F_CK_all_I_need_is_U
02-03-2011, 20:23
не нзам кфо е тфа, нека другите да кажат ..
пироман
Гърлото ми изгорено е, думите ми парят, излизат на тласъци, в пламъци, силно димят и изгарят .. сърцето ми спряло е, сякаш е цялото в рани и не е от мене част, не изпрща кръвта до моите длани, изстиват ръцете ми час след час ..
гласът ми пресипнал е, над мен птица прелита и съм с пресъхнали устни червени, усещам как пожарът утихнал е, но е подпалил стрелите в мото тяло, жестоко, до болка опрени.
наоколо е тишина и няма логика аз пак да се запаля, отпивам глътка от момента – красота, а небето над мен се разтваря - няма ги отломките, а аз усещам отново своите пръсти, изчезва грозната фасада на лицемерие и страх,изникват стряскащо облаци гъсти от тях дъжд на слънчеви капки пада и превръща илюзиите в прах .
...аз обичам небето и да гледам право във теб, вместо маска искам да виждам детето, чиито очи ярко светят като щастие в свят от лед.неискреността ме стряска, дори когато е кристална .. мечтая за картина, в която всяка част от двамата да бъде реална .
навън е студено, но въпреки това си там, заповядай, запали си цигара, любими са ти, зная, ще поостана малко, да не бъдеш сам..ще се постарая..от устата ти излиза топла пара .. забързано вървиш по улици сини и през грозни кръстовища срещаш се с хора с различни становища, чувства и думи, някой те впечатляват, влюбваш се в други, към тях се протягаш, в последствие те нараняват, но недей да се впрягаш..те превръщат се във твое огледало и в сърцето ти се издигат, ти вярваш им, обичаш ги изцяло и бавно до най-съкровенното ти стигат, чупливите тайни разкриват и само секунда по-късно на хиляди режещи парченца се разбиват и право във гърдите ти се впиват.. веднъж. не повече, защото след този път е болезнено някой да се докосне до твоята плът. И с мен така е, но ти вярвам и това ти позволява.. не съм добра в това, дори не знам какво означава.понякога скучна ставам и съм винаги невзрачна и не знам дали ми се получава, но мисля че съм откровена и се моля да не съм прозрачна..... единствената дума е зелена .
ако си никотин, аз не се боря. когато в гърлото ми влиза черният дим аз ще се давя, ще спра да говоря , но няма да забравя че ти всъщност ме чуваш в обърканото ти съзнание съм аз и не можеш да се скриеш зад здрав стоманен параван, защото ти ме палиш и аз продължавам.. в мислите на пироман.
пироман
Гърлото ми изгорено е, думите ми парят, излизат на тласъци, в пламъци, силно димят и изгарят .. сърцето ми спряло е, сякаш е цялото в рани и не е от мене част, не изпрща кръвта до моите длани, изстиват ръцете ми час след час ..
гласът ми пресипнал е, над мен птица прелита и съм с пресъхнали устни червени, усещам как пожарът утихнал е, но е подпалил стрелите в мото тяло, жестоко, до болка опрени.
наоколо е тишина и няма логика аз пак да се запаля, отпивам глътка от момента – красота, а небето над мен се разтваря - няма ги отломките, а аз усещам отново своите пръсти, изчезва грозната фасада на лицемерие и страх,изникват стряскащо облаци гъсти от тях дъжд на слънчеви капки пада и превръща илюзиите в прах .
...аз обичам небето и да гледам право във теб, вместо маска искам да виждам детето, чиито очи ярко светят като щастие в свят от лед.неискреността ме стряска, дори когато е кристална .. мечтая за картина, в която всяка част от двамата да бъде реална .
навън е студено, но въпреки това си там, заповядай, запали си цигара, любими са ти, зная, ще поостана малко, да не бъдеш сам..ще се постарая..от устата ти излиза топла пара .. забързано вървиш по улици сини и през грозни кръстовища срещаш се с хора с различни становища, чувства и думи, някой те впечатляват, влюбваш се в други, към тях се протягаш, в последствие те нараняват, но недей да се впрягаш..те превръщат се във твое огледало и в сърцето ти се издигат, ти вярваш им, обичаш ги изцяло и бавно до най-съкровенното ти стигат, чупливите тайни разкриват и само секунда по-късно на хиляди режещи парченца се разбиват и право във гърдите ти се впиват.. веднъж. не повече, защото след този път е болезнено някой да се докосне до твоята плът. И с мен така е, но ти вярвам и това ти позволява.. не съм добра в това, дори не знам какво означава.понякога скучна ставам и съм винаги невзрачна и не знам дали ми се получава, но мисля че съм откровена и се моля да не съм прозрачна..... единствената дума е зелена .
ако си никотин, аз не се боря. когато в гърлото ми влиза черният дим аз ще се давя, ще спра да говоря , но няма да забравя че ти всъщност ме чуваш в обърканото ти съзнание съм аз и не можеш да се скриеш зад здрав стоманен параван, защото ти ме палиш и аз продължавам.. в мислите на пироман.