Земята,едно невероятно кътче-История

[DaVinciCode]

Няма да слагам история на самата Земя,както подсказва леко заглавието,а всичката история и интересни факти,които съм видял,чул,прочел от различни сайтове ,книги така нататък.Информацията и снимките са от различни сайтове като Искам да знам,и от различни книги.Надявам се да ви е интересна темата.

Може да кажете,че темата е за раздел Наука,но според мен не е,защото мисля ,че тук може да се научат различни неща,от самия предмет в училище история и така нататък.Също така приветствам всички,които знаят някакви интересни неща,да покажат снимки и информация или просто снимки или просто информация :D.


Някой неща от Искам да знам и някой книги.

Започвам със Светия Граал.

Къде е скрит той?

http://prikachi.com/images/717/2863717e.jpg

Църквата Розлин, Шотландия

Една от легендите, която Дан Браун използва в книгата си „Шифърът на Леонардо”. Тя разказва, че под църквата има скрити тунели и стаи, а самата църква е описана със странни гравюри, които потвърждават това.
Църквата е построена през 1496г. от Уилиям Синклар – благородник и рицар. Смята се, че той е бил потомък на Рицарите тамплиери.
Около прозорците има гравюри, приличащи на индийска царевица, която по онова време не е била известна в Европа.
Друга гравюра е на „зелен човек”, което символизира келтските традиции през пролетта и лятото.
Колоната на чирака е истинска забележителност. Никой не знае защо е била гравирана по този начин и е единствена в Европа. За изработката на гравюрите в църквата са били нужни 40 години, което показва, че са били важни за Синклар, който умрял малко преди завършването им. Легендата гласи, че Граалът е скрит в Колоната на чирака.

---------------------------------------------------------------------

http://prikachi.com/images/720/2863720H.jpg

Катедрала Санта Мария де Валенсия

Скептиците твърдят, че АКО Граалът въобще съществува, то най-вероятно е Бокалът на Валенсия. През 1960г. учените са го датирали между 300г.пр.Хр. и 100г. сл.Хр.
Направен е от тъмно червен минерал, и е поставен на златно столче. Това е официалният бокал на римската католическа църква.

---------------------------------------------------------------------

http://prikachi.com/images/722/2863722b.jpg

Катедралата Сан Лоренцо

Може да се окаже, че Граалът не е изгубен, а е на показ пред хората в катедралата Сан Лоренцо в Генуа. Реликвата представлява купа, направена от зелено стъкло, която е била смятана за смарагд.
Никой не знае откъде се е появила, но Уилиям от Тира през 1170г. пише, че за първи път е видяна в джамия в Израел през 1101г.

[DaVinciCode]

Шифъри..

http://prikachi.com/images/731/2863731x.jpg


Кой е човекът от Самъртън, как е умрял и каква е връзката му със странните кодове в една книга? Неиндефицирано тяло на мъж е открито на плаж Самъртън в Аделайде, Австралия през 1948г. Мъжът е бил облечен с пуловер и палто, въпреки топлото време. Нямало е никакви следи за самоличността му, а зъбните и пръстовите му отпечатъци не дават резултати. При аутопсията се установяват кръв в стомаха и уголемени органи, но не и чужди вещества. На жп гарата е открито куфарче, което вероятно е принадлежало на човека, в което е имало панталони с таен джоб, в който е било скрито парче хартия с думите “Taman Shud”. Оказва се, че е откъснато от много рядко копие на книгата “Рубаят” от Омар Хаям, която е открита на задната седалка на отключена кола, а на задната корица на книгата били надраскани пет реда главни букви, които приличали на код. До ден-днешен целият случай си остава една от най-странните загадки в Австралия.

---------------------------------------------------------------------


Шифарът на Бейл

http://prikachi.com/images/732/2863732Z.jpg

Искате ли $40 милиона в злато, сребро и бижута? Трябва само да решите няколко шифъра. Предполага се, че съкровището е затворенo в Бедфорд, Вирджиния от Томас Джеферсън Бейл, който поверил шифрите на местен кръчмар. След смъртта на кръчмаря, негов приятел прекарал 20 години в опити да разшифрова кодовете и накрая успял с един от тях – този, който описва съкровището. Въпреки многобройните опити, останалите 2 шифъра така и не били разкодирани.


---------------------------------------------------------------------

http://prikachi.com/images/735/2863735i.jpg

КРИПТОС

Намира се пред щаб квартирата на ЦРУ, на показ пред всички и от години най-големите умове в света се опитват да го дешифрират. Криптосът е скулптура от Джим Санборн, носеща кодирано съобщение, разделено на 4 части, три от които са били разчетени от 1990г. до сега. Първата част гласи “Между лукавата сянка и отсъствието на светлина лежи нюансът на илюзията”, а втората част се отнася за някакво невидимо съкровище, заровено на 70 метра от самата статуя.
Добавяне на заглавие

[DaVinciCode]

Книги.

Кристалните черепи.

http://prikachi.com/images/25/2682025n.jpg

Съществуват два кристални черепа, които имат естествени размери и тежат около 5,2 килограма. Единият - черепът на Страшния съд, се намира в Музея на хората в Лондон, а другият - Черепът на Проклятието - в Музея на американските индианци в Ню Йорк.
Фредерик А. Мичъл-Хеджис,започнал експедиция ,в която участвала и дъщеря му.Докато дъщеря му -Ана Мичъл-Хеджис,на 17-ия си рожден ден, отишли на разкопки на древен град на Маите ,когато тя чула как 2ма от местните работници си говорели,че изкачиш ли ,пирамидата ,която била близо до тях,се разкривала удивителна гледка,любопитството на 17 годишната девойка надделяла ,когато тя се изкачила на върха на пирамидата в Лубаантун и видяла как от горе ,в 1 цепнатина ,нещо блещука.Тя отишла и така открили 1 от кристалните черепи.

http://prikachi.com/images/771/2863771D.jpg

Индианците разказвали ,че имало 13 такива черепа,които в трудни времена ще дойдат,и ще помогнат на човечеството,като тези черепи съдържали цялото знание за човечеството.Тези черепи били изработени от чист кварц и хората вярвали,че те са изваяни от боговете.

[DaVinciCode]

НЕВЕРОЯТНИТЕ КЪТЧЕТА НА ЗЕМЯТА


http://prikachi.com/images/787/2863787N.jpg

Водопад Конска опашка се намира в Йосемитския национален парк в Калифорния и всяка година за няколко дни през Февруари водите му се оцветяват в ярко оранжево от залязващото слънце.



-----

http://prikachi.com/images/798/2863798W.jpg

Връх Еребус е буквално най-горещото нещо в Антарктика, а когато горещината се срещне с ледената студенина се случват странни неща. От горещата пара на Еребус се образуват ледени кули и големи ледени пещери.


