Групата на авторите !

[AnzaRe]

Група за тези които са автори на свои произведения.
В тази група ще имате възможност да покажете вашите способности,стихотворения, истории и т.н.
Ще имате дори така и възможноста,други да четат и оценяват вашите творби.
Направена е тази група,защото повечето не оценяват нашите произведения (Любовни стихотворения,Истории и др.) другите се обръщат винаги с думите "Кфи са тея простотии бре?","Що си губиш времето с тва?"
http://www.facebook.com/group.php?gid=127162680637575

Станете фен(член) нека да споделяме възможностите си,освен тук във форума и нека да развием групата.

[bratignat]

Хората оценяват произведенията - така както сметнат за добре. Има различни вкъсов и съвсем нормално да не те харесват всички. Но ако си посредствен - то никой няма да се прекланя пред творчеството ти. Няма лошо да правиш група, но аккава е целта й? Да бъдат оценявани творбите на всички пишещи в нея? Където и да пишеш с оценяван.

[bratignat]

Вълкът от гората
Вълкът се криевъв гората. Силно нещо изпука
И дебне свойта плячка той. и появи се ловец със пушка в ръка.
Докато чака да изгрее Луната, Стенало било злополука
надава страшен вой. и моли за прошка с тъга.

Обръщам се и го поглеждам в Моля го аз горещо
в бляскавите му очи. и мен да застреля,убие.
И чакам със надежда И той оръжието отново зарежда
и чакам да ми скочи. и с мъка срещу мен го вдига.

Надежда или страх? Чува се силен гръм
Какво значение има? и кръв от сърцето тече,
Нима това е грях, и на тревата лягам по гръб,
отново да съм негова любима? а до мен е ловецът и плаче.

Аз знам,че няма да ме изяде, Но не съжелявам,защото
а ще иска само с мен да бъде. отново съм с моя любим.
Надалеч той ще ме отведе Не може да ни спре злото
и никога не ще се върнем. заедно да отлетим.

Но ще трябва да изчака той Луната Две души летят във небето
да изгрее и да заблести. и любовно се гледат в очите.
И ще дойде,ще ме хване за ръката Той е вълк,а за него тя е вълчица
превърнал се във моят принц. тя е принцеса спасена от своя принц.

Аз ли ще съм вълчица или той човек? А на земята лежат две тела неподвижни
Няма и значение,защото отдолу момиче отдолу вълкът.
нашата любов ще трае повече от век. И той раната нейна сякаш ближе,
но и двамата са мъртви на небесен път.

Но докато изгрее Луната има време, И така завършва тази история,
а само тя злата магия ще развали. която изживях тогава.
Ако не той вечно ще носи това бреме Той е вълкът и любимия.
да бъде злия вълк на тъмните гори. Той е вълкът от гората.

И чака,любимия,чака,
а аз го гледам право в очите.
И студено ми е,със зъби тракам,
но никой на помощ не тича.

Но нашата любов е безгранична.
Безсилни са пред нея препядствията,
но с бясна скорост минутите тичат,
а Луната още не се епоказала.

Чакаме дълго и упорито
заплели погледи нежно.
Но затвори той очите,в които
аз виждах свойта надежда.

Това нещо към нас вълците ли е, а?

[watergirlblue]

Мислех че съм го изтрила не излезна както трябва...Успя ли да го разбереш?

[watergirlblue]

Вълкът от гората
Вълкът се крие във гората.
И дебне свойта плячка той.
Докато чака да изгрее Луната,
надава страшен вой.

Обръщам се и го поглеждам в
в бляскавите му очи.
И чакам със надежда
и чакам да ми скочи.

Надежда или страх?
Какво значение има?
Нима това е грях,
отново да съм негова любима?

Аз знам,че няма да ме изяде,
а ще иска само с мен да бъде.
Надалеч той ще ме отведе
и никога не ще се върнем.

Но ще трябва да изчака той Луната
да изгрее и да заблести.
И ще дойде,ще ме хване за ръката
превърнал се във моят принц.

Аз ли ще съм вълчица или той човек?
Няма значение,защото
Нашата любов ще трае повече от век.


Но докато изгрее Луната има време,
а само тя злата магия ще развали.
Ако не той вечно ще носи това бреме
да бъде злия вълк на тъмните гори.

И чака,любимия,чака,
а аз го гледам право в очите.
И студено ми е,със зъби тракам,
но никой на помощ не тича.

Но нашата любов е безгранична.
Безсилни са пред нея препядствията,
но с бясна скорост минутите тичат,
а Луната още не се епоказала.

Чакаме дълго и упорито
заплели погледи нежно.
Но затвори той очите,в които
аз виждах свойта надежда.

Силно нещо изпука
и появи се ловец със пушка в ръка.
Станало било злополука
и моли за прошка с тъга.

Моля го аз горещо
и мен да застреля,убие.
И той оръжието отново зарежда
и с мъка срещу мен го вдига.

Чува се силен гръм
и кръв от сърцето тече.
И на тревата лягам по гръм,
а до мен е ловецът и плаче.

Но не съжелявам,защото
Отново съм с моя любим
и не може да ни спре злото
заедно да отлетим.

Две души летят във небето
и любовно се гледат в очите.
Той е вълк,а за него тя е вълчица.
Тя е принцеса спасена от своя принц.

А на земята лежат две тела неподвижни
отдолу момиче,отгоре вълкът.
И той сякаш раната нейна ближе,
но и двамата са мъртви на небесен път.

И така завъшва тази история,
която изживях тогава.
Той е вълкът и любимия.
Той е вълкът от гората.