Fickle
02-06-2011, 16:24
Не съм вярвала, че ще обичам така... Сърцето от камък внезапно се превърна в огнена топка.. топка, която чака съвсем малко натиск за да избухне и да помете всичко със себе си...
Сърцето от камък и невидимата стена, които ме деляха от любовта бяха най-прекрасното нещо, което ми се е случвало. Да обичаш е велико до една степен, когато ти отвръщат със същото, но да обичаш студено сърце е най-жестоката болка, която никога няма да преживееш-просто ще свикнеш със нея.
Любовта превръща силния характер и човек в невероятно слаба утайка, която се нуждае от капка обич за да не се разпадне. Както падат листата на изсъхналата роза така падат и моите сълзи в момента, защото няма какво да ги крепи. Буйният огън в мен започна да тлее и малко по малко напълно изгасва. Струва ли си да дариш своята душа, цялата си любов и нежност на едно същество, което видимо не го заслужава, но само ти не мислиш така.. Има ли смисъл да изпитваш чувства, които винаги водят до безкрайна болка .. ?
Сърцето от камък и невидимата стена, които ме деляха от любовта бяха най-прекрасното нещо, което ми се е случвало. Да обичаш е велико до една степен, когато ти отвръщат със същото, но да обичаш студено сърце е най-жестоката болка, която никога няма да преживееш-просто ще свикнеш със нея.
Любовта превръща силния характер и човек в невероятно слаба утайка, която се нуждае от капка обич за да не се разпадне. Както падат листата на изсъхналата роза така падат и моите сълзи в момента, защото няма какво да ги крепи. Буйният огън в мен започна да тлее и малко по малко напълно изгасва. Струва ли си да дариш своята душа, цялата си любов и нежност на едно същество, което видимо не го заслужава, но само ти не мислиш така.. Има ли смисъл да изпитваш чувства, които винаги водят до безкрайна болка .. ?