Съвместен живот... как мислите?

[Dizziness]

Здравейте! Аз съм едно момиче на 19 години, завършвам 12 клас. От скоро си имам приятел /три месеца/, който ми направи огромно впечатление както на мен, така и на моите родители, които, разбира се, искат най-доброто за мен... Те никога не са били доволни, никога не са удобрявали някого, въпреки че винаги съм излизала с умни и забавни момчета, на които може да се има доверие. Сега е различно. Откакто съм с новия си приятел, който също е на 19, сякаш всичко се промени. Изведнъж те ме гледат с други очи. Доскоро аз бях тяхното малко момиченце, доскоро имах вечерен час до 22:30 часа, доскоро не ми позволяваха да работя някъде... Изведнъж те подкрепят моята инициатива да си намерим работа на морето това лято с моя приятел. Там ще живеем при дядо ми, понеже апартаментът е голям и няма да пречим и ще имаме чисти доходи. Но това ще е само до края на лятото. Смятаме и двамата да учим в София... доскоро мразех града, сякаш той бе синоним на "боклук, пари и корупция". Постепенно гледната ми точка започна да се променя, аз се опитах да погледна от другата страна на медала, сякаш градът е синоним на "време, поле за изява, възможности"... Нашите искаха да ми вземат малко апартаментче там, понеже няма да успея да уча в едно общежитие, а и не са съгласни пет години да плащат наеми по квартири /излиза колкото половин апартамент/. Те все още не са събрали парите, като гледам и няма да успеят докато започна да уча... въпреки всички лишения, на които се подлагаме. Смятах да дам моите спестявания и парите, които заработя лятото, но не смятам, че ще помогнат особено... Родителите на моя приятел обаче са събрали парите. Той иска да живеем заедно... но какво ще си кажат техните за мен? Представете си, че се скараме... къде ще отида аз? На улицата. Отделно, че не съм свикнала да бъда домакиня... мога да готвя, но основни неща /пица, баница, всички свързано с яйца, салатки... и до там/. Тепърва ще се уча да пера, обхваща ме страх при мисълта за цветно пране/бели дрехи, прахове, омекотители, градуси и всичко свързано с пералните. Може би ще въздъхнете: "Как може, момиче на нейната възраст да не знае...". Просто имах тежко детство, спортувах активно, после стана малък инцидент и ми провали цялата спортна кариера, нямах желание нито да готвя, нито да се уча на "домакински занаят"... Имах идея, след като нашите вземат апартамента да започна да го давам под наем на трима, четирима студенти. А ако остана да живея при приятеля си, както от самото начало, ще делим сметките за ток и вода. С него смятаме да събираме пари за къща в Бургас и ще си отваряме собствен фонд след края на лятото, проучихме как стоят нещата с лихвите и смятаме да вложим парите в банка. Е... какво мислите Вие?

Благодаря за отделеното време! :) :) :)

[windowlicker]

Аз мисля, че не трябва да си правиш планове за връзката за по-дълъг период отколкото сте били двамата досега. Т.е. в твоя случай повече от 3 месеца. Аз не те познавам, нито приятеля ти, но не смяташ ли че е малко рано такива планове да правиш?? Вие сте били заедно три месеца! Това е още началото на връзката. Не ги мисли тия работи още от сега. Изчакай до лятото и виж как вървят нещата...

[TheBeliever]

Тъй като минах по абсолютно същия път ще ти разкажа при мен как се развиха нещата.

Средата на 12-ти клас се събрахме с приятеля ми. Започнах връзката без особено големи надежди или планове за бъдещето с ясното съзнание, че идват балове, кандидатствания и прочие. Аз бях вече решила къде искам да уча, работех усилено по въпроса и бях напълно обедена, че ще ме приемат. Той се колебаеше, не беше от най-ученолюбивите, успеха беше на средно ниво и т.н, но успях да го мотивирам и започна усилена подготовка за кандидатстване. Наближиха балове и дойде неизменния въпрос "А сега накъде?". Той знаеше, че с или без него аз ще замина за Варна, защото образованието ми е приоритет. Така седмица след като завършихме без много да му мислим решихме, че заминаваме заедно и че ще живеем заедно. Общо взето той ме последва. Когато предприехме тази стъпка бяхме заедно от едва 6 месеца. За нас въобще не съществуваше варианта общежития или отделни квартири. Искахме да се събуждаме един до друг. Поработихме лятото, приеха ни в желаните университети. Вече година и половина живеем заедно.

Относно същината на самото съжителство - не е лесно. Израстнала съм в семейство, в което майка ми се грижеше за цялото домакинство и не ми даваше да пипна нищо. Моето задължение беше да си уча уроците и да изкарвам хубави оценки. Можех да готвя до някаква степен (или поне да следвам рецепта). С чистене не съм се занимавала, но поне знаех как се пуска прахосмукачка и пералня(цветното и бяло пране все още са ми мистерия). Беше много стресиращо изведнъж да трябва да се грижа за дом и за друг освен себе си. Но да ти кажа с желание всичко се постига. Поделяме си домашните задължения, научих се да готвя основните неща и продължавам да се уча. Не твърдя, че съм добра домакиня - даже напротив. Имам множество пропуски в това отношение, но се старая да се подобрявам.

И ние имаме планове за собствен дом, но сме поотложили нещата за след дипломирането. Нека си стъпим на краката финансово, без да зависим от родители, и тогава ще смятаме какво и как да си купуваме.

Не твърдя, че трябва да постъпваш като мен. Реших, че вместо да ти развивам теории по-добре ще е да ти дам конкретен пример. Но не си мсили, че всичко е песен и рози. Като заживееш с човек излизат на бял свят много недостатъци. Появяват се проблеми, които във връзка без съжителство няма как да се появят. В този случай само любов не стига. Иска се здрав разум и много компромиси.

Сега след изминалото време мога да кажа, че не бях готова на тази стъпка. Много идеалистично подхождах към нещата. Но пък не съжалявам. Да, беше много трудно в началото и все още е на моменти, но заедно се справяме.

Като друг пример мога да дам мои приятели, които бяха заедно 3 години в гимназията и след по-малко от година съвместен живот се разделиха.

По въпроса за апартаментите - нека на приятеля ти му купят щом имат възможност. Нека и родителите ти ти вземат на теб, щом са решили. А ако решите да живеете заедно ще давате единия апартамент под наем. Така ако нещата между вас не се получат няма да се чудиш къде да ходиш.

[Dizziness]

TheBeliever, благодаря за изчерпателния отговор, мотивира ме да опитам... от опит глава не боли. :)