PDA

View Full Version : Времето на Аранпико



bratignat
01-28-2011, 11:49
Сутринта бе изпълнена с лоши знамения – пред шатрата на Никифор Хризос откриха главите на съгледвачите. По-късно императорът делегира командването армиите на Ставрикий, заради болки в краката си. И тъкмо когато си мислеха, че нещата са в ред и строени се отправиха към твърдината на българите, се изсипа онзи пороен дъжд, дето го раждат навъсените облаци.
Димитриос Калварис получи заповед за атака в центърът. Мигновенно поведе своята част. Фалангите я защитаваха от обходните удари на българската конница известна с бързината и маневреността си. Всички чувстваха, че битката трябва да се реши през деня, инак варварите щяха да нападнат през нощта. Често ги наричаха „скитски сови”, защото виждаха еднакво добре, както през нощта, така и през деня. Водата влизаше в очите и устните му, ала бе далеч, по-приятна от злокобно свистящите стрели на противникът. Макар всичките му хитрини, той бе по-зле въоръжен и по-малоброен, единственото му предимство бе твърдината в блатистата местност Онгъл.
Вече можеха да различават брадясалите лица на стрелците по кулите и стените, когато серия от гръмове се разнесе. И макар небето да бе черно, никой не очакваше такъв огън да се разбеснее над ромейската войска. Като сам Бог да бе слязъл, за да накаже гордите властелини на света за греховете им.
Не бяха се разсеяли огнените езици, когато в близост до лявата фаланга снага изправи метална ламя. Разпиля се армията на Василевса панически. Много погинаха от огънят, още повече от стрелите на българите, но най-паче паднаха войници под краката на бягащите си другари. „Не бе познала до тогава, такова унижение армията ромейска.”

Борека шумно сърбаше протеиновата си каша в опит да заглуши отнесеният си другар. Техническото образование бе казало своето и интересите му бяха в инфрачервеният сектор от светлината на живота – строго дефинирани в честотата (ритъма) на собственият мирогхлед, който често оставаше незабелязан за околните нему, ала в определени моменти ги стопляше.
Аранпико бе от другата страна на полюса, потънал винаги някъде между бъдещето и миналото и все пак отсъстващ в момента. Дали защото бъдещето е само едно добре обмислено минало, което не се подчинява на волята ни, никой не би могъл да отговори със сигурност.
Не обичам да говоря за себе си, още по-скучно ми е да пиша по този случай, но в интерес на правдивостта ще спомена, че аз съм връзката и съм тук докато не се скъсам, смятам да ви разкажа за времето на Аранпико.
Аранпико от малък не бе съвсем сигурен с какво ще се занимава. Бъдещото му лежеше някъде в интервала „професия”. Математиката не бе негова стихия, или по-скоро - стихийният му проблем в училище. От друга страна, артистични заложби му липсваха, поне докато мощното оригване не бъде признато за изкуство. И за хората, които все още таят някакви надежди, за обрат в историята – такъв няма – литертаурата му бе изключително скучна. След всичко казано до тук увереността на родителите му, че е донесен от щъркел е оправдана, ако щъркелите все още разнасят „пукели”по домовете. Разпознавате ли образът на едно не особено успешно момче навлизате в правилният коловоз. И макар да не бе с нищо по-особен, освен с липсата на особености, Аранпико ентусиазирано се мъчеше на всички фронотве. Докато завърши университет, се бе провалил в толкова свои занаятия, че бе придобил изключително широк мироглед, тъй, като имаше знания във всички области от живота, та даже и от смъртта. Все пак екстравагантният му подход към мисленето, съчетан с практическото приложение на идеите му, свърши работа и той бе изпратен от Луната на станцията „Гормеос три Аспарухин”, създадена, за да изследва звездният куп „Лютивче Бай Ганьов”. Също така, трябваше да бъдат изпитани ново поколение андроиди.
"Станцията летеше към звездният куп „Лютивче Бай Ганьов” отдалечена на 1500 светлинни години от Антика, някогашната „Земя”, днес забранена за обитаване, освен от елитен кръг хора. Може да не повярвате, но човечеството така и не успя да се самоунищожи! Нещо повече - след Третата световна война, когато и последната капка петрол бе погълната от машините, ООН сформира мозъчен тръст, който да отговори в непосредствено бъдеще на движещият човечеството въпрос - „ Как да бъдат задоволени неограничените нужди на човечеството с ограничени ресурси?""
- Едва ли ще те притесни, неприятното задължение да приспиваш внуците си с тази глупост. Просто никоя, няма да се върже с теб. – Борека изказа компетентно мнение, по готвещите се мемоари на Аранпико. – Пък и не трябва ли да остарееш малко, за да се занимаваш с такива глупости?
- Ако имаш по-добра идея, за прекарване в открития, космос, моля те сподели я или излез на чист въздух! – сопна се Аранпико.
- Ха, прекалено чист, даже за моите дробове. Вакум. Ах бездушен космос!
- Слушай, хрумна ми нещо! Какво ли би станало, ако вкараме в паметта на Добродушин, малко художествена литература?
- Така ми харесваш, Аранпико! Но какво да му дадем?
- Да започнем с „Анна Каренина”.
Когато роботът се появи те му обясниха, че имат нова информация, която искат да запамети в паметта си за „активен отговор на външна среда” (АОВС). За всеки случай вкараха в паметта му още класици, след което доволни от добре свършената работа заспаха.

