kementari
02-02-2011, 02:01
По кълдъръмената улица,
все още неизмита,
минава с тежките си колела
клетката без никаква защита.
През прогнилите решетки
прокрадват се псувни,
забиват се като шамари
и оставят същите следи.
А вътре послушно си седи
изменник, чакащ тъй ужасното бесило,
спокоен, веднъж не възрази,
нито се помоли, нито пък крещи.
„Как искам аз да имам бич
и кожа кожата ми да разцепва,
ще стискам зъби, ще сподавя вик,
защото знам, че заслужавам.”
Ала мислите са по-жестоки,
това е бич единствено душевен.
Но грешката не може се изкупи,
дори с бутнатият стол пореден.
все още неизмита,
минава с тежките си колела
клетката без никаква защита.
През прогнилите решетки
прокрадват се псувни,
забиват се като шамари
и оставят същите следи.
А вътре послушно си седи
изменник, чакащ тъй ужасното бесило,
спокоен, веднъж не възрази,
нито се помоли, нито пък крещи.
„Как искам аз да имам бич
и кожа кожата ми да разцепва,
ще стискам зъби, ще сподавя вик,
защото знам, че заслужавам.”
Ала мислите са по-жестоки,
това е бич единствено душевен.
Но грешката не може се изкупи,
дори с бутнатият стол пореден.