PDA

View Full Version : Есета и съчинения



VaMpiRKaTaaa
02-12-2011, 13:35
Ако ви трябват есета,съчинения и преразкази,пишете тук.
Само кажете на кое произведение.

mmiimmii96
02-12-2011, 15:14
на мен ми трябва пример за интерпретативно съчинение на тема Невъзможната любов по време на война трябва ми колкото да започна по повестта Крадеца на праскови

VaMpiRKaTaaa
02-12-2011, 16:12
на мен ми трябва пример за интерпретативно съчинение на тема Невъзможната любов по време на война трябва ми колкото да започна по повестта Крадеца на праскови
ВИЖ ТУК (http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=79821)
Виж и това
Любовта в условията на войната според повестта "Крадецът на праскови"

Увод:

Повестта на Емилиян Станев "Крадецът на праскови" оставя трайни следи в съзнанието на читателя, защото го вълнува и подтиква към размисъл по една от най-многопосочно тълкуваните теми в човешките взаимоотношения - любовта. Романтичната любов и нейната трагична развръзка са разказани в контекста на времето, което жестоко ограничава личния избор на човека. Съдбата на героите в повестта е част от безкрайното човешко страдание, предизвикано от болестите, насилието, глада и смъртта. Сред тази отчайваща безпреспективност на света, в който живеят героите, се ражда тяхната светла,чиста и преобразяваща ги любов.


Теза:

В края на лятото, когато плодовете са зрели и примамливи, един гладен военопленник се промъква в лозето на коменданта на града. Така се осъществява съдбоносната среща м/у някогашния учител по музика Иво Обретенович и интелигентната и красива съпруга на градоначалникът Михаил. Симпатията м/у двамата бързо прераства в силно, разтърсващо, страстно и изпепеляващо чувство . Магията на любовта ги обгръща и сякаш събужда техните души с желанието за нов живот.

Изложение:

Пътят към желаното щастие е сложен и мъчителен. Елисавета започва да преосмисля живота си, както и онези обстоятелства в него, с които по задължение е трябвало да се съобразява дълго време. Съпругът й е главна фигура в нейния дотогавашен свят, изцяло съобразен и подчинен на общественото мнение във все още запазилия патриархалните си нрави провинциален град. Тя се е пригодила по неволя към маниерите и към войнишкото битие на своя съпруг, но сега вижда в него "виновникът за пропиленият й живот". Сръбският военопленник, гладен, изтерзан, започва да изглежда в съзнанието й като мъченик. Човешкото страдание я прави дълбоко съпричастна към участта на пометениет от стихията на войната хора. Образът на военопленника вече е проникнал в съзнанието й. С трепетно очакване и надежда героинята жадува да го види отново. Дълго стаяваната потребност от любов и от щастие избликва неудържимо и още повече засилва неудоволетворението й от безрадостните години на съпружество, което дори не я е дарило с деца. Краткият разговор м/у нея и пленника визират само външните детайли на социалния статус на двамата, напомняйки за временната им социална неравнопоставеност в момента. Елисавета нито за миг не е освободена от мисълта, която е плод единствено на стеклите се обстоятелства, че е жена на полковника, а Иво Обретенович е един от тези, които мъжът й отказва да счита за хора. Това предопределя трагизма на връзката й с него. Любовта м/у тях трябва да остане и остава тайна, но тя й дава повод за дълбок самоанализ. Любовта се оказва по-силна от войната. Тя възвисява героинята и й помага да открие смисъла на живота си . До суровия си съпруг, Лиза може да очаква с примирение приближаващата старост, но с Иво тя се преобразява. Трагичната развръзка в повестта става е една "съдбоносна вечер". В последните дни на войната ординарецът застрелва Иво, а Елисавета се самоубива. Сякаш чрез физическата си гибел те съединяват душите си завинаги. За Елисавета и Иво любовта е едновременно свобода и право на избор, макар да им е отсъдено да я защитят с цената на живота си . Погубващата любов на двамата влюбени вдъхва повече оптимистично и светло чувство, отколкото отчаяние и невяра.

Заключение:

В повестта "Крадецът на праскови", Емилиян Станев ни убеждава и ни доказва,че без любов, свобода и щастие човекът не може да бъде човек!





