Toй иска да живеем заедно,а аз съм объркана

[kiki1991]

Темата май се изчерпа...
Ако искат модераторите могат вече да махнат или заключат,благодаря за отговорите и съветите на по-големите от мен и на хората с повече опит и който са минали вече по-пътя по който аз ще тръгна скоро:)На моята възраст и мислене и всичко се променя постепенно,затова не мисля да бързам с нищо:)))Но найстина имах нужда да споделя,някакси олеква:)Благодаря отново

[krem4et0]

Живеем заедно, но сме на по 25 и това се случи на 6-тата година от връзката ни. не знам дали съветът ми би бил меродавен в случая, защото ще ти кажа само едно- изчакай и не бързай. 1 година не е малко, но съвсем не е много. Имай предвид, че нещата наистина ще са така - ще трябва да работиш, ще трябва да "вкарваш" нещо в семейството. Отговорността за това ще си е изцяло ваша. И други неща се променят. Ти на практика живееш с него, а ние не сме прекарвали много време заедно под един покрив, преди да се съберем. Няколко почивки, уикенда, 1 гостуване у дома. Промените за нас бяха много. И не е само готвенето, чистенето и поддържането на домакинство, а и дребните неща са важни и често те преобръщат колата.

И разбира се отговорността. Не може просто да стоиш и нищо да не правиш. Не, че не може, но не става просто. Малко или много отговорностите за храна, сметки и прочие сега са поделени с твоите родители и с неговите. После те не с длъжни. Ако искат и имат желание - ок, дават това-онова, но не са длъжни. Пари са ни предлагали неколкократно и ние не сме приели нищо. Но пък много ни помогнаха преди да се нанесем - климатик от моите родители, готварска печка от неговите и хладилник от баба ми и дядо ми. В апартамент на моите родители сме. Преди тук живя сестра ми и е правен основен ремонт преди 3 години, така че нуждата от това отпада. Мебелите ни са в по-голямата си част стари...полека-лека събираме парички и си купуваме разни неща, имаме намерение да сменим обзавеждането в дневната и прочие...но и двамата влагаме всичките си пари в това жилище и в живота си заедно. Не става просто по друг начин. А ти защо не работиш, след като не учиш?

[valdesbg]

С бившата ми приятелка живеехме заедно. Не беше лесно, но не беше и страшно.

Наистина е страшно приятно и много много красиво това да живееш с половинката си заедно.

Разбира се в този случай трябва просто да си затвориш очите за всички малки неща, които те дразнят. Не за друго, а защото ще сте 24/7 в буквалния смисъл заедно и няма начин да не се появяват.

Друго което е важно е да не се изнервяте с "И сега какво ще правим?", скучно ми е и т.н.

И основните проблеми, които евентуално ще имате ще са финансови. Освен ако нямате преди това проблеми с изневярата и доверието.

Вече не знам ти как ще свикнеш с работата и мисълта да ходиш на работа. Ама не е толкова трудно честно казано :)

И тъй.. не е страшно. въпроса е да свикнете че ще се виждате всеки ден за по повечко време и ще имате общо пространство. Личното малко или много ще изчезне. Ако това не те притеснява като идея - давай :)

[krem4et0]

Сега се чувствам по-свободна и с повече лично пространство отпреди (когато живеех с родителите си). не се съобразявам с никой, изключая някои дреболии като да го изчакам за обед (вечеря), но и преди съм го правила, така че не ми тежи.

[SolemnityOfDeath]

Стига връзката ви да е изградена както трябва, няма по-добро нещо от това да си с човека, с който обичаш под един покрив.

Въпросът е дали наистина достатъчно време е минало за това, дали сте сигурно реално относно стъпката и т.н. Като те гледам ти е по-добре да му кажеш да почакате малко, а да не пристъпвате. Щото иначе може да се оакат нещата, изчакай когато си сигурна :) Пък и след година връзка поне за мен е рано заживяването заедно...

[kiki1991]

krem4et0 не исках да ида да уча само заади него..това ме спря.Мойте родители много се бяха ядосали и постоянно ми го натякваха,как заради него ще си проваля бъдещето и че сега съм с него утре може да съм без него но аз си бях наумила..и бях както се вика сляпо влюбена.Честно ти казвам не мога без него и ден:(((надали има такъв човек като мен.Иначе за работата поради 2 причини не работя в момента но скоро ще почна със сигорност защото това вечно седене не е добре..едната причина беше че още като завърших си търсих но не си намерих нищо като за мен..смисъл имаше някоко свободни места за работа която не ми допадна,а другата причина е защото нашите ми пращат пари понеже работят във чужбина,но скоро ще се промени всичко защото мисля да търся сериозно,защото това издържане от наште не искам да продължава,но като съм свикнала както ти казвам на готово и просто мисълта ме убива:(

[kiki1991]

Сега се чувствам по-свободна и с повече лично пространство отпреди (когато живеех с родителите си). не се съобразявам с никой, изключая някои дреболии като да го изчакам за обед (вечеря), но и преди съм го правила, така че не ми тежи.


