eLeHaGuLbertt
02-01-2011, 19:01
Късно бе, през нощта.. Седях сама и гледах през прозореца на стаята си, мислейки колко хубаво щеше ако тя беше тук. Отново да сме заедно, както преди. Чудех се как живота може да бъде толкова жесток? Защо точо на мен трябваше да се случи, но не го пожелавам и на никой друг. Ужасно е да изгубиш някой толкова близък.
- Како, не мога да заспя. - каза малкото ми братче, което беше пред вратата, с тихо гласче, звучеше уморен.
- Ела при мен. - му отвърнах и той дойде, прегърнах го, а той отвърна и се усмихна. Сгуши се при мен в леглото и ме помоли да му разкажа приказка, а аз не знаех какво да му кажа, понеже не се сещах абсолютно нищо.
- Помня, когато мама беше тук .. Всеки ден след училище се разхождахме в парка и тя ми купуваше близалки, от онези големите, кръглите И като си играех тя.. - спрях и станах, започнах да ровя из шкафовете, търсейки един стар фотоалбум. Намерих го и се върнах обратно при 6-годишният ми брат.
- Виж тази, тук съм на твоята възраст.. - му казах, посочвайки една снимка със "дядо Коледа", разбира се не беше истински, но все пак ..
- Ако мама беше тук, дали щеше да разхожда и мен във парка? - попита той с топла усмивка на лицето, аз го прегърнах и му отговорих:
- Сигурно ..
Изведнъж започна да пада нещо бяло..:
- Сняяяг! - извика Том, брат ми, и се залепи за прозореца и внимателно гледаше как снежинките бавно падаха, като постепенно започна да вали и по-силно. Аз седнах на леглото и му казах:
- Не мислиш ли че е време да спиш? ..
- НЕ! - отговори той и си седеше на прозореца. Аз се усмихнах и светнах нощната лампа. Гледката на вън беше уникална.. Отново ме връхлетяха спомени. Помня когато си играех с котката, а тя седеше и ме гледаше.. Помня също когато правихме снежен човек .. Не знам как още не съм го преживяла, минаха цели 3 години.
- Хайде да излезем навън!
- Не сега, тъмно е ..
- Хайдее, моля те ! - молеше ме, знаеше че не мога да му откажа. Облякох си палтото и той също, и излязохме на двора. Околу 15 минути се гонехме и целехме с топки. Както си играехме и изведнъж изчезна ..
- Том .. Тоом ! - започнах да го викам, надявайки се да се появи .. Изведнъж снежна топка ме удари и се обърнах, а той се опита да се скрие, но малкото му краче се виждаше зад големият храст. Бавно отидох до него и го сграбчих, а той се изпищя и започна да се смее.
- Хайде да влизаме, студено е .. - помолих го, а той ме погледна с тъжни очички, изправи се и тръгна .. Аз тръгнах след него. Когато влязохме вътре, висок мъж седеше в тъмното беше скръстил ръце, а сърцето ми изскочи..
- Къде бяхте? - попита той. Да, това беше баща ми и аз въздъхнах ..
- Татко, Том искаше да излезем вън за да си поиграем ..
- Не е вярно! Тя искаше .. - каза той, като отвини мен..
- Както и да е, честит първи сняг! Между другото, лягайте, утре ни чака работа! - предупреди ни татко, а аз изгледах учудено..:
- Ще украсяваме за Коледа. - отвърна той.
Аз и брат ми се качихме в стаята ми, легнахме и само след минути той заспа.. :
- Благодаря ти, припомни ми много хубави спомени .. - му казах тихичко и го целунах по челото.
Мнения? .. Критики ? ..
- Како, не мога да заспя. - каза малкото ми братче, което беше пред вратата, с тихо гласче, звучеше уморен.
- Ела при мен. - му отвърнах и той дойде, прегърнах го, а той отвърна и се усмихна. Сгуши се при мен в леглото и ме помоли да му разкажа приказка, а аз не знаех какво да му кажа, понеже не се сещах абсолютно нищо.
- Помня, когато мама беше тук .. Всеки ден след училище се разхождахме в парка и тя ми купуваше близалки, от онези големите, кръглите И като си играех тя.. - спрях и станах, започнах да ровя из шкафовете, търсейки един стар фотоалбум. Намерих го и се върнах обратно при 6-годишният ми брат.
- Виж тази, тук съм на твоята възраст.. - му казах, посочвайки една снимка със "дядо Коледа", разбира се не беше истински, но все пак ..
- Ако мама беше тук, дали щеше да разхожда и мен във парка? - попита той с топла усмивка на лицето, аз го прегърнах и му отговорих:
- Сигурно ..
Изведнъж започна да пада нещо бяло..:
- Сняяяг! - извика Том, брат ми, и се залепи за прозореца и внимателно гледаше как снежинките бавно падаха, като постепенно започна да вали и по-силно. Аз седнах на леглото и му казах:
- Не мислиш ли че е време да спиш? ..
- НЕ! - отговори той и си седеше на прозореца. Аз се усмихнах и светнах нощната лампа. Гледката на вън беше уникална.. Отново ме връхлетяха спомени. Помня когато си играех с котката, а тя седеше и ме гледаше.. Помня също когато правихме снежен човек .. Не знам как още не съм го преживяла, минаха цели 3 години.
- Хайде да излезем навън!
- Не сега, тъмно е ..
- Хайдее, моля те ! - молеше ме, знаеше че не мога да му откажа. Облякох си палтото и той също, и излязохме на двора. Околу 15 минути се гонехме и целехме с топки. Както си играехме и изведнъж изчезна ..
- Том .. Тоом ! - започнах да го викам, надявайки се да се появи .. Изведнъж снежна топка ме удари и се обърнах, а той се опита да се скрие, но малкото му краче се виждаше зад големият храст. Бавно отидох до него и го сграбчих, а той се изпищя и започна да се смее.
- Хайде да влизаме, студено е .. - помолих го, а той ме погледна с тъжни очички, изправи се и тръгна .. Аз тръгнах след него. Когато влязохме вътре, висок мъж седеше в тъмното беше скръстил ръце, а сърцето ми изскочи..
- Къде бяхте? - попита той. Да, това беше баща ми и аз въздъхнах ..
- Татко, Том искаше да излезем вън за да си поиграем ..
- Не е вярно! Тя искаше .. - каза той, като отвини мен..
- Както и да е, честит първи сняг! Между другото, лягайте, утре ни чака работа! - предупреди ни татко, а аз изгледах учудено..:
- Ще украсяваме за Коледа. - отвърна той.
Аз и брат ми се качихме в стаята ми, легнахме и само след минути той заспа.. :
- Благодаря ти, припомни ми много хубави спомени .. - му казах тихичко и го целунах по челото.
Мнения? .. Критики ? ..