-----

http://prikachi.com/images/801/2863801M.jpg

Фасадата на храма на Рамзес II е уникална със своите четири каменни статуи, всички изобразяващи Рамзес II с короната на горен и долен Египет. Над статуите на Рамзес са изсечени в скалите 22 павиани – богомолци на слънцето и пазещи входа на храма. Непосредствено до краката на статуите могат да се видят по-малки статуи на майката на Рамзес II, върховната му жена Нефертари и някой от многото им деца. Размера им не надвишава коленете на основните статуи на Рамзес II.



-------------------------------------------------------------------------------

http://prikachi.com/images/814/2863814d.jpg


Щом пристъпите от модерната цивилизация в почти хилядолетния храм насред джунглата в централна Камбоджа, времето сякаш спира да тече.


http://prikachi.com/images/810/2863810F.jpg


Всъщност джунглата расте в самия комплекс. Корени и клони на дървета растат около и във храмовете, което придава чувство за свързаност между културата и природата.

Ангкор Ват всъщност е само един от дузините величествени храмове на територията на Ангкор, столица на кхмерската империя от 9-ти до 15-ти век.

[DaVinciCode]

Само да попитам някой интересува ли се изобщо от такива неща и интересни ли са му,защото ако не,няма смисъл да пиша :D [/b]

[minionka]

аз следя с интерес... :)

[DaVinciCode]

Вратата към Ада

http://prikachi.com/images/937/2863937j.jpg

Това място се намира в Узбекистан, близо до малкия град Дарваз и местните го наричат „Врата към ада”. Историята му е отпреди 35 години. Тогава геолози копаели за газ и изведнъж попаднали на подземна кухина, която била толкова голяма, че цялото място, заедно с оборудването, машините и палатките се свлякло под земята. Дупката била с диаметър 60 метра и дълбочина 20 метра. Никой не посмял да слезе долу, защото кухината била пълна с газ. Решили да го запалят, като мислели, че ще изгори за няколко часа. От тогава дупката гори, вече 35 години без прекъсване. Никой не знае колко газ е изгорял през тези години, но изглежда сякаш няма край.

http://prikachi.com/images/939/2863939d.jpg

[DaVinciCode]

http://prikachi.com/images/957/2863957L.png


След публикуването на “Шифърът на Леонардо” от Дан Браун, към орденът на Сион се проявява голям интерес. За съжаление всичко е измислица. Орденът е измислен от Пиер Плантард през 1956г. за да се възкачи на френския трон. Плантард, Чериси и Седе си писали писма помежду си и обсъждали схеми как да се борят с критицизма отправен към твърденията им и измисляли нови факти, които да поддържат цялата история. И до ден-днешен много хора продължават да вярват, че орденът съществува.

----------------------------------------------------


http://prikachi.com/images/968/2863968q.jpg

Това е организация на католическата църква, заставаща зад вярванията им, че всеки е призован към святост и обикновеният живот е път към светост. Орденът е създаден в Испания през 1928г. от Хосемария Ескериба с одобрението на папата.

В книгата на Дан Браун се твърди, че Опус Деи е тайна организация на църквата, чиято цел е да победи Орденът на Сион и тези, които искат да разкрият „истината” за християнството и кръвната линия на Христос. Извън книгата съществуват доста спорове за Опус Деи, поради стриктната им религиозна структура.



------------------------------

http://prikachi.com/images/972/2863972K.jpg

Орденът на рицарите тамплиери произхожда от масонството и няма директна връзка с първоначалните рицари тамплиери – религиозна военна група от 12-ти век. Членовете на масонските рицари тамплиери не твърдят, че имат връзка със средновековната група, но взимат идеи и символи от тях.

За да станете член на групата трябва първо да сте станали Майстор масон. Организацията е напълно отделна и не е по-високо ниво на масонството.

[DaVinciCode]

Искамдазнам.


5 неща за Айнщайн, които не знаете!

http://prikachi.com/images/979/2863979e.jpg


!!! Втори министър-председател на Израел !!!

На 9 Ноември 1952г, след смъртта на първия президент на Израел, Айнщайн получава предложение да заеме поста на министър-председател от правителството, но той отказва, защото сметнал, че е твърде стар и неопитен за длъжността. Израел отправят предложението си към Айнщайн, защото той бил евреин и доста известен и уважаван сред евреите.
Никога не е носил чорапи

!!! Никога не е носил чорапи !!!

Колкото и да е странно, това е истина. Айнщаин никога не е носил чорапи, защото те често се късали, пък и защо да носиш и обувки и чорапи, като може само обувки?
Изобретил е хладилник

!!! Изобретил е хладилник !!!

Повечето хора смятат, че Айнщайн е бил само теоретичен учен, но малцина знаят, че е имал доста практически знания в науката. След като написва известната си теория на относителността, Айнщайн изобретил хладилник, но изобретението така и не влязло в употреба, тъй като се появила по-нова технология.
Имал е незаконна дъщеря

!!! Имал е незаконна дъщеря !!!

Според последните проучвания, Айнщайн имал интимна връзка с Милева Марич в края на 1890-те. Точно преди сватбата им, Милева забременяла и двамата решили да скрият незаконната си дъщеричка и се оженили година по-късно.

Не се знае какво точно е станало с дъщеря му, но се смята, че тя или е умряла след боледуване от скарлатина, или се е излекувала и е дадена за осиновяване.
Провалил се е на изпитите

!!! Провалил се е на изпитите !!!

Всеобщо схващане е, че хората, които се провалят в училище не са интелигентни. Албърт Айнщайн не успял да премине кандидатстудентски тест в ранните си години, но е станал изключителен учен, което е доказателство, че неуспехите в училище невинаги означават неуспехи и в живота.

[ysmivka]

Хубава тема. Наистина много интересна информация даваш! :)

[LaChupacabra]

стеахотна тема :] прочетох всичко на 1 дъх...ще следя темата и ако намеря нещо по интересно ще го постна :]

[DaVinciCode]

Думата “некропол” произлиза от гръцкия език и буквално означава “град на мъртвите”. Некрополът в Глазгоу, Шотландия е може би най-известният. Там са погребани около 50 000 човека в 3500 гробници. Некрополът е и най-голямата масонска разкопка в Европа.

http://prikachi.com/images/726/2865726C.jpg

Гробището е създадено от Камарата на търговците – организация на влиятелни бизнесмени, които действали в интерес на гражданите. Смята се, че повечето от тези хора са били Свободни зидари и са изпълнили мястото със символи

http://prikachi.com/images/736/2865736j.jpg

Един от известните символи е Кралската арка – емблема на четвърта степен в обществото на Свободните зидари. Разположението на некропола отразява Масонското пътешествие – нещо като път към просветлението. Входът към гробището е от западната страна, което е символ на мрака. Пътят води на изток, което пък символизира светлината. Вървейки измежду гробниците, могат да се видят още много и различни масонски символи.