аз нямам проблем с родителите защото в апартамента кадето живея(за по няколко часа когато той е на работа)е само баба ми...и както ти казвам ми е много ,,удобно,, и като знам че ако почнем да живеем вичко ще се промени коренно,аз си го казвам сама че сега навлизам в живота,до миналата година учех и изведнъж всичко ще се променя.Мисля си много често когато той заспи преди мен и някой път и плача защото още се чувствам слаба,и до скоро плаках зарадо това че той се мъчи за всичко сам...и че няма възможност неговите родители да му помогнат със пари който много трябват,и затова след много мисли стигнахме до вариантът за заем който ще обвърже нещата със много години за напред:(

[sladur4etyYy]

чакай, да видя дали съм разбрала- той иска от теб да започнеш работа и да му даваш почти цялата си заплата, за да изплаща заема за неговото жилище, без дори да е споменал нещо за брак?
а идеята да започнеш работа точно сега имала ли си я преди или той ти я вкара наскоро?
като изключим тези подробности, които обаче може да се окажат не толкова маловажни, колкото може би сега ти изглеждат, ти и без това не си готова за такава стъпка. кажи му, че искаш да изчакате с това. 1 година наистина не е много време, че да започва да изисква от теб подобни неща.

[kiki1991]

чакай, да видя дали съм разбрала- той иска от теб да започнеш работа и да му даваш почти цялата си заплата, за да изплаща заема за неговото жилище, без дори да е споменал нещо за брак?
а идеята да започнеш работа точно сега имала ли си я преди или той ти я вкара наскоро?
като изключим тези подробности, които обаче може да се окажат не толкова маловажни, колкото може би сега ти изглеждат, ти и без това не си готова за такава стъпка. кажи му, че искаш да изчакате с това. 1 година наистина не е много време, че да започва да изисква от теб подобни неща.

Не да му я давам просто той ми е казвал че когато живеят заедно 2ма души парите са им общи,и аз мисля че така би трябвало да бъде.За брак не но за дете...той много иска,все пак е на 25 и може да се каже че му е време,и аз също мисиля макар и да е след 1,2 години когато нещата се уравновесят и да имаме всичко,за да може на нашето дете да не му липсва нищо.Аз му казах наскоро и го питах закакво толкова бърза да се нанася отгоре,и той ми каза че му писнал да стои долу и че искал да сме отделно,и аз също искам защото както казах майка му ме дразни доста често,пък и тя готви тя прави всичко и това не ми харесва,и не искам да се меся много в домакинството освен когато тя е на работа,и тогава му правя нещо,иначе мразя като е там да правя нещо и така,общо всемто хем искам хем не........и аз не знам до края на годината има време и много неща ще се променят и дано си подредя мислите за бъдещето ми със него и за всичко което ме чака

[FromAutumToAshes]

Интересна тема, доста интересна. Значи не съм живял до сега с момиче в смисъл рано ми е :lol:, но все пак ще изкажа мнение.

Мисля че ще е готино и на мен ми се иска, но до време... В смисъл такъв, че ще ти се наложи да работиш, а ти както казваш, че дори не си работила досега (което за мен е доста странно) ще ти е бая трудничко. Другото което е, вярно една година не е малко време, но не изобщо не е и много за такава сериозна стъпка, замисли се. И мислиш за деца? Пфф.. и аз не казвам, че не искам деца, но поне засега не съм и помислял оО Не знам, лично според мен това си е много голяма "нашивка" така да се каже. С теб явно сме набори, не че има значение. Но личния ми съвет е - не бързай, за всичко има време. Прекалено рано ти е. Аз не бих го направил.
За протокола - уча и работя. Живея при родителите си.

Със здраве ;)

[sladur4etyYy]

когато живеят заедно 2ма души, парите са им общи, но в тоя случай излиза, че парите са само негови, защото ще са вложени в жилище на негово име, а дори няма да имате брак, така че, реално погледнато, ти няма да имаш нищо. ами, ако, теоретично, след 1-2-3 години живеене заедно, след като си вложила толкова средства в тази къща, не само не се ожените, а и се разделите, какво правиш тогава?
просто допусни всички варианти и ще разбереш, че това, което ти предлага, го иска по- скоро заради себе си, не заради вас, като двойка.

[GossipGirl89]

Щом имаш колебания, било то и минимални, значи не си готова все още за тая сериозна крачка - съжителството. Помисли си много хубаво какво ще правиш и после поговори с него. 1 година не е малко, но не е и чак толкова много и аз честно казано ви се чудя как на тая възраст бързате с децата, браковете, съжителствата и т.н. Не че имам нещо против - всеки си преценява за себе си и не че не искам деца и съжителство - искам, но просто не мисля че ми е дошло времето. Ти си само на 19 - живота е пред тебе и го живееш един път, защо бързаш с нещата, за които така или иначе ще си дойде времето? Не знам... твоя работа си е, но пак ти казвам - щом имаш някакви съмнения и колебания явно не си готова за такава крачка

[FromAutumToAshes]

когато живеят заедно 2ма души, парите са им общи, но в тоя случай излиза, че парите са само негови, защото ще са вложени в жилище на негово име, а дори няма да имате брак, така че, реално погледнато, ти няма да имаш нищо. ами, ако, теоретично, след 1-2-3 години живеене заедно, след като си вложила толкова средства в тази къща, не само не се ожените, а и се разделите, какво правиш тогава?
просто допусни всички варианти и ще разбереш, че това, което ти предлага, го иска по- скоро заради себе си, не заради вас, като двойка.


Мдаа, мислех си да го пиша, но реших да го спестя...

[kiki1991]

когато живеят заедно 2ма души, парите са им общи, но в тоя случай излиза, че парите са само негови, защото ще са вложени в жилище на негово име, а дори няма да имате брак, така че, реално погледнато, ти няма да имаш нищо. ами, ако, теоретично, след 1-2-3 години живеене заедно, след като си вложила толкова средства в тази къща, не само не се ожените, а и се разделите, какво правиш тогава?
просто допусни всички варианти и ще разбереш, че това, което ти предлага, го иска по- скоро заради себе си, не заради вас, като двойка.


