Converse333
01-23-2011, 21:14
От близо два месеца ссъм си сама, без приятел. Последния беше пълен провал, след 3 месеца любов и 2 месеца караници, бях тотално съсипана. Не исках нищо, не исках приятел, нито любов.
И ето, че пак си промених мнението. Началото на януари един приятел (познаваме се от 2 години, преди го харесвах, но нищо сериозно не се получи) ме заговори в училище. Така няколко дена, писа ми в скайп и от тогава започнахме да си пишем, в училище си говорехме от време на време, но реших да спазвам дистанция. Предложи ми да се видим, или по-точно да му отида на гости. Знаех какво иска, в началото му казах, че не си падам по такива неща. Но след това си помислих, със сигурност не исках сериозна връзка, защо пък да не пробвам нещо такова? Предупредих го, че влагам прекалено много чувства и че накрая аз ще си остана прецаканата ако нещо се обърка. Но той най-спокойно ми каза да не се притеснявам и че от този тип връзки ставали много хубави, неочаквани обрати и че не бил от типа, които разбиват сърца, всичко идвало с времето си, особено като имало привличане.
Решихме да не казваме на никoй за това, дори на приятелите си. В петък се видяхме, но не се стигна до секс. По-късно ме взе с него в един негов приятел, където се бяха събрали, говорихме си, смяхме се. Осъзнах, че започвам наистина да го харесвам, а не съм сигурна, че това ще доведе до нещо хубаво.
Тази седмица пак ще се видим, но съм пред дилема дали вобще да излизам с него... Страх ме е, че отново ще ме наранят, че ще бъда излъгана, въпреки че той не е такова момче. Мисля, че е рано да му показвам, че имам чуства към него, които стават все по-силни, но рано или късно всичко ще си проличи.
Благодаря на всички прочели темата ми, ако някой може да ми помогне с някое съветче, да пише. :)
И ето, че пак си промених мнението. Началото на януари един приятел (познаваме се от 2 години, преди го харесвах, но нищо сериозно не се получи) ме заговори в училище. Така няколко дена, писа ми в скайп и от тогава започнахме да си пишем, в училище си говорехме от време на време, но реших да спазвам дистанция. Предложи ми да се видим, или по-точно да му отида на гости. Знаех какво иска, в началото му казах, че не си падам по такива неща. Но след това си помислих, със сигурност не исках сериозна връзка, защо пък да не пробвам нещо такова? Предупредих го, че влагам прекалено много чувства и че накрая аз ще си остана прецаканата ако нещо се обърка. Но той най-спокойно ми каза да не се притеснявам и че от този тип връзки ставали много хубави, неочаквани обрати и че не бил от типа, които разбиват сърца, всичко идвало с времето си, особено като имало привличане.
Решихме да не казваме на никoй за това, дори на приятелите си. В петък се видяхме, но не се стигна до секс. По-късно ме взе с него в един негов приятел, където се бяха събрали, говорихме си, смяхме се. Осъзнах, че започвам наистина да го харесвам, а не съм сигурна, че това ще доведе до нещо хубаво.
Тази седмица пак ще се видим, но съм пред дилема дали вобще да излизам с него... Страх ме е, че отново ще ме наранят, че ще бъда излъгана, въпреки че той не е такова момче. Мисля, че е рано да му показвам, че имам чуства към него, които стават все по-силни, но рано или късно всичко ще си проличи.
Благодаря на всички прочели темата ми, ако някой може да ми помогне с някое съветче, да пише. :)