stuudenokruwnaa
01-21-2011, 18:35
Аз тук съм отдавна, но просто пиша от друга регистрация защото не искам да ме знаят коя съм :) ..
Запознах се преди 2 месеца с едно момче от друг град. Той идва много често в моя. Дори вчера беше тук… Писа ми чрез телефона му -фейсбук, че е тук и ми каза ела, в еди си кое кафене съм, аз не приех на сериозно защото 1 път така се избъзика и каза, че е в същото кафене… но сега аз не отвърнах нищо, след малко вече не беше на линия. След това разбрах, че наистина е бил тук от мои приятелки. Съдба. Но това е нищо. Също така вчера - имам моя роднина (няма да спомена точно кой) е нещо като врачка и гледа ми по един начин, задаваш въпрос и то ти отговаря с да или не.Та най-важното и гадното което разбрах е, че няма да се видим скоро чак Лятото след това, че няма да станем нищо повече от приятели. Тогава се сринах.. мислех, че вече просто по-зле няма как да стане, а и аз като вас не повярвах и казах да бе да, глупости, и тя за да ми докаже пита батко ми пътува ли каза да… Обадих му се питах го каде е отговори , че пътува… И как стана така… и тогава повярвах. Явно нямам късмет, явно съдбата ми е против мене.. Но сега се сетих, че ПРЕДИ когато ми гледаше на карти, беше казала – този човек много е влюбен в теб, ще станете много повече от приятели, той ще ти остане много дълго в живота като една дълга и хубава любов. Да ама не…
Може да ви се стори глупаво, но много хора вярват и май вече и аз съм от тези…
Просто съм такъв човек, че когато повярвам в дадено нещо, си втълпявам в главата, че точно така ще стане, затварям се в себе си. А сега искам просто да спра всякакви контакти с него, а друга моя страна ми казва недей може да не е вярно, но надали… Може би с ума си предизвиквам всичко да се случи така както е в главата ми. Искам просто някак да забравя за това, да започна да съм повече с приятели, да ходя по заведения по купони, да не обръщам внимание точно на това, но замисля ли се за него веднага ми изплуват тези мисли.. как поредния човек който обикнах и влезе по-надълбоко в сърцето ми ще бъде едно пропиляно запознанство. Вярно е, че приятелството е по-дълго, Но с любовта се изпитват повече тръпки и се запомня за цял живот…
Просто исках този път да е различно. С толкова щастие започнах контакта. Станахме толкова близки всеки ден си говорим, толкова мили думи, казваме си Обичам те дори и да не сме гаджета,, но това ще ми е съдбата, не мога да направя нищо ще седя и ще чакам. Надявам се… че това няма да е вярно, но уви…
Запознах се преди 2 месеца с едно момче от друг град. Той идва много често в моя. Дори вчера беше тук… Писа ми чрез телефона му -фейсбук, че е тук и ми каза ела, в еди си кое кафене съм, аз не приех на сериозно защото 1 път така се избъзика и каза, че е в същото кафене… но сега аз не отвърнах нищо, след малко вече не беше на линия. След това разбрах, че наистина е бил тук от мои приятелки. Съдба. Но това е нищо. Също така вчера - имам моя роднина (няма да спомена точно кой) е нещо като врачка и гледа ми по един начин, задаваш въпрос и то ти отговаря с да или не.Та най-важното и гадното което разбрах е, че няма да се видим скоро чак Лятото след това, че няма да станем нищо повече от приятели. Тогава се сринах.. мислех, че вече просто по-зле няма как да стане, а и аз като вас не повярвах и казах да бе да, глупости, и тя за да ми докаже пита батко ми пътува ли каза да… Обадих му се питах го каде е отговори , че пътува… И как стана така… и тогава повярвах. Явно нямам късмет, явно съдбата ми е против мене.. Но сега се сетих, че ПРЕДИ когато ми гледаше на карти, беше казала – този човек много е влюбен в теб, ще станете много повече от приятели, той ще ти остане много дълго в живота като една дълга и хубава любов. Да ама не…
Може да ви се стори глупаво, но много хора вярват и май вече и аз съм от тези…
Просто съм такъв човек, че когато повярвам в дадено нещо, си втълпявам в главата, че точно така ще стане, затварям се в себе си. А сега искам просто да спра всякакви контакти с него, а друга моя страна ми казва недей може да не е вярно, но надали… Може би с ума си предизвиквам всичко да се случи така както е в главата ми. Искам просто някак да забравя за това, да започна да съм повече с приятели, да ходя по заведения по купони, да не обръщам внимание точно на това, но замисля ли се за него веднага ми изплуват тези мисли.. как поредния човек който обикнах и влезе по-надълбоко в сърцето ми ще бъде едно пропиляно запознанство. Вярно е, че приятелството е по-дълго, Но с любовта се изпитват повече тръпки и се запомня за цял живот…
Просто исках този път да е различно. С толкова щастие започнах контакта. Станахме толкова близки всеки ден си говорим, толкова мили думи, казваме си Обичам те дори и да не сме гаджета,, но това ще ми е съдбата, не мога да направя нищо ще седя и ще чакам. Надявам се… че това няма да е вярно, но уви…