Мдаа, мислех си да го пиша, но реших да го спестя...

Не той взима висока заплата и даже и мен да ме няма,той сам пак ще може да се оправя защото за месеца ще му остават достатачно пари(дори да внася примерно по 200 лв за заема на месец)Това няма нищо общо.Просто аз като работя ще имае за повече работи и тез 200 няма да се забелязват.Но както казах не бързам.А за брака той ми е казвал че ако има на лице дете няма как да не подпишем поне,защото една нормална и скромна сватба ще излезе към 5 000 някаде,а не всеки може да си го позволи.

[FromAutumToAshes]

А бе какви деца бе, ти луад ли си :shock: Какви сватби, какви 5 лева :?:
Момиче ти си на 19... слез на земята. Извинявай за грубия тон не знам по какъв друг начин да ти го кажа. Луда ли си ? Да родиш преди 24 25 (като се предполага, че имаш сериозен живот) си е чисто наказание за детето... Мое мнение, а мисля че и не само мое.


едит - а и само за протокола.. 700 лева е нищожна заплата, като имаш една камара сметки за плащане. Да не добавям и въпросен кредит, за който ти обясняваше към цялата "камара" сметки ;)

[kiki1991]

А бе какви деца бе, ти луад ли си :shock: Какви сватби, какви 5 лева :?:
Момиче ти си на 19... слез на земята. Извинявай за грубия тон не знам по какъв друг начин да ти го кажа. Луда ли си ? Да родиш преди 24 25 (като се предполага, че имаш сериозен живот) си е чисто наказание за детето... Мое мнение, а мисля че и не само мое.

Кой ти е казал че мисля да имаме сега..виж какво написах по горе явно не си прочел:


,,той много иска,все пак е на 25 и може да се каже че му е време,и аз също мисиля макар и да е след 1,2 години когато нещата се уравновесят и да имаме всичко,за да може на нашето дете да не му липсва нищо,,

[windowlicker]

Аз едно не разбрах... Какво значи да живеете отделно от родителите му, а всъщност става дума за същата къща, ама друг етаж??? Ако толкова искате да сте си отделно защо не си вземете апартамент под наем? така веще ще сте си отделно И равностойни...

ПП Стига си се глезила и се стегни малко. Достатъчно си голяма да поемаш малко отговорности.

[sladur4etyYy]

700 лева- висока заплата? :D личи ти, че определено не си готова за подобна стъпка. в крайна сметка, ти ще си прецениш, но обмисли това, което ти казваме тук, не се хвърляй с главата напред в нещо, за което нямаш и малка гаранция как ще се развие занапред.

[FromAutumToAshes]

А бе какви деца бе, ти луад ли си :shock: Какви сватби, какви 5 лева :?:
Момиче ти си на 19... слез на земята. Извинявай за грубия тон не знам по какъв друг начин да ти го кажа. Луда ли си ? Да родиш преди 24 25 (като се предполага, че имаш сериозен живот) си е чисто наказание за детето... Мое мнение, а мисля че и не само мое.

Кой ти е казал че мисля да имаме сега..виж какво написах по горе явно не си прочел:


,,той много иска,все пак е на 25 и може да се каже че му е време,и аз също мисиля макар и да е след 1,2 години когато нещата се уравновесят и да имаме всичко,за да може на нашето дете да не му липсва нищо,,


И ти мислиш, че за една или две години, всичко ще ви е цветя и рози? Нищо лично но си заблудена... И за да не звучи като празна нападка ще се аргументирам.
Ти като човек без образование (говоря за висше такова, защото всеки НЕидиот има средно образование) и човек който няма абсолютно никакъв в опит в която и да е сфера, повече от 300 лева, няма да видиш. А за една-две години, висше образование не се вади, така че от гледна точка на теб - това е.
Той (сега не го знам какво и що е, не искам да звучи че говоря лошо за него) казваш, работи за 700 лева, окей това е добре за сам човек. За МЪЖ, подчератавам тази дума МЪЖ, който има жена и дете също не са достатъчни. А силно се съмнявам да успява да изкарва по 1500+ лева.
И да не е да говоря празни приказки живият пример е моето семейство. Без да си позволяваме почти никакви луксове харчим средно по 1500-2000 лева на месец. Изплащаме и 2 кредита :) Прави си изводите. Пак казвам не искам да те нападам, просто ти показвам реалната гледна точка.

[mArMaLaDkA]

Ти не беше ли онази, която заливаше форума с тъпи теми, в които разказваше как искаш да имаш дете, само и само за да не работиш, а за да получаваш издръжка от държавата? :lol:

[krem4et0]

FromAutumToAshes, моля без постове, съдържащи само емотикони.

700 лева стигат за живот заедно, че и ушите ни пращят. При условие, че живеем в малък град, де. Аз работя от дома си (по-точно уча, чета, пиша дисертация), храним се с готвена храна. Сметките ни до сега не са превишавала 100 лева общо за всичко (телефоните са ни предплатени, кабелна, интернет, ток, вода, такса за входа....). За храна, козметика и санитария отиват 50-60 лева седмично. Излизания, извънредни, лекарства, дрехи - средно 100-150 на месец. Т.е. живеем с около 500 лева месечно. Моята докторантска стипендия се пести на 100% за инвестиции (обзавеждане, нов уред, по-големи покупки). Отделно имаме такси за обучение и учебници, но там разходът е разпределен във времето и не се усеща.

