PDA

View Full Version : Едип цар СПЕШНО



viktor35
02-03-2011, 12:39
Трябва ми спешно 1 епизод на едип цар :) за утре

prettyIdeath
02-04-2011, 11:25
Мм... не съм го чела, но дано това да ти свърши работа. От помагало е.
В трагедията “Едип цар” на Софокъл е описано една истинска човешка трагедия. В корените, на която стои бог Аполон, който за да покаже недоволството си и за да наложи своята воля предизвиква епидемии и безплодие в града т.е няма нарушаване на хармонията човек-свят, а по-скоро на човек-бог, въпреки че те могат да се разглевдат като синоними от гледна точка на античния човек.
Представата на античния човек за хармонията човек-свят, респективно човек-бог, се изразява в хармония с природата и природните сили. Също така и разбирателство с боговете, което се извършва чрез спазването на основни морални правила и избягването на действия предизвикващи божия гняв. А самата хармония се изразява в спокоен живот без болести и природни бедствия, също както и печеливши войни. Така дефинирали хармонията ние можем да кажем със сигурност, че тя е нарушена в трагедията “Едип цар”, където почти всички от тези фактори са разрушени.
Още от пъвите редове на тргедията личи, че нещо в града не е както трябва. Едип идва в града и първите му впечатления са “свещенни песни и стенания”. Също както в ада душите на грешниците са обречени на вечно мъчение, градът е изпълнен със “стенания”. Първото впечатление е, че злото причиноло тази болка надали има земен произход, защото не може един обикновен човек да причини толкова много страдание на толкова много хора.
После от думите на Едип “Без сърце ще съм,/ако не трепна пред това събрание.” Можем да си направим извода, че вида на хората е наистина плачевно и те явно страдат. Те са безсилни да направият нещо срещу силата предизвикваща тяхното страдание, иначе не биха се обърнали към царя си и не биха го извикали да дойде лично в града.
От думите на жреца по-нататък-“деца с крила безсилни още, грохнали/жреци(на Зевса аз съм жрец) и тия тук/отбор момци” личи сериозноста на положението в града. Дори и здравите момци и жреците, които могат да използват природните сили, са покосени от това бедствие и те самите страдат и се вайкат заедно с жените. Дори и тези хора не могат да се противопоствят на страданието.
По-нататъшните думи на жреца са напълно недвусмислени и потвърждават и конкретизират впечатленията, които имаме до тук. От тях става ясно, че града е в голяма беда. “Плодовете съхнат в нивите” и “мре добитъкът,/безплодни са родилните мъки на майките.”. Стези думи стават пределно ясни страданията на хората. Това е огромно бедствие, защото е попречено на човека да продължава своя род и да изхранва децата си. Основно задължение на индивида към своя вид и цел с първостепенна важност, осмисляща цялостното съществуване на организма. А по-предните думи на жреца, “да вдигне днес от тази бездна кървава”, ни навявам асоциаций със самия пъкъл. Всъщност точно тази невъзможност да изпълняват основните си приподни функии, кара хората да си мислят за пъкала като място където те ще трябва да прекарат вечния си живот като души, за наказание за неизпълнение на човешкият им дълг. Повторението на думата “загива” още повече засилва впечатлението за апокалипсиса в града. Още повече в града вилнее и страшната неизлечима чума, за която хората са си мислели, че се предава дори по погледа. Там още веднъж се споменава “преизподнята”, сякаш града се е првърнал във десети кръг на ада.
Така очерталата се дихарминичност в града поставя достатъчно сериозно изпитание пред Едип. Неговата намеса е изключително наложителна, защото от създалите се обстоятелства няма съмнение, че градът рано или късно ще изчезне от лицето на земята.