burpp
01-27-2011, 15:32
Не искам да чакам, не мога да чакам.
Нямам желание да чакам, наранявам се да чакам.
Охх, боли и пак и пак боли, боли, тя осъзнава ли го- НЕ!
Други хора ще допускам, защото не искам сърцето на малки парчета да се разпилее.
Пак смутен, тонове оглушават мъките в които бавно се давя,
а моята моята упоритост, с воля и силна мисловна дейност храня.
И защо въобще да пиша продължавам, не, не искам така, трябва промяна,
Не искам режима на туптене през ден да сменя свойта смяна.
Като в стая празна, стая затворена от ронеща се бяла боя,
стоящ там,седнал на стол, окръжен от мебели разнообразни,
пиша стихове празни.
На бял лист цапам с мастилото от химикалка,
но се получава замазано, черно петно накрая,
съпроводено с музика от моята слушалка.
Тонове благозвучни, в ухото ми навлизат,
право към мозъка нахлуват, зад решетките на моята любов бушуват.
Вътре в килията, на грехове и разкаяния,
объркващи думи и много други човешки съзнания.
Къде си ти, ти, кажи сега къде си, слънце ?
Криеш ли се зад луната за да подтикнеш и най-дълбоките си чувства.
От други- да, но от мен няма как да ги скриеш,
никой по-добре не те разбира, така както аз те разбирам,
никой друг не те обича, така както аз те обичам,
никой друг не показва тези чувства, които аз ти показвам,
а има ли смисъл питам се по този начин да се самонаказвам!
И се скитам там навън, като прозрачна човешка плът,
объркан, без посока скитам, единствено себе си осмивам.
И как да го кажа, как по-просто да прозвучи,
Върне си, слънце, върни се, приближи се и в очите ми погледни.
Там какво откри? Откри ли нещо или един човек вътре се крие
и постъпва напълно грешно.
Задънена улица от чувства- да често в такива сцени участвам,
но главният герой не един, ние сме, няма нужда пред лицето да слагаш маска.
И ти единствена винаги ми помагаш, за да бъда това което съм,
този човек когото ти познаваш, човекът който те вкарва в дълбок сън.
Далеч си, допускаме други хора за да не ни боли,
но защо не осъзнаваме, че така градим стени от манипулирващи лъжи.
Но това е положението, няма друг изход това,
просто знай- Обичам те, ти за мен си моята съдба.
Нямам желание да чакам, наранявам се да чакам.
Охх, боли и пак и пак боли, боли, тя осъзнава ли го- НЕ!
Други хора ще допускам, защото не искам сърцето на малки парчета да се разпилее.
Пак смутен, тонове оглушават мъките в които бавно се давя,
а моята моята упоритост, с воля и силна мисловна дейност храня.
И защо въобще да пиша продължавам, не, не искам така, трябва промяна,
Не искам режима на туптене през ден да сменя свойта смяна.
Като в стая празна, стая затворена от ронеща се бяла боя,
стоящ там,седнал на стол, окръжен от мебели разнообразни,
пиша стихове празни.
На бял лист цапам с мастилото от химикалка,
но се получава замазано, черно петно накрая,
съпроводено с музика от моята слушалка.
Тонове благозвучни, в ухото ми навлизат,
право към мозъка нахлуват, зад решетките на моята любов бушуват.
Вътре в килията, на грехове и разкаяния,
объркващи думи и много други човешки съзнания.
Къде си ти, ти, кажи сега къде си, слънце ?
Криеш ли се зад луната за да подтикнеш и най-дълбоките си чувства.
От други- да, но от мен няма как да ги скриеш,
никой по-добре не те разбира, така както аз те разбирам,
никой друг не те обича, така както аз те обичам,
никой друг не показва тези чувства, които аз ти показвам,
а има ли смисъл питам се по този начин да се самонаказвам!
И се скитам там навън, като прозрачна човешка плът,
объркан, без посока скитам, единствено себе си осмивам.
И как да го кажа, как по-просто да прозвучи,
Върне си, слънце, върни се, приближи се и в очите ми погледни.
Там какво откри? Откри ли нещо или един човек вътре се крие
и постъпва напълно грешно.
Задънена улица от чувства- да често в такива сцени участвам,
но главният герой не един, ние сме, няма нужда пред лицето да слагаш маска.
И ти единствена винаги ми помагаш, за да бъда това което съм,
този човек когото ти познаваш, човекът който те вкарва в дълбок сън.
Далеч си, допускаме други хора за да не ни боли,
но защо не осъзнаваме, че така градим стени от манипулирващи лъжи.
Но това е положението, няма друг изход това,
просто знай- Обичам те, ти за мен си моята съдба.