http://prikachi.com/images/737/2865737q.jpg

[Pa3yMeH]

Браво !!! Много яка тема :) Когато порастна, ако имам финансовата възможност и тая Дупка на Ада още гори, определно ще отида там :)

[Yunna]

:grin: Бравооо мн яка темичкаа =D> особено ме привлече Врата към ада .. Водопад Конска опашка .. и Връх Еребус O:) =;

[DaVinciCode]

Малко легенди за изгубени съкровища и светове!


http://prikachi.com/images/740/2867740t.jpg

~~~~~~~~~~~~~~~~~~El Dorado~~~~~~~~~~~~~~~~~~


Ритуалът

Ритуалът, поставил началото на мита за Ел Дорадо бил следният.
Тялото на зипа, както е титлата на върховния вожд на муиските(майски племена), се намазва с растителни смоли и посипва със златен прашец. Хората от племето правят тръстиков сал със специална платформа, върху която се разгарят четири жертвени жарави с благовония. Бъдещият вожд се качва на сала заедно с четирима подчинени нему високопоставени хора от племето и салът се натоварва с жертвени предмети като златни фигурки и скъпоценни камъни. Когато салът достигне средата на езерото, зипа се отдава на молитви към боговете и даровете биват пускани един по един в езерото. През това време муиските се събират на брега, свирят, танцуват и издават ритуални викове със запалени факли в ръце. След като са принесени всички дарове, бъдещият вожд и спътниците му се връщат на брега с плуване. Успешното завръщане означавало, че милостта на боговете е спечелена и празникът по освещаването на новия вожд достига апогея си.
Соред вярваията хората тръгнали да търсят Ел Дорадо заради кризата в която били изпаднала,ала свещеният вожд на муиските го пазел.Ел Дорадо се виждал единствено 1 път в годината когато Луната Земята и Слънцето са в една линия и освещават кристалът Кимонг.

Митът

Историята за този племенен ритуал достига до Кито благодарение на хората на конкистадора Себастиан де Белалкасар, смесена и с техни собствени измислици и слухове. Ел Дорадо, което означава „златен човек“ започнало постепенно да се отнася за мястото, където властвал Златният, и това място било представяно ту като град, ту като царство, ту като империя. Подлъгани от легендата, през 1541 година Франсиско де Ореляна и Гонзало Писаро поемат от Кито към своята опустошителна експедиция, при която де Ореляна става първия човек, преплавал Амазонка по цялото й протежение до устието.

[Pa3yMeH]

Искам само дъното на езерото 8-)

[DaVinciCode]

Това,което ще напиша сега ще го кирилицирам после ,защото в момента нямам възможност да пиша на кирилица,така че ме извинете за правописните грешки ако има много такива.


Atlantis
Навярно всички сме чували,за загадъчен континент,на име Атлантида.Доста хора,все още вярват,че той наистина е съществувал,и много археолози и любители се опитват да намерят този невероятен континент.

http://prikachi.com/images/800/2867800d.jpg

Първи за него разказва Платон,древногрутцки философ,които пише в \"Тимеус\" и \"Критии\" ,че е чул,от някакъв вожд,легенда,за невероятен град,с невероятни технологии и още повече невероятни постижения.Всъщност за преди толкова години,това наистина си звучи невероятно:).

http://prikachi.com/images/791/2867791z.gif

Той пише,че имало загадъчен континент,на име Атлантида,по голям от Азия и Либия взети заедно,които се намирал в атлантическия океан отвъд Xерколесовите стълбове.Аз,понеже харесвам книгите,съм прочел доста легенди,но не мисля,че ако тръгна да ви пиша 50 легенди на вас ще ви харесат,напротив,дори ше ви объркат и ше ви се стори скучно.Ще напиша само 1 от тях.


http://prikachi.com/images/794/2867794M.jpg

1 легенда е, че Атлантите с тяхната напреднала технология,медицина,религи я и строителство,станали много алчни и започнали да \"правят каквото си искат\" ,за това Зевс събрал боговете,и накарал да потопят континента.Той изпратил голям потоп,които опостушил континента и го запратил на дъното на океана,където междy другото и до днес,изледователи и археолози се опитват да го намерят.

Естествено,ако се интересувате винаги може да намерите още информация относно този континент,Eл дорадо,и всички неща по горе,аз само се опитвам,за тези ,които нямат време просто да прочетат нещо ново.:)

[DaVinciCode]

Искам само дъното на езерото 8-)


m2 :)

[SmilezZz]

Загадката на теракотената армия..
http://e-vestnik.bg/6673

http://idi.bg/gallery/users/76/blogs/532/Image/800px-Terracotta_army_5256.jpg

През 1974 г. селяни, които копаят кладенец близо до днешния китайски град Сиан, изваждат от пръстта глинени фигури и проправят път към едно от най-великите археологически открития на всички времена.

Теракотената армия е абсолютна сензация – около 8000 фигури на воини и коне в естествена големина са заровени през 210 г. пр.Хр. като „призрачна армия”, която да брани гробницата на Първия император. За нея не споменава в нито един исторически източник и веднага след като е заровена, тя е забравена под земята за цели 2000 години.

Първият император Цин Шъ Хуан Ди, владетел на Цин, обединил Китай и построил Великата китайска стена, превръща огромната територия от враждуващи царства в сърцевината на днешната единна държава. Още по-удивително е, че всичко се случва за по-малко от десет години (230 – 221 г. пр.Хр.) – десетилетието, което според мнозина е най-значимото в хилядолетната китайска история. Първият император е блестящ и безмилостен владетел, обзет от параноя и неистово желание да господства и в отвъдния свят така, както и на земята.

Огромната гробна могила на Първия император крие цял един призрачен свят от воини, слуги и артисти, доспехи и бронзови колесници, застинал преди повече от две хилядолетия. Но слоят пръст, който покрива могилата, е достатъчно дебел, за да пази саркофага на владетеля, подземния му дворец и кой знае още какви съкровища.

Теракотената армия, пазителка на гробницата, е единствено по рода си произведение. Днес хиляда от глинените воини са изложени заедно с други находки от могилата в специален музей и всяка година привличат два милиона туристи от цял свят.

През 2001 г. археолозите откриват 46 бронзови птици – лебеди, чапли и гъски, – разположени около канал, който вероятно е бил подземен поток. Пазят ги 15 теракотени статуи. Цялата сцена пресъздава „райска градина”. Може би някой ден, когато могилата бъде разкопана изцяло, легендарните й съкровища ще излязат на бял свят и ще бъдем свидетели на нови удивителни открития …

В книгата “Теракотената армия” Джон Ман преплита умело исторически факти и личен опит от пътуванията си в Китай и успява да създаде увлекателна и достоверна книга за непобедимата и несломима Теракотена армия – един от най-значимите археологически обекти в света. Изданието е под печат в ИК “Ера”. Предлагаме ви откъс от него.

Създаването на вечната армия

Джон Ман
Снимка: Ройтерс

Докато човек наблюдава войниците от площадката на първи изкоп, подредени в своите съвсем правилни колони и със спокойните им изражения, те му се струват почти толкова загадъчни, колкото войска от сфинксове. Защо са толкова реалистични? Защо са толкова много? Защо са в естествена големина? Защо са от изпечена глина? Толкова много въпроси и ето че сега, три десетилетия по-късно и след внимание от страна на много специалисти са намерени и някои отговори.