Повестта “Крадецът на праскови” е една от своеобразна реликва на българската литература, написана от Емилиян Станев. В нея авторът разказва за една невъзможна любов между героите Иво Обретенович и Елисавета. Любовта между тях е невъзможна, защото е разделена от войната, от съпруга на Елисавета и от времето, в което живеят, но то друга страна е красива самите пречки я правят истинска, пълна с нежност и с искренност...
Повестта “Крадецът на праскови” е една от своеобразна реликва на българската литература, написана от Емилиян Станев. В нея авторът разказва за една невъзможна любов между героите Иво Обретенович и Елисавета. Любовта между тях е невъзможна, защото е разделена от войната, от съпруга на Елисавета и от времето, в което живеят, но то друга страна е красива самите пречки я правят истинска, пълна с нежност и с искренност.
Любовта на Елисавета към Иво е естествен резултат от много фактори. Тя се влюбва в сръбският военопленник и него истинската любов, която никога преди това не е изпитвала. Магическата любовна сила променя ценностните критерии на Елисавета. Сантименталният й съпруг се превръща в олицетворение на войната, в причина за загубената младост и това я изпълва с гняв, прерастващ в невъзможност да му бъде простено всичко това.
Всяка среща между влюбените е празник за душата, тържество на доброто и прекрасното. Погледът на Обретенович обхваща и замайва Елисавета, подобно раздвижено то вятъра пространство и тя не може да се владее, защото силно е привлечена от младия мъж. Неговото отсъствие я кара да се чувства самотна и тъжна, сякаш липсва част от нея. Тази силна любов я раздвоява, разкъсвана от гордост и срамежливост. Усещането за неочаквана близост с човек, дълго стоял в мислите й, прераства в истински копнеж. Радостна светлина струи от очите на Иво. Те са пълни с неизживени чувства. Елисавета осъзнава, че “никой не беше я поглеждал така всеотдайно, так пламенно, с такъв предан и жадуващ поглед, в който нямаше никакво смущение и никаква прикритост”. Това я магнетизира и кара всяка клетка от тялото й да затрепти. Докосването на ръцете за двамата е като преминаване на електрически ток, а с жадните трепетни устни любовта добива мощ, противопоставяща се на всичко и всички.
В Елисаветовата душа се ражда непознато чувство на страст, радост и щастие към военопленника. Тя непозната за себе си:”вярващо, любещо и ликуващо същество, което отхвърля нейният разум и желае да живее свободно и щастливо”. Новото чувство е като възраждане, провокирано от всемогъщата магия на любовта. Затова Елисавета омаляла и прехласната, тя се отдава с цялото си тяло и душа, като за пръв път на този мъж, “алчна към всеки миг от тия два часа”, подарени им от съдбата.
Всичко, което се случва променя влюбената жена, тя се чувства по-силна, предоставя й се втора възможност за живот, сега светът за нея е по-различен, по-магичен, по-красив. Изпълнена с увереност в силата на своите чувства , Елисавета е готова да отстои полученото щастие с цената на всичко. Тя мечтае за бъдеще, с пленника, но не може докрай да заглуши гласа на съвестта си, свързана с миналото и съпруга й.
Любовта между Елисавета и Иво Обретенович, макар и невъзможна е истинска, изпълнена с красота и доброта, която никога няма да бъде победена и ще надживее времето.