Но и двамата имаме доходи, които за нашия град са добри и нямаме нито 1 лев заем. Това са 2 много важни предпоставки за добро финансово бъдеще. Съветът ми е намери си работа, започни да следваш нещо, макар и задочно и тогава мисли за съвместен живот и деца. И на мен ми се искаше това да се случи по-рано, но нямаше как чисто финансово. Все пак съм реалист и парите си бяха предпоставка да се случи съжителството ни заедно.
Бтв. ако нямаш 18 месеца трудов стаж и също 18 месеца не си се осигурявала за всички рискове, може да получиш социално майчинство и детски надбавки 100+36=136 лева общо до навършването на тези 18 месеца осигуровки.

[djipsito]

Аз ще те посъветвам да му покажеш темата и коментарите към нея и да говорите пак.
А ти преди всичко бъди 100 % сигурна какво искаш. Дали още да чакаш всичко наготово (вече не си малка) или да се задомиш (не мисля, че си достатъчно голяма).. И аз съм на 19 и уча, не са ми минавали такива сериозни мисли през главата. И аз не съм работила досега, ама искам. Проблема е, че не мога да си намеря работа или намирам, ама не ми се обаждат...

Мисля, че на човек, който досега е чакал всичко наготово ще му е много по-трудно да поеме такава сериозна крачка в живота си и да се справи. Особено пък в България, не живея там, но имам някаква представа какво е положението. Извън Бг също е много трудно...
Не казвам, че е невъзможно да се справите, просто помисли.
И аз съм свикнала като теб, ама гледам да уча и първо да се отделя от нашите и чак тогава да мисля да се задомявам с някой...

Помисли ли за варианта, че и да намериш работа, може и да не те наемат, защото може да има и някой друг желаещ с опит и да вземат него...

Говори с приятеля си и помисли хубаво какви рискове би поела, готова ли си да се лишиш от глезотиики и така нататък, ние квото и да ти кажем избора си остава твой.

[FromAutumToAshes]

Без да се заяждам кремче, ама чак и да ви пращят ушите... Малко ме съмнява, а и какво значение има в какъв град сте. Хляба навсякъде е по 1 левче, млякото е на една цена, сиренето е на една цена.. Мисля че става ясно какво им предвид.
Другото което е, че едно дете няма нужда да ти казвам ( в смисъл, не че знам колко е, ама горе-долу мога да си направя беглата преценка) колко пари "гълта" - това са памперси, това са храни, това са не знам си какво. За едно сериозно семейство под 1000 лева си е чиста мизерия, пък не знам. Далеч съм от "завишени стандарти за живот", защото пак казвам живея в доста скромно семейство. Да, може би се поизхвърлих с предната сума, но дори и без допълнителни сметки от рода на заеми/кредити и прочие, като цяло аз, мисля че под 1000 лева приход е малко.


П.С. - малко офтопик но да отговоря на това което каза за коментарите съдържащи само емотикони - на хора които искам просто да им покажа колко много съм се смял докато съм чел "глупостите" им какво друго да напиша :-o

[krem4et0]

Ние нямаме дете и за това тези пари (даже 500 лева) са ни предостатъчни. Да, правим си сметката, но не се въздържаме от покупки, просто не правим необмислени такива.
А това, че сме от малък град има значение за наема и транспорта. Разходите ни за наем са 0, нямаме кредит за собствено жилище, а голяма част от хората, живеещи в големи градове имат такова перо и то е сериозно (сестра ми е под наем във Варна и знам за какъв разход говоря). Пари за транспорт не даваме, защото колата ползваме 1 път седмично зимата за пазар и 3-4 пъти през другото време мъжо да взема баба си от вилата, но техните му плащат горивото за това. На работа не ходя (и това е разход - хапване на обед, кафенце, вафличка, транспорт), той също обядва в къщи. По работа ползва служебен автомобил...

Ако имаме дете нещата сериозно ще се променят, но сега сме двама и доходите ни са ни достатъчни и даже спестяваме. Живеем добре, не охолно, но добре.

П.С. Водя се от правилата - такива постове се трият. А на такива хора може да им го кажеш на ЛС или просто да си замълчиш.

[FromAutumToAshes]

Е да, относно транспорт и т.н. имаш право. За наема знам за какво става дума, родом съм от Русе, но от 10тина години живеехме под наем в Бургас, тегаво е, добре че вече не плащаме такъв. Колата се ползва всекидневно от родителите ми (голям двигател = голям разход на гориво, особено на градско), скоро е възможно и аз да я ползвам, което ще засили разходите за гориво още. Нашите и те не ходят на работа, работят от вкъщи, но пък за сметка на това аз ползвам градски транспорт за да стигна до местоработата си. Това че неговите родители му дават пари за гориво е във ваш плюс, но замисли се надали на всички "отделени" двойки родителите на единия им плащат горивото. Като цяло аз говорех за по-сериозно семейство, защото тя ми обяснява как иска до 1-2 дори 3 години да ги сложим (или поне с такова впечатление останах) иска да се превърнат. А за тези години, дохода им няма да се промени Бог знае колко и и дадох елементарна сметка колко много пари иска "това" нещо. Иначе съм съгласен, че за двама души около 500те са достатъчни. Макар че и там може да се поспори, защото като цяло това е въпрос на "кой с колко се задоволява". Лично за себе си казвам, цял живот съм живял без почти никакви привилегии и "удобства" (дори нямаме климатик вкъщи, като пример) и не искам до време да живея прилично. Не съм материалист не искам богатства и прочие, но искам да знам, че като харесам нещо в магазина да знам,че мога да го купя, а не "оф няма да си купувам нови дрехи, че иначе няма да има с какво да си платя тока" или прочие. Но като цяло се отклонявам от темата и ще спра до тук.