Първоначалното вдъхновение е нуждата от създаването на копие на една нова военна сила, чийто най-важен елемент е пехотата, набирана от новите селски поданици на императора и предпазвана не от обичайните доспехи, а от кожени ризници и от простички уеднаквени оръжия. Съчетанието от стрелци, пехота и колесници, този конкретен баланс между офицери и обикновени войници, дава възможност на Първия император да обедини нацията. Тъй като се смята, че следващият живот е отражение на този тук и понеже войниците така или иначе ще бъдат част от живота в гробницата, в задгробния живот също трябва да бъде постигнато и (или) поддържано единство. Единството и армията ще бъдат почетени едновременно. За да бъде отразена новостта на постижението на императора и неговата армия, е нужна нова степен на реализъм. Какъв по-добър начин да бъде постигната тя, освен ако на призрачната армия не бъдат дадени истински оръжия, които вече съществуват десетки и стотици на брой и които може да бъдат допълнени посредством отдавна наложени начини на производство? Освен това, ако оръжията са истински, ясно е, че само фигури в естествена големина могат да ги държат.

Остава и проблемът с броя. Ако основното е реализмът, тогава воините трябва да представляват истинска армия. Нито една армия не може да бъде наречена армия, ако не наброява поне 1 уан, 10 000 човека – не че един уан е точен брой, както вече изтъкнахме. Думата просто означава огромен брой. Великата китайска стена е дълга един уан участъци от по половин километра (ли), дворецът Ъпан побира един уан човека, затова несъмнено, ако Съма Циен описва Теракотената армия, би казал, че тя се състои от един уан войници. Засега преброяването на всички изкопи, открити до този момент, кара археолозите да смятат, че става дума за 8000 фигури, което е доста близо до един уан.

Постижения, статус и логика се съчетават, за да определят големината и броя. Но какво да кажем за материала? Той също е следствие от изискванията на Първия император. Да обмислим алтернативите. Първият император можел да предпочете човешки жертвоприношения и несъмнено не би се поколебал, ако го бе сметнал за необходимо. Само че самият той в качеството си на пълководец щеше да забележи три основни недостатъка: хора, изпратени на оня свят, не могат да се сражават в този; такава старомодна практика, отдавна вече заклеймена като варварска, не е уместна за нова и отправила поглед към бъдещето династия; и трето, телата се разлагат, а тази армия трябва да бъде вечна.
Снимка: Ройтерс

Други съображения са разходите и бързината на производство. Никакъв смисъл няма амбиция, която не може да бъде осъществена приблизително за времето, за което ще бъде построена и гробницата – няколко години. И няма никакъв смисъл да възлага отливането на фигури в естествена големина от бронз или изработването им от нефрит, още по-малко пък от злато. Дори да са от бронз, няколко хиляди фигури от бронз в естествена големина ще изтощят докрай бюджета на Цин, и то стига да се намерят достатъчно опитни занаятчии. Възможно е статуите да бъдат изработени от дърво, но трудът по гравирането на всяка фигура ще е огромен. Трябват им фигури, които да могат да бъдат произведени масово, при това бързо. Остава единственият възможен материал – глината.

Всички разнообразни китайски култури разбират глината и боравят с нея. И до днес има глинени залежи в цял Китай, така че това е евтин, разпространен и лесен за обработване материал. Нещо повече, глината е използвана за масово производство вече над 1000 години.

Най-прочутите артефакти на китайците в древността, техните огромни бронзови съдове, зависят от умението им да изработват глинени матрици, в които отливат бронзови фигури. Процесът е изключително опростен и е усъвършенстван от династия Шан (осемнайсети до двайсети век преди Христа). Например казан с четири крачета, вероятно изработен към 1200 г. пр.Хр., тежи 875 килограма – най-големият бронзов съд, открит досега – и е отлят в четири отливки (четирите страни, горна част и дъно). Всяка матрица е с формата, която трябва да бъде отлята, а на обратната страна са съответните украси. Ако на завършения съд, т.е. на „позитива“, както му казват, ще има релеф, тогава тази форма трябва да бъде направена с преса или гравирана, за да се направи същият мотив и върху „негатива“.

Хенри Форд, който въвежда първата поточна линия за производството на автомобила „Модел Т“ през 1913 г., би разбрал точно с какво са се опитвали да се заемат китайските работилници за бронз през второто хилядолетие пр.Хр. Масовото производство означава специализирани работници. Някои подготвят пещите, други бронза, трети глината, четвърти основните модели, пети матриците и всеки е специалист в собствената си област. Вероятно са усещали непрекъснат натиск от страна на началниците си, за да намалят разходите и да увеличат продукцията. Крайният резултат е един и същ в продължение на 1000 години: високо качество, ефикасно, редовно и бързо производство. И никакво място за творчество и индивидуалност. (…)

Бях допускал, че всеки теракотен войник е индивидуално творение. Ала не беше така: след извайването на оригинала и след изработването на калъпа по него започваше масово производство, фабрична операция, посредством която можеха да изработят… колко войници? И за колко време? Колко беше максимумът, горната граница? С помощта на Уан като водач може би щеше да е възможно да направя изследване на работните движения по отношение на цялата Теракотена армия и да стигна до ново разбиране за това какво представлява тя.

Уан се съгласи да направим един мислен експеримент, докато си говорим в приемната на музея. Най-напред аз се запитах какво би ограничило производството на фигури на воините – количеството глина може би или пък броят на наличните пещи.

Не, глината нямало да бъде проблем. Уан използваше 150 тона годишно през последните 10 години – 15 000 тона, – но не предвиждаше проблеми с доставките за много години напред. За Теракотената армия са били нужни някъде между 1200 и 2000 тона годишно. (…)

Ами броят на работниците Цин и за тяхната продукция?

Едва ли в епохата на Цин е имало недостиг на работници, умеещи да обработват глина, защото многобройни грънчари са изработвали тръби, плочки и керемиди не само за новия императорски дворец в Ъпан, но и за всички дворци, построени в Сиенян след обединението. Избирането на няколко десетки и дори на неколкостотин подготвени работници не е било много по-различно. Предвид факта, че при Уан работят 20 човека, които могат да изработят 1000 статуи в естествена големина годишно, ако допуснем, че работниците са били 200, продукцията би била десет пъти по-голяма – до 10 000 статуи годишно. При такова темпо осемте хиляди статуи, необходими за запълването на основния изкоп и на второстепенните ровове, могат да бъдат изработени за по-малко от десет месеца.