ЕДНА НЕВЪЗМОЖНА ЛЮБОВ СРЕД УЖАСИТЕ НА ВОЙНАТА-“КРАДЕЦЪТ НА ПРАСКОВИ”, Ем. Станев
/ЛИС/
Повестта “Крадецът на праскови” потапя в един непознат свят на живота от първите десетилетия на ХХ век, когато страната ни е част от големия военен театър на три войни.
Върху тази плоскост Емилиян Станев разгръща разказа за една силна, внезапна и невъзможна любов.
Съпругата на полковника и сръбският военнопленник търсят сред този нажежен свят правото си да направят невъзможното възможно и това ги превръща в силно драматични, фатални герои. Погледнато от зрителния ъгъл на разказвачите, тази любов е неосъществима, поради множеството прегради, които издигат статуса на героите, морала, времето и конкретната обстановка. Но и за Лиза и за пленника тази любов е жизнено необходима.
За жената на полковника любовта като чувство е ново и непознато и затова тя така неистово се стреми към нея. “Нейният съпружески живот не бе щастлив. Полковникът бе суров човек и неговият сприхав характер стана причина тя да се чувства самотна и преждевременно остаряла(…)Брачният й живот премина между три войни(…)Тя помнеше само няколко хубави дни от техния брак”.
Авторът подробно разказва за миналото на героинята си с едничката цел читателят да усети, че тя има правото да получи тази невъзможна любов.
В живота си Елисавета е вършила всичко под диктата на моралните убеждения на класата си. За героинята бракък й е формален-тя не обича мъжа си, няма деца и това я прави силно нещастна:”В самотните часове, които прекарваше всеки ден, тя изпитваше най-силно това неизказано чувство на отчаяние и малоценност, което измъчва безплодните жени пред прага на старостта.”
Така съвсем естествено на мястото на липсващата съпружеска любов, като закъснял повик на плъттта, като спирачка в хода на времето и заместител на скуката и чувството за обреченост, се появява любовта й към Иво Обретенович. Тази внезапна любов я съживява, тя едновременно се съпротивлява срещу нея и я търси. Моралът й диктува въздържание, достолепност, господарска гордост, а обезсмисленият й живот я подтиква към изневяра.
Връзката със сръбския военнопленник я променя дълбоко. За първи път тя усеща свободата и щастието да обичаш и да си обичан. “Трябва да ви е леко на сърцето-човек се подмладява, когато душата му е свободна”-казва възрастната прислужница, интуитивно усетила промяната в господарката си. Дори съпругът й вижда преобразяването в походката, сякаш се е подмладила. Но докато другите констатират промяната с укор, Елисавета е истински щастлива:като младо момиче тя предпазливо избира времето за срещи в промеждутъците от няколко часа следобяд, когато е напълно сама. На оградите с бодлива тел и всякаква сигнализация, измислена от сприхавия офицер, двамата влюбени противопоставят естествената защитеност на терена: “Тя го чакаше на двадесетина крачки до дюлите, в напуснатото, засадено с черничевите дървета място, където растеше грамадна липа(…)Мястото оставаше скрито, тъй като черничевите дървета го прикриваха отвред.”(Войната и епидемията от тиф са също реални прегради за чувство като любовта, но за Лиза и Иво тези два фактора от пречки се превръщат в добра възможност. Без войната и без епидемията, те никога не биха се срещнали.
Неочакваната любов осмисля живота на Лиза: “Усещаше, че се изпълва със самоувереност. Не, тя нямаше да спре пред нищо. Когато войната свърши, ще тръгне подир човека, когото обича, без да се колебая”
Развръзката настъпва неочаквано, така, както и започва-пленникът нарушава уговорката и в “нощ, светла като ден”, се промъква в лозето на полковника. Воден може би от горещото желание да се сбогува, той става жертва на прекомерния риск и на огромната си любов. Настъпва най-драматичната нощ за Елисавета-човекът, когото истински обича, става жертва на собственическата страст на съпруга й. Привидно всичко е върнато там, откъдето започва. Но за съпругата на полковника светът се е преобърнал. Тя не може да живее така, както иска, а и не иска да живее така , както може. Затова тя последва съдбата на своя любим.
Така в крайна сметка невъзможната любов отново побеждава. Красотата на тази любов изпъква ярко на фона на нечовешките условия, в които се осъществява-войната епидемията, сушата, жестокия бит. Дали тази любов е невъзможна е въпросът, на който читателят търси дълго отговор, след като затвори и последната страница на произведението.

