Твърде добър

[noproblem123]

Моят характер е такъв. За съжаление, това явно е лошо. Държа се твърде добре с хората, каквито и да са, никога не съм обиждал някого без причина, не съм се "ебавал" с по-слаби от мен и какво..всъщност това е лоша черта, защото всеки ми се качва на главата и ме прави на маймуна. Преди имах един "приятел", с когото изизахме да играем навън, много пъти е бил у нас, но какво стана накрая..той настрои всички срещу мен. Вече ме е срам да ходя по улиците, защото когато видя някои хора, които той е настроил срещу мен, ме хваща страх, защото ми се подиграват. Не разбирам как хората търсят арогантни копелета за приятели, които по цял ден ги псуват и не им пука за тях, а не се държат добре с нормалните хора като мен. Явно хората се чувстват добре и защитени, когато ходят с такива копелета. Аз никога не съм търсил защита и никога не съм се подмазвал на по-големи, само, за да ме защитават. Какво се оказва - Всички се ебават с мене, а копелетата никой не ги пипа. Какво да се прави - явно такъв е животът, добрите хора биват подигравани, а гаднярите - възхвалявани.

[Sisito941]

И аз съм такава..нека ти разкажа моята история:
Бях 5 клас,учех в основно училище.С класа ми всичко беше наред до края на 4 клас-докато се разделихме с първата си класна.От 5 клас нататък отношението на целия клас беше ужасно.Доколкото си спомням-обиждали са ме,даже едно момче ми извади нож в час по музика,понеже госпожата ни беше сложила на един чин,та това момче ми извади нож в часа,аз следващия час,т.е. след музиката имах важно изпитване понеже беше края на учебната година-оформяния и т.н.,не издържах и си тръгнах след музиката,хвърляли са ми раницата,ритали са я,чупили са ми всички химикали,моливи,линийки в моливника,целене през часовете със солети..нещо ужасно беше..ужасно бе всеки ден да се прибирам със сълзи на очи..родителите ми бяха се побъркали,дори майка или татко идваха да ме посрещат след училище,защото от няколко момчета в класа чувах заплахи-ще те убием,няма да те има на света скоро...За едно момиче на 12 години,такива неща е тежко да чува. Аз каквато съм добричка,нищо не предприемах,мислех че с времето нещата ще се променят,уви..Не стана така....Един ден на баща ми му писна,отиде при директорката,разказа й всичко,което се случваше с мен,точно във въпросния час по музика,за който писах по-нагоре извикаха момчето,което беше виновно за всички тези обиди,за това,че настрои всички от класа ми срещу мен..Директорката е поговорила с него сериозно,след като се върна в час,това момче ме заплаши отново:"Ще я убия!" Класа и госпожата го гледаха учудено и попитаха:Кого". Той:"/Моето име/" и всички им стана ясно,че директорката го е извикала,защото съм се оплакала..Та прибрах се аз след музиката,макар че имах още един час след това,казах на нашите за случилото се..Сега се сещам,че преди баща ми да говори с директорката на училището,на много родителски срещи се споменаваше за моя проблем със бившия ми вече съученик..класната все обещаваше,че ще направи нещо по въпроса,но все не предприемаше действия,само говореше със съученика ми,но той беше толкова...как да кажа,умееше да мами госпожата,казваше й,че няма да прави такива неща..заради този психически и физически тормоз/имах и синини от удряния/,успеха ми се понижи,аз се затворих в себе си..Та след 5 клас се преместих в ново училище,там положението беше по-добре отколкото в предишното училище,ноо..знаете как е-ново училище,децата са си свикнали съссъстава в класа си и трудно се приемат новите..Сега като видя предишните ми съученици от първото училище и си навеждам надолу главата,защото не искам да почнат да ми се подиграват.Малък град сме,всеки се познава и е направо ужасно..
Сега съм на 16 години. Този кошмар,който преживях преди 4 години,няма да го забравя никога. Един белег ще остане вътре в мен..

Който не го прочете,няма да му се разсърдя,защото това е една наистина ужасна история..

[meganet]

Еми аз го прочетох найстина ти съчувствам за това което си преживяла на мен също ми са се подигравали взимал съм го навътре но вече си казвам кво ти пука за тия да говорят квото си искат ти гледай себе си ;)

[Sisito941]

Еми аз го прочетох найстина ти съчувствам за това което си преживяла на мен също ми са се подигравали взимал съм го навътре но вече си казвам кво ти пука за тия да говорят квото си искат ти гледай себе си ;)

Благодаря ти за съчувствието! Някой като го чете може да не ми вярва,но аз си знам как съм се чувствала,знам какво преживях..