И пак П.С. - извинявам се ако съм нарушил правилата (признавам не съм ги чел...) ще гледам да не се повтаря :)

[umri]

Имам много роднини, приятели, познати, които са се женили на приблизителна до твоята възраст и НИКОЙ не е пожънал. Само разводи, разделяния, терзания, изневери... Сега си на 19. Опитай се да си представиш останалите ти (към 40+) години с него. Ако не можеш, недей предприема следващи стъпки. Не е късно да започнеш да учиш висше... вашите ти пращат пара, пак ще си живееш с твоя.. поне едно задочно можеш да запишеш. Като се преместите на горния етаж, не си мисли, че майка му ще спре да те ядосва. Разстоянието е прекалено малко и с времето могат да се изострят отношенията. АКО решите да теглите кредит, задължително на негово име.

Шансът един ден да съжаляваш е много голям. Една година заедно е много малко време. Представи си сега следната ситуация. Родиш 1-2 деца, скараш се с твоя жестоко и решаваш, че не искаш да си с него или пък той те зарязва. Имаш 1-2 деца, никакво висше, сама майка - разведка. Разведките никой не ги търси, обикновено изпаднали, загоряли стари момъци, в който няма да се влюбиш и ще трябва да живееш за да оцелееш. Много добре обмисли всичко и не бързай. Разумът никога няма да те подведе.

[kalpazanka]

kiki1991, открай време ме изумяваш, но този път съм безмълвна. Първо, имаш жилище, където да живееш, макар и с баба си, но се натискате там като порове в къщата на приятеля ти, въпреки че, видиш ли, майка му те дразни, а женицата върши домакинската работа. Поправи ме, ако греша. Ако тя се дразни, че си се намъкнала у тях и бездействаш? Не подхващаш нищо в къщата, не работиш?
Наивна си. Ама много. Отдавам го на годините. Въпреки че аз бях даже и по-малка от теб, когато приятелят ми ми предложи да се нанеса в тях, но прецених трезво и претеглих нещата. Дори не съм повдигала въпроса пред родители и приятели. Тази есен стана същото. Говорихме да се събираме за постоянно, а не само за през работната седмица, но като нямам доходи, би ми било обидно да съм се събрала с мъж, а да доя мама и тате за пари да се издържам. Като си достатъчно голяма и зряла за такава стъпка, поне направи нещата както трябва, не ги прави половинчати.
Не ти е приоритет да учиш, виждам. Няма да те критикувам дали е правилно или не. Времето ще си покаже. Сериозно те съветвам да премислиш готова ли си за такава стъпка- съвместното съжителство.
Мислила ли си за това, че един ден би ти натякнал, че си у тях и че той те издържа, защото с твоите там триста лева не можеш да си избършеш задника, както се казва? :-D

[krem4et0]

umri, сестра ми е разведена, но няма деца и си има сериозна връзка от развода насам, даже с по-млад от нея мъж...айде без обобщения.

И аз мисля, че ти е рано и не си готова да създадеш семейство. Ако се обичате нищо няма да ви пречи да го направите след 1-2 години. Междувременно или се включвай в домакинството на майка му, или го кани да идва у вас. На другия етаж на къща не е особено голяма самостоятелност. Някои неща вероятно ще си останат общи - ток, вода, парно и трудно биха се разделили, ако няма отделен електромер, вода и топломер. Да не говорим, че ако нямате какво да ядете, винаги можете да слезете 1 етаж надолу. Зимата пак може да спите там, за да не се отоплява цяла къща...Ние живеем по средата на пътя между моите и неговите родители, по на около 5 минути пеша от другите апартаменти, но сме си сами и не сме виснали на мама и тате,ако имаме проблеми с доходите (разходите си). Големи хора сме-правим си сметката.

FromAutumToAshes, имам възможност да си купя много неща, но не го правя, защото имаме други приоритети. Но си имаме климатик и то хубав :-D

[kiki1991]

Аз едно не разбрах... Какво значи да живеете отделно от родителите му, а всъщност става дума за същата къща, ама друг етаж??? Ако толкова искате да сте си отделно защо не си вземете апартамент под наем? така веще ще сте си отделно И равностойни...

ПП Стига си се глезила и се стегни малко. Достатъчно си голяма да поемаш малко отговорности.

за какво тря пък да ходим на квартира ???не искам да живея на квартира предпочитам да даваме прарите за кредит от колкото да изплащаме всеки месец квартира от която утре мой да ни изгонят.Не искам толкова да сме отделно,а да сме самостоятелни.Да както казах мисля да се стягам...

[kalpazanka]

За гоненето от квартирата имаш 1 месец предизвестие по договор! Това не е оправдание. Обективно погледнато по-самостоятелни ще сте на квартира, отколкото на горния етаж. А и на горния етаж да сте, ти пак си у тях и пак майка му може да скърца със зъби и да се меси. Докато за квартира най-елементарното е да си поделяте наема и разходите.
Да се случи да си повишите тон, техните ще чуят. Нали се сещаш, че в болшинството случаи за една майка винаги нейното дете има право и чуждото излиза криво?

[kiki1991]

700 лева- висока заплата? :D личи ти, че определено не си готова за подобна стъпка. в крайна сметка, ти ще си прецениш, но обмисли това, което ти казваме тук, не се хвърляй с главата напред в нещо, за което нямаш и малка гаранция как ще се развие занапред.