VaMpiRKaTaaa
02-12-2011, 16:15
Виж и това:
Една невъзможна любов сред ужасите на войната
Повестта “Крадецът на праскови” на Емилиян Станев е драматичен разказ за една обречена любов сред ужаса и страданието на военното време. Идейният замисъл на творбата е свързан със смисъла на човешкото щастие. Щастие, което е невъзможно да бъде изживяно по време на войната.
Интересен е фактът, че авторът обособява трима разказвачи. Млад “автор”, който всъщност е младият човек, завърнал се в родния си град. Вторият е старият учител, чиято вила е съседна на полковнишкото лозе, а третият е “всевиждащият автор”, който ни прави свидетели на интимните преживявания на героите и разкрива мотивите за постъпките им.
Заглавието на творбата има дълбок идеен смисъл, свързан със символиката на прасковата. Чрез нея авторът ни показва зрялото у човека и стремежа му към пълноценно щастие.
Повестта представлява ретроспекция на вече минали събития, за които писателят започва да разказва чрез природно описание. То играе ролята на въведение и подготвя читателя за следващите събития.
Атмосферата в Търново е под влияние на войната, а умореното небе и неизвестността са най-точно обвързани с нея. На фона на тази тежка война изпъква образът на Елисавета, изобразен чрез романтично-реалистичния стил. Героинята е била най-красивата и желана жена в Търново. Всеки, който я види, запаметява образа й в съзнанието си. Тя има магнетична красота. Неслучайно обаче авторът я определя като ужасяваща, защото е нереална в ужаса на войната. Тя е изненадваща за грозния свят наоколо и затова е обречена да не съществува дълго в него. Описанието на Елисавета е “поетично”, то въвежда вътрешен драматизъм чрез лирически мотиви.
Авторът разкрива образа на героинята като потомка на видно, но обедняло семейство. Затова тя се омъжва за човек с високо обществено положение. Елисавета се е съгласила на този брак, защото спазва принципите, в които е била възпитана. Тя обаче не е щастлива, защото в душата й се таи нуждата да има деца - едно от най-важните неща, осмислящи живота. В такъв момент я връхлита любовта към Иво - любов, която я кара да се чувства свободна и щастлива.
В началото Елисавета не гледа на Иво като на мъжът, който ще събуди у нея тези чувства. Неугледният му вид предизвиква съжалението й и нейните чувства не прекрачват границата на милосърдието. Преди да срещне пленника, героинята е наясно със своята съдба. Тя не се страхува да признае собствената си вина, че е пропиляла живота си. Затова тя не може да се влюби толкова лесно. Но Иво провокира любовта й, която идва по-късно и води до психологическата промяна у Елисавета, намираща се в основата но творбата.
Героинята вече намира щастие, открива красотата на дълбокото искрено чувство. Но тази любов води до всепоглъщащата й омраза към мъжа й. Тя го е мразила цял живот, защото вижда, че с него не може да намери щастие. Но когато то я спохожда, ненавистта се засилва. Елисавета смята, че той е виновен за пропиления й живот. Тази омраза е двойно по-силна, защото чрез нея героинята опитва да се пребори със собствената си вина.
Елисавета има право на избор два пъти. Първият път избира да се омъжи за полковника, а вторият път избира любовта. Но тази любов влиза в противоречие с обстоятелствата, които я правят невъзможна. Между героите съществуват непреодолими прегради. От едната им страна е нуждата от свобода и щастие, а от другата - отговорностите към семейството и обществото. Този конфликт засилва драматизма на ситуацията. Към него се прибавят човешките предрасъдъци и омразата наоколо, превърнала се в лична ненавист. В такива обстоятелства любовта на героите е невъзможна.
Авторът характеризира по косвен начин поведението на Иво - чрез описанието на войната и епидемията. Прави впечатление, че той е наречен по име само два пъти. В цялото повествование е наричан “пленника”, тъй като истински човек в него вижда само Елисавета. Интересен е фактът, че преживяванията му не са представени с подробности. Акцентът е поставен върху духовната му извисеност, върху неговата емоционалност, чувственост и непосредственост. Той е “крадецът на праскови”, който за Елисавета се превръща в крадец на любовта. Най-широко обаче е застъпено описанието на любовното чувство у него, неговите прояви на нежност, всеотдайност и уважение към своята любима. Не се страхува да покаже чувствата си, следва поривите на сърцето си, като по този начин пренебрегва реалните опастности.
Една такава реална опастност в отношенията на двамата се явява ординарецът, който също не е останал безпристрастен към красотата на господарката си. Неговата любов е странна и тайна, защото не може да бъде споделена. Той става неволен свидетел на тяхната връзка. Елисавета усеща напрежението между тях и презрението му към Иво, станало причина за смъртта на пленника. На пръв поглед ординарецът застрелва Иво, изпълнявайки заповедта но полковника, но тя се явява просто улесняващ фактор за него и чрез нея той оневинява себе си за убийството.
Елисавета знае за заповедта на мъжа си, но остава с него докрай в колибата, в брачното ложе, въпреки че мечтае за момента, в който ще тръгне с Иво. Тя няма как да не се съобрази с обстоятелствата и това я кара да изпитва вина. Именно тя я тласка към самоубийство. Героинята счита себе си виновна за смъртта на Иво, защото има съмнения, че е можела да я предотврати. Мисълта, че не го е опазила, я кара да се чувства най-грешния човек на света. Разбира, че е сторила грях и избира достоен начин да си отиде от този свят. Моментът да направиш равносметка на живота си присъства в смъртта и на двамата. Те имат отговорности, но ги пренебрегват - опитват се да откраднат щастие в тези тежки времена. Нравствена кражба с драматични последици.
В жертва на тези обстоятелства се превръща полковникът. Той е пламенен родолюбец, вярващ в силата на българската армия, но е опустошен нравствено от войната. Тя го превръща в суров човек. Но той обича Елисавета по свой начин и ще страда за нейната смърт. Единствената му вина е, че забравя, че живее извън окопа и пренася войната в живота си.
Много от мотивите, оформящи сложния възел на драматичните противоречия, са изразени с описания. Присъстват темите за войната и омразата между хората, но и тяхната надежда за по-добро бъдеще. Има подробни описания на военните действия, чрез които се отразява съдбата на героите, както и образът на злото в изображението на епидемията. Има я цялата несправедливост на живота, но и силата, с която Елисавета и Иво надмогват тази несправедливост и дават израз на авторовата идея за извисяване на човешкото.
В повестта “ Крадецът на праскови ” Емилиян Станев ни прави свидетели на една дълбока и всепоглъщаща любов. Но и невъзможна, защото се поражда в едно тежко време, в което не може да съществува. Въпреки това авторът успява да ни представи една мечта за свят, в който силата на човешката любов може да преодолее предрасъдъците.

