Щастието

[PrclssRosh]

Пиша темата тук, защото май няма подходящ раздел за нея.
Днес, докато си пушех цигарата и си пиех кафето, ме налегнаха размишления.

Какво точно е щастието?
Не е ли то много относително и въобще има ли човек, който да е щастлив в абсолютно всеки аспект? Според мен не, но вие как мислите? Всеки си има някакви проблеми, съвсем нормално, но как успявате да достигнете до щастието?

Задавам си въпроса "Щастлива ли съм?" и отговорът е "не", а дори не мога да си обясня защо.
Финансово не мога да се оплача - нямам твърде много, но напълно достатъчно. Родителите ми ми угаждат на повечето прищевки, не на всички, разбира се, но и от това съм доволна.
Като всеки нормален тийнейджър, и аз голяма част от времето си прекарвам в спорове с майка ми, нищо особено. Мисля, че на тези години е нормално.
Харесвана съм - и от това не мога да бъда недоволна. Не съм имала "сериозна" връзка, но пък и не искам. А и не мисля, че на моята възраст е възможно да се получи нещо наистина сериозно.
Не съм затворена вкъщи. Пускат ме навсякъде. Нон-стоп съм по кафетата и дискотеките, за разлика от повечето ми връстници.

Та тогава къде ми е проблемът? Защо трябва да недоволствам или по-точно заради какво недоволствам, каква е причината? Е, аз сама не мога да си отговоря, едва ли вие ще можете.
Не искам съвет. Просто кажете мнението си, какво мислите по въпроса? Също така, щастливи ли сте? Ако да, кое ви прави щастливи, ако не, какъв е доводът ви? :)

[MiMcHeToOo]

Недоволна си, защото имаш прекалено много. Според мен щастието се крие в малките неща. Никога не съм имала и в момента нямам много, не ми се удовлетворяват повече от материалните желания, но това няма значение, защото духовно си имам всичко. Щастлива съм, да.

[mArMaLaDkA]

така и така си нямаш работа... (http://www.bb-team.org/articles/3543_kodat-na-shtastieto#axzz1CAiJ8Euo)

[RaisedOnRock]

1.Спри цигарите,тровиш се.
2.Щом родителите ти ти задоволяват капризите,е нормално да имат някакви изисквания.Предполагам,че те те врънкат да си седнеш на задника да учиш,но ти си нон-стоп по дискотеките.Браво.Продължа вай така.
3.Аз дали се чувствам щастлива?Да,чувствам се,и то много.
Щастлива съм,защото съм тук,дишам,жива съм.
Защото имам шанса да осъществя мечтите си,животът е пред мен.
Защото имам храна,имам покрив над главата си.
Защото обичам себе си,във вътрешен покой съм.
Защото имам семейство,което ме обича(дали ме подкрепят,дали са до мен и дали ме разбират е друг въпрос).
Защото сутрин имам шанса да видя изгряващото слънце.
И т.н.
Ето,тези неща,които за теб изглеждат дребни,и които ти не оценяваш,ме правят щастлива.
Цени това,което имаш.

[kuklichka_bg]

Според мен си щастлив,когато си обичан най-вече и живота ти е що годе добре. :)
Щастието може да си открие в много неща.Всеки човек,различни неща го правят щастлив.
Като се замисля аз не мога да отговоря въпорса,дали съм щастлива.

[fenche22]

Човек, та ти имаш всичко, и пак си недоволна. :?
Честно казано няма защо да се притесняваш за това-не си единствена. Може би, ако се запиташ какво ти липсва, отново няма да намериш отговор, нали? В твоя случай ще оцениш нещо чак когато го загубиш, кофти, но факт. Започни да живееш и за малките неща, само с искане не става. Понякога точно това което остава незабележимо, доставя най-голямото щастие. Просто промени нагласата си за живота. 8)

[VaMpiRKaTaaa]

Та тогава къде ми е проблемът? сериознa връзка
Може би,точно,защото не си почувствала онези пеперудки в стомаха?,които се наричат 'любов'.
Явно не се чувстваш достатъчно обичана...знам ли и аз...
Предполагам...ти си знаеш,най-добре.

