Sisito941
01-21-2011, 17:26
Здравейте! На който му се чете,ще съм му благодарна.. :)
Значи,историята е следната:
След 7 клас влязох в ново училище. Отначало знаете как е:никой не познава никого в новия си клас,но постепенно почнахме да се опознаваме.До пo-миналата година юни месец не си мислех,че ще харесам момче,което да е в моя клас. Но..случи се..Повечето съученици ми приписваха връзка с него,по не знам каква причина и как решиха,че ходим. Сигурно защото сядаме заедно по компютри. Та..дотогава не изпитвах нищо към него. Но изведнъж аз почувствах,че го харесвам и то доста. Не е кой знае на външен вид,но пък е умен,забавен..Аз не гледам външния вид,гледам повече характера. По някаква причина точно това момче ми допадна ужасно много..Връзките ми с момчета не са били много успешни,мислех че всичко ще е както с другите-ще го харесвам 2 седмици,макс месец,но мина юни месец,след него юли..Бяхме ваканция,аз имах ужасно голямото желание да го виждам,даже понякога като отивах на центъра го виждах..Той не е от града,затова нямаше начин да го виждам често..С течение на времето осъзнах,че го искам,че е важен за мен-толкова е мил,толкова добре се отнася с хората..просто моето момче-мечта.. :grin: Септември месец дойде,тръгнахме на училище,аз още не можех да спра да мисля за него..Досега момче не съм харесвала толкова силно,не съм искала някого толкова силно..Не съм си мислела,че ще се влюбя така..Да се разсейвам от мисли за него,да ми говорят за нещо и изведнъж да се отплесна в мисли за него..Всеки ден като го видя на училище усещам пеперудките в стомаха ми,краката ми омекват като съм около него.Радвам се на всеки миг,когато сме един до друг и приказваме по някаква тема в междучасията примерно..По едно време даже си тръгвахме заедно от училище,той отиваше на фитнес,а там откъдето е фитнеса,е и моят път за прибиране..Та през всичките дни,в които си приказвахме,сърцето в мен туптеше силно..щеше да изскочи..
Един ден той разбра,че го харесвам..През едно от междучасията дойде при мен и ми каза:"Към центъра си нали?",аз му казах:"Да"..Той ми каза:"Добре,изчакай ме след часовете,искам да поговорим.." И така,изчаках го след часовете,тръгнахме да се прибираме и той ми каза,че знаел че го харесвам и нищо повече..Вечерта с класа бяхме на театър и аз се срещнах с едно момиче от класа,за да отидем на кафе преди театър.Излязохме ние,и седнахме на едно кафе,почнахме да си приказваме за моите чувства/тя знаеше за тях/,по едно време тя ми вика:"Н. ми каза да ти предам,че не бива да се надяваш да тръгнете,кара те да избираш между приятелство или нищо"..И аз й казах да му предаде,че искам приятелство,щом не става друго..Но вътрешно се боря с това решение,искам го по дяволите,искам го толкова много..Преди 5-6 месеца чашата преля,дотолкова бях влюбена,че дори се разплаквах на няколко пъти..страдах,че не мога да съм с него..Декември месец 2010 година бяхме на купон с класа/датата няма да я уточнявам от съображения за сигурност,има хора във форума,които ме познават/..Всичко вървеше добре,докато той не покани една съученичка на танц..аз съм много ревнива и ми стана кофти,че не мога да съм на нейно място..Разплаках се/прекалено чувствителна съм/..приятелките ми забелязаха рязката промяна в настроението ми и ме попитаха:"Какво става,пак заради Н. ли?" И аз им казах,че не е заради него,но те ме познават твърде добре,за да разберат,че излъгах и всъщнот всичко е заради него..Та..купона мина..1 година и 7 месеца аз го искам..мисля и да продължавам..на няколко пъти се опитвах да го забравя,главно летните ваканции,защото тогава не го виждах и някакси не ми действаше така.както като го виждам всеки ден..не мога да го забравя и това е..сърцето си казва какво иска..иска него и това е..Един ден един мой съученик от моя клас ми писа по скайп,писахме си и по едно време той ме пита:"Знам кого харесваш-Н. нали?" Аз отрекох..той ми каза:''Виждам как го гледаш от известно време,не ме лъжи" И се наложи да си призная..той ми каза,че може да говори с него и да опитаме да видим какво ще се получи,но аз не исках защо когато Н. разбра,че го харесвам известно време не ми говореше..и на този мой съученик му казах да не говори нищо с моя човек и той вика,че ако искам помощта му е насреща да ми помогне..
Така де,исках да чуя вашето мнение:Да се надявам ли още,че все някога ще стане нещо между нас?
