Нещо,за което се чудя от много време

[bogzfaggot]

Защо вие момчетата се връщате при бившите си гаджета?Говоря за дълги връзки и за момиче,което сте обичали,но по една или друга причина сте скъсали с него.

[GregoryHouse]

Малоумие и липса на какъвто и да е контрол над себе си.

[lubomirky]

^не точно, ама не ми се спори, нито ми се обяснява.

[dimitar_ak]

Връщаме ли се? Не знаех.

[Pa3yMeH]

Връщаме ли се? Не знаех.

И аз така :lol:

[VaMpiRKaTaaa]

Старата любов,ръжда не хваща..

[ludata90]

Не всички се връщат.........защото осъзнават какво са загубили.

[MaLkaTa_LaDy]

Връщаме ли се? Не знаех.

И аз така :lol:
+1

По-скоро до последно ще им е тръпка, ама няма да се върнат.

[Niakoitam]

Защо вие момчетата се връщате при бившите си гаджета?Говоря за дълги връзки и за момиче,което сте обичали,но по една или друга причина сте скъсали с него.

Някой се връщат, други не.
По твоята логика и така както е зададена темата аз мога да попитам
Защо вие момичета се връщате при бившите си гаджета, което е същото и няма голяма разлика, но това означава ли че всички момичета се връщат?

[VaMpiRKaTaaa]

но това означава ли че всички момичета се връщат?
Минава ни през ума,но не всички се връщат.

[Niakoitam]

но това означава ли че всички момичета се връщат?
Минава ни през ума,но не всички се връщат.

Е, и при мъжете понякога е така. :-D

[VaMpiRKaTaaa]

но това означава ли че всички момичета се връщат?
Минава ни през ума,но не всички се връщат.

Е, и при мъжете понякога е така. :-D
:) Лично аз мисля,че вие мъжете сте по-горди и по-трудно бихте се върнали при някоя бивша,макар и да я обичате.

[Niakoitam]

но това означава ли че всички момичета се връщат?
Минава ни през ума,но не всички се връщат.

Е, и при мъжете понякога е така. :-D
:) Лично аз мисля,че вие мъжете сте по-горди и по-трудно бихте се върнали при някоя бивша,макар и да я обичате.

Да, ние сме роботи, не плачем най-големите горделивци сме и по нищо не си приличаме с жените. :D

Всъщност много си приличаме с жените. Както някои жени не биха се върнали така и някои мъже биха се върнали. Нищо не зависи от пола, а от характера на човека и от самият човек. Е понякога може и да се правим на по твърди, защото е общовъзприето че сме силният пол и в противен случай ще ни смачкат не само хора от нашият пол, а и от определящият се за слаб пол, което ще даде повод на други от силният пол да си избиват комплексите и вече става страшно.Нали си чувала термина "мъжка путка". Натам няма смисъл да обяснявам. Но то пък като че ли и при жените няма такива, които често се правят на много твърди, но често това е само една маска без значение от какъв пол е човека. :)

[VaMpiRKaTaaa]

Да, ние сме роботи, не плачем най-големите горделивци сме и по нищо не си приличаме с жените
...поне не,и на обществено място :D ...
Можете да вледеете емоциите си...
:) Това при нас жените,го няма.

[bogzfaggot]

Първо ще кажа,че искам мъжки мнения.И второ искам ги от хора,които са го правили това,или поне имат някакво понятие.

[Niakoitam]

Да, ние сме роботи, не плачем най-големите горделивци сме и по нищо не си приличаме с жените
...поне не,и на обществено място :D ...
Можете да вледеете емоциите си...
:) Това при нас жените,го няма.

Да страхът си е голям стимул. Владеем ги често от страх. По-горе написах защо. Аз лично съм супер емоционална личност, но винаги пред хората колкото и да ми е гадно се стремя да изглежда че изобщо не ми пука от нищо.
Познавам и момичета, които не съм виждал да плачат никога.
Дори има и една съученичка, с която съм учил няколко години и сега майка ми даже работи при техните. Майка ми казва че много плачела понякога. Докато съм учел с нея нито един път не съм я видял в лошо настроение, а още по-малко плачеща. Това за около 4 години. И винаги се стремеше да се държи като лидер.
Не всичко, което виждаме е това, което е.
Аз пък даже избягвам хората в такива моменти, а ако има хора наблизо гледам да се скрия колкото може по далече и по на скришно място и....съм мнооого тих. :)

[marin4itu]

Хората се връщат при бившите си, защото си мисля, че така ще им е по-добре, но става по-зле и после страдат повече.. Един път съм правила тази глупост..
Разбира се има и изключения, където отношенията се заздравяват, ама е рядко..