Тая история я разказвам за 2 път тук в тийн-а..след като я постнах се сетих.. :)

[firstdiesel]

Чиста съвест - лоша памет

"..добрите хора биват подигравани, а гаднярите - възхвалявани."
сам го каза

[minionka]

Еми аз го прочетох найстина ти съчувствам за това което си преживяла на мен също ми са се подигравали взимал съм го навътре но вече си казвам кво ти пука за тия да говорят квото си искат ти гледай себе си ;)

Благодаря ти за съчувствието! Някой като го чете може да не ми вярва,но аз си знам как съм се чувствала,знам какво преживях..

Тая история я разказвам за 2 път тук в тийн-а..след като я постнах се сетих.. :)

О, вярвам ти, в 5 клас и аз преживях някъф кошмар и никога няма да го забравя... и все пак, все още приемам нещата навътре, което не е много хубаво... :? :? :? А, както казаха по-горе, чиста съвест-лоша памет...това е гадно, но в крайна сметка и такива моменти има... :( :(

[VampireLover3]

Аз съм същата .. Ако искаш да успееш в живота трябва да бъдеш гаден да "eбаваш" хората и да се държиш по идиотски начин.Единственото решение е да се отпуснеш малко и да не ти пука за никой друг .. защото колкото и добро да правиш то МНОГО рядко ще ти се върне .. не трябва да вярваш на никой винаги си имай едно на ум! Но това не означава,че трябва да всички да се превърнем като някой "хора" на този свят. :) Айде успех и да не ти пука много, много.

[SmilezZz]

Аз също съм такава..Пука ми за хората,не обиждам,тиха съм..И накрая пак аз съм виновната..
Аз съм казала еди-какво си,аз съм направила еди-какво си..
Опитвала съм се да се променя,но не става..
Просто трябва по някакъв начин да се променим и да не ни пука за никой..

[DNA]

Ще се одавя в сълзи :cry:

[Auriss]

Оф колко обичкам такива ревльовци като вас....
Няма да изпадам в подробности ,защото рискувам да ви обидя ,но поне ще намекна какво имам предвид - Държите се добре с всички ,защото искате или защото ви е страх да покажете на тези ,които са ви неприятни ,че не ги харесвате ?

=> от там и проблема с "качването на главата"


Какво да се прави - явно такъв е животът, добрите хора биват подигравани, а гаднярите - възхвалявани.

И аз не съм гадняр ,не се заяждам и не обиждам хората (е ... само понякога :) ). През повечето време не дърдоря не за друго ,а защото не смятам че темата заслужава вниманието ми. Задържам си мнението за себе си ,а не дрънкам зад гърба на хората. Не се репча и не се правя на велик. Вярно ,малко арогантен съм ,но не е нещо фатално. И кво - как така никога не съм бил в твоето положение ? Как мен никой никога не е посмял да ме обижда ?
Дали проблемът ти не е във факта ,че хората гледат на теб като на ... "смотаняк" ? Помисли си .
И да не си "смотан" не означава това ,което си описал.

Нека ти кажа аз какво прочетох в мнението ти :

Държа се добре с хората ,защото ме е страх да покажа или изкажа мнението си. Не се ебавам с по-слаби от мен ,защото и аз съм в тяхното положение и ги съжалявам. Ебават ме ,говорят ми зад гърба и ми се подиграват ,защото ме намират за смотаняк. Имах приятелче ,което беше като мен ,но се събра с олигофрени и стана като тях , и сега и той ме ебава. Напикавам се в гащите ,че може някой да си каже мнението за мен в лицето ми ,защото няма как да се защитя. Не разбирам какво лошо намират другите в поведението ми ,след като на никого не правя злини и съм добър човек.

Това не ти го казвам с цел да те обидя - даже напротив - помисли дали съм прав и си извади поуки.
Всеки носи някаква маска пред обществото ,с която да се впише.
Проблемът е ,че за бг обществото трябва да си идиот и селяк ,който предъвква половината думи ,друса се ,дрънка само за е*ане и п*чки и няма и грам обща култура.
Ако искаш да се впишеш - дръж се и ти така.
Ако не искаш - не се жалвай ,а го приеми като нещо позитивно. Все пак - то си е такова :) :)

[Greennight]