[n3zabrawiimaa]

Прекалено си разглезена, затова.

[goblin0306]

1- Започни работа и се изнеси от ваще. Така ще си напълно самостоятелна (освен ако не продължаваш да им искаш пари). Така ще се научиш да се справяш сама в живота и ще се чувстваш по-добре.
2- Намери си сериозна връзка. Без това си за никъде.
3- Озъзнай какво искаш от живота, каква искаш да станеш от професионална гледна точка.
4- Намери си хоби което наистина да те влече, започни уроци ако се налага.

С 2 думи осъзнай какво целиш да постигнеш в живота си, и направи нужното да го постигнеш. Имай впредвид обаче, че целта НЕ оправдава средствата.

Аз дали съм щастлив? Не. Напълно самостоятелен съм, бих казал, че взимам много висока заплата като за стандарта в България, въпреки, че парите никога не са достатъчно.

Но аз не съм щастлив просто защото все още не съм постигнал целите които съм си поставил.

Осъзнай какво искаш и какво ти липсва и се бори да го постигнеш.

[mArMaLaDkA]

2- Намери си сериозна връзка. Без това си за никъде.


На баба ти хвърчилото. Сериозната връзка не е предпоставка за удволетвореност в живота, напротив, даже създава излишни главоболия, ако предварително не си се опознал и не си се обикнал, т.е, ако не си почувствал, че си си самодостатъчен.

[Kalliaa]

2- Намери си сериозна връзка. Без това си за никъде.


На баба ти хвърчилото. Сериозната връзка не е предпоставка за удволетвореност в живота, напротив, даже създава излишни главоболия, ако предварително не си се опознал и не си се обикнал, т.е, ако не си почувствал, че си си самодостатъчен.
Toчно така!

[goblin0306]

2- Намери си сериозна връзка. Без това си за никъде.


На баба ти хвърчилото. Сериозната връзка не е предпоставка за удволетвореност в живота, напротив, даже създава излишни главоболия, ако предварително не си се опознал и не си се обикнал, т.е, ако не си почувствал, че си си самодостатъчен.

Според мен не си права. Имал съм сериозна връзка и мога да кажа, че това са били най-щастливите моменти в живота ми. Естествено, имало е и караници и простотии разни, но като цяло съм бил щастлив тогава. При теб ясно не е било така. Всеки си има различна ценностна система. В крайна сметка една връзка се крепи на компромиси, доверие и разбирателство. Има хора които не искат сериозна връзка защото не им се правят компромиси. С 2 думи, за някои хора не си заслужава труда. За мен си заслужава обаче. Прави ме щастлив.

[DNA]

Да, чувствам се щастлив. Имам разбрани родители, които знаят, че колкото повече забраняват, толкова повече детето иска от забраненото. Не ме спират от към нищо, правя решенията си самостоятелно като те не ми се бъркат, а просто дават съвет. Дават ми всичко, но и не им се качвам на главата и не ги занимавам с глупости. Имам добри приятели, които много уважам и ми помагат. Всеки ден тренирам, ходя на училище, от време на време работя. Това ми е достатъчно да се чувствам щастлив. Единствено в училище има хора, които не понасям, но така ще е и в университета, нещо нормално. Да не забравяме и финаносовата част :) не перфектна, но не съм останал лишен.

[MaLkaTa_LaDy]

Чудите са само кого как да обидите. Това, че момичето има голяма част от нещата, които иска, не я прави разглезена. Просто спрете да карате хората да се чувстват зле!