bonibon996
03-16-2011, 19:50
Спешно ми трябва интерпретативно съчинение на тема:
1."Крадецът на праскови"-повест за възражнащата сила на любовта или
2.Героите на повеста "Крадецът на праскови" между пленничество и свободата..Моля ви трябва ми спешно.. :-# 8-[ 8-[ 8-[ 8-[ 8-[ 8-[ 8-[ 8-[

VaMpiRKaTaaa
03-18-2011, 05:17
2.Героите на повеста "Крадецът на праскови" между пленничество и свободата..Моля ви трябва ми спешно
Борбата за свобода и щастие в повестта ‘Крадецът на праскови’ от Емилян Станев
Повестта ‘‘Крадецът на праскови’’ разкрива уменията на Емилиян Станев да създава колоритни женски образи , изразяващи ярко, но ненатрапчиво женската красота . Това той постига в една от най-хубавите си творби .

Свободата и щастието са две от най-важните ценности в живота на човек . Срещу тях застават закостенелите разбирания на патриархалния свят от 19 век . Чрез образите на Елисавета и Иво писателят ни прави свидетели на омразата , която цари наоколо . За младите хора няма да бъде лесно да се борят за своята любов ,но поривът за щастие ги кара да не губят силите си . Те изпитват нуждата да бъдат щастливи и свободни , но от другата страна са отговорностите към семейството и обществото . Въпреки това невъзможната любов побеждава .

Повестта ‘’Крадецът на праскови’’ пресъздава атмосферата в дома на Елисавета и полковника. Тя е спокойна , лишена от обрати . В нея всичко се случва по реда си . Авторът използва предимно описания на обстановката и персонажите .