Това е само хипотеза, но тя е до голяма степен в съответствие с друга, много по-специализирана преценка на Юен Джуни, един от главните археолози, работили над армията, с когото се срещнах в апартамента му в Сиан. Юен подчерта, че грънчарите изписвали името си на своите изделия като част от контрола на качеството, за да може надзорниците да знаят кого да обвиняват за немарлива работа. Същото важи и за воините. Подписите на някои от плочките в двореца в Сиенян съвпадат с подписи върху някои от воините, затова основателно можем да допуснем, че технологията за изработване на воините е била сходна с тази в грънчарството.

И още: върху 1383-те воини и 132-те коне, изследвани от Юен, са намерени 477 печата и надписа, предимно серийни номера, но също и имената на 87 майстори, които често се представят чрез мястото, където работят или живеят. Един от тях например е Гун Дзян (Дзян от двореца, държавната фабрика); друг е Сиенян Ге (Ге от местната фабрика в Сиенян). Аргументите са много специализирани и несигурни, но серийните номера подсказват, че фигурите са ваени и броени на групи от по пет, което на свой ред подсказва, че ваятелите са работели на групи от по десет. Да допуснем, че тези майстори са изработили и повечето от останалите, нереставрирани воини, но да добавим и още петнайсет, за да закръглим броя, и ще имаме 1000 работници. Да допуснем, че на група от десет човека є трябват десет дни, за да завърши своите пет фигури. Това означава, че 1000 майстори за една година ще изработят 12 500 фигури.

Нерядко можете да прочетете, че в операцията са участвали „стотици хиляди“ работници, но в случая се бърка гробницата като цяло с Теракотената армия, която е по-малко предприятие с огромна производителност, до голяма степен като съвременна фабрика за автомобили.

Императорът явно е искал да разполага с призрачна армия, която да представя неговата истинска войска. Само че тази истинска армия е наброявала десетки хиляди хора. Защо ще се задоволява със 7000 – 8000, които са погребани в гробницата му?

Струваше ми се, че работата на Уан е открила възможността за нова посока на разсъждения, която е съвсем нова. Армията е представена като върхово постижение, като най-великото дело на Първия император, с което може да се равнява може би единствено гробницата, когато най-сетне бъде отворена. Ами ако не е кулминация? Ако е само началото?

И защо никой друг не е проучил идеята? По онова време подозирах, че е свързано с наличието на някаква невидима преграда между учените и занаятчиите. Учените очакват данни от археолозите, но тези данни са скрити в земята и трябва да бъдат изровени изключително внимателно, и после да бъдат превърнати в туристическа промишленост посредством правителствени служби. Светът на Уан обаче беше напълно различен. Това беше свят на бъркотия, на лично занаятчийско умение, упражнявано самостоятелно, на простички работници, които правят простички неща и печелят парите си сами. Подозирах, че има преграда между служителите и учените, от една страна, и от работниците и занаятчиите, от друга. Помислих си: време е учените да посетят Уан, да поизцапат с кал лъснатите си обувки и да научат нещо за миналото, като проучат настоящето.

http://www.youtube.com/watch?v=RsUE-ZtcUFg&feature=player_embedded

[LaChupacabra]

Великата Китайска Стена

Великата китайска стена е система от отбранителни съоръжения в Северен Китай, издигнати през III век пр.н.е. (в по-голямата си част) върху основата на хунски окопен вал за защита на северозападните граници на империята, нееднократно достроявана. Тя прекосява страната от границата с Корея, при заставата Шанхайгуан до пустинята Гоби, при заставата Дзяюгуан и се оприличава често на дълъг дракон. Тя е едно от най-древните и добре запазени творения на човешкия дух, символ на китайската нация. Името и на китайски звучи "Чанчън" и буквално означава "Дълга защитна стена".

Строежът

Строежът на стената започва още през 4 век пр.н.е. в епохата на Пролети и есени и на Воюващите царства. През следващите 2300 години повече от 20 китайски династии работят по укрепването и удължаването ѝ, като така се създава най-голямото съоръжение с военна цел в света. Най-голям принос имат династиите Цин, Хан и Мин, които построяват повече от 5000 км.

Владетеля на царство Чу - Чън през III в.пр.н.е., като контрамярка срещу нападенията на царство Чи, който започва да строи от камъни и пръст голяма квадратна стена. На места тя е заменена от водни канали или естествени планински прегради и по нейната дължина са построени малки крепости. Тази стена се приема за първообраза на този тип строителство. Скоро и другите царства започват да следват примера му и да строят стени да се отбраняват едно от друго, както и от варварските племена от Север. Най-късата от тези стени е 50 км, а най-дългата над 500 км. Останките от тези първи стени показват териториите на отделните царства.

Голяма част от стената (около 1000 км) е построена по време на царство Цин, за да се защити от атаките на номадските племена.
През ІІІ в.пр.н.е. императорът-обединител на Китай Цин Шъхуан дава заповед да се съединят съществуващите участъци в една непрекъсната линия, а тези извън определената линия да бъдат разрушени и така се създава "Стената от 10 000 ли". Великата стена се превръща в символ на обединението на Китай.

На запазена стела, поставена до една от заставите, са разчетени думите на Цин Шъхуан:"Аз присъединих отделните княжества и обединих Китай, разруших старите стени и застави, за да свържа защитните съоръжения на шестте царства. Положението е стабилно, моят народ живее щастливо, мъжете работят в полето, а жените се занимават с тъкане."
Следващата династия Хан удължава още повече стената, като тя достига почти 20 000 ли (10 000 км.). В някои участъци се допълват една или няколко стени. Целта отново е предпазване от нестихващите набези на номадите Сионну, които към това време са засилили мощта си. Хан се опитват да разрешат проблемите с племето чрез междудържавен брак, но в крайна сметка, през управлението на император Хан Уди, се виждат принудени да прибягнат към укрепване на стената. Построени са още повече сигнални кули – средно на всеки 2-5 км, както и малки укрепления с дърва за кулите и обслужващи войници. Така се създава една пълноценна отбранителна система. В столицата и в други селища са построени допълнителни наблюдателници.

След Хан настъпва време на няколко династии, които властват сравнително кратко време и над различни части на страната. Някои от тях са представители на етнически малцинства от некитайски произход. Те строят защитни стени в различни направления.

По време на процъфтяващата династия Тан територията на Поднебесната империя достига далеч отвъд пустинята, с което Стената изгубва функциите си на гранично отбранително съоръжение. Сун присъединява земите в южен Китай, което също премахва нуждата от укрепването на Стената.

Стената като оръжие

