Luscious_Heart
01-21-2011, 09:55
Миналата ми връзка беше общо взето калпава и жалка история. Момчето си беше откровено казано глупак и нискоинтелигентен, много му се ядосвах и се държах кофти с него... Плетеше ужасни интриги, а аз какво правех... Пренебрегвах го, обиждала съм го не един път... Накрая връзката ни завърши с изневяра от негова страна, която доста силно ме цапардоса по егото. :shock: Две седмици по-късно, както очаквах, си призна, че го е направил просто като отмъщение.. Но както ви казах - това момче направи адските интриги.
След почти месец с едно друго момче (Д.) станахме двойка.. Като се знам каква съм си влюбчива обаче, съм решила да помисля върху поведението си.
Има едно нещо, което при бившия ми беше практика, та сега и тук го прилагам. Значи, не мога да си го обясня, но имам един глупав страх. Поради това винаги оставям приятеля си да ми се обажда и да ми пише смс-и за среща... С бившия ми също беше така. Просто страдам от тая абсурдна параноя, че ако звънна на човека сама (а той не ми се е обадил), ще го сваря в момент, в който няма да иска или няма да може да излезе... което малко или много не ми харесва.. Знам че е тъпо, обаче наистина, в страха си да не се натрапвам (наистина мразя да се натискам и да нахалствам), аз практикувам пълен игнор.. И не че не искам да излизам. Напротив.. с бившия например имаше период на много мощно хлътване от моя страна, когато буквално 90% от времето си мислех за него... и въпреки това не набирах номера му. Сега е по същия начин. Вчера на даскало си мислех за Д., беше следобед, много се колебаех дали да не му пиша смс да се видим и в крайна сметка се престраших... Ето един парадокс - тук съм чела много теми, в които мацки се оплакват, задето само те търсят момчетата си, а не обратното; пък при мен е другото. :lol:
Дайте ми съвет. Да продължавам ли така? Наистина имам чувството, че всеки път когато аз се обаждам, се натрапвам по кофти начин... не искам да е така. :o Изграждам си сякаш някакъв firewall :D ... Иска ми се даже да не се влюбвам никога по-сериозно и да не заобичам въпросното момче Д... просто за да не бъда наранена.. Не че съм обичала бившия ми (бях си внушила, но не съм изпитвала чувства някакви, а просто свикване), но щом глупостите с него така ме разтърсиха , то не ми се мисли, ако се влюбя в сегашния си приятел, какво би последвало при евентуален проблем...
И още едно въпросче.. Тъй като Д. е доста харесван, имам някакъв лек страх от изневяра... предполагам че се дължи на предишната ми връзка. С бившия, между другото, общо взето бяхме заедно САМО заради секса и удоволствието от него; а Д. знае за тези неща... Знае и че първо бяхме приятели с привилегии с бившия ми, а едва после станахме "двойка". И понеже с Д. сме от не много време заедно, а той си позволява да прави сериозни намеци за секс, се страхувам да не попадна в графа "само за секс"... При бившия ми беше все едно, защото човека просто не струваше, обаче Д. наистина е свестен и интелигентен, потенциален сериозен партньор в моите очи. Да прибавим и факта, че докато бях свободна след предишната си връзка и дори и не поглеждах към Д., той харесваше няква там негова съученичка.. Ето затова ми се иска да изчакам работите да се позадълбочат, за да не бъда отрязана и използвана... Но как да уцеля момента и времето? Мисля, да изчакам поне още месец за секса... колкото и да ми се иска да го направя. Как мислите?
След почти месец с едно друго момче (Д.) станахме двойка.. Като се знам каква съм си влюбчива обаче, съм решила да помисля върху поведението си.
Има едно нещо, което при бившия ми беше практика, та сега и тук го прилагам. Значи, не мога да си го обясня, но имам един глупав страх. Поради това винаги оставям приятеля си да ми се обажда и да ми пише смс-и за среща... С бившия ми също беше така. Просто страдам от тая абсурдна параноя, че ако звънна на човека сама (а той не ми се е обадил), ще го сваря в момент, в който няма да иска или няма да може да излезе... което малко или много не ми харесва.. Знам че е тъпо, обаче наистина, в страха си да не се натрапвам (наистина мразя да се натискам и да нахалствам), аз практикувам пълен игнор.. И не че не искам да излизам. Напротив.. с бившия например имаше период на много мощно хлътване от моя страна, когато буквално 90% от времето си мислех за него... и въпреки това не набирах номера му. Сега е по същия начин. Вчера на даскало си мислех за Д., беше следобед, много се колебаех дали да не му пиша смс да се видим и в крайна сметка се престраших... Ето един парадокс - тук съм чела много теми, в които мацки се оплакват, задето само те търсят момчетата си, а не обратното; пък при мен е другото. :lol:
Дайте ми съвет. Да продължавам ли така? Наистина имам чувството, че всеки път когато аз се обаждам, се натрапвам по кофти начин... не искам да е така. :o Изграждам си сякаш някакъв firewall :D ... Иска ми се даже да не се влюбвам никога по-сериозно и да не заобичам въпросното момче Д... просто за да не бъда наранена.. Не че съм обичала бившия ми (бях си внушила, но не съм изпитвала чувства някакви, а просто свикване), но щом глупостите с него така ме разтърсиха , то не ми се мисли, ако се влюбя в сегашния си приятел, какво би последвало при евентуален проблем...
И още едно въпросче.. Тъй като Д. е доста харесван, имам някакъв лек страх от изневяра... предполагам че се дължи на предишната ми връзка. С бившия, между другото, общо взето бяхме заедно САМО заради секса и удоволствието от него; а Д. знае за тези неща... Знае и че първо бяхме приятели с привилегии с бившия ми, а едва после станахме "двойка". И понеже с Д. сме от не много време заедно, а той си позволява да прави сериозни намеци за секс, се страхувам да не попадна в графа "само за секс"... При бившия ми беше все едно, защото човека просто не струваше, обаче Д. наистина е свестен и интелигентен, потенциален сериозен партньор в моите очи. Да прибавим и факта, че докато бях свободна след предишната си връзка и дори и не поглеждах към Д., той харесваше няква там негова съученичка.. Ето затова ми се иска да изчакам работите да се позадълбочат, за да не бъда отрязана и използвана... Но как да уцеля момента и времето? Мисля, да изчакам поне още месец за секса... колкото и да ми се иска да го направя. Как мислите?