700 е даже много за моя малак град..има хора дето работят двамата за толкова.Моя град не е София или някой от големите кадето е пълно с работа и хората змат вискоки заплати.Даже ще ти кажа че преди няколко месеца със моя приятелка ходихме да си търси тя работа пък и аз да видя как е полужението и нямаше никакви свободни места освен като сервитиорка и там още нещо което не беше за нея...искам да кажа че безработицата е голяма,надявам се и дано аз имам късмета да си намеря работа:(

[kiki1991]

FromAutumToAshes, моля без постове, съдържащи само емотикони.

700 лева стигат за живот заедно, че и ушите ни пращят. При условие, че живеем в малък град, де. Аз работя от дома си (по-точно уча, чета, пиша дисертация), храним се с готвена храна. Сметките ни до сега не са превишавала 100 лева общо за всичко (телефоните са ни предплатени, кабелна, интернет, ток, вода, такса за входа....). За храна, козметика и санитария отиват 50-60 лева седмично. Излизания, извънредни, лекарства, дрехи - средно 100-150 на месец. Т.е. живеем с около 500 лева месечно. Моята докторантска стипендия се пести на 100% за инвестиции (обзавеждане, нов уред, по-големи покупки). Отделно имаме такси за обучение и учебници, но там разходът е разпределен във времето и не се усеща.

Но и двамата имаме доходи, които за нашия град са добри и нямаме нито 1 лев заем. Това са 2 много важни предпоставки за добро финансово бъдеще. Съветът ми е намери си работа, започни да следваш нещо, макар и задочно и тогава мисли за съвместен живот и деца. И на мен ми се искаше това да се случи по-рано, но нямаше как чисто финансово. Все пак съм реалист и парите си бяха предпоставка да се случи съжителството ни заедно.
Бтв. ако нямаш 18 месеца трудов стаж и също 18 месеца не си се осигурявала за всички рискове, може да получиш социално майчинство и детски надбавки 100+36=136 лева общо до навършването на тези 18 месеца осигуровки.

Да при нас е същото малак град,страшна безработица..700 е добра заплата,толкова мн приятели негови му ззавиждат който работят за по-малко и който търсят работа.И нашите сметки за месеца предполагам че ще са към 120 лв,не излизаме много както казах...
Отностно трудовия стаж определено мисля да имам 18 месеца преди изопщо да си помисям за дете,но не мисля да бързам с нищо да не съжелявам след време до 24-25 години най-късно искам да имам,но ще видим как ще се развият нещата с него и дали няма да се промени като почнем да сме самостоятелни

[kiki1991]

Аз ще те посъветвам да му покажеш темата и коментарите към нея и да говорите пак.
А ти преди всичко бъди 100 % сигурна какво искаш. Дали още да чакаш всичко наготово (вече не си малка) или да се задомиш (не мисля, че си достатъчно голяма).. И аз съм на 19 и уча, не са ми минавали такива сериозни мисли през главата. И аз не съм работила досега, ама искам. Проблема е, че не мога да си намеря работа или намирам, ама не ми се обаждат...

Мисля, че на човек, който досега е чакал всичко наготово ще му е много по-трудно да поеме такава сериозна крачка в живота си и да се справи. Особено пък в България, не живея там, но имам някаква представа какво е положението. Извън Бг също е много трудно...
Не казвам, че е невъзможно да се справите, просто помисли.
И аз съм свикнала като теб, ама гледам да уча и първо да се отделя от нашите и чак тогава да мисля да се задомявам с някой...

Помисли ли за варианта, че и да намериш работа, може и да не те наемат, защото може да има и някой друг желаещ с опит и да вземат него...

Говори с приятеля си и помисли хубаво какви рискове би поела, готова ли си да се лишиш от глезотиики и така нататък, ние квото и да ти кажем избора си остава твой.

Благодаря ти много за отговора ще говорим с него много,но когато му дойде времето,има време докато лятото приключи с ремонта,и дойде време есента за заем за мебелите:)

[kiki1991]

kiki1991, открай време ме изумяваш, но този път съм безмълвна. Първо, имаш жилище, където да живееш, макар и с баба си, но се натискате там като порове в къщата на приятеля ти, въпреки че, видиш ли, майка му те дразни, а женицата върши домакинската работа. Поправи ме, ако греша. Ако тя се дразни, че си се намъкнала у тях и бездействаш? Не подхващаш нищо в къщата, не работиш?
Наивна си. Ама много. Отдавам го на годините. Въпреки че аз бях даже и по-малка от теб, когато приятелят ми ми предложи да се нанеса в тях, но прецених трезво и претеглих нещата. Дори не съм повдигала въпроса пред родители и приятели. Тази есен стана същото. Говорихме да се събираме за постоянно, а не само за през работната седмица, но като нямам доходи, би ми било обидно да съм се събрала с мъж, а да доя мама и тате за пари да се издържам. Като си достатъчно голяма и зряла за такава стъпка, поне направи нещата както трябва, не ги прави половинчати.
Не ти е приоритет да учиш, виждам. Няма да те критикувам дали е правилно или не. Времето ще си покаже. Сериозно те съветвам да премислиш готова ли си за такава стъпка- съвместното съжителство.
Мислила ли си за това, че един ден би ти натякнал, че си у тях и че той те издържа, защото с твоите там триста лева не можеш да си избършеш задника, както се казва? :-D

Само да кажа че у тях всичко правя особено в наще 2те стай апсолютно всичко,както казах когато майка му е на работа и ние сме у тях през деня му правя нещо за ядене,ато тази сутрин ходих до магазина и купих да му направя принцеси и кафе като стане да папка..Иначе за парите той ми каза че като почна да работя от 300-до 400 са добре,и ще се оправяме,както казах съм в малак град и безработицата е на мах,и борбата за 1но място е голяма.

