PDA

View Full Version : Изживяно ли е детството ви?



Jeuelle
02-07-2011, 17:37
Повлияна съм от тема в друг раздел и за това реших да ви попитам :)..

Какво беше вашето детство? До кога продължи? Имаше ли преломен момент на промяната или всичко стана постепенно? Мислите ли, че трябва да се изживее всеки детски, луд, необмислен момент и, че за всяко нещо си има време... Бързахте ли да пораснете?

Много хатоично си зададох въпросите, но исках да ги напиша възможно най-бързо ,защото ми е интересно, какви ще са отговорите :)

semantics
02-07-2011, 18:13
Тъкмо одеве прочетох коментарът ти в "другата" тема. Повлияна си, да, но разбирам интереса ти.

Сега като се опитвам да си опиша детството осъзнавам колко ми е трудно да го направя, всъщност. Не защото е било нещо ужасно, а точно защото е мъчно да го отгранича като етап от живота ми, различен от други, по-скорошни етапи.

Може би причината за това е, че аз съм дете на родители, които са част от онова поколение на прехода, което изтърпя всичките му последствия от първа ръка - учили са при едни обстоятелства, а трябва да се реализират в други, като пример за сериозно последствие от прехода. Заедно с родителите си и като част от семейството, докато пораствах, бях участник в преследването на семейното щастие, което преследване също мина под знака на последствията от прехода. Няма да изпадам в лични подробности.

Но детството ми протече на различни места, с различни емоции, с различни уроци. Като се обърна назад, вярвам, че е било за добро. Този факт, добавен към настоящото ми динамично ежедневие и работа сякаш направиха така, че порастнах поетапно, но доста бързо, мисля. Чувствам се подготвен за немалко житейски несгоди, макар да знам, че има много повече такива, за които не съм и може би няма да бъда, докато не ги срещна.

Но не съм бързал да порасна. Просто живеех и се учех от живота (и продължавам, разбира се), както го прави всяко дете и млад човек и днес. Ще ми се да споделя мое виждане по въпроса за това, дали все пак децата днес порастват прекалено бързо.
Това, че някой 15 годишен иска да работи, не значи, че той бърза да порасне. Порастването не става, защото го искаш и каквото и да правиш, просто трябва да минеш през някои неща. Децата днес може и по-бързо в сравнение с преди 20 години да започват да изглеждат мъже/жени, но това не ги прави такива. Може и по-рано да започват да се държат като мъже/жени, но и това не ги прави такива. Ако оставят впечатление за по-големи, отколкото са или желаещи да изглеждат по-големи отколкото са, това не е защото действително успяват да са.

Причините да оставят такова впечатление са, че обществото ни зарязва своите деца прекалено рано. На много нива и в много сфери на живота си децата просто несъзнателно чувстват необходимост да се възприемат като по-възрастни, защото трябва да оцелеят в личностен и социален план. Без да разбират, започват да се стремят към модели (всякакви), идващи от възрастните хора, вместо да остават в своя детски свят. В този смисъл, "детският свят" на съвременните деца може да е различен от преди, може да ни харесва или не, но той си остава детски, защото е на децата. А дали е детски по своето съдържание... Ако отговорът е "не", вероятно има от какво да се притесняваме.

Доста си пописах, надявам се е имало смисъл.

Lestat357
02-08-2011, 00:03
Хубав аватар.

Мога да го разделя на два периода условно. „Преди” и „след”. Какво точно предизвика „след” го считам за твърде лично, за да го драскам свободно из интернета.. Най-общо: неочаквана загуба на близък роднина. В следващите два параграфа ще се опитам да резюмирам. Не съм достатъчно буден в момента, за да изразя по-ясно мислите си, ако бях, нямаше да съм тук обаче.>

Преди.. беше красиво да! Безгрижно, може би прекалено хубаво на моменти. Никакви липси в какво да е отношение. Около седмата ми година започна постепенно да се променя. До деветата ми обаче (месец и малко по-рано), все пак бях поне спокоен. Разбирах се идеално със съучениците си, пътувах често навсякъде, хората които обичах бяха близо до мен. Които не бяха, правеха всичко по силите си спрямо обстоятелствата (които в тогавашна България бяха доста различни). Бях щастлив, бях доволен, бях съвсем обикновено, леко разлигавено хлапе. В даден момент започнах да предусещам, че нещо скоро ще се промени и то доста сериозно. Е, нямаше как да предположа колко генерална промяна ще последва и какво ще повлече със себе си.

След?... Няколко години Ад. За мен не преувеличен, ще остана по-лаконичен тук. Рязка промяна на всичко, недружелобност, „сблъсък с реалността”, но прекалено ранен, крайна „родителска” безотговорност и така нататък. Изтърпях го за известно време, намерих сили да избягам (буквално) и да се откъсна. Последиците от това също не закъсняха. Но все беше по-добре, определено.

Последваха „тийнейджърските години” ранни и късни. Порядъчно различни от тези на околните. Поради тривиални причини. Постепенно нещата се поуталожиха. Научих се да се адаптирам, а го дооформих това умение едва последните две години. Твърде много пропуснати възможности, така бих обобщил. Голяма част от тях свързани с липсата на средства. Погледнато отстрани със сигурност звучи доста повърхностно последното, за мен е без значение обаче.

Последние пет-шест години? Те са най-шарени. Не мога да ги обобщя толкова лесно и сбито. Най-напред наивност и „велика глупост”, след това сблъскване с всички възможни последици от грешките в низ. И най-сетне стигнах до ценни изводи самичък, хъх. Ценни за мен, не претендирам за универсалност. Отново предимно гадни моменти последната година и малко. Тестващи издръжливостта ми ежемесечно, дори ежеседмично. Сътворих си и някои измамно-красиви спомени. През призмата на времето, доста последици от тях. Все пак не съжалявам. Проявите ми на слабост драстично намаляха. На наивност също, ще ми се да вярвам. Изгубих ценно време в една посока, но понатрупах опит в друга. В обратен ред, щеше да бъде по-добре обаче, щеше да ми причини по-малко проблеми към момента на писане. Опитът си е опит.

Не съм бързал да порасна, никой не ме е питал.) Допреди година периодично се случваха доста непредвидени неща, доста „различни” и „нестандартни”, отново спрямо общото, не_приятни. Неприсъщи отговорности и така нататък. Градивно е обаче - по-рано, по-добре.

/Нещо не ме радва как се получи, ала ще го публикувам така, не е като да е поставена високо летвата точно тук. Ще ми бъде интересно тази тема да я заредя повторно.