osb0Rne
02-02-2011, 12:34
Здравейте,
Пх... Това е една дълга история, "написана" за кратко време. Ама не знам какво да правя, и за това реших да пиша тук.
Момче съм на 20години от София. Преди няколко дни се запознах с едно момиче от този форум. Беше "новак", но много ме влечатли с начина си на изразяване и мислене в различните теми. /Оттук се досещате може би, че това не ми е истинският профил, но прецених да си направя "нов", за да споделя./ Както споменах вече за момичето... Реших да ѝ пиша на ЛС и да ѝ искам скайпа. С малко нахалство от моя страна тя разбира се ми го даде. По начина ѝ на говорене/изразяване и мислене мислех, че е на поне двайсетина години, но когато започнахме да си пишем в скайп, тя ми каза, че е на 16. Замислих се, но това не ме спря да продължа да си общувам с нея. Все пак човек не съди само по обвивката, но и по вътрешността ѝ. Около 5-10мин не ѝ отговарях, ама после осъзнах даже какво постижение е да познаваш девойка на 16години толкова умна с различно мислене...После ѝ писах пак и така: разговори, шеги, закачки цяла нощ и по едно време тя милата ми вика "Много съжалявам ама аз ще трябва да ставам, да се оправям, че съм на училище." ОМГ...толкова гузно ми стана, но също така много се и радвах, понеже ми беше адски приятно да я слушам и разговарям толкова дълго време с нея. Което ме подсети да я питам къде учи и се оказа, че учи в училището, което аз завърших. Пожелах ѝ лек ден и излезнах от скайп.
Не минаха дори повече от 15минути, а аз дори не спрях да мисля за нея...викам си к'во ми става и защо е така...ям - мисля за нея, гледам филм - мисля за нея, къпя се - мисля за нея. Най-накрая реших да отида до училището ѝ. Отидох аз и видях, че всъщност класа ѝ има история (при моята бивша класна). Момичето, ще го нареча В. Не ме беше виждала, тоест не ѝ бях пращал снимка, само тя ми прати. Влезнах в часа им. Поздравих класната и я помолих да остана в часа. Седнах до В. Тя седеше и си рисуваше някакви неща в тетрадката (росува невероятно!) Беше толкова сладка, а така ѝ се спеше...Заговорих я, запознахме се и когато би звънеца ѝ казах всъщност кой съм. Извади еб*си уникалната усмивка. Каза ми, че съм луд и ме "помъкна" към дирекцията :D Всъщност отидохме да си вземе първата стипендия, за да ме черпи един дюнер. Помолих класната да я освободи от часовете ѝ и излезнахме. Опознахме се още повече и ми беше все по-приятно, и по-приятно, докато бях с нея. Стана време да си тръгва и реших да я закарам до тях. Пристигнахме не знам какво ми стана, по преди да слезе от колата я целунах, просто не се сдържах. Тя не ми каза нищо, освен, че ме благодари за превоза и слезна от колата. 30минути стоях пред блока ѝ без да си тръгна. По едно време телефона ми звънна беше тя. Извини ми се, че така е постъпила, но била много объркана. Имала си приятел от близо 2години, с който била се карала постоянно но преди няколко дни пак се сдобрили. Били от различни градове, но въпреки всичко, тя не искала да постъпва така. Пожела ми лек ден и ми затвори. Страшно ми се скапа настроението и се сдухах много...Какво да ви кажа, то не пита, когато дойде чувството. Харесвам я ужасно много въпреки че не е от най-красивите е един невероятно мил и разбран човек, с който се чувствам добре. За около ден и една нощ в чата я обикнах.
Как да постъпя? Ще я оплаша ли според вас, ако продължа да я търся? Как ли ще реагира тя след, като си има приятел? Ще ме отбягва ли вече след, като я целунах?
Толкова ми се иска, ако не повече, поне да не я губя, като приятел. Не знам, защо толкова прибързах, след като дори не я питах дали си има приятел, съвсем забравих, просто всичко в мен крещеше да направя това, което искам...а може би това бе голяма грешка...Как мислите?
