Sheily
01-30-2011, 18:41
Здравейте! :)
Не знам и аз откъде да започна.. но като за начало съм почти на 18 години, момиче съм и съм девствена. Проблема ми, ако изобщо може да се нарече проблем се изразява в това, че не изпитвам нужда и желание за секс. И за да не останете с грешни впечатления - физически и психически съм нормално развита, имам сексуална култура и с приятели и познати говорим и обсъждаме тази тема, а дори и с родителите ми. В момента си нямам приятел, но честно казано и не искам, а педишните, с който съм била са били все връзки за по няколко месеца и някак си не е това, което искам и търся. Искам сериозна връзка, а дори сега като съм си направила равносметка за отминали връзки осъзнавам, че не съм била и истински влюбена, а само така съм си мислила, но всичко е било само симпатии, силно привличане и харесване.. та чак дори не съм имала и някакви кой знае колко задълбочени чувства към някое момче. Отклоних се малко от същността на проблема ми, за което се извинявам.. та като се замисля имам чувството, че ако реша мога да си остана цял живот девствена(странно звучи.. 8-) ), ама просто не искам, а и не съм искала(не че съм нямала възможности..) да си загубя просто ей така девствеността, колкото да мине номера или защото "трябва". Странното е, че не се държа като повечето ми връстници и не говоря толкова често за секс.. един вид не съм "загоряла" и "не ме бие хормона" както се казва.. :-D Премам секса като нещо нормално и естествено, което ще си дойде с времето и ще се случи с подходящия човек от самосебе си и нито го мисля, нито ми е няква идея или цел..
Обаче наскоро прочетох тази статия..
puls.bg/health/sex/news_2338.html (пфу.. не мога да пускам линкове.. 8-) )
..и да ви кажа честно малко се стреснах и се позамислих.. дали не би могло да ми се случи нещо подобно.. дали сексът е повече на психологическа основа, отколкото на физическа и зависи от нагласата и подхода на човек към самия секс.. и аз като не го искам и не го мисля дали е нормално.. :-s
Като цяло май само си набивам филми в главата.. иначе.. друго, което мога да ви споделя като добавка към "проблема" ми е, че не гледам често порно.. ее не е като да не съм, ама само няколко пъти се е случвало.. просто не проявявам интерес, както също и не мастурбирам често.. даже многоо рядко, което не знам доколко е добре...
Обобщено от цялата тая история аз си се чувствам добре и пълноценно, но просто от време на време ми става каша в главата и се замислям за тези неща дали не съм сбъркана нещо и колко от тях са нормални.. :-o
Извинявам се за дългата тема и за глупостите ми, с които ви занимавам.. просто исках да споделя и да видя вашите мнения и какво вие мислите по въпроса.. :)
Не знам и аз откъде да започна.. но като за начало съм почти на 18 години, момиче съм и съм девствена. Проблема ми, ако изобщо може да се нарече проблем се изразява в това, че не изпитвам нужда и желание за секс. И за да не останете с грешни впечатления - физически и психически съм нормално развита, имам сексуална култура и с приятели и познати говорим и обсъждаме тази тема, а дори и с родителите ми. В момента си нямам приятел, но честно казано и не искам, а педишните, с който съм била са били все връзки за по няколко месеца и някак си не е това, което искам и търся. Искам сериозна връзка, а дори сега като съм си направила равносметка за отминали връзки осъзнавам, че не съм била и истински влюбена, а само така съм си мислила, но всичко е било само симпатии, силно привличане и харесване.. та чак дори не съм имала и някакви кой знае колко задълбочени чувства към някое момче. Отклоних се малко от същността на проблема ми, за което се извинявам.. та като се замисля имам чувството, че ако реша мога да си остана цял живот девствена(странно звучи.. 8-) ), ама просто не искам, а и не съм искала(не че съм нямала възможности..) да си загубя просто ей така девствеността, колкото да мине номера или защото "трябва". Странното е, че не се държа като повечето ми връстници и не говоря толкова често за секс.. един вид не съм "загоряла" и "не ме бие хормона" както се казва.. :-D Премам секса като нещо нормално и естествено, което ще си дойде с времето и ще се случи с подходящия човек от самосебе си и нито го мисля, нито ми е няква идея или цел..
Обаче наскоро прочетох тази статия..
puls.bg/health/sex/news_2338.html (пфу.. не мога да пускам линкове.. 8-) )
..и да ви кажа честно малко се стреснах и се позамислих.. дали не би могло да ми се случи нещо подобно.. дали сексът е повече на психологическа основа, отколкото на физическа и зависи от нагласата и подхода на човек към самия секс.. и аз като не го искам и не го мисля дали е нормално.. :-s
Като цяло май само си набивам филми в главата.. иначе.. друго, което мога да ви споделя като добавка към "проблема" ми е, че не гледам често порно.. ее не е като да не съм, ама само няколко пъти се е случвало.. просто не проявявам интерес, както също и не мастурбирам често.. даже многоо рядко, което не знам доколко е добре...
Обобщено от цялата тая история аз си се чувствам добре и пълноценно, но просто от време на време ми става каша в главата и се замислям за тези неща дали не съм сбъркана нещо и колко от тях са нормални.. :-o
Извинявам се за дългата тема и за глупостите ми, с които ви занимавам.. просто исках да споделя и да видя вашите мнения и какво вие мислите по въпроса.. :)