За мен щастието е заангажираността, така да се изразя. Обичам цял ден да търча по задачи, да се прибера и да знам, че имам точно 2 часа за да си науча. Да отида на училище и вечерта да се прибера скапана в нас и да имам сили само да си легна. Така се чувствам пълноценна. Също понякога си мисля, че еднообразието на живота ме съсипва. Обичам да сменя града [ако ще за 10 дена да е], да не виждам хората, които попринцип са около мен, да се запозная с нови. И там също графикът ми да е разпределен. Но наистина само един път съм се чувствама абсолютно щастлива и цялата ми вселена беше перфектно подредена и аз се чувствах точно на мястото си. Бяхме се прегърнали с момчето, която толкова много харесвах тогава и цяла вечер прекарахме така.

Чувствам се щастлива на периоди. В момента не се чувствам щаслива, но след 4 часа ще съм. Защото отново отивам по задачи. Онзи ден бях много щастлива цял ден бях с малката си сестра и й угаждах и много си говорихме. Отвреме-навреме отделям един ден за нея и този ден минава страхотно!

А ти си направи разнообразие, ще се почувстваш много по-добре.

[Ssummerjam]

"Ако искаш да се храниш от царската трапеза, не се задоволявай с трохите". Поставяй си цели и ги преследвай, но не се вманиачавай в тях и не очаквай да се осъществят на всяка цена. :)

[Punisherrr]

Предполагам, че си щастлив тогава, когато ти решиш. Последно време си мисля, че ВСИЧКО е въпрос на настройка...
В живота ми има отвратителни неща, които нямат нищо общо с любовта, но въпреки всичко понякога успявам да (се насиля) гледам на живота така че да се чувствам щастлива. Винаги се връщат моментите, в които всичко те смазва, но предполагам е така. Винаги ще има ups and downs...
Така че защо не се огледаш и не помислиш хубаво за важните неща, които ИМАШ. Това не са отделните малки неща... як телефон, ходене п дискотеки, гаджета или такива разни, а цялостната картина на живота ти. Свобода имаш ли ? Здрава ли си? Спокойствие в ежедневието? (не говоря за това да те дразни училище или такива дреболии,а много по-мащабно погледнато... Къде къде по-големи проблеми могат да изникват от нищото... ) Така че направи така, че да се почувстваш щастлива или разбери какво още искаш, ако е възможно.
Ако ти не се настроиш така, няма кой друг.

[Dollystar]

Аз колко съм размишлявала на тая тема.. Всичко, което прочетох се 1 аз съм го написала, но какво да ти кажа за да ни е интересен живота си търсим интриги, вкарваме си драми и така.

[montana6]

Понеже моите размишления надали ще кажат нещо ново, ще си позволя да копирам едно мнение по тоя въпрос на индийския философ Джиду Кришнамурти. Вече съм го поствал във форума, но понеже темата е същата ще го сложа и тук.


"Ако желаете да направите нещо приятно, вие си мислите, че ще бъдете щастлив, когато го постигнете. Може да искате да се ожените за най-богатия човек, или за най-красивото момиче, или да издържите някакъв изпит, или да бъдете похвалени от някого, и си мислите, че с постигането на това, което желаете, ще се почувствате щастливи. Но това ли е щастието? Не увяхва ли то скоро, както цветето, което разцъфтява сутринта и увяхва вечерта? И все пак това е животът ни и това, което искаме. Ние се задоволяваме с такива повърхностни неща: да имаме кола или сигурна работа, да изпитваме дребнави емоции заради нищожни неща - като момчето, което е щастливо, когато пуска хвърчилото си на силния вятър и няколко минути след това е обляно в сълзи. Това е животът ни и с това се задоволяваме. Ние не казваме никога "Аз ще отдам цялото си сърце, енергията си, цялото си същество, за да открия какво е щастието." Ние не сме много сериозни, не изпитваме много дълбоки чувства, и така се задоволяваме с дребни неща.