През XIII век монголците прекосяват цяла Азия и Европа. Те превземат и Китай, като основават династия Юан. Тяхната империя се простира много по-далече от пределите на Стената и за тях, като за номадски племена, тя няма голямо значение. За да предотвратят все пак евентуално въстание на китайците и за да осъществяват пълен контрол над търговските пътници, те възстановяват много от заставите и стратегическите точки. Изпратени са и воински отряди за осигуряване на сигурността.

През Мин, която наследява монголската династия Юан в Китай, поради реалната заплаха от монголците, които искат да си възвърнат властта, както и от нарастващата мощ на националността Нуджън, започва да се доукрепва стената, като сега се използват тухли и чакъл. През двата века владение на Мин не спират работите по стената с размаха на първия китайски император Цин Шъхуан. Великата стена достига до 8 м височина и 6-7 м дебелина и повече придобива познатия от наши дни вид. Построени са още много наблюдателници във формата на трапец и с ширина на страна на основата около 6,5 м, което прави по-трудно превземането им. Укрепени са заставите и вече приличат на крепости. Това не спира Монголците и Нуджън, но за щастие те не разрушават по пътя си това хилядолетно съоръжение.

През Мин стената е разделена на 9 зони "джън", начело на които има един главен командващ войските и отговарящ за ремонта. Числеността на служещите в една зона е около 100 000 души, като може да се увеличава или намалява според необходимостта. При обичайна обстановка, командващият зоната има за задача опазването на сигурността ѝ, при война, той следва заповедите и препоръките на специален пратеник на Военното министерство или на самия император. Тогава се определят 6 важни застави: Дзюйонгуан, Даомагуан, Дзъдзингуан, Янмънгуан, Ниуугуан и Пиентоугуан. Тези застави са много важни за отбраната на столицата Пекин и югоизточните райони на империята. Армията на династия Дзин за по-сигурно залива портите на заставата Дзюйонгуан с течен метал и така буквално ги заварява. Самата застава е единственото място, откъдето може да се премине през стръмната планина. Но шпионите на Чингиз хан откриват тайна пътека, по която минават през нощта и така безпрепятствено проникват до столицата Джунду (днешен Пекин).

Великата стена се оказва превземаема и с помощта на огнестрелни оръжия. Още през династия Тан, с изобретяването на барута, започват да се правят топове, които са способни да пробият стената, откъдето да се промъкнат нападателите.

Най голямото гробище в света !

Великата китайска стена се приема и за символ на тиранията, тъй като за нейното строителство са привикани на ангария стотици хиляди хора – майстори, затворници, войници и селяни, като много от тях умират по време на строежа. Освен това, когато Цин Шъхуан издава заповедта за изгаряне на всички книги, с изключение на аналите на неговата династия, по медицина и фармацевтика, се доуточнява, че който не изпълни заповедта до 30 дена след влизането и в сила, ще бъде изпратен да работи на стената с обръсната глава, желязна верига на врата и йероглифи, изписани на лицето му, за период от 4 години. Строителството на защитните стени и особено това на Великата стена на Цин Шъхуан неизменно поражда недоволството на опозицията, която упреква императорите в жестокост и тиранство, тъй като това изцежда големи финансови средства и човешки ресурси. Този колосален труд се извършва в епоха без машини с цената на непосилен труд. Чън Лин от династия Хан пише, че това е време, когато по-добре да родиш момиче, отколкото момче. У Лунхан от Сун пише, че Стената е толкова висока, защото е стъпила на човешки кости и толкова дълбока, защото е напоена с кръвта им.

Затова понякога се казва, че Великата стена е "най-голямото гробище в света", тъй като там, според някои историци, са намерили смъртта си 10 милиона души. Това, от своя страна, подтиква народа да създаде множество истории и легенди, свързани с нея.

Съсредоточаването на работна сила в строителството на стената отслабва земеделското производство. В същото време, наказателният закон е много строг и всичко това поражда силно недоволство у народа. Когато се изчерпва търпението му, народът въстава една година след смъртта на император Цин Шъхуан. Това въстание е първото и най-жестоко селско въстание в китайската история и довежда до свалянето на династия Цин. Поради това у следващите поколения споменът за Цин Шъхуан е по-скоро като за жесток тиранин.


наистина искам някой ден да я посета...най-много ми допадна следната част от текста: У Лунхан от Сун пише, че Стената е толкова висока, защото е стъпила на човешки кости и толкова дълбока, защото е напоена с кръвта им.

[SmilezZz]

Ниагарския воподап
Информацията е взета от Уикипедия

http://i.actualno.com/club.bg/files/2007/07/08/f047e087a4.jpg

Ниагара е група масивни водопади на река Ниагара в източната част на Северна Америка, на границата между САЩ и Канада. Водопадът се състои от три части: Хорсшу (понякога наричан Канадски водопад), Американски водопад и по-малкия Брайдъл Вейл. Макар и не особено висок, водопадът Ниагара е много широк и е най-големият в Северна Америка.

Ниагарският водопад е известен със своята красота, като в същото време е ценен източник на хидроелектрическа енергия и предизвикателен проект за опазване на околната среда. Популярна туристическа дестинация от повече от столетие, водопадът се намира между градовете близнаци Ниагара Фолс (САЩ) и Ниагара Фолс (Канада)

Образуване на водопада Ниагара

Историческите корени на Ниагарския водопад са в Уисконсинското заледяване, което завършва преди около 10 000 години.Северноамерикански� �е Велики езера, така и река Ниагара, са резултат от тази последна континентална ледена кора, огромен ледник, пълзящ през региона от Източна Канада. Ледникът преминава през местността като огромен булдозер, смилайки скали и почва, премествайки ги и удълбочавайки някои речни легла, за да образува езера. Той затлачва други с наноси, принуждавайки тези реки да си проправят нови легла. Смята се, че приблизително на мястото на днешния канал Уеланд съществува древна долина, погребана под ледниковите наноси. След като ледът се разтапя, оттокът на горните Велики езера се превръща в днешната река Ниагара, която няма възможност да следва старата си, вече запълнена, долина, така че намира най-ниския изход в трансформираната топография. С веремето реката прорязва пролом през Ниагарската стена, обърната на север урва, образувана от ерозията на спускащата се на юг формация Локпорт между езерата Ери и Онтарио. Процесът на ерозия оголва океански скали, много по-стари от геологически новите ледникови наноси. Три основни формации са видими в пролома, изрязан от река Ниагара.