Главната героиня има не лека съдба -нейното семейство е обедняло и то я подтиква да загърби любовта , за да търси мъж , с когото да сключи брак по сметка . Елисавета бързо намразва съпруга си , защото между тях няма чувства : ’’той беше виновникът за пропиления й живот ’’. Младата учителка не може да се раздели с полковника , защото не е възпитана по този начин . Тя от малка е научена на ‘’тогавашния непреклонен , прост и жесток морал’’.Двамата нямат общи теми на разговор . Това най-ярко проличава при мнението им за пленниците . Елисавета мисли, че те са хора като останалите , но старият полковник не се трогва от думите й, ’’смятаийки ги за даскалски приказки’’ . Брачният съюз между двамата не дава своите плодове, защото тя е бездетна . Една от най-важните страни на брака не е спазена , а като прибавим към това и липсата на диалог и разбирателсво между двамата съпрузи , то техният живот се обезмисля непрекъснато . Героинята таи дълбоко в душата си чувство на отчаяние и малоценност. В часовете на самота , които тя прекарва всеки ден я връхлита любовта на Иво . За нея това е нещо излючително различно . До този момент младата учителка не се е радвала на живота като сега . Но това е най-трудният период от нейния живот . Тя не може да остави съпруга си и да се впусне в предизвикателствата на любовта . Героинята започва да се терзае : ‘’душата й бе разделена на две същества , едното –примирената , угнетената жена , чакаща пристъпващата насреща й старост с безразлично отчаяние и тъга , и другото- непознатото досега , вярващо , любящо и ликуващо същество , което отхвърляше нейния разум и желаеше да живее свободно и щастливо ’’ . Тя се превръша в робиня , защото се страхува от предразсъдъците на обществото . Но това я погубва бавно -духовно и физически . В началото тя е ‘’…красива жена , преминала първата си младост’’ , а в края ‘’в големите й очи се долавяше нещо замислено , което придаваше на погледа й студен израз , какъвто имат очите на бездетните и незадоволени жени ‘’.

Елисавета е станала пленница на скуката и еднообразието , но ‘’неочаквано тя чу , че скритият в чучелото звънец издрънча ‘’. Този звънец е толкова дълго чакан от героинята . Душата й ще бъде озарена от голямата любов , която очаква така нетърпеливо . Иво Обретенович сбъдва мечтата на красивата Елисавета . Той откъсва ‘’забранения плод’’ и го подарява на учителката .

Военнопленникът попада в плен на красотата и очарованието на тази жена . За двамата любовта има различни измерения . За Елисавета тя е средство да изгони старостта , а за Иво е начин по-лесно да приеме действителността . Всяка тяхна среща е съпроводена от желанието мигът любов да бъде вечен . Но това не е толкова лесно . Младите хора трябва да се борят за своята любов . Липата крие влюбените . В образа на дървото откриваме както щастливи моменти , така и носталгия по отминалите дни . Липата е свидетел на всяка ласка между влюбените , но в нея героинята ‘’виждаше някогашната Елисавета с нейната пропиляна младост…’’ . Влюбената жена придобива сила и смелост . Тя е готова да полети , защото е свободна да почувства любовта . Дори и слугинята забелязва промяната й : ‘’Човек се подмладява , когато душата му е свободна ‘’.Тя често си задава въпроси – редно ли е и каква цена ще трябва да заплати за тази лудост . В един малък град като Велико Търново Елисавета се раличава много от останалите . Иво е другият пример за различие . Той не загубва куража си да оцелее в пленничеството . Младият човек се влюбва в жената на най-строгия си мъчител . Любовта му с Елисавета го променя . За него тя е спасение : ‘’леко понасям всичко , когато мисля за вас …’’ .

За героите любовта е изживяна като полет към щастието и изпитанието . Това магично чувство кара Иво да посети вилата във фаталната нощ , когато намира смъртта си . Младите не са имали правото да изберат свободата и щастието през живота си , затова героинята решава да го последва в смъртта .

За Елисавета пленникът е много по-различен от всички останали . Само Иво е способен на такава дързост . Той ще й даде цялата онази топлота , която й е липсвала през всичките онези години , прекарани с полковника . Така младите хора извървяват пътя към щастието и свободата .

За кратко време красивата учителка Елисавета и сръбският пленник Иво Обретенович надмогват заобикалящия ги ужас и заплащат с живота си .На преден план изпъкват поривите за любов , благородство , право на свободен избор . Затова се борят главните герои , те искат свобода , за да бъдат щастливи . Това много трудно би се случило . Една чиста и истинска любов не може да победи предразсъдъците и остарелите разбирания на хората от 19 век .