:(
Пх... Това е една дълга история, "написана" за кратко време. Ама не знам какво да правя, и за това реших да пиша тук.
Момче съм на 20години от София. Преди няколко дни се запознах с едно момиче от този форум. Беше "новак", но много ме влечатли с начина си на изразяване и мислене в различните теми. /Оттук се досещате може би, че това не ми е истинският профил, но прецених да си направя "нов", за да споделя./ Както споменах вече за момичето... Реших да ѝ пиша на ЛС и да ѝ искам скайпа. С малко нахалство от моя страна тя разбира се ми го даде. По начина ѝ на говорене/изразяване и мислене мислех, че е на поне двайсетина години, но когато започнахме да си пишем в скайп, тя ми каза, че е на 16. Замислих се, но това не ме спря да продължа да си общувам с нея. Все пак човек не съди само по обвивката, но и по вътрешността ѝ. Около 5-10мин не ѝ отговарях, ама после осъзнах даже какво постижение е да познаваш девойка на 16години толкова умна с различно мислене...После ѝ писах пак и така: разговори, шеги, закачки цяла нощ и по едно време тя милата ми вика "Много съжалявам ама аз ще трябва да ставам, да се оправям, че съм на училище." ОМГ...толкова гузно ми стана, но също така много се и радвах, понеже ми беше адски приятно да я слушам и разговарям толкова дълго време с нея. Което ме подсети да я питам къде учи и се оказа, че учи в училището, което аз завърших. Пожелах ѝ лек ден и излезнах от скайп.
Не минаха дори повече от 15минути, а аз дори не спрях да мисля за нея...викам си к'во ми става и защо е така...ям - мисля за нея, гледам филм - мисля за нея, къпя се - мисля за нея. Най-накрая реших да отида до училището ѝ. Отидох аз и видях, че всъщност класа ѝ има история (при моята бивша класна). Момичето, ще го нареча В. Не ме беше виждала, тоест не ѝ бях пращал снимка, само тя ми прати. Влезнах в часа им. Поздравих класната и я помолих да остана в часа. Седнах до В. Тя седеше и си рисуваше някакви неща в тетрадката (росува невероятно!) Беше толкова сладка, а така ѝ се спеше...Заговорих я, запознахме се и когато би звънеца ѝ казах всъщност кой съм. Извади еб*си уникалната усмивка. Каза ми, че съм луд и ме "помъкна" към дирекцията :D Всъщност отидохме да си вземе първата стипендия, за да ме черпи един дюнер. Помолих класната да я освободи от часовете ѝ и излезнахме. Опознахме се още повече и ми беше все по-приятно, и по-приятно, докато бях с нея. Стана време да си тръгва и реших да я закарам до тях. Пристигнахме не знам какво ми стана, по преди да слезе от колата я целунах, просто не се сдържах. Тя не ми каза нищо, освен, че ме благодари за превоза и слезна от колата. 30минути стоях пред блока ѝ без да си тръгна. По едно време телефона ми звънна беше тя. Извини ми се, че така е постъпила, но била много объркана. Имала си приятел от близо 2години, с който била се карала постоянно но преди няколко дни пак се сдобрили. Били от различни градове, но въпреки всичко, тя не искала да постъпва така. Пожела ми лек ден и ми затвори. Страшно ми се скапа настроението и се сдухах много...Какво да ви кажа, то не пита, когато дойде чувството. Харесвам я ужасно много въпреки че не е от най-красивите е един невероятно мил и разбран човек, с който се чувствам добре. За около ден и една нощ в чата я обикнах.
Как да постъпя? Ще я оплаша ли според вас, ако продължа да я търся? Как ли ще реагира тя след, като си има приятел? Ще ме отбягва ли вече след, като я целунах?
Толкова ми се иска, ако не повече, поне да не я губя, като приятел. Не знам, защо толкова прибързах, след като дори не я питах дали си има приятел, съвсем забравих, просто всичко в мен крещеше да направя това, което искам...а може би това бе голяма грешка...Как мислите?
:(