[kalpazanka]

Работа не се намира с висене по форуми и оплакване. А и две изпечени филии и едно кафе не са кой знае какъв героизъм. :-D
Моля те, отвори си форума в два съседни прозореца на браузъра, копвай цитатите и си събирай мислите в един пост.

[kiki1991]

umri, сестра ми е разведена, но няма деца и си има сериозна връзка от развода насам, даже с по-млад от нея мъж...айде без обобщения.

И аз мисля, че ти е рано и не си готова да създадеш семейство. Ако се обичате нищо няма да ви пречи да го направите след 1-2 години. Междувременно или се включвай в домакинството на майка му, или го кани да идва у вас. На другия етаж на къща не е особено голяма самостоятелност. Някои неща вероятно ще си останат общи - ток, вода, парно и трудно биха се разделили, ако няма отделен електромер, вода и топломер. Да не говорим, че ако нямате какво да ядете, винаги можете да слезете 1 етаж надолу. Зимата пак може да спите там, за да не се отоплява цяла къща...Ние живеем по средата на пътя между моите и неговите родители, по на около 5 минути пеша от другите апартаменти, но сме си сами и не сме виснали на мама и тате,ако имаме проблеми с доходите (разходите си). Големи хора сме-правим си сметката.

FromAutumToAshes, имам възможност да си купя много неща, но не го правя, защото имаме други приоритети. Но си имаме климатик и то хубав :-D


Да не мисля да бързам,както казах:)Но определено както се казва той е човека с който искам бъдеще и го виждам,и много се надявам нищо да не се променя отностно любовта и чувствата ни.Всичко ще се разбере със пробване като се качим и като поживеем сами,а относто дете то си идва постепенно и със времето,когато нещата се уравновесят,досега сме живяли макар и с техните заедно и ни е добре,никога сме нямали до сега проблеми,само както казах майка му някой път ме ядоса със нещо но е нормално не може всичко да перфектно,иначе е страшно добра и си личи че ме уважава много

[kiki1991]

Работа не се намира с висене по форуми и оплакване. А и две изпечени филии и едно кафе не са кой знае какъв героизъм. :-D
Моля те, отвори си форума в два съседни прозореца на браузъра, копвай цитатите и си събирай мислите в един пост.

ок не са,ама не са и малко като го правя всеки ден..пък за работата когато реша

[kiki1991]

За гоненето от квартирата имаш 1 месец предизвестие по договор! Това не е оправдание. Обективно погледнато по-самостоятелни ще сте на квартира, отколкото на горния етаж. А и на горния етаж да сте, ти пак си у тях и пак майка му може да скърца със зъби и да се меси. Докато за квартира най-елементарното е да си поделяте наема и разходите.
Да се случи да си повишите тон, техните ще чуят. Нали се сещаш, че в болшинството случаи за една майка винаги нейното дете има право и чуждото излиза криво?

да така е но той по етажа си е работил много,и няма да иде на квартра 100% нито иска нито пък аз..това отпада като вариант...

[kiki1991]

Ако искат модераторите могат вече да махнат или заключат темата,благодаря за отговорите и съветите на по-големите от мен и на хората с повече опит и който са минали вече по-пътя по който аз ще тръгна скоро:)На моята възраст и мислене и всичко се променя постепенно,затова не мисля да бързам с нищо:)))Но найстина имах нужда да споделя,някакси олеква:)Благодаря отново :-)

[marin4itu]

Добре де, ти защо не започнеш някаква работа.. дори като сервитьорка да е.. това не е срамно.. после ще си намериш друга работа.. Дори 300 лева да взимаш пак са някакъв плюс..

Мисля, че това с горния етаж той го прави за ВАШЕТО бъдеще, а тебе те е страх, че де да знам.. може би порастваш и ще живееш с половинката си..

С майка му можеш да се сближиш. Ако не можеш да готвиш, помоли я да те научи, щом ваще са в чужбина.

[kiki1991]

Добре де, ти защо не започнеш някаква работа.. дори като сервитьорка да е.. това не е срамно.. после ще си намериш друга работа.. Дори 300 лева да взимаш пак са някакъв плюс..

Мисля, че това с горния етаж той го прави за ВАШЕТО бъдеще, а тебе те е страх, че де да знам.. може би порастваш и ще живееш с половинката си..

С майка му можеш да се сближиш. Ако не можеш да готвиш, помоли я да те научи, щом ваще са в чужбина.

Апсолютно за бъдещето защото няма да има каде да живеем отдолу сме 5 човека в 3 стай...С майка му съм сближена все пак от година съм у тях всеки ден,не сме се карали и не ми е повишавала тон никога.Отностно работата сервитиорка няма да е със сигорност щот съм мн притеснителна но дано имам късмет за него друго,ще видим :-)

[kalpazanka]

ок не са,ама не са и малко като го правя всеки ден..пък за работата когато реша
Да те видим като почнеш да му переш чорапите, слиповете и ако, не дай Боже, обяви бойкот да ти помага в домакинството, каквито предположения имам на база споделеното от теб в други теми, че се просва на леглото с лаптопа и не го интересува нищо.
Правенето на кафе и печенето на принцеси са нищо в сравнение с това да се прибираш вечер капнала и да се залавяш с търкане на баня, бърсане на прах, прибиране и сгъване на пране, гладене, готвене и т. н.
Има един лаф, че както го научиш в първите 6 месеца, такъв ще си го търпиш. Успех!

