viviana
01-15-2011, 15:15
Всичко започна когато от "общината" отрязаха джанките и ореха-най-любимото ни място в квартала, и построиха на тяхно място някви смотани гаражи.Първоначално имаше само една мрежа и отрязаните клони.Работниците бяха сложили на мрежата една табела първо тя беше от външната страна, но Денис и тегли един крак и тя замина.На другия ден вече имаше пазач вечерта, а табелата я бяха сложили от вътре и я бяха залепили с тиксо. :lol: :D Започнаха да поставят разни колци и когато пазача го нямаше ние ги бутахме.Скоро не можеше да се влиза защото имаше денонощен пазач.Е ние си поговорихме малко с него и той ни пусна само,че дойде еди9н тъпанар който беше купил един от гаражите и му се скара, че ни е пусна и той ни накара да излезнем :-x .Но един ден "добрия" пазач който ни пускаше закасня за работа с няколко часа и беше уволнен.
Е следващият пазач в началото също беше добър, ама както казах само в началото.По някой път през деня той ходеше да налива вода в едни шишета от една чешмичка на близо.А през това време ние белехме буквите на оградата,които бяха от нещо като тиксо за гуми :lol: та след няколко дена табелата беше станала шедьовър.Хората които минаваха се спираха и я четяха и ви казвам се пръскаха от смях.
Следе 90 дни гаражите бяха готови, но пазачат седя още няколко дни.Махнаха оградата ивече се качвахме на тях, когато пазача го нямаше.Един път ни хвана и ни подгони, ние бяхме много деца и се разпръснахме.След като купиха и последния п гараж пазача си отиде и си меслехме че можем да се качвамо на воля,но неее някав дядка само идваше и ни се опеваяше ама ние си му отговаряхме яко.
Така започна да ни мрази цялата махала, но странното е че мразеха само мен и най-добрата ми приятелка.
Един ден с нея си седяхме на едни синджири и си приказвахме тогава дойде някакъв чичка и започна да мрънка че така овисвали синджирите и заради такива като нас са станали на нищо.Аз му казах да си гледа работата и, че ше праа каквото искам.Ама тръгна кам нас и ние потпалихме. :D На другият ден пък отивахме до магазина и видяхме една прашна кола и започнахме да си рисуваме по нея.И неква бабичка от горе като почна да врещи, че разваляме чужда сопственост и аз мнохго ясно почнах да и се опевам,ама не ми се занимаваше и си тръгнахме.След няколко месеца(вече беше есен) Както обичайно се качвахме на гаражите и друга бабичка почна да ни вика ,че щте викне полиция и такива глупости ние и казахме,че не ни пука кой щте вика.Прес това време някакъв човек минаваше по улицата и тя започна да му вика да ни накара да слезнем и да ни клюкари на него.На нас не ни направи много голямо впечатление това.
Та въпросат ми е да продължаваме ли да им се опеваме или да се правим на "добри" и "смирени" дечица???? :? :?
Е следващият пазач в началото също беше добър, ама както казах само в началото.По някой път през деня той ходеше да налива вода в едни шишета от една чешмичка на близо.А през това време ние белехме буквите на оградата,които бяха от нещо като тиксо за гуми :lol: та след няколко дена табелата беше станала шедьовър.Хората които минаваха се спираха и я четяха и ви казвам се пръскаха от смях.
Следе 90 дни гаражите бяха готови, но пазачат седя още няколко дни.Махнаха оградата ивече се качвахме на тях, когато пазача го нямаше.Един път ни хвана и ни подгони, ние бяхме много деца и се разпръснахме.След като купиха и последния п гараж пазача си отиде и си меслехме че можем да се качвамо на воля,но неее някав дядка само идваше и ни се опеваяше ама ние си му отговаряхме яко.
Така започна да ни мрази цялата махала, но странното е че мразеха само мен и най-добрата ми приятелка.
Един ден с нея си седяхме на едни синджири и си приказвахме тогава дойде някакъв чичка и започна да мрънка че така овисвали синджирите и заради такива като нас са станали на нищо.Аз му казах да си гледа работата и, че ше праа каквото искам.Ама тръгна кам нас и ние потпалихме. :D На другият ден пък отивахме до магазина и видяхме една прашна кола и започнахме да си рисуваме по нея.И неква бабичка от горе като почна да врещи, че разваляме чужда сопственост и аз мнохго ясно почнах да и се опевам,ама не ми се занимаваше и си тръгнахме.След няколко месеца(вече беше есен) Както обичайно се качвахме на гаражите и друга бабичка почна да ни вика ,че щте викне полиция и такива глупости ние и казахме,че не ни пука кой щте вика.Прес това време някакъв човек минаваше по улицата и тя започна да му вика да ни накара да слезнем и да ни клюкари на него.На нас не ни направи много голямо впечатление това.
Та въпросат ми е да продължаваме ли да им се опеваме или да се правим на "добри" и "смирени" дечица???? :? :?