PDA

View Full Version : анонимно



SolemnityOfDeath
01-20-2011, 10:35
рисувайки
по картините
от картонени
най-празни лица
аз правя скица
на възрастни
редом малки деца.

обагрям киша
в неонови
и в пурпур цветя
после пиша
и в лед тънък
обвивам
стотици слънца.

когато
бяг завърши
един бог на луна
в живота
обгърнал
загуба само една
ще дойде време.

да спра хода
на този
избягал живот
и в арка
от музика
и киша-слана
да изчезна.

да изчезна
сякаш
никога
никъде
душа не е била
и в сянка
да съм във смъртта.

и аз чакам
този бог
на тиха луна.
и в него живея
с надежда
на удавник
последна. една.

GirlYyYXD
01-26-2011, 13:34
Безсмислено е...

Dumb
01-26-2011, 19:16
Много различен стих от всичко, което съм прочела до сега : )
Много ми харесва : )

SolemnityOfDeath
01-27-2011, 10:55
о.О как се сетихте точно за това изведнъж, хаха.

Мерси, благодаря ви и на двете ^^!

chocolateMaggie
01-27-2011, 12:53
харесва ми.