И обърни внимание на това:
Моля те, отвори си форума в два съседни прозореца на браузъра, копвай цитатите и си събирай мислите в един пост.

[umri]

umri, сестра ми е разведена, но няма деца и си има сериозна връзка от развода насам, даже с по-млад от нея мъж...айде без обобщения.

Тва би трябвало да ми подкрепя тезата ли?

До авторката: Виждам, че не си много интелигентно момиче, но на този свят и такива хора трябва да има. Омъжи се, бъди щастлива, зае*и всичко останало и си живей семейния живот. Какво лошо има, щом толкова го искаш?

Темата се изчерпа.

[kiki1991]

kalpazanka да много си права но как да го науча на това като 25 години не е пипал нищо,майка му както казах жената с брат му ги глези амаа се едно за на 10 и то в буквалния смисъл,заеш ли колко пъти съм го карала и съм му казвала поне като си дойде от работаа да си пребира дрехите,не да скача на леглото със лаптопа,и да ги съблича и хвърля кадет му скимне,а аз да тичам(много пъти не съм ги пипала)много пъти като съм го карала да прави нещо го прави,но само веднъж на другия ден същото.Иначе за домакинството това го прави всяка жена няма как..от работа в кухнята,чистене и така.Но се надявам да го променя и да помага поне да не е разхвърлян и в кухнята каквото може,това ще ме радва много.Просто не знам как да го променя за това,хиляди пъти съм казвала даже няколко ми е писвало и съм се сърдила.


П.С. А отностно постовете,не знам при вас как е или при мен се сбъгва само,но като пиша много и почва самия ред по който пиша да прескача и не мога да гледам какво пиша,страшно е дразнещо.

[LovelyGirl]

Авторке, ти с него и без него, трябва да си намериш работа.Колкото по-бързо "навлезеш" в живота, толкова по-добре.В подобно положение съм като теб(то кажи го същото - родителите ми са в чужбина, живея с баба си, годините са ни същите, само където аз уча, въпреки че е задочно).И аз не работа, но след месец ще започвам да си търся работа.Затова ти казавам, че е добре от сега да се учиш на самостоятелност, защото знам какво е да чакаш на готово..не че не ти е удобно, но съвсем друго е да си изкарваш сама парите, даси се трудил сам за тях, не си малка, че да се страхуваш/притесняваш.Някой каза, че щом се колебаеш, значи не си готова да живеете заедно.С това не съм съгласна.Винаги ще има колебания, дори и малки да са, все пак това е сериозна крачка.Все едно младоженец или булка да кажат, че не са се паникьосали преди сватбата, не вярвам да има такъв вариант.Моят съвет е да си намериш работа, да свикнеш с нея, с промяната, как се изкарват пари и как да ги разпределяш и чак тогава да говорите за съвместно съжителство.Иначе двете неща наведнъж ще ти се сторят като много голяма промяна, което може да те изплаши прекалено и да провали нещата.

[kiki1991]

umri, сестра ми е разведена, но няма деца и си има сериозна връзка от развода насам, даже с по-млад от нея мъж...айде без обобщения.

Тва би трябвало да ми подкрепя тезата ли?

До авторката: Виждам, че не си много интелигентно момиче, но на този свят и такива хора трябва да има. Омъжи се, бъди щастлива, зае*и всичко останало и си живей семейния живот. Какво лошо има, щом толкова го искаш?

Темата се изчерпа.

по-какво съдиш че не съм инт само да те питам..?и край на темата найстина щот почват само глупости да се пишат,разбрах квото ме инт?

[kalpazanka]

^Последно да заключвам ли темата или ще си пишеш още?

Иначе за домакинството това го прави всяка жена няма как..от работа в кухнята,чистене и така.
Отраснала съм в семейство, в което всички се включваме в поддържането на дома. Баща ми умее да бърше прах и да чисти с прахосмукачка, отделно миенето на прибори е негово задължение. Не го е срам да мие банята. С такъв пример съм възпитана и това изисквам и от половинката си. Не върви единия да е тарикат, а другия даопъва като вол.

[kiki1991]

Авторке, ти с него и без него, трябва да си намериш работа.Колкото по-бързо "навлезеш" в живота, толкова по-добре.В подобно положение съм като теб(то кажи го същото - родителите ми са в чужбина, живея с баба си, годините са ни същите, само където аз уча, въпреки че е задочно).И аз не работа, но след месец ще започвам да си търся работа.Затова ти казавам, че е добре от сега да се учиш на самостоятелност, защото знам какво е да чакаш на готово..не че не ти е удобно, но съвсем друго е да си изкарваш сама парите, даси се трудил сам за тях, не си малка, че да се страхуваш/притесняваш.Някой каза, че щом се колебаеш, значи не си готова да живеете заедно.С това не съм съгласна.Винаги ще има колебания, дори и малки да са, все пак това е сериозна крачка.Все едно младоженец или булка да кажат, че не са се паникьосали преди сватбата, не вярвам да има такъв вариант.Моят съвет е да си намериш работа, да свикнеш с нея, с промяната, как се изкарват пари и как да ги разпределяш и чак тогава да говорите за съвместно съжителство.Иначе двете неща наведнъж ще ти се сторят като много голяма промяна, което може да те изплаши прекалено и да провали нещата.

Благодаря ти,и мерси за съвета

[kiki1991]

^Последно да заключвам ли темата или ще си пишеш още?

заключвай стига толкова няма кво друго да се добави

[kalpazanka]

Fin.