И аз съм такава..нека ти разкажа моята история:
Бях 5 клас,учех в основно училище.С класа ми всичко беше наред до края на 4 клас-докато се разделихме с първата си класна.От 5 клас нататък отношението на целия клас беше ужасно.Доколкото си спомням-обиждали са ме,даже едно момче ми извади нож в час по музика,понеже госпожата ни беше сложила на един чин,та това момче ми извади нож в часа,аз следващия час,т.е. след музиката имах важно изпитване понеже беше края на учебната година-оформяния и т.н.,не издържах и си тръгнах след музиката,хвърляли са ми раницата,ритали са я,чупили са ми всички химикали,моливи,линийки в моливника,целене през часовете със солети..нещо ужасно беше..ужасно бе всеки ден да се прибирам със сълзи на очи..родителите ми бяха се побъркали,дори майка или татко идваха да ме посрещат след училище,защото от няколко момчета в класа чувах заплахи-ще те убием,няма да те има на света скоро...За едно момиче на 12 години,такива неща е тежко да чува. Аз каквато съм добричка,нищо не предприемах,мислех че с времето нещата ще се променят,уви..Не стана така....Един ден на баща ми му писна,отиде при директорката,разказа й всичко,което се случваше с мен,точно във въпросния час по музика,за който писах по-нагоре извикаха момчето,което беше виновно за всички тези обиди,за това,че настрои всички от класа ми срещу мен..Директорката е поговорила с него сериозно,след като се върна в час,това момче ме заплаши отново:"Ще я убия!" Класа и госпожата го гледаха учудено и попитаха:Кого". Той:"/Моето име/" и всички им стана ясно,че директорката го е извикала,защото съм се оплакала..Та прибрах се аз след музиката,макар че имах още един час след това,казах на нашите за случилото се..Сега се сещам,че преди баща ми да говори с директорката на училището,на много родителски срещи се споменаваше за моя проблем със бившия ми вече съученик..класната все обещаваше,че ще направи нещо по въпроса,но все не предприемаше действия,само говореше със съученика ми,но той беше толкова...как да кажа,умееше да мами госпожата,казваше й,че няма да прави такива неща..заради този психически и физически тормоз/имах и синини от удряния/,успеха ми се понижи,аз се затворих в себе си..Та след 5 клас се преместих в ново училище,там положението беше по-добре отколкото в предишното училище,ноо..знаете как е-ново училище,децата са си свикнали съссъстава в класа си и трудно се приемат новите..Сега като видя предишните ми съученици от първото училище и си навеждам надолу главата,защото не искам да почнат да ми се подиграват.Малък град сме,всеки се познава и е направо ужасно..
Сега съм на 16 години. Този кошмар,който преживях преди 4 години,няма да го забравя никога. Един белег ще остане вътре в мен..

Който не го прочете,няма да му се разсърдя,защото това е една наистина ужасна история.. Ии тва са ти го правили момчета :shock: Просто нямам думи потресен съм кви комплексари има... :?

[Fashion13]

Много ми е гадно и на мен!Толкова съм наивна винаги,когато ми искат нещо им го давам,правят ми се на приятели-а аз като последен тъпак им се връзвам.Всичко тръгна от едни момичета,които ме мразят и искат да ме наранят и моята последна фр само ми казва как са и казвали,че ми завиждат заради по-високите оценки,че съм била по-слаба и искат да ме съсипят като настроят всички срещу мен и да остана сама и като някой ме заговори те го хващат при тях и му забраняват да говори с мен!И нашата учителка е така само им се кара,но те не разбират!

[kyka1]

Горе главата не се отчайвай :wink:

[FamousFLAWLESS]

Ами .. и аз бях в почти същото положение но..
Та.. мислъта ми е, че като си толкова добричка, едва
ли ще успееш в живота .. Трябва да си по-нахакана[така да се каже ;д]
иначе останалите ще ти се качват на главата и ще изглеждаш като смотанячка .. жалко, но факт!

[noproblem123]

Прав си Auriss, аз ненавиждам такива хора, тъй като те играят образ, направо ми се повръща, когато някой започва да се хвали колко се е напил като свиня , или че се е напушил..това е толкова глупаво..защото НЕ Е ВЯРНО. Всеки лъже като циганин, за да се прави на интересен. Браво, не може ли просто човек да е себе си, имам чувството, че живея в объркано общество. Всеки мисли, че е интересен като говори за тия неща, а не може ли да се покаже чувство за хумор, да се говори за интелигентни неща, май не, поне в тази държава. :)

[mitzubi6i]

Еми аз го прочетох найстина ти съчувствам за това което си преживяла на мен също ми са се подигравали взимал съм го навътре но вече си казвам кво ти пука за тия да говорят квото си искат ти гледай себе си ;)

Благодаря ти за съчувствието! Някой като го чете може да не ми вярва,но аз си знам как съм се чувствала,знам какво преживях..

