Необяснимо...

[thenotebook]

Всъщност не знам защо пиша темата, не очаквам помощ или състрадание. По-скоро не ми останаха приятели, с които да споделя, а толкова имам нужда да кажа, да викам...колко зле се чувствам. Не знам дали ви се е случвало просто да не знаете на къде да тръгнете... Толкова празна се чувствам. Събуждам се сутрин без никакво желание да стана от леглото, иска ми се просто да спя, да спя...и да не сънувам. И всичко това заради един глупак, който не може да спре да си играе с чувствата ми. Колко банална история, нали? Просто се чудя как допуснах един мъж да ме съсипе до толкова. Нямам обяснение! Бяхме заедно няколко месеца, а сега ми се струва, че не мога да дишам при мисълта, че не е до мен. Преди не се спирах вкъщи - ходех на бар, на кино, на театър, навсякъде... Сега не искам да правя нищо. Понякога чак си мисля, че ми е добре да се самосъжалявам. В редките случаи, когато излизам с приятели, се правя на щастлива. Мразя да изглеждам слаба в очите на хората! Чувствам се жалка заради това, че допуснах да се срина до толкова. Никога не съм вярвала, че мога да стигна до тук заради мъж. Просто се надявам времето наистина да лекува. Но се съмнявам! Просто искам една вечер да заспя без да мисля за него, да се събудя и да си кажа "Преживях го! Днес ще бъде хубав ден!". И само се чудя...кога ще се случи това...

[nepowtorima]

С времето ще отмине.. Не мога да ти кажа или да те накарам да спреш да мислиш за него, защото просто няма как да стане... С времето всичко един ден ще остане блед спомен на твое страдание...

[krissy7]

Случва се на всеки . Колкото и да ми е неприятно да ти го кажа трябва да го изживееш със сълзите и с всичко . Такъв е живота . Ще ти мине . Ама няма да е много скоро предполагам . Общувай с други момчета , знам , че няма да го забравиш ама поне можеш да си насочиш чувствата към някой друг . Излизай . Недей да оставаш сама . Късмет :-)

[notlike]

Ще се изядеш отвътре. Ако питаш мен, хвърли тази енергия в спорт, примерно бягане в някой парк? Ще ти се отрази добре, като слушаш и музика, която те прави силна, а не някакви депресиращи песни. Мисли позитивно и напред.

[jghgh]

Розови филмчета, шоколад, четене на позитивна психология и всякакви лигави статии "как да продължим напред", след което надъхване "Абе аз как мо'а да седя и да рева за то'о?!" и хвърляне на усилията (и шоколада) в нещо полезно - спортът не е единствената алтернатива, но е добър избор. Курс по език или някакво изкуство също действат освежаващо.

Сега като си свободна имаш време да се усъвършенстваш духовно и физически и да научаваш нови неща, както и да се отдадеш на занимания, които те влекат и са ти приятни - някакво хоби, които ти е интересно и поглъща времето и вниманието ти. Ще се чувстваш по-добре, ако не мислиш 24 часа за него 7 дни в седмицата, затова си уплътнявай времето.
И е безсмислено да се бориш с тъгата. Тя сама ще мине. Бори се по-скоро със самосъжалението и забатачването.
За нещастие и аз съм склонна да го правя, но не е добре.


Успех, мацко, и сега е моментът да търсиш удоволствия и да им се наслаждаваш - и физически, и психически. Успокоявай се с вкусни храни, като разбира се ги ядеш с мярка и преди 18 часа напр., ходи на кино, купувай си дрешки, гримирай се без повод и т.н., но най-вече си намери хоби или курс по нещо, което те влече - сега е моментът да се надграждаш. Като задобрееш в начинанието, и самочувствието ти ще се покачи, и тонуса, и духа, и ще спреш да мислиш за то'о коч.

Успех.

[VaMpiRKaTaaa]

Ще ти трябват няколко месеца за да ти мине.
Прави това,което обичаш.
Излизай.
Търси нови запознанства.

[Deni9688]

ще ти мине и аз бях така с последния минаха 2 или 3 години докато го забравя,но ще мине няма къде да иде :) :) :)