Водопадът Horseshoe (подкова) в Канада, една от трите части на водопада Ниагара Когато новоустановилата се река среща устойчивия на ерозия локпортски доломит, твърдият пласт ерозира много по-бавно от разположените под него по-меки скали. Въздушната снимка ясно показва твърдата горна скала, формацията Локпорт (среден силур), под бързеите над водопада и приблизително на горната третина от стената на пролома. Тя е съставено от много плътен, твърд и много здрав варовик и доломит. Под този пласт, на около две трети от откоса, е по-слабата, мека и ронлива формация Рочестър (долен силур). Състои се главно от шисти, макар че има и тънки варовикови слоеве и съдържа големи количества вкаменелости. Тъй като този слой ерозира много по-лесно, реката е подкопала горната скала и е образувала водопада. Потопена под реката в по-ниската долина, скрита от погледа, е формацията Куинстън (горен ордовик), която е съставена от шисти и фин пясъчник. И трите формации са образувани в древното море и различията им произтичат от променящите се условия в морето. Първоначалният Ниагарски водопад се е намирал близо до днешния Люистън, но ерозията на кората е довела до изместването на водопада няколко километра на юг. Точно над днешното място на водопада остров Гоут разделя течението на реката и отделя водопада Хорсшу на запад от Американския водопад и Бридъл Вейл на изток. Въпреки че през последното столетие ерозията и рецесията са забавени с инженерни мероприятия, в крайна сметка водопадът ще се измести достатъчно, за да пресуши по-голямата част от езерото Ери, чието дъно е по-високо от дъното на водопада. Инженерите се опитват да намалят скоростта на ерозията и да забавят това събитие, доколкото е възможно. Водопадът пада от около 52 м, макар че Американският водопад има чист пад от 21 м преди да стигне до купища скали, паднали при огромно срутване през 1954. По-големият Канадски водопад е широк около 790 м, а Американският е широк около 320 м. Максималното количество вода преминаващо през водопада през върховия сезон е 5 700 м

[DaVinciCode]

Благодаря ви за включването :)

[cherrygloss]

Уникална тема, ще я следя с интерес.Много обичам да чета за природни и географски феномени, старинни постройки и тнт. :)

[LaChupacabra]

текст от Wikipedia...


Белинташ (още Беланташ) е красива скала с форма на малко плато в Родопите, носеща следи от човешка дейност. Предполага се, че това е култов обект от времето на траките, като самата му същност и предназначение все още не са напълно изяснени. Съществуват и предположения, че там е съществувало древно тракийско светилище на бог Сабазий на бесите. Името му означава „Белият камък“ и идва от прилагателното „бял“, което благодарение на тройното членуване в родопския диалект се произнася „белиън, белън“ и турцизмът „таш“ (камък)[1]. Според друга теория името Белинташ се превежда като "камъкът на войната", заради свещената война за главното светилище на Сабазий/Дионис в Родопите, водена от беския жрец Вологез. На горната площадка на скалата са издълбани кръгли отвори, улеи, ниши и стъпала, които според някои образуват карта на звездното небе. Дължината на скалната площадка е около 300 м, с надморска височина 1225 м. Намира се на 30 км югоизточно от Асеновград. Там се намира т. нар. Надпис от Белинташ, потвърждаващ тезата, че нашите предци от Родопите са имали писменост по-ранна от гръцката.

Указания за пътя: От Асеновград се тръгва в посока Кърджали, отбива се вдясно през с. Червен, минава се през с. Горнослав, след това през с. Орешец. На разклона за с. Мостово се продължава направо (Мостово е надясно), стига се до разклона за махали Врата и Кабата. За Кабата (старите къщи) е вдясно, за Белинташ се тръгва наляво, преминава се през махала Врата, след това се достига до разклон, на който има покрита чакалня като барака, тръгва се надясно (има табела) и се стига до гробище, където има табела на Природозащитен парк. Вляво се отива за Чотрова махала и Чотрова къща, а надясно - за Белинташ и вилно селище Сабазий. Стига се до чешма, откъдето надясно и нагоре по хълма върви пътеката за Белинташ и след 15 минути извежда на върха на скалата.

това страшно много ме заинтересова...с голямо удоволствие бих посетила това място :)

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/05/View-to-Belintash.JPG/800px-View-to-Belintash.JPG

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/56/Belintash-350-panoramic-view.jpg

[SmilezZz]

Белоградчишките скали
Информацията е взета от Уикипедия..

http://www.atlas-s.com/images/info/Belogardchishki%20skali.jpg

Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 200 m, разположени в Западния Предбалкан, близо до град Белоградчик. Те образуват ивица с дължина 30 km и ширина до 3 km. Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта. Белоградчишките скали се състоят от три скални групи.Обявени са за природна забележителност през 1949 г.

История
В края на перма, преди около 240 млн.г., в резултат на херцинския тектоничен цикъл земите в района на Белоградчик се наслоили песьчливо-мергелни скали. Релефът бил силно разчленен. По-кьсно те били заляти от море, на дъното на което се отлагали пясък, чакъл и глина. С течение на времето тези материали били свързани от пясъчно-глинеста спойка. Така се получили конгломерати и пясъчници. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси. През юрския период върху пясъчниците се наслоили по-светли и по-дребни сиви и кремавобели варовици. Те изграждат челата на сегашните Белоградчишки Венец и Ведерник. Като резултат на младоалпийския тектонски цикъл комплексът се нагънал и останал на суша, като районът на Белоградчик попаднал в центъра на една голяма антиклинала. При това нагъване варовиците като по-пластични претърпели деформация, а среднокъсовите конгломерати в ядката на антиклиналата силно се напукали. Впоследствие започнала интензивна ерозия на най-високо издигнатите части. Под влияние на водата, ветровете и колебанията на температурата варовиците от тези части се разрушили и разкрили силно напуканите конгломерати. Така в продължение на милиони години се създали причудливите форми на Белоградчишките скали. В пясъчника и варовика се образували и над 100 пещери. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експоатиран от древни времена.

[Greennight]

Готина темичка,браво :)

[SmilezZz]

Водопада Кегон

http://pochivka.com/files/lib/300x225/kegon-falls.jpg

Природният феномен Кегон (Kegon Falls), има славата на един от трите най-красиви водопади в Япония. Известен локално сред японците с името Кегон-но-таки, този изваяна от природата забележителност се намира в близост до японския град Нико, като попада в рамките на Национален парк Нико. Тази защитена територия е обособена в областта Тогичи. Водопадът Кегон е разположен на езерото Chūzenji, което служи за главен воден източник на реката Ошири.

Водопадът Кегон е изключително живописен и красив. Водният поток тук пада от 97 метра височина, като доста често буйно стичащата се вода е съпроводена от красиво образувалите се дъги, резултат от сблъсъка на водните капки със слънчевите лъчи. Често скалите на водопада Кегон се обагрят също в различни нюанси предимно през пролетното пълноводие, когато туристическия поток тук е най-голям. Водопадът Кегон е и „обикнато” място за самоубийства – най-вече сред младите японци.

Misao Fujimura е името на млад японски поет и философ от края на 19 и началото на 20 век, който пише край водопада Кегон прощалната си поема, преди да се хвърли във водопада, слагайки край на живота си. По онова време тази случка се превръща в скандал, като е масово разпространена сред вестниците и изданията.