:-)
Значи,историята е следната:
След 7 клас влязох в ново училище. Отначало знаете как е:никой не познава никого в новия си клас,но постепенно почнахме да се опознаваме.До пo-миналата година юни месец не си мислех,че ще харесам момче,което да е в моя клас. Но..случи се..Повечето съученици ми приписваха връзка с него,по не знам каква причина и как решиха,че ходим. Сигурно защото сядаме заедно по компютри. Та..дотогава не изпитвах нищо към него. Но изведнъж аз почувствах,че го харесвам и то доста. Не е кой знае на външен вид,но пък е умен,забавен..Аз не гледам външния вид,гледам повече характера. По някаква причина точно това момче ми допадна ужасно много..Връзките ми с момчета не са били много успешни,мислех че всичко ще е както с другите-ще го харесвам 2 седмици,макс месец,но мина юни месец,след него юли..Бяхме ваканция,аз имах ужасно голямото желание да го виждам,даже понякога като отивах на центъра го виждах..Той не е от града,затова нямаше начин да го виждам често..С течение на времето осъзнах,че го искам,че е важен за мен-толкова е мил,толкова добре се отнася с хората..просто моето момче-мечта.. :grin: Септември месец дойде,тръгнахме на училище,аз още не можех да спра да мисля за него..Досега момче не съм харесвала толкова силно,не съм искала някого толкова силно..Не съм си мислела,че ще се влюбя така..Да се разсейвам от мисли за него,да ми говорят за нещо и изведнъж да се отплесна в мисли за него..Всеки ден като го видя на училище усещам пеперудките в стомаха ми,краката ми омекват като съм около него.Радвам се на всеки миг,когато сме един до друг и приказваме по някаква тема в междучасията примерно..По едно време даже си тръгвахме заедно от училище,той отиваше на фитнес,а там откъдето е фитнеса,е и моят път за прибиране..Та през всичките дни,в които си приказвахме,сърцето в мен туптеше силно..щеше да изскочи..
Един ден той разбра,че го харесвам..През едно от междучасията дойде при мен и ми каза:"Към центъра си нали?",аз му казах:"Да"..Той ми каза:"Добре,изчакай ме след часовете,искам да поговорим.." И така,изчаках го след часовете,тръгнахме да се прибираме и той ми каза,че знаел че го харесвам и нищо повече..Вечерта с класа бяхме на театър и аз се срещнах с едно момиче от класа,за да отидем на кафе преди театър.Излязохме ние,и седнахме на едно кафе,почнахме да си приказваме за моите чувства/тя знаеше за тях/,по едно време тя ми вика:"Н. ми каза да ти предам,че не бива да се надяваш да тръгнете,кара те да избираш между приятелство или нищо"..И аз й казах да му предаде,че искам приятелство,щом не става друго..Но вътрешно се боря с това решение,искам го по дяволите,искам го толкова много..Преди 5-6 месеца чашата преля,дотолкова бях влюбена,че дори се разплаквах на няколко пъти..страдах,че не мога да съм с него..Декември месец 2010 година бяхме на купон с класа/датата няма да я уточнявам от съображения за сигурност,има хора във форума,които ме познават/..Всичко вървеше добре,докато той не покани една съученичка на танц..аз съм много ревнива и ми стана кофти,че не мога да съм на нейно място..Разплаках се/прекалено чувствителна съм/..приятелките ми забелязаха рязката промяна в настроението ми и ме попитаха:"Какво става,пак заради Н. ли?" И аз им казах,че не е заради него,но те ме познават твърде добре,за да разберат,че излъгах и всъщнот всичко е заради него..Та..купона мина..1 година и 7 месеца аз го искам..мисля и да продължавам..на няколко пъти се опитвах да го забравя,главно летните ваканции,защото тогава не го виждах и някакси не ми действаше така.както като го виждам всеки ден..не мога да го забравя и това е..сърцето си казва какво иска..иска него и това е..Един ден един мой съученик от моя клас ми писа по скайп,писахме си и по едно време той ме пита:"Знам кого харесваш-Н. нали?" Аз отрекох..той ми каза:''Виждам как го гледаш от известно време,не ме лъжи" И се наложи да си призная..той ми каза,че може да говори с него и да опитаме да видим какво ще се получи,но аз не исках защо когато Н. разбра,че го харесвам известно време не ми говореше..и на този мой съученик му казах да не говори нищо с моя човек и той вика,че ако искам помощта му е насреща да ми помогне..
Така де,исках да чуя вашето мнение:Да се надявам ли още,че все някога ще стане нещо между нас?
:-)