Тая история я разказвам за 2 път тук в тийн-а..след като я постнах се сетих.. :)

Напълно ти вярвам Sisito941. Аз съм 11 клас и за съжаление още имам подобни проблеми, така че знам как си се чувствала в 5 клас и се радвам, че си се измъкнала от това мъчение.

[Sisito941]

Greennight ,да,момчета го правиха това..просто..

mitzubi6i , много лошо..по принцип аз мисля,че хората в 8-9-10-11 клас би трябвало да са по-зрели,да не мислят като деца. Не трябва да си мислят,че като изложат някого пред класа ще са най-добрите,най-известните,най-уважаваните.
Но всякакви хора има..положението не се подобрява,напротив,влошава се. А какво ще стане с тези хора като започнат работа? Ами ще се държат с колегите си,така както са се държали със съучениците си навремето.
Аз вярвам,че рано или късно на всеки ще му се върне от Бог това,което е причинил на другите!
Аз се съвзех бавно,но с течение на времето отново повярвах,че се намират добри хора и откривам отношението,което искам от приятелите ми! Просто толкова са добри,че няма накъде по-добре да отиват нещата..

Както хората се отнасят с мен,така се отнасям и аз..Друг начин няма

[Moderatorius]

Бе има много такива хора като теб, около мен също ги има, и аз бих казала, че съм такава. Просто ако някой нещо ми каже, решавам да си замълча, така или иначе ще им се върне някой ден, по някакъв начин. Кво да правиш, хората са гадни.

[Foreverbg]

И аз съм такава..нека ти разкажа моята история:
Бях 5 клас,учех в основно училище.С класа ми всичко беше наред до края на 4 клас-докато се разделихме с първата си класна.От 5 клас нататък отношението на целия клас беше ужасно.Доколкото си спомням-обиждали са ме,даже едно момче ми извади нож в час по музика,понеже госпожата ни беше сложила на един чин,та това момче ми извади нож в часа,аз следващия час,т.е. след музиката имах важно изпитване понеже беше края на учебната година-оформяния и т.н.,не издържах и си тръгнах след музиката,хвърляли са ми раницата,ритали са я,чупили са ми всички химикали,моливи,линийки в моливника,целене през часовете със солети..нещо ужасно беше..ужасно бе всеки ден да се прибирам със сълзи на очи..родителите ми бяха се побъркали,дори майка или татко идваха да ме посрещат след училище,защото от няколко момчета в класа чувах заплахи-ще те убием,няма да те има на света скоро...За едно момиче на 12 години,такива неща е тежко да чува. Аз каквато съм добричка,нищо не предприемах,мислех че с времето нещата ще се променят,уви..Не стана така....Един ден на баща ми му писна,отиде при директорката,разказа й всичко,което се случваше с мен,точно във въпросния час по музика,за който писах по-нагоре извикаха момчето,което беше виновно за всички тези обиди,за това,че настрои всички от класа ми срещу мен..Директорката е поговорила с него сериозно,след като се върна в час,това момче ме заплаши отново:"Ще я убия!" Класа и госпожата го гледаха учудено и попитаха:Кого". Той:"/Моето име/" и всички им стана ясно,че директорката го е извикала,защото съм се оплакала..Та прибрах се аз след музиката,макар че имах още един час след това,казах на нашите за случилото се..Сега се сещам,че преди баща ми да говори с директорката на училището,на много родителски срещи се споменаваше за моя проблем със бившия ми вече съученик..класната все обещаваше,че ще направи нещо по въпроса,но все не предприемаше действия,само говореше със съученика ми,но той беше толкова...как да кажа,умееше да мами госпожата,казваше й,че няма да прави такива неща..заради този психически и физически тормоз/имах и синини от удряния/,успеха ми се понижи,аз се затворих в себе си..Та след 5 клас се преместих в ново училище,там положението беше по-добре отколкото в предишното училище,ноо..знаете как е-ново училище,децата са си свикнали съссъстава в класа си и трудно се приемат новите..Сега като видя предишните ми съученици от първото училище и си навеждам надолу главата,защото не искам да почнат да ми се подиграват.Малък град сме,всеки се познава и е направо ужасно..
Сега съм на 16 години. Този кошмар,който преживях преди 4 години,няма да го забравя никога. Един белег ще остане вътре в мен..

Който не го прочете,няма да му се разсърдя,защото това е една наистина ужасна история..
Е немаше ли некво свестно момче от класа да те защити?! Аз ако видя някой тъй да се гаври с момиче бих го пречукал... Бати тъпанарите...