Но щастието не е нещо, което можете да търсите, то е резултат, следствие. Ако търсите щастието заради самото него, то няма да има смисъл. Щастието идва непоканено и в момента, в който осъзнаете, че сте щастливи, вие вече не сте щастливи. Питам се дали сте забелязали това? Ако изведнъж сте радостни без да имате нищо особено предвид, вие се чувствате свободни да се усмихвате, да сте щастливи. Но в момента, в който осъзнаете това, вие го губите, не е ли така? Самоосъзнаването на щастието, или търсенето на щастието, означава край на щастието. Щастие има само когато азът и желанията му са отстранени.

Преподават ви много математика, вие посвещавате дните си в изучаване на история, география, физика, биология и т.н. Но вие и учителите ви отделяте ли въобще някакво време, за да помислите за тези много по-сериозни неща? Седите ли някога спокойно, с добре изправен гръб, без да се движите, за да разберете красотата на мълчанието? Оставяте ли някога умът си да скита, не за дребни неща, а експанзивно, нашироко, дълбоко, за да изследва, да открива?

А знаете ли какво става по света? Това, което става по света, е проекция на онова, което става вътрешно във всеки от нас. Това, което сме ние, е светът. Повечето от нас са неспокойни, ние сме алчни, желаем да притежаваме, ние сме завистливи и съдим хората - и точно това става по света, само че по по-драматичен, безмилостен начин. Но нито вие, нито учителите ви отделяте някакво време, за да помислите за всичко това. А ако посвещавате само малко време всеки ден, за да помислите сериозно за тези неща, може да се предизвика цялостна революция и да се създаде един нов свят. И, уверявам ви, трябва да се създаде нов свят, свят, който да не е продължение на същото гнило общество под друга форма. Но вие не можете да създадете новия свят, ако умът ви не е буден, наблюдателен, ако не осъзнавате по експанзивен начин - ето защо е толкова важно, докато сте млади, да посвещавате известно време на размишление върху тези много сериозни въпроси, а не само да прекарвате дните си в изучаване на няколко предмета, което не води до никъде, освен до работа и смърт. Така че наистина помислете сериозно за всички тези неща, защото това размишление носи необикновено чувство на радост, на щастие."

[goblin0306]

montana6, евала!

[eminemfenka]

в момента ме боли яко главата ,но..

Като цяло мисля,че съм шастлива.. преди седмица имаше слънчеви дни, след като се посмях с приятели от даскалото се прибрах с усмивка и аз като теб се замислих кое не ми е наред и дали съм щастлива .. отговорът ми беше, че много неща не са ми наред , но бях щастлива , защото се смях с приятели , беше слънчево , щях да се прибера и щях да си играя с хамстера ми , някое хоби .. после се отпуснах и слушах музика , гледах си сериалите.. видях се с други приятели , после ходих в майка ми и нея я видях .. хапнах любимият си сладкиш.. онзи ден бях щастлива..

Вярно е , че като си купя нещо материално му се кефя , но не ме прави щастлива .. една разходка сред природата с пакетче семки и приятна компания бих казала , че е безценна :)

Лично мен малките неща ме правят щастлива, обичам това което правя, обичам всичко , което имам .. семейство , недостатъци , спънки , приятели и разни неща.. ако не бяха те, нямаше да знам какво е щастие и нямаше да бъда това което съм сега.. И да ЩАСТЛИВА СЪМ :)

[Roxie]

Не , няма човек ,който да е напълно щастлив.Има хора , които са щастливи само в един аспект и това някакси заличава нещастията.По въпроса за проблемите , аз ги решавам като излизам навън и карам колело или ходя пеш няколко километра да си пречистя мислите.И аз не мога да се оплача от нищо – постигам всичко сама въпреки , че родителите ми искат да ми помагат .Не съм харесвана , но не ме и интересува .Не съм имала сериозна връзка , но понякога ми се иска. Наще ме пускат навсякъде , но аз не ходя по кафенета , а по скалите.И да щастлива съм , защото всеки път , когато съм с приятели на планина или ходим на разни походи , катерим хълмове се чувствам невероятно!