване,но като разбра какъв е много се разочарова понеже той я обиди.Аз естествено я насърчих:,,Не трябва да ти пука за такива идиоти!Не са единствени,знаеш,че още много други ще се появят и ще си заминат!Не си струва да страдаш за някакви простаци,които нямат капка уважение и не знаят как да се държат с едно момиче,камоли да го обиждат!" В момента пак й е кофти и се депресира,аз не спирам да и говоря да не прави глупости ии тва е .. понякога се отчайвам,че не мога да й помогна,защото причината е че всъщност АЗ не зная тя през какво минава.Знам,че не е нормално да мисли така и да върши такива неща,но пак казвам-попринцип не е такава,попадне ли в нетрезво състояние се променя напълно!Моля ви,изкажете мнение...