С повестта ‘’Крадецът на праскови ‘’ Емилян Станев постига един от върховете в творчеството си . С помощта на творбата си авторът пресъздава идеята ,че само истинската любов може да надмогне дори смъртта .

evolution96
03-18-2011, 08:00
Трябва ми есе на една от тези теми:

1. Кое ме прави щастлив - да получавам,или да давам?
2.Възможно ли е ,,твоя единствена радост да бъде радост да даваш''?
3.Да живееш чрез другите
4.Безразсъдният път на сърцето

Спешно ми трябва и благодаря предварително :)

8-[ 8-[

gn0m3
03-20-2011, 10:50
моля ви това есе е много важно за мен. Заглавие : Наследството на Древните Гърци

искат и същевременно да отговоря на тези въпроси :

1-Кой е най-важния подарък на древните гърци за човечеството?

2-Какви принципи са ни завещали?

3-Какво е мнението ви за античния свят ?


моля ви ... мн е важно това есе за мен... мн мн мн мн ви моля ... и същевременно ви благодаря :) :)

bloodymirror
03-20-2011, 13:57
Много ще съм ви благодарна ако ми дадете идеи за есе на тема : За смисъла на човешкият живот през погледа на един тинейджър. :(

mlakniwe2
03-20-2011, 14:14
"Образът на Ралица-израз на естетическия идеал на Пенчо Славейков за човека"-ЛИС

:-o

stefichka
03-21-2011, 14:06
Трябва да напиша есе на руски език с тема: "Руският език-труден или интересен?" Дали някой може да ми помогне с нещо?

sexa_na_kompleksa
03-23-2011, 16:18
"Образът на Ралица-израз на естетическия идеал на Пенчо Славейков за човека"-ЛИС

:-o

Виж това:

http://www.neznam.bg/%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8/39-%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D1%87%D0%BE-%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%B9%D0%BA%D0%BE%D 0%B2/303-%D0%9E%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%A0%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%B2-%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D 0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D0%BC%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%9F-%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%B9%D0%BA%D0%BE%D 0%B2

ioana150
03-27-2011, 11:19
Имам нужда от малко помощ за текст на тема Ако имах вълшебната лампа на Аладин... Трябва ми спешно. ЩЕ СЪМ МНОГО БЛАГОДАРНА!

anelka39
03-27-2011, 16:07
Трябва ми есе на тема защо трябва да четем книги , моляви помогнете

Kamilal
03-30-2011, 09:39
Здравейте,много спешно ми трябва есе на тема "Не можем без красотата" КАйете какво да напиша,не искам да ми го напишете ама някви идей наи-вече за тезата и теа под тези треа да са 3 подтези :С плиссс за помощ!!!!!!! Щте съм адцки благодарна ако някой отдели малко време да драсне малко и да ми помогне :))) :-) :-) :-) :-) :-)

Kamilal
03-30-2011, 09:39
677

kaqkarkata16
03-30-2011, 10:42
На мен ми трябва есе на тема Писменото слово най-великото човешко постижение

bonibon996
05-05-2011, 21:39
Трябва ми есе на тема "Приятелството"...Моля вии..Спешно ми трябва..Благодаря предварително :]]

julien1995
05-10-2011, 23:16
Мисията на изкуството в живота на хората според стиха Японски филм
Разказващити аз и др. в Преди да се роди
Размисли за смисъла на човешкия живот В един есенен ден
Ако може помогнете трябват ми до утрие най късно 23:00 ПЛС

greenbull
05-11-2011, 08:07
Жизнеутвърждаващия труд в разказа "Ветрената мелница" - ЛИС :-o :-o

Rar3
05-11-2011, 13:47
Трябва ми ЛИС върху 2 теми:
1. Спиралата на живота и смъртта или пътят на познанието в разказа "Нежната спирала: П.Вежинов

Няма проблеми да се даде само за спиралата и само за познанието Smile

2. Митът за рая на човечеството превъплатен в разказа "Един есенен ден по шосето"


Благодаря предварително Smile

mimi122
01-31-2017, 15:59
Трябва ми... Литературно инпретативно съчинение на тема Свободата-право или отговорност "Крадецът на праскови"