[Nam3less3]

Заради секса :lol:

[valdesbg]

Малоумие и липса на какъвто и да е контрол над себе си.

Ей тука е ключа от палатката :)

[Niakoitam]

Малоумие и липса на какъвто и да е контрол над себе си.

Ей тука е ключа от палатката :)

Аз пък мисля че тук е досто повърхностно погледнато на нещата.
Както се казва в поговорката: "Ситият на гладния никога не вярва". :)

[bratignat]

Да, ние сме роботи, не плачем най-големите горделивци сме и по нищо не си приличаме с жените. :D

Всъщност много си приличаме с жените.

Говори в единствено число.

Има толкова много готини хора, че за какъв дявол ни е да се връщаме към старо нещо? Щом нещата не са тръгнали има причина, да сме с друг човек. Природата на мъжа е да е ловец ;)

[kalpazanka]

Навик може би и страх какво следва. Свикнал си с даден човек, привързал си се, страх те е от самота, започват се въпроси "Ами ако няма следващ" и решаваш, че е по-лесно да се върнеш.

[Niakoitam]

Да, ние сме роботи, не плачем най-големите горделивци сме и по нищо не си приличаме с жените. :D

Всъщност много си приличаме с жените.

Говори в единствено число.

Има толкова много готини хора, че за какъв дявол ни е да се връщаме към старо нещо? Щом нещата не са тръгнали има причина, да сме с друг човек. Природата на мъжа е да е ловец ;)

Извинявай ако прозвучи леко грубо, но ако не можеш да четеш аз не мога да ти помогна с нищо. В същият пост, който цитираш съм написал че има различни видове хора както при мъжете така и при жените и точно заради това си приличаме.Нищо не зависи само и единствено от пола.Но ти доста удобно си го премахнал от цитата
А че мъжа е ловец....да така е попринцип общовъзприето само дето ако жената не иска да я уловиш по-добре направо да си ловуваш следващата. Понякога жените само се правят на плячката, защото така им е по удобно. :-D
А,и ловецо, лично с очите съм си виждал как ловци като теб достигат до положение, в което не знаят на Земята ли се намират, на Луната ли или в някой неизвестен свят. :D

[Niakoitam]

Навик може би и страх какво следва. Свикнал си с даден човек, привързал си се, страх те е от самота, започват се въпроси "Ами ако няма следващ" и решаваш, че е по-лесно да се върнеш.

Мисля си че това е по-близо до истината. Забелязал съм че хората, които търпят повече и се връщат по често са по несигурните хора с малко по ниско самочувствие и не можещи да живеят без любов.

[Stan4o123]

Aми,аз напправих тази грешка,като си мислих,че нещата ще са различни,в началото бяха,но после пак мизерии,детски истории,дори ми отмъщаваше за някои постъпки,които направих след като скъсахме първия път(отново по нейна вина),определено причината е заблуда и самонавиване,че този път ще е различно,но в крайна сметка е същата пумия,говоря за момичета,жените не знам дали са такива говеда,радвам се обаче,че останах чист от тия лайна и не охапах нито нея,нито новата й утрепка,екстра са се намерили двамата,дано са щастливи,2 боклука - тамън няма да се хващат с някой,който си струва,че да му тровят живота.

[Alabalaportokala]

Niakoitam още ли спамиш темите на децата бре :D :grin:

[krem4et0]

Аз съм човек, който много премисля преди да направи нещо. За 6 години и половина сме имали стотици скандали, проблеми, търкания и прочие с половинката ми. Преживяли сме много тежки и сериозни моменти, но нито за миг не сме "късали". Не, че не ни е идвало, но и за двама ни това значи наистина край, а не иди си, ела си. Бих се върнала при бившия, само ако съм бремнна и към момента на скъсване не съм знаела. Бих дала шанс. За да скъсаме значи има изключително сериозна и непреодолима пречка.

И аз се боя да съм сама, а и вече на съм на 20. Повече се боя да съм с човек, с който връзката ни би била въпрос на компромис. Или с такъв, който не обичам.

[Niakoitam]

Niakoitam още ли спамиш темите на децата бре :D :grin:

Я някой ме помни тук. :D
Ами мяркам се отвреме навреме и си изказвам мнението, а не спамя. :)

[jump897]

.. Възползвай се докрай :D ма звиси що са късали де.. ако е з тъпотия.. ако се усетят че е било з глупост.. що не.. Д не би като се разделят и забравят за себе си .. край няа чувства.. И момичетата сте тка :D

[valdesbg]

Някой там..позволи ми да не се съглася с никое от твърденията. Жените са наградата.. и го знаят. И ние го знаем.