Именно това довежда до печалната популярност на водопада Кегон, като едно от най-предпочитаните места за самоубийства. Статистиката на сложилите край на живота си младежи край водопада Кегон е стряскаща – повечето от тях посягат на живота си заради любовни разочарования затова често слагат на Кегон етикет „романтично” място за самоубийства.

На територията на Нико има цели 48 водопада, но водопада Кегон е най-впечатляващият и най-предпочитаният за посещения. На самия Кегон има още около 20 по-малки водопада, които излизат живописно през малките пукнатини и процепи на скалите.

Районът на Кегон не е бил особено популярен до 1900 година, когато Gorobei Hoshino не решава да издигне до водния басейн чайна, с което прави местността привлекателна за туристически посещения. Цели 8 години е строена тази чаена постройка. Най-лесно може да посетите водопада Кегон с организирана туристическа обиколка от Токио до Нико.

[SmilezZz]

Замъкът Осака

http://2.bp.blogspot.com/_qQ5v0PpMZYc/TRJy1qGWnkI/AAAAAAAAAko/UWvczp37zhg/s1600/522950864_8405bc5754.jpg

Осака е третият по големина град в Япония. Градът се намира на остров Хоншу на мястото, където река Осака се влива в залива Джодо. Осака също тка е един от 47-те префектури на Япония, която е създадена през 1868 година.

Най-интересната забележителност на града безспорно е Замъкът Осака (Osaka Castle), който е построен през 1576 година. Той има пететажната Главна кула, която днес впечатлява с възстановената си по образеца си от миналото архитектура, в която могат да се видят многобройни произведения на изкуството.

Замъкът Осака е бил строен с цел да бъде най-здравият и най-красивият в Япония. Над 30 000 души се трудят неуморно денонощно за издигането на красивия приказен дворец, който е и един от най-известните и харесвани замъци в цяла Япония.

С издигането си през 16 век замъкът Осака изиграва важна роля в обединяването на Страната на изгряващото слънце. Замъкът Осака е издигнат на мястото на по-стария храм Хонганджи (Honganji Temple), който е разрушен от Oda Nobunaga 30 години по рано от началото на новия замък в Осака.

Предвиждало се замъкът Осака да стане център на нова и унифицирана Япония под управлението на владетеля Тойотоми (Toyotomi Hideyoshi). Все пак този план не се осъществил докрай, защото през 1615 година, няколко години след смъртта н Тойотоми замъкът Осака е тотално унищожен от войските на Токугава (Tokugawa), с което се сложило на практика край на управлението на рода Тойотоми.

Замъкът Осака е напълно възстановен през 1620 година, но 45 години по късно неговата главна кула е поразена от мълния и тотално унищожена. Кулата е възстановена в оригиналния си вид едва през 1931 година. Цяло чудо е, че по време на войната нито една част от двореца не е засегната от честите бомбардировки и въздушни нападения.
Замъкът Осака

През 1997 година една мащабна реставрация на замъка Осака го превръщат в това красиво творение на човешката река и инженерна мисъл, което виждаме днес.

Значителни подобрения по конструктивните част, изцяло подновените и освежени фасади и вътрешни стени, както и напълно модернизираната кула привличат огромен брой посетителите през цялата година в замъка Осака. За по-голямо удобство в главната кула е добавен дори асансьор.

Цялата главна кула на замъка Осака е оградена от помощни крепости, порти, кули, внушителни каменни стени и ровове. Тук може да се разгледа и исторически музей на Toyotomi Hideyoshi. Целият комплекс се разпростира на 60 000 кв. м площ, на които са изградени общо 13 постройки, впечатляващи с архитектурата и красотата си.

Замъкът Осака е едно от любимите места на японците за провеждането на различни фестивали. Особено активен за такива мероприятия е началото на април, когато е сезонът на цъфтеж на черешовите дръвчета.

В прекрасната градина на замъка Осака има 600 черешовите дървета. Паркът заема площ около 2 километра и е особено интересен със своите живописни зелени площи, спортни съоръжения. Тук е разположена и една многофункционална сцена - Osakajo Hall.

[DaVinciCode]

Искамдазнам..

Малко нямах време тия дни,ама ъп-вам темата..


Учени успяха да уловят атоми на антиматерия за първи път. Този пробив в науката може да ни помогне да разберем повече за произхода на вселената.

Изследователите в ЦЕРН успяха да уловят антиводородни атоми в магнитен капан. Този антиводород ще позволи да се направи сравнение между материята и антиматерията.

Разбирането на антиматерията е едно от най-големите предизвикателства пред науката. Много теоретични физици и космолози смятат, че при Големият взрив са се образували равни количества материя и антиматерия.


http://prikachi.com/images/662/2888662g.jpg

Антиматерията е много трудна за изучаване, тъй като при контакт с материята, двете се унищожават взаимно, при което се освобождава голямо количество енергия.

В предишен експеримент през 2002г. учените успяха да създадат антиводородни атоми, но те бяха с много кратък живот – само няколко милисекунди. Сега те използваха специални магнитни полета, за да задържат атомите. Учените създадоха 38 антиводородни атома и успяха да ги задържат за около една десета от секундата, което е достатъчно, за да ги изучат, казва професор Джефри Хангст от ЦЕРН.

Магнитното поле, с което са задържани атомите, е било по-силно в краищата и най-слабо в центъра, което кара атомите да се съберат във вакуум. Докато успеят да задържат тези 38 атома, учените са провели експеримента 335 пъти.



http://prikachi.com/images/666/2888666i.jpg

За антиматерия първи споменава британският физик Пол Дирак през 1931г. в ЦЕРН продължават с експериментите и сега ще се опитат да създадат лъч от антиматерия, който би дал възможност да се разкрият мистериите около антиматерията.

[DaVinciCode]

Искамдазнам.

Освен, че Микеланджело е направил стенописа в Сикстинската капела да изглежда като огромен мозък, той е вкарал още много символи с произведенията си.


http://prikachi.com/images/682/2888682V.jpg

Микеланджело е живял с политика Лоренцо де Медичи, който е практикувал кабала. В кабалата ивритската буква “гимел” означава справедливост или наказание. Тя е кодирана в изображението на Давид, който поваля Голиат.

http://prikachi.com/images/688/2888688j.jpg
Юдит и прислужницата, които носят главата на асирийския генерал Холофернес, оформят буквата “чет”, която е символ на добрината и любовта.

http://prikachi.com/images/693/2888693z.jpg

Според един професор и историк, жената под ръката на Бог е Шекина, женската форма на Бога в кабала


http://prikachi.com/images/695/2888695r.jpg

Някои смятат, че Микеланджело е искал да приветства евреите в църквата. Почти във всички християнски описания на Райската градина забраненият плод е ябълка, което си е останало и до ден-днешен. Но в еврейските текстове е описан като смокиня и Микеланджело е нарисувал именно голямо смокиново дърво.


http://prikachi.com/images/702/2888702e.jpg

[minionka]

Айде де ..какво стана с темата :( :( :( :(