[polssa]

Sisito941, наистина отчасти разбирам какво ти е....Изпитвах тоя ужас допреди няколко месеца....и в нашия клас си имаме черна овца-всички останали момчета му се водеха по акъла, момичетата неведнъж сме ревали заради него и неведнъж е имало последствия-в 5 клас въпросното момче замалко да ми счупи пръстите на лявата ръка, слава Богу отървах се само със супени нокти на ръцете. Това момче допреди една седмица отново обиждаше, биеше, обарваше момичетата...много неприяти мигове и т.н... За щастие явно нещо им щракна на останалите в класа и всички сега сме с/у него....та казвам ти-всичко на този свят се връща, рано или късно. Има кой да ги съди тези инадивиди.... ;)

[Sisito941]

Foreverbg ,не нямаше кой да ме защити! Те целия клас /включително и момичетата/ бяха настроени срещу мен,бях много самотна тогава..

Pollsa , да,рано или късно всичко се връща..Много са жалки такива хора,като тези,за които съм разказала,както и ти,ама навсякъде ги има..И ще продължава да ги има..
Браво,че са се обърнали нещата и сте срещу този простакк.. :)

[fenastz]

За съжаление, трябва да си шибано лайно в тоя живот, за да ти е добре

[ritch]

И аз съм такава..нека ти разкажа моята история:
Бях 5 клас,учех в основно училище.С класа ми всичко беше наред до края на 4 клас-докато се разделихме с първата си класна.От 5 клас нататък отношението на целия клас беше ужасно.Доколкото си спомням-обиждали са ме,даже едно момче ми извади нож в час по музика,понеже госпожата ни беше сложила на един чин,та това момче ми извади нож в часа,аз следващия час,т.е. след музиката имах важно изпитване понеже беше края на учебната година-оформяния и т.н.,не издържах и си тръгнах след музиката,хвърляли са ми раницата,ритали са я,чупили са ми всички химикали,моливи,линийки в моливника,целене през часовете със солети..нещо ужасно беше..ужасно бе всеки ден да се прибирам със сълзи на очи..родителите ми бяха се побъркали,дори майка или татко идваха да ме посрещат след училище,защото от няколко момчета в класа чувах заплахи-ще те убием,няма да те има на света скоро...За едно момиче на 12 години,такива неща е тежко да чува. Аз каквато съм добричка,нищо не предприемах,мислех че с времето нещата ще се променят,уви..Не стана така....Един ден на баща ми му писна,отиде при директорката,разказа й всичко,което се случваше с мен,точно във въпросния час по музика,за който писах по-нагоре извикаха момчето,което беше виновно за всички тези обиди,за това,че настрои всички от класа ми срещу мен..Директорката е поговорила с него сериозно,след като се върна в час,това момче ме заплаши отново:"Ще я убия!" Класа и госпожата го гледаха учудено и попитаха:Кого". Той:"/Моето име/" и всички им стана ясно,че директорката го е извикала,защото съм се оплакала..Та прибрах се аз след музиката,макар че имах още един час след това,казах на нашите за случилото се..Сега се сещам,че преди баща ми да говори с директорката на училището,на много родителски срещи се споменаваше за моя проблем със бившия ми вече съученик..класната все обещаваше,че ще направи нещо по въпроса,но все не предприемаше действия,само говореше със съученика ми,но той беше толкова...как да кажа,умееше да мами госпожата,казваше й,че няма да прави такива неща..заради този психически и физически тормоз/имах и синини от удряния/,успеха ми се понижи,аз се затворих в себе си..Та след 5 клас се преместих в ново училище,там положението беше по-добре отколкото в предишното училище,ноо..знаете как е-ново училище,децата са си свикнали съссъстава в класа си и трудно се приемат новите..Сега като видя предишните ми съученици от първото училище и си навеждам надолу главата,защото не искам да почнат да ми се подиграват.Малък град сме,всеки се познава и е направо ужасно..
Сега съм на 16 години. Този кошмар,който преживях преди 4 години,няма да го забравя никога. Един белег ще остане вътре в мен..

Който не го прочете,няма да му се разсърдя,защото това е една наистина ужасна история..
Прочетох го, и наистина ти съчувствам. Аз понеже съм момче, и във 5 клас (сега съм 5) не са се случвали такива неща. Когато бях 2 клас, държах се ужасно,и всички ме мразиха..когато бях 3-4 клас, оправих си поведението, и сега се разбирам горе/долу със класа ми. Иначе във 4 клас ми се подиграваха понякога..Сега във 5 клас, много добре се разбирам със приятелите ми :)