Жената иска да бъде спечелена. Тактиката не е от толкова съществено значение. На всички ние ясно че днес секс ще има, ако ТЯ пожелае.

И тъй...

По темата мога да добавя че като казваш край, значи това наистина е край. Слабохарактерност е да се връщаш на по долно стъпало, щото те е страх да се качиш на по горното. Всъщност все тая по каква причина. ПОНЕ за такова нещо бъди сериозен... or die tryin'

[jghgh]

bogzfaggot, не се ядосвай, че ти пишат/пишем женски в темата 8-)
И ние имаме право на мнение.

Иначе зависи от човека.
Според мен и най-истинският мъж, когато се влюби, се размеква до костите си, затова е способен да се върни много пъти при бившата, щом тя го покани да се върне при нея. Любов, хормони, емоции, тръпка.
Забелязала съм това не само при мъжете, но ти нали за тях питаш.

Връщат се при бившите, само ако тези бивши ги "кефят" наистина много и са ги карали да полудяват ;]
Поне аз така мисля и до такъв извод стигнах.

Има много случаи в които някой, независмо от пола, се връща или иска да се върне при бившия, защото само той го е карал да се чувства по един определен начин . . .

Както каза Валдес, това понякога граничи със слабохарактерност, а и не за всеки си струва, но хората са различни и имат различни преценки. Така че...

[Niakoitam]

valdesbg, не можах да разбера точно с кои мои твърдение не си съгласен. Че си приличаме мъжете и жените и полът не е означение ли ? Или пък че и мъжете имаме чувства и сме различни малко или много едни от други?Или пък че мъжете гледаме да не показваме емоциите си навсякъде за да не изгубим уважението на околните?
Или пък че това:


Малоумие и липса на какъвто и да е контрол над себе си.

е много повърностно погледнато изказване?
И да си съгласен и да не си съгласен това си е моето мнение.
Точно, защото някои жени се мислят за голямата награда, която трябва да бъде спечена се превръщат в надути кучки, които започват да имат супер високите изисквания. По този начин се появяат и златотърсачките. И в природата мъжките се бият за женската, но там често оправят и си отиват. При хората мисля че ролята все пак трябва да бъде поне малко разпределена. А не да сваляш някоя, а тя да ти се прави на голямата работа и да те унижава, защото видиш ли била голяма награда и ти трябвало да я спечелиш. И изведнъж ставаш супер досаден.
Другото...когато се ядосам на нещо такова или пък не се замислям по този проблем първото нещо в пристъп на емоция, което си мисля е:

Малоумие и липса на какъвто и да е контрол над себе си.
В следващият момент се чуквам по главата си казвам: Чакай бе това е супер повърхностно погледнато. Всеки може да говори на другите, но ако на него някога му се случи ще му е доста по трудно. "На чужд гръб и сто тояги са малко" Абе всъщност аджеба не бях ли и аз някога в подобно положение тичайки по едно момиче сумата време, с което даже не бяхме гаджета. Защо го правех аз тогава? Защо....защо....защо? Ааааа да сетих се. Всъщност виждах единственият възможен вариант да получа любов и добър приятел, да се забавлявам. Виждаше ми се най-сигурният вариант, а и не ме режеше директно. Всеки път убеждавах себе си че има нещо скрито, което не ми се казва от страх или с целта на тест, исках да опозная повече момичето и всеки изминал ден се надявах този път да е по-различно и нещата да се подредят. А тя не ме облъскваше...поне не напълно. Е, понякога демостративно пищеше и бягаше като тръгнех да я прегърна, но друг път без дори да правя опит тя ми се хвърляше на врата и ме прегръщаше силно. Случваше се рядко ипредимно когато съм и сърдит и не и обръщам внимание, но имаше и други моменти. А аз виждах там едничката си сигурност въпреки че много хора ме убеждаваха в обратното.
При връзките съм забелязал че най често се връщат по несигурните хора и с малко по ниско самочувствие особено ако връзката им е първа, от дългите, или пък комбинация от двете. Комбинацията от двете е страшна. Защо?Може би когато връзката е по-дълга вече е свикнато с даденият човек и са изживени много незабравими спомени, които не могат да се забравят от днес за утре. Човекът е свикнал дотолкова с другия че несъзнателно навсякъде търси негов образ и пообие и като не го намира търси съответният човек отново и отново.При първа връзка пък единият човек е научил другият на много неща-любов, секс, срещи и т.н.Наученият човек не може да си представи живота без своя "учител" и не може да си представи че все някога може и да трябва да го замени за да е щастлив. Свикнал е с характера на този човек и изпитва един вид благодарност и се чуди дали характерите на другите ще му допаднат, дали въобще ще има други и дали ще се държат по този или различен начин. Страх от промяната на обстановката и дали ще изпитва щастие знапред, дали ще го приемат такъв какъвто е. Как така ще забрави първият, който му е показал щастието да се чувстваш обичан. При случаят с първата и дългата връзка нещата се комбинират и се добавят ин още неща и става страшно.И при трите групи я има надеждата следващият път човека отсреща да се е променил към по-добро. Има я, но често само си я има, а човекът отсреща е същият че и по зле. Както се казва: "Никога не можеш да се потопиш в една и съща река два пъти" Сега някои да не си помисли че съм някои супер вървежният. Не, просто наблюдавам. Наблюдавам себе си, наблюдавам хората около мен, наблюдавам и хората, с които си общувам. Наблюдавам много внимателно и съсредоточено. Съпоставям нещата и виждам как хората с еднотипни проблеми все по нещо си приличат и проблемите им в общи линии произтичат от еднакви неща-несигурността, страха от промяна, страха от самотата, привързаността и т.н. И всички убеждават себе си че са страшно влюбени и не могат да живеят без даденият човек, но дълбоко в себе си знаят че лъжат жестоко дори себе си и това ги разяжда.

