bloodymirror
01-16-2011, 07:48
Много ви моля,аз не умея да правя такива инт.съчинения,помогнее ми,трябва да е :
I-Увод
II-Теза
III-Изложение
IV-Заключение
Помощ! :(
sexa_na_kompleksa
01-16-2011, 12:21
Виж това:
http://www.neznam.bg/%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8/78-%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%BE%D0%BA%D1%8A%D0%BB/1125-%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D0%9A%D1%80%D0%B5%D0%BE%D0%BD-%E2%80%93-%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%B2-%D0%BE%D1%82%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D 0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%BF%D0%B8
http://www.neznam.bg/%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8/78-%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%BE%D0%BA%D1%8A%D0%BB/1124-%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D1%82%D 1%8A%D1%82-%D0%9A%D1%80%D0%B5%D0%BE%D0%BD-%E2%80%93-%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%BD%D0%B0
bloodymirror
01-16-2011, 14:25
Виж това:
http://www.neznam.bg/%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8/78-%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%BE%D0%BA%D1%8A%D0%BB/1125-%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D0%9A%D1%80%D0%B5%D0%BE%D0%BD-%E2%80%93-%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%B2-%D0%BE%D1%82%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D 0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%BF%D0%B8
http://www.neznam.bg/%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8/78-%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%BE%D0%BA%D1%8A%D0%BB/1124-%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D1%82%D 1%8A%D1%82-%D0%9A%D1%80%D0%B5%D0%BE%D0%BD-%E2%80%93-%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%BD%D0%B0
Не ми се отварят :(
sexa_na_kompleksa
01-16-2011, 18:50
Странно, при мен се отварят съвсем корекетно. Ако искаш влез в neznam.bg и в търсачката пиши Креон, аз така направих. ; )
vIKToriYa
02-23-2011, 07:28
ЕТО ТЕЗИ СА ОТ САЙТА, НАЛИ НЕ МОЖЕШ ДА ГИ ОТВОРИШ !! :)
1. Антигона срещу Креон – твърдост в отстояваните принципи
Трагедията „Антигона” е написана значително по - рано от „Едип цар” и макар че не е така съвършена по струкура, тя става любимата творба на Софокъл.Авторът противопоставя житеийските възгледи на двама трагични герои, което дава възмойност за изключително много художествени послания и кара публиката да се запита кой е виновния в призведението. Антигона, въпреки своя кратък житейски опит, въпреки фактът, че е девойка, притежава твърд характер, дързост, решителност и силна почит към родовите правила.За нея дългът към семейството е по – важен от този към родинатаМладата героиня, водейки се от обичта към семеийството и неписаните божии закони, извър;ва подвиг, който е в разрес с правилата на държавата, със закона издаден от Креон.А от своя страна, владетелят на Тива е разкрит като твърд и горд господар, който не допуска неподчинение.И двамата главни герои силно вярват в убежденията си.Това води до голям конфликт между Антигона и Креон, който завър;ва със смърт и самота. Главната тема на трагедията е реализирана чрез художествения конфликт между Антигона и Креон.Дъщерята на Едип и Йокаста вярва силно в семейните ценности и изпитва вътрешна потребност да изпълни волята на боговете да погребе брата си.Главната героиня знае какви могат да бъдат последствията, но тя не се страхува от смъртта.Заявява го и пред Исмена:”... ще погреба и ще загина радостна.”.Няма как да не се забележи, че Антигона не се страхува от смъртта, което е невероятно.Героинята се води от свръхценности, което мотивира силното себеотрицание.Нейният нравствен подвиг в името на една универсална хуманна идея, а силата и да го извърши идва от обичта към семейството и вярата и в написаните закони. Но Антигона не е еднолинеен, еднопластов герой, както повечето персонажи.Тя е сложна личност.В желанието си да извърши един добър подвиг – тя се превръща в несговорчива, горда личност.Не зачита съветите на сестра си Исмена, не се вслушва в хорското мнение и не изпълнява заповедите на Креон.Още повече тя иска и другите хора да мислят като нея,иска сестра и да я подкрепя в деянията и.Но Исмена не е идеализиран герой.Тя е възпитана плаха девойка, която не е толкова дръзка и твърда като сестра си. Антигона отхвърля желанието на Исмена да сподели наказанието и, макар че плахата сестра го иска.Погребвайки брат си, главната героиня не усъзнава, че оставя Хемон сам без любов.Антигона е твърда в решението си да престъпи държавният закон, че преди Креон да я осъди на смърт, тя сама се осъждана самота,пренебрегвайки любовта, коята и засвидетелстват Хемон и Исмена. В последния си монолог преди ужасната смърт героинята съжалява за това, което ще изпусне от живота, за това че няма да се ожени и да стане майка, и за самотата си: ... без брак, без брачни песни, без съпружеска любов,без нежна рожба на гърдите ми. напусната от близки аз нещастната отивам жива в бездната на мъртвите. Владетелят на Тива,Креон е представен като справедлив господар.Всяко свое действие той мотивира със защита на града: И онзи, който слага над родината приятеля си, за мен е нищожество... Не ще приема за приятели никога Врага на своя град... Неговата силна обич към родината го кара да вземе това краино решение, в разрес с божествените природни закони, да остави Полиник непогребан.В конфликта му с Антигона той през цялото време изтъква, че едният брат е защитник, а другият – враг.Въпреки че Полиник е вече мъртъв и не може да стори зло на Тива, Креон предприема това жестоко наказание. Креон и Антигона си приличат по това, че и двамата са неотстъпчиви, горди и отстояват мнението си.Но и се различават по това, че Креон е властен и егоистичен.Заслепен от своята гордост той не прозрява, че е сбъркал.Дори при разговора със сина си владетелят не говори като баща, а като управляващ, който не допуска неподчинение. Нравствената деградация на креон достига своята кулминация при разговора му с Терезий.Когато властолвбивият владетел богохулства и казва, че дори и орли да занесат от месата на Полиник до Зевс няма да го сметне за грях. Софокъл мн добре изгражда образа на Креон, с всяка нова среща с него се разкриват истинските му намерения – не от обич към Тива, а от властолябие и гордост постъпва така. В края на трагедията Креон остава самотен.Това е наказанието му за деиствията му.
