momichee
01-29-2011, 12:00
Четох темите и коментарите, помогнаха ми до някъде, но все още не знам какво да правя. Аз съм момиче на 15 години и може би съм влюбена.
Моят проблем, е че не оценявам нещата докато ги имам, а когато ги загубя. Имах момчето на мечтите си, но го загубих. Имах го цели 5 месеца, а накрая всичко развалих, загубих го заради един каприз. Мислех си, какво от това нали има други, ще го забравя и ще продължа напред. Но изобщо не стана така.. Минаха две седмици от раздялата ни и той тръгна с друга. Може би ако беше по-далеч от мен щях да го забравя, но сме в едно училище и всеки ден го виждам. Задържаха се почти 3 седмици, аз много я намразих, защото все пак е с моето момче - женска злоба. Скъсаха, но аз продължавам да я мразя, противна ми е. Но въпреки това аз продължавам да го обичам, не мога да се откажа от него. 3 месеца не си говорехме, бяхме се блокирали от всякъде. Един ден се видяхме и той неочаквано ме прегърна за чао и тръгна, защото бързаше. Вечерта ми писа, държеше се сякаш нищо не е станало и нищо не е било. На другия ден му намекнах, че още не съм го забравила, писахме си много за миналото ни.. Аз постоянно хранех бившата му, а той ми сервира, че още я обича..
Минаха 4 месеца от раздялата ни, а аз не мога да го забравя, не знам какво да правя. Всички ми казват да го забравя.. но първата любов никога не се забравя..
Моят проблем, е че не оценявам нещата докато ги имам, а когато ги загубя. Имах момчето на мечтите си, но го загубих. Имах го цели 5 месеца, а накрая всичко развалих, загубих го заради един каприз. Мислех си, какво от това нали има други, ще го забравя и ще продължа напред. Но изобщо не стана така.. Минаха две седмици от раздялата ни и той тръгна с друга. Може би ако беше по-далеч от мен щях да го забравя, но сме в едно училище и всеки ден го виждам. Задържаха се почти 3 седмици, аз много я намразих, защото все пак е с моето момче - женска злоба. Скъсаха, но аз продължавам да я мразя, противна ми е. Но въпреки това аз продължавам да го обичам, не мога да се откажа от него. 3 месеца не си говорехме, бяхме се блокирали от всякъде. Един ден се видяхме и той неочаквано ме прегърна за чао и тръгна, защото бързаше. Вечерта ми писа, държеше се сякаш нищо не е станало и нищо не е било. На другия ден му намекнах, че още не съм го забравила, писахме си много за миналото ни.. Аз постоянно хранех бившата му, а той ми сервира, че още я обича..
Минаха 4 месеца от раздялата ни, а аз не мога да го забравя, не знам какво да правя. Всички ми казват да го забравя.. но първата любов никога не се забравя..