[valdesbg]

Някойтам знаеш че с теб се уважаваме. И в този пост ще запазя това и ще ти обясня защо не съм съгласен с теб.

Че си приличаме мъжете и жените и полът не е означение ли

Всъщност приличаме си само в поведението. Не и в мотивите, стоящи зад това поведение. Което е ключовото в случая.

Или пък че и мъжете имаме чувства и сме различни малко или много едни от други

Различаваме се само по обекта, към който изпитваме чувствата. Накой от известните хора беше казал "Хората сме просто едни маймуни в костюми". Т.е. не сме много по различни от животните, колкото и да се стараем и да го отричаме :) Основните желания и тактики на мъжете са едни и същи.

Или пък че мъжете гледаме да не показваме емоциите си навсякъде за да не изгубим уважението на околните

Показана адекватно... никоя емоция не би довела до загуба на уважението на околните. Ключовата дума тук е адекватно.

Повърхностно изказване казваш. А нужно ли е дори за елементарните неща да изразяваме дълго и подробно мнението си? За очевадни неща е просто безсмислено да пишем чаршафи. Вече ако от нечия камбанария нещата не седят така - да си измие стъклата на прозорците :)

Това е просто синтезирания извод от темата "Защо не бива да ближем там, където вече сме се изплюли?"

Гледай сега - всяка жена знае че е наградата. Или поне би трябвало. Проблемът идва, когато мъжът и признае това и и каже директно или индиректно "Аз ще се боря да те спечеля". Ако питаш защо... ще пиша отделен пост. Жените усещат кой е подходящия победител и малко или много му играят по свирката. А всички останали биват размотавани или брутално отрязвани. С цел да не се доближават до тях повече. Щото нали знаеш - всяка жабка ще си знае локвата :)

Ако имаш ферари, обикновените момиченца само ще обръщат поглед след теб с мисълта че никога няма да им обърнеш внимание. А така наречените златотърсачки ще припкат около теб жадни за внимание. Тук вече зависи от теб, как ще играеш картите си.

Или друг пример - ако имаш колело обиковеите момичета няма да се притесняват да общуват с теб и няма да си толкова недостижима цел за тях. Докато златотърсачките хич няма и да те поглеждат.

Проблема идва от идеята че мъжът може да има ВСЯКА, която си поиска. Да ама не е така. Може да има всяка от неговото ниво на развитие. Тия на по долното развитие ще го псуват/ще му завиждат/ще се възхищават но няма да си помислят да бъдат с този човек, тия от по горе ще го съжаляват.

При хората мисля че ролята все пак трябва да бъде поне малко разпределена. А не да сваляш някоя, а тя да ти се прави на голямата работа и да те унижава, защото видиш ли била голяма награда и ти трябвало да я спечелиш. И изведнъж ставаш супер досаден.

Тцъ. Всеки ловец има определена плячка. Не може да излезеш с въздушна пушка за глигани примерно. Или елени. Ще пуцаш пъдпъдъци :) Това е случая за който говорех малко по горе - ти не си в категорията на девойката и това ти се показва МЕГА директно. При така сложени карти на масата - сам се унижаваш като тичаш след нея. Или смени оръжието, или смени плячката. Иначе ставаш смешен за всички :)

За по следната ри част от поста ще ти кажа нещо - моята най-първа връзка продължи почти три години. И какво излиза че аз трябва да тичам след момичето?

