PDA

View Full Version : Майка ми замалко не ми счупи ръцете



SummerSmile
01-18-2011, 20:42
Здравейте!

Преди месец и нещо се преместих да живея отново с майка си. На 18 години съм и имам още една останала от училище. Днес се прибрах от училище и веднага седнах пред компютъра, за да си направя проектите по графичен и уеб дизайн. Дадоха ни 10 проекта по уеб и графичен, 3 портрета по рисуване и изпитване по литература и история за утре за оформяне. Домашните ми дойдоха в множко за един ден (да не кажа 6 часа), но учителите си мислят, че изучаваме само техния предмет и за тях естествено времето е достатъчно. Казах на майка ми, че няма да мога да дойда с нея и една нейна приятелка на театър днес и тя почна да ми крещи като ненормална да съм спирала да уча и да съм отишла с нея, понеже съм била обещала( дрънци...тя нито ме попита дали искам да отида нито нищо...само ми каза, че е купила билети и след месец сме на театър). Би ми шамар, продължи да ми крещи, докато ми държеше двете ръце адски здраво и само ми ги кълчеше във всевъзможни посоки и замалко не ми ги счупи, понеже на мен всички кокъли и кости са ми много тънки и даже като съм била малка майка ми редовно ми е изваждала китките.
Не мога да я разбера тази жена...хората насила карат децата си да учат, а аз доброволно съм седнала и се трудя, за да не закъснея със срокът, който са ни дали, а тя ще ми крещи и ще ми посяга...
За вас нормално ли е подобно поведение? Според мен просто трябваше да прояви разбиране и да отиде с приятелката си, пък билети за театър се намират толкова трудно, че хора седят отпред и чакат някой да си продаде билета...без проблем можеше да си върне парите, та и да спечели малко отгоре.
Сега и аз не знам как да постъпя, но смятам, че не съм длъжна да си говоря с нея или да я имам за част от този свят, докато не си оправи държанието и сериозно да помисли над това, което направи.

N0_feAR
01-18-2011, 21:14
Определено държанието на майката ти в случая не е нормално. Не бива да й позволяваш да те третира така, особено да ти посяга за глупости. Според мен е най-добре да й кажеш как се чувстваш, учтиво да я помолиш да не смее да ти посяга повторно, да й кажеш че ти е тежко в училище и ако искаш да имаш добър успех то трябва да те остави на мира и не на последно място, ако следващият път ти посегне просто й се опъни. Никой не те кара и ти да й биеш шамар, но можеш да й хванеш ръцете и да я разтърсиш питайки я "Какво ти става жено" На 18 си, достатъчно голяма и разумна, не се оставяй да те третират като малко дете

Cybershot
01-19-2011, 11:29
На 18 си. Не трябва да се оставяш така да ти говори. Трябва да си отстояваш твоята позиция и да не я оставяш да ти се налага така.....

OneY
01-19-2011, 16:29
Да кажа честно, на твое място бих погледнал това Тук (http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=121087)

... Особедно, че си имала проблеми с ръцете, ВЕДНАГА щях да е осъдя - знам, че ти е родител, но все пак си на 18, а те третират като 3 годишна...

kyka1
01-19-2011, 17:42
Да кажа честно, на твое място бих погледнал това Тук (http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=121087)

... Особедно, че си имала проблеми с ръцете, ВЕДНАГА щях да е осъдя - знам, че ти е родител, но все пак си на 18, а те третират като 3 годишна...
Ехее ти пък да я съди аз исля, че до там не бива да се стига.Ноо ако можеш поговори със нея и аз мисля, че всичко ще се оправи.Успех :)

Greennight
01-19-2011, 18:55
Определено поведението й не е нормално.Лятото почвай да бачкаш и се изнасяй.

mArMaLaDkA
01-19-2011, 21:40
Пък аз си мислех, че съм с лабилна психика...
На 18 си, как така ще позволяваш на майка си да ти бие шамари и изобщо да проявява, каквото и да било насилие над теб?

SummerSmile
01-20-2011, 14:52
Аз грам не и се връзвам на нея. Не и и позволявам да ми посяга...тя само се опита да ми ги счупи...никъде не казвам, че съм я оставила да го направи.
От както се случи това не съм и казала и една дума. Единственото нещо, което направих е да и оставя една бележка на масата, която беше написана върху една скица за новата ми стая, която гласеше " Ти не си спазваш обещанията....не виждам защо да трябва и аз да го правя. Нямам от кой да видя и да взема добър пример." От тогава не се бях прибирала в къщи, а останах при гаджето си, който винаги ме приема с отворени обятия, понеже знае каква е майка ми.
В момента вадя всички кашони със стари дрехи и стари мебели от килера(който е колкото хола) и мисля да си купя една брава и ключалка и да спра всякакви контакти с тази жена. Баща ми винаги ме е подкрепял материално (аз никога не съм му казала "Татко дай...") и засега нямам проблеми, пък като завърша ще трябва да почна работа.

Мерси все пак за отговорите. Исках да се убедя, че не само аз и баща ми смятаме, че поведението на майка ми не е нормално. Тя обикновенно обвинява винаги мен за всичко.