2. Конфликтът Креон – Антигона
От древността до наши дни са достигнали много малко литературни творби, които отразяват начина на живот на древните хора, тяхната религия и мироглед за живота. В достигналата до нас “Антигона” на древния трагик Софокъл се разкрива за трагичната съдба на едно младо момиче. Момиче, което жертва живота си и влиза в пререкания с вуйчо си, за да изпълни единствения за нея свещен дълг – да погребе брат си. В началото на втори епизод Креон и Антигона се изправят един срещу друг. И двамата са еднакво твърди, еднакво упорити и еднакво убедени в правотата си. Креон влиза в трагическото действие като цар на Тива. Опитвайки се да го характеризира, Софокъл обрисува цялата му същност. Същност изразяваща се във властта. Креон счита за престъпление неспазването на законите, а това подкопава авторитета и позицията му. Докато за него най – свещени са законите, то за Антигона - е роднинството: “Не смятах за така могъщи твоите Повели, че да нарушава смъртният Неписаните вечни божи правила.” Докато Антигона твърдо защитава правотата на делото си, то Креон се опитва да защитава интересите на държавата. Интереси, заради които погубва приятелство и роднинство. В желанието си да раздаде справедливост, той се изправя срещу един мъртвец, а това е нарушение на “божиите правила”. Не зачита правото на лични чувства и е готов даже да се откаже от сина си в името на собствените си възгледи. Хемон се обявява против Креон – бащата като влюбен младеж и втори път против Креон – държавника, защото са нарушени демократичните права на гражданите на Тива. “Ала не смятай, че единствено това, което мислиш ти, е правилно. Защото, който смята, че единствен той е с мисъл, със сърце, с език – и никой друг, излиза кух, разгледан по – внимателно.” Конфликтът между Креон и Антигона продължава да се развива и в четвърти епизод от произведението, в който е разкрит пътят на девойката към смъртта. Младото осемнадесет годишно момиче се замисля над своята саможертва, за погубената си младост и неосъществен живот, но пак на първо място поставя дълга към мъртвите. Креон научава от гадателя Тирезий, че е нарушено равновесието на живота. Не искайки да го проумее царят се нахвърля срещу стареца: “Но чуй, Тирезий, старче, и най – хитрите попадат срамно, щом говорят хубаво позорни думи от користолюбие!” Иронията в трагедията е изразена чрез Креон, който винаги говори за собствени принципи и обществени интереси, но който отстъпва пред заплахата от лични нещастия. Софокъл завършва своята трагедия, показвайки края на сблъсъка между двамата герои. Край прекалено трагичен и жесток, дори и за най – големия виновник. В края на произведението Антигона слага край на живота си, но й остава утешението, че е погребан нейният брат. Безумно влюбен в своята любима Хемон предпочита да умре, отколкото да живее без нея. Разбирайки за ужасната новина Евридика се самоубива. Великият трагик разкрива съдбата на тези трима души, заключени в един триъгълник, от който изход няма. Триъгълник, който постепенно се “свива” и погубва три невинни живота. Креон остава сам да изкупи вината си като излива скръбта си в горчиви вопли и самообвинения: “О – о! Безмилостен адски пристан, защо, защо ме погубваш? Ти, който носиш тая вест за страшни беди – какво казваш ти? Ти мъртъв човек отново уби! Какво, сине мой? Какво ми вестиш? Горко ми, горко! До мъртвия син е паднала в кръв и мойта жена!” В своята трагедия Софокъл обрисува конфликтът между два силни характера. Сблъсъкът между Креон и Антигона се основава на два взаимно изключващи се принципа – държавността и семейството. Държавност, която погубва семейството и семейство, без което никой не може.
роза021996
02-28-2012, 11:58
нуждая се от лис на тема: Наистина ли Хемон е заслепен от любовта на Антигона?Защо Креон измества спора в тази посока?Кой всъщност е заслепен от лични възбуди? тожа е една тема но много ми трябва за утре плс помогнете??? Sad