Може би когато връзката е по-дълга вече е свикнато с даденият човек и са изживени много незабравими спомени, които не могат да се забравят от днес за утре. Човекът е свикнал дотолкова с другия че несъзнателно навсякъде търси негов образ и пообие и като не го намира търси съответният човек отново и отново.

Естествено че може. Да оставяш спомени и минали преживявания да ръководят СЕГАШНИЯ ти живот е висша степен на безгръбначие. А и примера, който описаваш е присъщ за всеки пъзльо. Защо аз НЕ сравнявам никое момиче с това от първата ми връзка? Защо не търся и не проектирам нищо от тази връзка в другите? Щото не ми е пукало ли... тцъ... другаде е причината :) Нарича се самоконтрол и разпределяне на приоритетите.

Наученият човек не може да си представи живота без своя "учител" и не може да си представи че все някога може и да трябва да го замени за да е щастлив.

Вярно ли? Ми майка ми значи трябва да е изградила знаеш ли каква секта около нея, предвид че е начална учителка и към момента е изучила 4 класа. Което грубо казано са около 80 човека :) ролята на учителя е да те научи, не да ти бъде пътеводна светлина. Това е ролята на ментора. А ако възприемаш партньора ти като ментор... то тогава имаш голяяяям проблем :)(това насочено не конкретно към теб)

Другото което е защо описаваш толкова настоятелно позицията на шморци? ако ще си горим за силни характери - защо намесваме слабите такива? Ясно е че, лигльото няма да се откъсне от момичето. Ама темата ни е друга доколкото виждам? Да доста правилно разсъждаваш и доста верни са нещата, които казваш за първите връзки. Обаче не са непреодолими.

И аз съм попадал на златотръсачки, и аз съм попадал на момичета, които се мсилят за голямата работа. Знаеш ли какво? Бяха супер учудени че аз не им лазя в краката, а ги третирам като най-обикновени момичета. И най-важното аз не ги свалях. Ей това беше непонятно за тях - защо не им обръщам внимание. А аз просто не бях заинтересован :)

Сега ще кажеш - ами ако бях? Е ако бях... самоуважението ми е на преден план. И щях да се оттегля, културно и без драми. Щото всяка жабка трябва да си знае локвата. Иначе щъркела идва и я изяжда :)

[Niakoitam]

valdesbg, сега ще пиша накратко, защото нещо не ми се пише много дълго, а и май нямам много време.
Може би някога нямаше да напиша това, което ще напиша тук, но все повече започвам да ми е все тая кой видял и кой не.

Казваш че ме уважаваш.
Само че както написах в по предишен пост в тази тема нещата често не са такива каквито ни изглеждат.
Ако ме познаваше добре, не както повечето хора, а както съвсем малко може би изобщо нямаше да ме уважаваш поне според написаното в този пост от теб.

Засега мисля да ти отговоря само на един от въпросите.

Другото което е защо описаваш толкова настоятелно позицията на шморци?

Защото ги разбирам. Аз може да се каже че съм от така наречените от теб шморци. Никога не съм бил от най-силните характери камо ли пък лидер. Добре че последният ми клас ме научиха на самоирония(, за което съм им наистина изключително благодарен) иначе не се знаеше дали сега щях да ти пиша. Крил съм си емоциите си и съм обвинавал други за моите неуспехи само не и себе си. Вече знам че аз съм си виновен, но то пък голямата файда. Не може да кажеш от днес нататък ставам друг човек и да се промениш за секунди. Страховете са доста голяма бариера, а дори и според едно спорно проучване усещането при различните хора е различно и докато едни хора чувстват прилив на адреналин от тях други просто се сковават при мисълта за тях и не могат да продължат или поне им е почти невъзможно. За изграждане на характера са важни също обстановка, обкръжение, родители и т.н.
И най-важното. Знам как съм се чувствал в такова положение.

А иначе относно примера с майка ти дето даде....едно е да научиш един човек на знания пък съвсем друго на чувства. Колкото по несамостоятелен и/или неуверен в себе си е един човек толкова повече свиква с друг човек, който го води. Макар че понякога има и случаи, когато някои деца се привързват дотолкова към учителите си че създават едно трайно и постоянно приятелство с тях.

Иначе и мен понякога ме хващат нервите от такива работи, но като се сетя за себе си веднага се сещам и че е твърде лицемерно да се нервирам от такова нещо