Добродушин бе най-новият модел андроид, разработван в течение на десетки години от най-големите имена в „Мигриралата Шопска школа”, намираща се към днешна дата на Луната.
За тези от вас, които никога не са се интересували от историческият отрязък след Втората световна война, ще разкажа накратко, за да обрисувам един фон за цялостната история:
След Втората световна война на сцена излизат 3-те супер сили – САЩ, Русия и Китай. Няколко десетилетия по-късно към тях се присъединява Индия, а след разрастването и укрепването си Европейския съюз. И докато световните сили се сменяли на политическата сцена, колосът на демокрацията ЕС оставал непоклатим. До мандатът на българското правителство....По онова време, трудно, някой се сещал, къде е България – малка, пост-социалистическа държава. Ала великите сили не били нащрек! Българската тайна политика, по такъв начин изменила законите и конституцията на ЕС, че в навечерието на мандатът си, столицата на съюзът се преместила от Брюксел в село Кардам. Химнът бил сменен с „Рипни Калинке”, а на европчанките било забранено, да ядат друго освен кисело мляко с топъл хляб. Където бил скритият успех на преврата – съчетание от полезна с вкусна храна. В първите години на Европейският "Българиат", доволството на европчанките нарастнало с 300%, заради по-стройните им фигури. В резултат на което се получил невиждан демографски бум, от което следва - повече данъци. И точно заради демографският бум избухва Китайско-Европчанската война, а за причина историците сочат големият брой на европчански емигранти, залял Китай. Китай бил пометен и присъединен към Европейският съюз, което предизвикало вълна от ниски оценки по география.
За да има пряка връзка с Азиатските си земи, ЕС анексирал континеталните части на Русия. И в двата континента, а столицата се преместила от Москва, на Новосибирските острови. Като част от руската корона, а по-точно изконна Европчанска територия, Аляска и прилежащите й 49 щата били анексирани. Останалите държави, доброволно се присъединили към съюзът, някой все пак трябвало да бъдат убеждавани, но и те както географията безславно били премахнати от училищата. Поради пренаселването на Земята започнало разселване из космическите простори. Луната, Марс и Венера били колонизирани.

„Гормеос три Аспарухин” вече наближаваше границата на звездният куп и ако всичко вървеше по план, Аранпико и Борека щяха да оставят роботът на някоя планетарна система, където той щеше да изгради нова колония, която да бъде населена по-късно. Аранпико лениво поглеждаше звездите и туко изръсваше „ Като чифт очи, маркиращи пътя на душата са”.
- Тази девойка трябва да е някое извънземно с доста едра глава, за да има толкова чифта очи. Не бе, не се обиждай, всеки си има вкус, не ти се бъркам! Пък и оставаш повече свободни Землянки за мен. – намигна му съучастнически.
- Ах, никога ли не се замисляш върху нещата? Погледни само тази красота! Може да ни изпепели за секунди или да ни роди за милиарди години. Точно, както жените – раждащи и убиващи. Като тях – горещи и светли.
- Замислям се, естествено, но не зяпам като теб, вредно е все пак. Аз виждам трилиони килотонове нагорещен хелий, който, по дяволите, не знам как да продам! Как очакваш да скачам и да се радвам?! Ако за теб звездите са самодиви, то за мен са си недостъпни кучки.
- Хм, не бях се замислял върху тази гледна точка. – рече замислено Аранпико.
- Борека, вие обиждате звездите. – констатира с металният си тембър Добродушин.- Моля да не го правите пред мен. – Сякаш ченето на Борека натежа с няколко гравитации повече, едва смогвайки да го задържи.
- Какво ти е Добродушин? – обърна се към Аранпико и тихо каза – Трябва да има някаква грешка в системите.
- Системите ми не отчитат проблеми, Борека. Ала звездите с нищо не са заслужили да бъдат обиждани. И те са същества, като нас – с душа, екстравагантност в действията, мнение и раними.
Ако сега някой се опиташе да убеди Аранпико и Борека, че мъжката логика е създадена от жени и че жените са мъже, както и обратното, те със сигурост биха му повярвали. Всъщност вече вярваха във всичко...
- К—какво искаш да кажеш Добрудушин? Моля те обясни ни. Как е възможно звездите да чувстват, когато са само куп газове? – ставаше интересно, робот, който се мисли за не робот – точно случай, като за Аранпико.
- Нека проследим произходът на човечеството. Човечеството е възникнало на Антика. То е възникнало, чрез процес на еволюция, произхождайки от най-малките организми, познати на Антика.
- Това ще ти го каже всяко второ Марсианче- прекъсна го нетърпеливо Борека.
- Според статистически данни, от 2096,